Днешната финансова криза не е последен валс

Страх лозе пази, обаче съветва народната мъдрост. Да се събудиш една сутрин и да разбереш, че кътаните с години парици за черни дни ги е удавила световната финансова криза, да изкрейзиш, да вдигнеш телефона и...

Лек смут настъпи сред българите, които имат пенсионни осигуровки в частните пенсионни фондове в началото на миналия месец, и те подпалиха телефоните на пенсионните фондове. Някои решиха да сменят фонда си, а други реагираха първосигнално и взеха да теглят парите си, като по този начин реализираха двойна загуба  - осребриха досегашната и платиха допълнително такси и данъци. Защото смисълът на допълнителното пенсионно осигуряване е дългосрочно спестяване с цел получаване на допълнителна пенсия, а не краткосрочни пачалби.

Добрата новина е, че според експерти до средата на 2009 г. ще има индикации за да се извади заключението кога ще се обърне трендът на капиталовия пазар и кога  той ще се обърне устойчиво. Защото в момента квалификациите за световната картина са за „нервност на пазара”. Кризата ще свърши и доходността на фондовете ще се възвърне. Не се очакват и фалити на пенсионни фондове у нас.

Фиаското, което преживяват на пазара на частното пенсионно осигуряване, е, защото  има лек спад в доходността на универсалните фондове  с 19%, в професионалните фондове с 22% и 23 % в доброволните. Доходът в предходната година е бил 16% -17 %.

Обобщените данни показват, че от началото на годината  общо нетните активи на трите вида фондове са се увеличили с 2.73%, но за доброволните и професионалните има спад с 15.8 и съответно 5.6 на сто. По отделните фондове загубите, натрупани тази година, варират от 12.7% до 36.3% към 6 октомври, показват още неофициалните изчисления. Това е следствие от финансовата криза.  Една от причините за известните загуби на фондовете в момента е, че борсата, на която се реализират основно приходите им, търпи сривове почти ежедневно. Остава надеждата, че в рамките на 12 - 18 месеца доходността може да си възстанови равнището.

Ефектът на „снежната топка”

Известнво е, че да се изтеглят предсрочно парите е възможно единствено от доброволните пенсионни фондове

Най-обезпокоени за парите си са били възрастни хора, които звънели по няколко пъти на ден в различни пенсионни дружества. Други ги теглят, защото по време на криза е много по-добре да разполагат с налични пари, които да похарчат за нещо в домакинството. Трети въобще не правели разлика от кои фондове могат да се теглят предсрочно пари. А това е възможно единствено от доброволните пенсионни фондове. Много българи влагат парите си в тях, не за да се осигуряват за старини, а ги използват като банков депозит с висока доходност и след време теглят спестяванията си. Бисер Петков, заместник-председател на КФН, ръководещ Управление „Осигурителен надзор”, обяснява, че преди приключването на сроковете за осигуряване при тях не постъпва информация за броя на изтеглените предсрочно вноски. Иначе за деветмесечието на тази година отливът от пенсионното осигуряване в допълнителните пенсионни фондове се измерва на около 84 млн.лв,  включително и изплатените пенсии от порядъка на 36 млн. лева. на близо 2 000 души пенсионери. Наистина, ако се съпостави с деветмесечието на миналата година, броят на откупите през тази година е нараснал. Няма доброволен пенсионен фонд, който да е отказал да изплати тези суми на желаещите да си ги върнат, и то в значително по-кратки срокове от предвидените в нормативните документи и вътрешни правилници на дружествата.

Загубиха ли хората, като си изтеглиха парите в този момент?

Зависи от това кога хората са започнали да се осигуряват. Ако имат зад гърба си десетина-петнадесет години вложение и са преценили, че именно сега е моментът да ги спасят от бъдещите неизвестни трусове, наистина е оправдано да бъдат изтеглени. Тогава те се връщат на кешова позиция дори с реализирана печалба. Ако обаче са внесени еднократни вноски през 2007 г. когато в пиковите моменти стойността на дяловете беше висока и очакванията им са се разминали с реалностите през тази година или в края на 2007  г., човек е влязъл с вноска, за да ползва данъчните преференции – сега е на минус. Ако тези хора са изтеглили парите си днес, определено може да се каже, че са загубили. И това е така, защото тези хора не са гледали на осигуряването си в доброволен фонд като на дългосрочна инвестиция.

Загубите на фондовете идват от цялостния спад на капиталовите пазари. Намаляват инвестициите. При един такъв спад единственото, което може да спаси ситуацията, това е времето.  И може би малко повече разясняване на ситуацията, а не да зариваме главите си в пясъка като щрауси.

Кога се стига до реални загуби?

Ако пенсионните фондове продават акции на ниски стойности. Но те не го правят, защото нямат проблеми с ликвидността, а напротив - продължават да купуват. Съгласно закона събраните пари трябва да се инвестират до 5 дни от постъпването им във фонда и сега го правят на ниски цени. Когато цените на борсата се вдигнат, а това рано или късно ще стане, ще се възстанови и положителната доходност.

Време, време и пак време

Българите трябва да са наясно, че ако решат да се осигуряват само няколко години могат много да загубят при днешната ситуация. През последните години те са подмамени от високите доходности и преференции и внасят пари в пенсионни фондове просто да получат печалба.

Пенсионното осигуряване обаче не е влог в банката и когато периодът на управление на средствата на осигуряващите се в индивидуалната партида е твърде кратък, се увеличават рисковете, свързани със сътресения на финансовия пазар. Така че времетраенето на спестяването на т.нар. „дълги пари” е от особено значение за успеха на инвестицията. От друга страна, средната доходност на фонда не е доходността на всеки клиент, а всеки си има уникален период, за който се изчислява доходността на личните му средства. Това е периодът, откогато е стартирал първата си вноска, до деня, когато изчислява.

Кой загуби най-много?  Хората, които побързаха при първите трусове на кризата да изтеглят парите си от личните партиди според Никола Абаджиев, председател на БАДДПО. Защото преоценката на ниската стойност на дяловете се изразява в загуба. Ако акциите на фондовете не се продават, то те не реализират реална, а само счетоводна загуба. Консултантите на фондовете съветват хората не само да не теглят предсрочно парите си, но да задържат малко във времето и излизането си в пенсия.

Най-важният въпрос, който се нуждае от отговор, е дали това наистина е загуба и как се изразява стойностно тя. Според София Христова, изпълнителен директор на  ПОД „Алианц България” това не са реални загуби, а временна преоценка на активите на пенсионните фондове. Парите са инвестирани в различни инструменти, те са при фондовете, но когато са купувани, са били на по-висока стойност. Това не означава, че хората са станали по-бедни или парите им са изчезнали. Не е въпросът също така да се протака пенсионирането им, ако сроковете изтичат. Защото законодателството е предвидило защита за пенсионерите и тези, които имат вложения в доброволните пенсионни фондове, в пенсиите им се калкулира 3.5 % техническа лихва.

В природата си пенсионните фондове имат за цел не да реализират доходност за 12 месеца, а за дългосрочен период да реализират един добър средногодишен доход. Не бива да се смята, че високата доходност през 2007 г. трябва да се повтори и през тази и че отрицателната доходност, която се отчита сега, е фатална. Светът, а в частност и пенсионните фондове, е преживял много локални кризи.

Рискът в доброволните фондове се носи от осигурените лица и от пенсионерите според регулациите в РБългария,  затова ролята на всяко пенсионно дружество е да компенсира със собствени средства евентуалните загуби от по-ниска доходност, обяснява  Даниела Петкова, изпълнителен директор на ПОК „Доверие”, и това вече се случва на пазара.

ДАННИ И ФАКТИ   

• ·               &nbs p;                Активите на дружествата възлизат на повече от 2,5 млрд. лв. Най-много от тях - 1,9 млрд. лв., са в универсалните фондове. Това не са реални загуби, а преоценки на активите. Парите са инвестирани в различни инструменти, те са при фондовете, но когато са купувани, са били на по-висока стойност.
• ·               &nbs p;                От началото на 2008 г. общият размер на активите на пенсионните фондове се е увеличил с 2,73%, като в същото време активите на доброволните и на професионалните фондове са намалели съответно с 15.8% и 5.6% по данни на КФН.
• ·               &nbs p;                Общият брой на осигурените лица за 2008 г. до септември във всички пенсионни фондове по професионални схеми  е близо 3.6 млн. души по данни на КФН.
• ·               &nbs p;                Всяко дружество е задължено да публикува данни за дейността си ежедневно, така че винаги можете да проверите данните за риск, доходност и др. Такава информация има също и на сайта на КФН.
• ·               &nbs p;               
  Фондовете имат по-малко загуби от тези на борсата. Индексите паднаха със 73% от началото на годината, докато спадът на оценката на активите на пенсионните фондове е 20%-21%.
• ·               &nbs p;                Инвестициите се изместват към инструменти с фиксирана доходност. В края на 2007 г. в ДЦК са инвестирани 18% от активите, а в края на септември тази година - 25%. Делът на банковите депозити от 16 е нараснал на повече от 20 процента. Намалели са инвестициите в акции, права и дялове от 28% до 20,66%.
  
  

Комисията за финансов надзор (КФН) предлага намаляване на таксите за управление на активите на задължителните фондове.Това съобщи пред журналисти в парламента Апостол Апостолов, председател на Комисията за финансов надзор, предаде репортер на Агенция "Фокус".

 Не става дума за премахване на такси, тъй като в Кодекса за социално осигуряване е записано, че част от таксите са задължителни за осигурените заради услугата, която се предоставя от пенсионните дружества – обясни на предизвиканата дускусия с журналисти в КФН по повод на финансовата криза Бисер Петков,  заместник-председател на КФН, ръководещ Управление „Осигурителен надзор”. - Основните приходи на тези дружества са от тези такси и те не могат да се развиват, ако не получават тези приходи. В проекта за изменение на КСО, преди разглеждане от МС, е предложено от КФН намаляване само на един вид такса – инвестиционната такса (т.е. таксата за управление на средствата) в задължителните пенсионни фондове – универсален и професионален. Таксата в момента е 1% и се прилага от всички пенсионни дружества. Предложението е за намаление с 10 базисни пункта, считано от 2009 г., т.е. всяка година до 2013 г. таксите да бъдат намалявани с по 0.1%. Така през следващите  години от 2009 до 2013 г. таксите ще спаднат от 1 % до 0.6 %. Мотивите са, че в допълнителното задължително пенсионно осигуряване няма ценова конкуренция, а хората не могат сами да избират дали да се осигуряват или не, и с намаляване на таксата ще се увеличат реалните им доходи.

Наистина в момента се дебатира дали да се премахнат инвестиционните такси на ПОД, такъв спор има в публичното пространство. Появилата се напоследък информация за предложения да се намалят таксите на ПОД като мярка срещу ниската доходност просто са несъстоятелни защото двата въпроса нямат нищо общо  според Даниела Петкова, изпълнителен директор на ПОК %Доверие” . Отрицателната доходност от инвестицията на над 2 млрд.лв. управлявани активи, която само в универсалните пенсионни фондове е от порядъка на стотици милиони лева, да се компенсира с 9 млн.лв. инвестиционна такса, колкото е цялата такава такса на всички опериращи в страната пенсионни фондове през всичките девет месеца на годината е направо безсмислено. Защото, ако в момента отрицателната доходност за първите девет месеца е 20%, при приспадане на таксата тя ще стане 19.90%.

Големият въпрос: Предстоящо ли е да се реализират реални загуби от пенсионните фондове?

На пръв поглед е обяснимо да се увеличават инвестициите в банкови депозити като портфейлите се преструктурират в инструменти с фиксирана доходност.  Обаче не бива да сме спокойни и при този инструмент. Защото само един Господ знае има ли риск за внесените  в банките, опериращи в България, в депозити 350 000 000 лв. – пари на хората за втора пенсия. Поставихме изискването тези средства да бъдат гарантирани със закон – споделя Даниела Петкова. Крайният резултат беше, че на пенсионните фондове и останалите юридически лица в страната им бе гарантиран депозит от 100 хил.лв. на фонд, което прави общо за 30-те фонда около 3 000 000 лв. и е смешно на фона на огромните пари от няколко стотици милиони лева.  Тази гаранция обаче не може да бъде реална и отговорността си остава са сметка на регулаторния орган, който отговаря за спестените средства на осигурените лица. Това е така, защото в Закона за гарантиране на банковите влогове има член (чл.5; т.1, ал.1), който обяснява, че каквато и да е гаранцията, тя не важи, ако условията, при които са гарантирани парите, не са стандартните за банката. Пенсионните фондове, когато правят спестявания в банките, никога не ги правят при условията, при които всеки български гражданин си прави банков влог. Те винаги инвестират значителните си средства според специални условия и по тази причина не могат да се възползват от банковата гаранция.

РАЗМИСЛИ И ИЗВОДИ

Неизяснените въпроси, които в момента стоят пред частните пенсионни фондове, са как ще се движи доходността отсега нататък; кога ще се обърне трендът на фондовия пазар; има ли да се случва нещо негативно във връзка с управлението на активите на пенсионните фондове?

Дали има риск при инвестициите в банкови депозити или валутен риск при левовите инструменти като инвестиции или дали има риск в ДЦК на България – никой не може да прогнозира. Притеснението на фондовете е и при инвестициите в акции и по-специално дали финансовата  криза  няма да засегне реалния сектор – т.е. някоя от публичните компании, ако тя фалира. В момента съществуват доста въпроси, свързани с прозрачността на предприятията, които се търгуват н Българската фондова борса, има много въпроси, свързани с конфликт на интереси. И докато в развитите държави всяко предприятие-емитент е задължено да обяви своя риск, в България това не е практика.

Илеана Стоянова