Специфични проблеми при застраховането на големите имуществени комплекси

04 Юни 2012 г.,zastrahovatel.com
Проф. д-р ик. н. Христо Драганов, консултант на в. „Застраховател прес“

              

            Проф. д-р ик. н. Христо Драганов има множество разработки по темата, свързана с катастрофичните рискове. Това са „Земетресението като застрахователен риск“ - кн. 1 от 1977 г. в Народостопанския архив на СА „Д. А. Ценов“ - Свищов; „Задълженията на застрахователя при риска земетресение“, вече в сп. „Финанси и кредит“, кн. 2, 1978 г., и разработка на тема „Възможности за усъвършенстване на застраховането на големите имуществени комплекси“ по възлагане от Държавния застрахователен институт. Интервю с проф. Драганов, който е и консултант на в. „Застраховател прес“, публикувахме в бр. 5 на вестника. Екипът на в. „Застраховател прес“ взе решение да публикува в поредица от броеве цитираните публикации. В брой 6 на вестника вече препечатахме статията  „Земетресението като застрахователен риск“, а в брой 8 - „Задълженията на застрахователя при риска земетресение“. В миналия брой - бр. 9, предложихме на вашето внимание извадка от научната разработка „Възможности за усъвършенстване на застраховането на големите имуществени комплекси“, чийто авторски колектив тогава е в  състав: проф. Христо Драганов, к.ик.н. Б. Илиев (сега проф. д-р Боян Илиев) и И. Драганова. В този даваме поредната част от научната разработка. 

                 ;               &nbs p;               

            Когато се изследва рискът при големите обекти, е оправдано да се търси отговор на въпроса: Поставят ли големите обекти специфични проблеми пред застраховането? От всички дейности, които имат пряка връзка с развитието на всяка национална икономика, застраховането е една от тези, които не дължат своето развитие на принципите, управляващи пазарите в отделните страни. И затова всяко изследване търси да установи причините за непрекъснатото развитие на застраховането. Нещо повече, счита се, че застраховането се развива по-бързо от автомобилизма, металургията и други промишлености, които заемат важно място в развитието на икономиката на дадена страна.

            Когато обаче се анализира развитието на застраховки, които са свързани с традиционни обекти и рискове, проблемите се свеждат до инициативността на застрахователните организации. Те са тези, които след съответно проучване предлагат ефективна застрахователна услуга на своите клиенти (кандидати за сключване на застраховка). Съвсем друго е положението с големите имуществени комплекси. Те много повече се нуждаят от застрахователно покритие. Трудно е да си представим, че големите проекти, които съпътстват нашето ежедневие, могат да бъдат реализирани, ако застраховането не освободи стопанските организации, които ги реализират, от грижата за последствията при осъществяването на рисковете.

            Основните проблеми при застраховането на големите по стойност обекти са свързани с финансови затруднения, които могат да възникнат пред застрахователите. Затова застрахователните организации вземат мерки за тяхното предотвратяване, които се изразяват в подбиране на обектите за застраховане, условията, при които се застраховат тези обекти, начина за изграждането на застрахователните тарифи, размера на плена (собствена отговорност), презастраховането, провежданите предпазни мероприятия и свързаните с тях санкции и облекчения при плащане на премиите и др. Трудно е да се включи даден имуществен комплекс в отговорност на застрахователя, ако не се прецени неговата застраховаемост. Още по-специфични са условията, при които той трябва да се застрахова, тъй като става дума за т. нар. катастрофични рискове. До неотдавна можеше да се спори относно катастрофичността на атомния риск. Всички, в това число и застрахователите, знаеха, че атомният риск може да предизвика твърде големи щети, но тежка атомна катастрофа в мирно време не бе отбелязана.  Сега обаче всички са наясно какво може да  причини  реализирането на този риск.

            Основен принцип при всяка застрахователна дейност е съблюдаването на изискванията на закона за големите числа. Но за да се прояви действието на този закон, е необходимо включването в застрахователните съвкупности на голям брой приблизително хомогенни по рискови характеристики и по размер обекти. Щом като в съвкупността попадне обект с голяма стойност, изискванията спрямо актюера, който изгражда застрахователната тарифа, се променят. И не само това. Трудно е да се работи с еднакви методи при калкулирането на вноските например за един металургичен комбинат и при една рафинерия за петролни продукти. Както вече бе посочено, рядко явление е дори две предприятия, които произвеждат един и същ продукт, да бъдат точно сравними. Всичко това показва колко важни са анализите, които задължително се извършват, преди да се пристъпи към калкулирането на премията.

            Всеки „риск“, селекциониран от застрахователите и считан за „голям риск“, който води и до „голяма щета“, представлява от само себе си твърде голям „товар“ за застрахователната организация, която го е застраховала. Той е една потенциална опасност за възникване на застрахователнотехнически риск. И тук възниква въпросът: какво трябва да бъде самозадържането на прекия застраховател? Това е не само важна, но и деликатна застрахователна операция особено когато става въпрос за защита от „големите рискове“. Отговорността над уставния плен следва да бъде цедирана по някакъв начин. Самозастраховането е добро средство за възстановяване на равновесието във финансовите задължения на прекия застраховател по даден „голям риск“, но е свързано с известни затруднения. По-добро средство за тази цел е презастраховането. Възможностите за презастраховане определят капацитета на даден национален застрахователен пазар. Този капацитет е подвижен и не винаги може да осигури покритие за „големите рискове“. Това особено важи за нашия застрахователен пазар. Трудно е да се допусне, че презастраховането на големите промишлени комплекси може да стане само при българското презастрахователно дружество. Това налага по-нататъшно цедиране на международния застрахователен пазар.

 

Рискът на застрахователя и неговите особености  при застраховане на големите рискове                 ;

 

            Рискът в застрахователната дейност може да се дефинира като възможност разходите на застрахователя да превишат неговите приходи. Подобно определяне е доста широко, но е напълно правдоподобно, защото взема под внимание фактори, които могат да доведат до появата на отрицателен финансов резултат. Изразен чрез формулата, рискът на застрахователя изглежда така:

 

            R= P [ F > {u + E (Sn) + Zn + r} + 1],

 

            където:

            R е рискът на застрахователя;

            P - вероятност за неговото реализиране;

            F - всички разходи на застрахователя;

            u - сигурност на резерва; 

            E (Sn) - математическо очакване на общата сума на застрахователното обезщетение;

            Zn - добавка за сигурност;

            r - калкулирани добавки към нето-премията;

            1 - приходи на застрахователя, които не са свързани с постъпленията от застрахователни вноски (от инвестиции, от лихви от текущи сметки, от ценни книги и пр.).

            Формулата се нуждае от уточнения. Когато се разглежда рискът от загуба на застрахователя, трябва да се има предвид, че той се състои от два компонента. Първият компонент е застрахователнотехническият риск. Той е свързан с развитието на риска в застрахователната съвкупност и се изразява във възможността сумата на изплатените застрахователни обезщетения да надвиши сумата на събраните нетни застрахователни вноски плюс наличното имущество на застрахователя, необходимо за неутрализиране на колебанията на риска във времето. При една такава постановка застрахователнотехническият риск може да се изрази чрез формулата (Albrecht, P., Gesetze der großenzahlen und ausgleich in Kollektiv, Zt gVW, 1982, s. 532.).

 

Rt = P {u + E (Sn) + Zn}

 

            Определен по този начин, застрахователнотехническият риск се свързва изцяло с неправомерното действие на случайните събития. Всички останали случаи, свързани с неправилно пресмятане на застрахователната вноска, с въвеждането на губещи застраховки, с разноските и пр., се изключват от това понятие. Те се отнасят към стопанския риск на застрахователната организация.

            Застрахователнотехническият риск се влияе преди всичко от хомогенността на застрахователния състав. Там, където обектите са хомогенни, т.е. приблизително еднакви по стойност и по рисков признак, изненадващи колебания в развитието на риска не могат да се очакват. Така е например при застраховането на моторните превозни средства. Честотата на щетите и изплатеното застрахователно обезщетение са сравнително устойчиви величини във времето. Когато се нарушава хомогенността на даден застрахователен състав, отклоненията в плащанията на застрахователя нарастват. Това оказва влияние върху застрахователнотехническия риск. Тази тенденция е особено ясно изразена в съвкупностите, в които са включени големи по стойности обекти. Обяснението може да се търси в няколко направления:

            Първо, голямата стойностна акумулация, респективно високата застрахователна сума. По принцип големите имуществени комплекси стойностно превишават неколкократно останалите обекти от застрахователната съвкупност. Именно при тях са възможни големите щети.

            Второ, голямата максимално възможна загуба при големите по стойност обекти. Тя се определя от голямата стойностна акумулация и от тежината на щетите. При големите по стойност обекти последната е значителна и се обяснява с пространствената обвързаност на производствените цикли, а оттам и с възможността  за пространствено разширяване на загубите. Случаите с пожарите в химическите комбинати са показателни в това отношение.

            Трето, преценката относно големината на опасността при големите по стойност обекти е придружена с голяма доза несигурност. Несигурността се поражда от липсата на опит и от недостатъчното познаване на даден обект. Така например до случая в Чернобил физиците бяха единодушни, че аварията в активната зона на АЕЦ и изхвърлянето на голямо количество радиоактивен материал не са възможни. На 26.IV. 1986 г. се оказа, че изследванията на физиците могат да се опровергаят и невъзможното става възможно. Подобен бе случаят със злополуката във Фликсбароу през юни 1974 г. В доклада за причините за злополуката се казва, че тя е станала възможна следствие на такава комбинация от грешки, която едва ли би могла да се повтори. Следователно оценката на риска при големите имуществени обекти никога не може да се приема за точна и окончателна. Винаги е възможно да възникне такова съчетаване на рисковите обстоятелства, което да предизвика непредвидени по големина загуби.

            Четвърто, невъзможност за изграждане на застрахователна съвкупност от сравнително хомогенни обекти. Включването на големи имуществени комплекси, които рязко се отличават по стойност и по рискова характеристика от останалите обекти в застрахователната съвкупност, води до неправилното им третиране като мултипликатиран среден рисков тип. Това неминуемо е свързано с възможност за възникване на загуби у застрахователя. За да бъдем по-ясни, ще си послужим с пример. Съгласно сега действащите условия големите по стойност обекти се включват в определени застрахователни съвкупности (рискови класове) в зависимост от характера на производствената им дейност. Тарифната ставка за тях и всички останали обекти от съвкупността е еднаква, но абсолютният размер на застрахователната вноска е в зависимост от размера на застрахователната сума. Какво би се получило, ако в хомогенна застрахователна съвкупност се включи нов обект, който превишава стойностно значително останалите? Нека приемем условно, че съществува съвкупност от 1000 хомогенни обекта, застрахователната сума за всеки един от които е единица. Ако вероятността за настъпване на щета е 0,02 (за по-голяма яснота на разсъжденията приемаме, че щетите са тотални), съгласно еквивалентното равенство застрахователната вноска за всеки един обект е 0,02 единици. Срещу постъпилите 20 единици нето-застрахователната вноска застрахователят ще изплати 20 единици застрахователно обезщетение. Да допуснем, че през следващата година от застрахователната съвкупност  отпадне един обект, но на негово място се включва друг, който превишава стойностно останалите. Приемаме, че неговата стойност е 10 единици. Честотата и тежината на щетите се запазват. Нето-вноската, постъпваща от обектите, чиято застрахователна сума е единица, е 19,98 единици. За нововключения обект нето-вноската е десет пъти по-голяма от вноската за всеки от останалите обекти. Общо постъпленията от нето-застрахователната вноска ще възлизат на 20,18 единици. През същата година настъпват отново 20 случая , за които застрахователят трябва да плати. При положение че не е засегнат нововключеният обект, застрахователят ще спечели от развитието на риска 0,18 единици. Ако обаче един от тези двадесет пострадали обекта е обектът с десетократно по-голяма застрахователна сума, застрахователят трябва да заплати 29 единици застрахователно обезщетение и ще реализира загуба от 8,82 единици. За да изравни риска във времето, застрахователят трябва да разчита, че рискът с големия по стойност обект ще се реализира веднъж на 50 години. Само за такъв период сумата от събраните нето-премии ще бъде равна на застрахователното обезщетение. Практически това е трудно осъществимо. Освен това тук става дума за вероятност, която не изключва възможността рискът с големия по стойност обект да се реализира неколкократно още след включването му в застрахователната съвкупност. Възможността за значителни финансови сътресения в застрахователното предприятие е очевидна.

            Примерът е разработен за тотални щети. При частичните положението е аналогично, защото частичните щети при големите по стойност имуществени комплекси превишават значително средната щета за останалите обекти от застрахователната съвкупност.

            Както всяка стопанска дейност, така и застрахователната работа е свързана със стопански риск. Този риск се изразява във възможността застрахователят да претърпи загуба поради негативни последици, произтичащи от стопанско решение. Стопанският риск следователно няма нищо общо с неправиломерното развитие на риска в застрахователната съвкупност, което застрахователят не може да предвиди. Тук по-скоро става дума за неправилна оценка на риска в съвкупността. Стопанският риск изцяло се свързва със субективни действия на застрахователя.

            За оправдан стопански риск на застрахователя може да се говори, когато решението на дадена стопанска дейност по принцип е правилно, но поради непредвиденото действие на обективни причини очакваният ефект не е постигнат. Стопанският риск на застрахователя може да се прояви при въвеждането на нови застраховки, включването на нови обекти в застрахователната съвкупност, определяне размера на самозадържането, подбиране на сметните основи, инвестиционната дейност (ако застрахователят упражнява такава) и пр.

            С включването в застрахователната съвкупност на големи по стойност обекти стопанският риск на застрахователя нараства. От една страна, това се обяснява с невъзможността за точно пресмятане на застрахователната вноска, а от друга, със стремежа за по-голямо самозадържане с оглед ограничаване износа на валута.

            Независимо че големите имуществени комплекси увеличават стопанския риск на застрахователя, последният не бива да ги избягва, тъй като премийният приход от тях е висок.    Все пак това трябва да бъде в границите на оправдания стопански риск, като поетата отговорност трябва да бъде съобразена с характеристиката на застрахователната съвкупност, с финансовите възможности на застрахователя, с възможностите за изравняване на риска в съвкупността на прекия застраховател и извън нея.  

 

            Бележките под линия са вградени в текста, поставени в скоби - бел. ред.              



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Анализ на дейността на застрахователното дружество"
проф.д.ик.н Христо Драганов, проф.д.ик.н Марин Ней, 1999
orange_li
"Основи на застраховането"
Йото Йотов, Боян Илиев, 2004
orange_li