Основни изисквания към застрахователните посредници за работа в други страни членки на ЕС

гл.ас. Галина Димитрова - УНСС

Основните изисквания към застрахователните посредници за работа в други страни членки на ЕС, произтичат от европейската Директива и от Кодекса.

Застрахователният посредник – брокер или агент, регистриран в Република България, който съгласно Директивата и Кодекса възнамерява да извършва дейност в една или повече приемащи държави членки при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги, предварително уведомява за това българския компетентен орган - Комисията за финансов надзор.

В едномесечен срок от получаване на посоченото предварително уведомяване от застрахователния посредник Комисията за финансов надзор би следвало да информира съответния компетентен орган на приемащата държава членка за намерението на застрахователния брокер или застрахователния агент от България да извършва дейност на нейната територия.

След това Комисията за финансов надзор незабавно информира застрахователния брокер, съответно застрахователния агент от България, за извършеното уведомяване на компетентния орган на приемащата държава членка.

Застрахователният посредник – както агент, така и брокерq би могъл да започне да извършва дейност на територията на приемащата държава членка след изтичането на един месец от уведомяването му от Комисията за финансов надзор. Ако приемащата държава членка, респективно нейнияj компетентен орган, не желае да бъде уведомявана, застрахователният брокер, съответно застрахователният агент, може незабавно да започне да извършва дейността си при спазване на законите на приемащата държава членка.

За българските застрахователни посредници, които съобразно с Директивата и Кодекса ще осъществяват дейност в друга държава членка, в регистъра на застрахователните брокери и застрахователните агенти на Комисията за финансов надзор се вписват съответните обстоятелства (съгласно Наредба № 15/2004г. за воденето и съхраняването на регистрите от КФН и за подлежащите на вписване обстоятелства) диференцирано, както следва:

• за застрахователните брокери – юридически лица;

• за застрахователните брокери - еднолични търговци;

• за застрахователните агенти - юридически лица;

• за застрахователните агенти - еднолични търговци;

• за застрахователните агенти - физически лица.

Директивата и Кодексът изискват застрахователните посредници да поддържат задължителна застраховка „Професионална отговорност”, валидна за цялата територия на Европейския съюз и другите страни от Европейското икономическо пространство. Тя трябва да покрива отговорността за вреди, настъпили на територията на държава членка при извършване на дейност по застрахователно посредничество, вследствие на неговото виновно действие или бездействие.

Минималната застрахователна сума на застраховката е 2 000 000 лв. /1 000 000 евро по Директивата/ за всяко застрахователно събитие и 3 000 000 лв. /1 500 000 евро по Директивата/ за всички застрахователни събития за една година.

Застраховката „Професионална отговорност” покрива отговорността за вреди, причинени и от виновно действие или бездействие на служители на застрахователния брокер при или по повод извършването на застрахователно или презастрахователно посредничество.

Посочената застраховка покрива отговорността за вреди, причинени и от виновно действие или бездействие на застрахователен агент – физическо лице или на негови служители, ако той е юридическо лице по повод извършването на застрахователно посредничество. Задълженията, свързани със задължителната застраховка „Професионална отговорност”, валидна за цялата територия на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, се смята за изпълнено, ако застрахователният агент представи декларация от застрахователя/ застрахователите, които са го упълномощили да извършва застрахователно посредничество, за поемане на пълна отговорност за неговите действия като посредник.

В случай че застрахователният посредник бъде заличен от регистъра на Комисията за финансов надзор, то тя уведомява незабавно съответния компетентен орган на приемащата държава членка.