Задава ли се още една задължителна застраховка за българския бизнес?

06 Февруари 2007 г.,zastrahovatel.com

*Отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети е според принципа “замърсителят плаща” и на принципа за устойчиво развитие

Преди няколко месеца огромно мазутно петно с висока плътност и дължина около 20 км и ширина над 300 метра навлезе в българския участък на река Дунав. И ето че, освен за зимни (каквото и да значи това в условията на необичайно топлия януари в началото на 2007 г.), България за пореден път се оказа неподготвена за екологична катастрофа от по-различен тип. Не става дума само за доказателство за липса на добра координация между институциите при аварийни и бедствени ситуации – въпреки че има изградена система за ранно предупреждаване по Конвенцията за река Дунав. Не става дума и за това, че инцидентът със замърсяването на Дунав предизвика международен екологичен скандал. Нито за това, че сръбската страна призна с двудневно закъснение, че вината за замърсяването е на рафинерията на Националната компания "Нафтна индустрия Сърбие" в град Прахово.

Важно е, че Сърбия отказа да заплати обезщетение на България и Румъния, тъй като сме нямали подписан протокол, с който се определят компенсациите в случай на трансгранични индустриални инциденти. А щетите, нанесени на България от нефтения разлив, бяха оценени на повече от 2 млн. лева от експерти на Министерството на околната среда и водите. Тези щети биха могли да бъдат значително по-малко, ако имаше реална готовност за реакция от страна на институциите.

Петролният разлив по река Дунав би могъл да нанесе непоправими щети на най-голямата защитена природна територия в българския участък на реката - Природен парк “Персина”, където са разположени три резервата, ценни растения като водните лилии, а също големи колонии чапли, тъй като тук се пресичат пътищата на прелетните птици "Via Pontica" и "Via Aristoteles. Вероятно последиците от това замърсяване ще имат дълготраен ефект върху флората и фауната в района, а събраните нефтопродукти по брега на реката са опасни отпадъци, чието съхранение е сериозен проблем за България.

Подобни събития, които биха могли да възникнат и на територията на нашата страна, насочват обществения интерес към по-бързото приемане на Закон за екологичната отговорност, особено като се има предвид, че съответната директива на Европейския съюз бе приета в началото на 2004 година.

В този закон ще се регламентират ясно правата и отговорностите на институциите при възникване на аналогични ситуации. Както е известно, през септември 2006 г. Министерството на околната среда и водите подготви вариант на проект за Закон за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети, чиито правила се въвеждат заради гореспоменатата европейска директива за екологична отговорност от 2004 г. и които трябва да се приложат и към българската индустрия. В проекта, който е само в суров вид и в момента се консултира със заинтересованите страни, е предвидено бизнесът да плаща предварително за евентуално бъдещо замърсяване. Това съобщиха неотдавна от Българската стопанска камара (БСК), чиито представители вече са изготвили експертното си становище.

Ето някои подробности относно най-съществените предложения. Операторите са длъжни да сключат в полза на МОСВ: договор за банкова гаранция или

застраховка на отговорността

за екологични щети; размерът на банковата гаранция или на застраховката се определя, както следва: за нискорискови оператори не по-малко от 50 000 лв., за среднорискови оператори не по-малко от 100 000 лв. и за високорискови оператори не по-малко от 500 000 лв.

Операторите се класифицират като високо, средно и ниско рискови въз основа на оценка на потенциалния риск за причиняване на непосредствена заплаха за екологични щети или екологични щети и неговото остойностяване.

От задължението се освобождават операторите, които сключват договор за банкова гаранция или застраховка във връзка с дейностите по други закони.

Операторите, на които са издадени разрешения, разрешителни, удостоверения за регистрация и лицензи, сключват договор за банкова гаранция или застраховка в срок до 30 дни, предвиден в преходните и заключителните разпоредби (ПЗР).

Оператори, които извършват дейности, посочени в Приложение №1 към закона, с изключение на операторите, на които са издадени разрешения, разрешителни, удостоверения за регистрация и лицензи, сключват договор за банкова гаранция или застраховка в срок до 30 дни от започването на дейността след срока, предвиден в §4 от ПЗР .

Договорът за банковата гаранция или застрахователната полица се представя в МОСВ в срок до 30 дни от сключването им. Чрез банковата гаранция банката гарант се задължава при първо писмено поискване от МОСВ да преведе сумата по банковата гаранция по сметка на МОСВ или на съответната област, на чиято територия са настъпилите екологични щети. При непосредствена заплаха за екологични щети или настъпили екологични щети случаите, при които се усвоява банковата гаранция или се изплаща застрахователно обезщетение, са: а) при неплатежоспособност на оператора; б) при неизпълнение на задълженията на оператора, предвидени в този закон.

От закона ще бъдат засегнати фирми от химическата, енергийната, хранителната и добивната промишленост, животновъдни ферми и други, които могат да причинят евентуално екологични щети. Събраните средства ще се използват за отстраняване на замърсяването и на щетите, нанесени върху природата.

На 20 октомври 2006 г. в сградата на Българската стопанска камара в София се проведе обсъждане на проекта на Закон за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети, в което взеха участие БСК, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската минна камара, Браншовата камара на черната и цветната металургия, Българската асоциация по рециклиране, “Кумерио мед” – Пирдоп, “Елаците мед” АД, “Асарел Медет” АД, “Хемус М” АД, Мини “Марица изток” АД, “Кремиковци” АД.

Според представителите на бизнеса за гаранция може да се използва запорирането на имот на фирмата замърсител, защото внасянето и блокирането на парични средства в банка е най-неблагоприятно и нецелесъобразно за фирмите.

Становището на задължените оператори от национално представителните и браншовите организации е, че към Приложение №3 трябва непременно да бъдат добавени критерии за определяне на значимостта на въздействията върху почвите и водите - с оглед по прецизното дефиниране на екологичните щети, както и като компетентни органи да бъдат включени само МОСВ и РИОСВ, а не други държавни органи без необходимата компетенция.

Според експертите следва да бъдат дефинирани ясно случаите, при които се налага провеждането на специални анализи и експертизи за определяне на оздравителните и коригиращите мерки, а също и да се регламентира приемането на наредба за определяне на приложимите методи, указания за оценка на екологичните щети и на риска, както и списък на основните оздравителни мерки.

От БСК предлагат и да се предвиди възможност за достъп до „базите данни” от информация, която да послужи на оператора за определяне наличието на заплаха за екологична щета, както и за освобождаването му от отговорност в определени случаи.

Представителите на бизнеса искат по-добре формулиран механизъм за прилагане на така наречените „неотложни превантивни мерки”. В преходните и заключителните разпоредби се говори за “превантивни мерки” и “непосредствена заплаха от щети”, но липсват критерии, чрез които да бъде дефиниран рискът и вероятността (честотата) на появата на съответното събитие.

На работна среща в МОСВ са били поканени и представители на Асоциацията на българските застрахователи, които са били запознати с проекта. Основният въпрос към тях е бил какъв принцип е най-добре да се приложи – задължително или доброволно застраховане на предприятията от гореспоменатите сфери.

Представителите на бизнеса предлагат да се предвиди възможност за откриване на

международна /колективна/ застраховка.

Те настояват да се разпишат и конкретни критерии (или принципи) за оценка на риска, за заплаха за екологична щета, като например: наличие на предишни нарушения - по-висок рисков фактор; неизпълнение на дадени предписания; местоположение на потенциалния източник на замърсяване и т.н.

Тези критерии ще послужат за ясно и недвусмислено определяне на понятието „заплаха за екологични щети”. Както е отбелязано по-горе, определението за "непосредствена заплаха за екологични щети" съдържа голяма доза субективизъм, което е недопустимо с оглед предвидената административна отговорност, съответно свързаната вероятност при установяване на конкретната отговорност.

От БСК предлагат следната дефиниция: „непосредствена заплаха за екологични щети” означава оценена с оглед критериите за оценка на риска достатъчна вероятност за възникване на екологични щети в бъдеще, която да е в пряка причинно-следствена връзка от човешко поведение или човешки фактор”.

Предвидената банкова гаранция не може да бъде нито безусловна, нито неотменяема, защото може да има спор за това кой е фактическият причинител на екологичната щета, поради което е недопустимо освобождаване на средства по нея, докато спорът се разреши по съдебен ред с влязло в сила решение /определение за прекратяване, например поради спогодба/, смятат индустриалците. Банковата гаранция би следвало да се освобождава само срещу /след/ представянето на убедителни писмени доказателства /първични счетоводни документи/ за поправяне на настъпилите екологични щети.

Също така следва да бъдат дефинирани основните принципи, критерии, рефериране към приложимите методи и указания за оценка на риска (мащаб и значимост на въздействието, замърсители, чувствителност на приемника – води, почви, флора, фауна, застрашени видове, хора, вероятност, честота на възникване и др.) и най-общия ред за определяне на минималните и максималните размери на банковите гаранции, обезпечения и застрахователни суми за учредяване на гаранцията и усвояване на средствата по тази гаранция от МОСВ.

Очевидно е, че трябва много внимателно да се дефинира понятието „щета”, да се даде дефиниция на „непосредствената заплаха за щета”, да се конкретизира понятието „базисно състояние” и да се даде дефиниция на понятието „оценка на риска”.

Законопроектът засяга пряко застрахователния бизнес, доколкото се предвижда застраховане срещу екологични щети на “рискови” предприятия. В. “Застраховател прес” ще следи отблизо законодателния процес, за да информира своевременно читателите си по такъв толкова важен въпрос. Неотдавна стана известно, че МОСВ организира в края на месец януари т. г. и специален семинар с участието на чуждестранни специалисти, които ще споделят опита на другите страни от ЕС, за което ще ви информираме предварително. В работата на семинара взеха участие и представители на Асоциацията на българските застрахователи.

На 15 март 2005 г. министрите на околната среда на страните членки на Европейския съюз изпратиха така нареченото Зелено послание към пролетната Среща на върха, проведена на 22-23 март същата година. “Еко иновациите и еко технологиите са ключ към насърчаване на растежа в ЕС и на стратегията по заетостта”, гласи “зеленото послание”, изпратено от Съвета по околна среда преди пролетните дебати на върха относно Лисабонската стратегия.

Правителствените и държавни лидери от страните на ЕС тогава дискутираха предложенията за нов старт на Лисабонската програма. ЕС призна, че след първите 5 години плановете той да стане най-конкурентното в света общество по отношение на науката до 2010 г. са сериозно застрашени.

Министрите на околната среда насърчиха лидерите на ЕС да признаят, че политиката по околната среда допринася за растежа и осигурява работни места, а също така подобрява качеството на живота на основата на еко иновациите и еко технологиите, както и на базата на устойчивото управление на природните ресурси; че обсъжданията във връзка с околната среда трябва да бъдат съчетани с целите на Лисабонската стратегия за растеж и увеличаване на заетостта; че Съветът по околна среда трябва да заеме своето място в ръководенето на Лисабонската стратегия.

Ако не се предприемат необходимите мерки за справяне с предизвикателствата, свързани с околната среда, това може да нанесе тежки икономически и социални щети, алармира Съветът по околна среда.

Законът се прилага в случаите на причинени екологични щети или непосредствена заплаха за възникване на екологични щети в резултат на извършване на дейности, посочени в Приложение № 1.

Приложение № 1 към чл. 3, ал.1, т.1

1.Експлоатация на инсталации и съоръжения, за които се изисква издаване на комплексно разрешително по чл.117 от Закона за опазване на околната среда, с изключение на инсталациите и съоръженията или частите от тях, използвани за изследователска работа, разработки и изпитания на нови продукти и процеси.

2.Извършване на дейности с отпадъци, включително събиране, транспортиране, оползотворяване и/или обезвреждане на отпадъци, за които се изисква разрешение, лиценз или регистрация в съответствие със Закона за управление на отпадъците.

3.Извършване на дейности по използване на водите и водните обекти, за които се изисква издаване на разрешително по смисъла на Закона за водите.

4.Извършване на дейности по производство, употреба, съхранение, обработка, пълнене, изпускане в околната среда на химични вещества по смисъла на чл.2 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати.

5.Извършване на дейности по производство, употреба, съхранение, обработка, пълнене, изпускане в околната среда на продукти за растителна защита по смисъла на Закона за защита на растенията.

6.Извършване на дейности по производство, употреба, съхранение, обработка, пълнене, изпускане в околната среда на биоциди, по смисъла на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати.

7.Извършване на дейности по превоз на опасни товари по смисъла на Закона за автомобилните превози, Закона за железопътния транспорт, Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища и Закона за гражданското въздухоплаване.

8.Извършване на дейности по работа с генетично модифицирани организми (ГМО) в контролирани условия, освобождаване на ГМО в околната среда, пускане на пазара на ГМО или комбинация от тях като продукти или съставка на продукти, пренасяне на ГМО, внос, износ и транзит на ГМО по смисъла на Закона за генетично модифицираните организми, за които дейности се изисква разрешение в съответствие със Закона за генетично модифицираните организми.

9.Извършване на дейности по внасяне, изнасяне и транзит на отпадъци по смисъла на Раздел V на Закона за управление на отпадъците, за които се изисква разрешение или регистрация.

10.Извършване на дейности по управление на минни отпадъци.

Славимир Генчев



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки