Голямото предизвикателство: балансът между либерализма и защитата на застрахованите

15 Юли 2006 г.,zastrahovatel.com
Семинар с участието на известния френски застрахователен експерт Жан–Луи Беландо

Жан-Луи Беландо е международен експерт в областта на застрахователните пазари, надзора, регулиране на пазара, вътрешен контрол и платежоспособност на застрахователни компании. Бил е главен секретар на френската Комисия за застрахователен надзор (1995-2000 г.), дългогодишен инспектор и директор на отдел “Международно сътрудничество в същата комисия, председател на Групата от държавни експерти по платежоспособност на застрахователите към OECD, председател на подкомитета “Образование” към Международната асоциация на застрахователните надзори (IAIS). Автор е на много книги и статии на застрахователна тематика, лектор в Сорбоната, IAIS и на множество регионални семинари. Г-н Беландо бе основен лектор и на проведения на 28 юни 2006 г. в конферентната зала на Електроимпекс – София, семинар на тема “Разработване и прилагане на политики за защита на потребителите на застрахователния пазар”. Семинарът е част от проекта BG/2004/IB/FI/02 по Национална програма ФАР 2004 “Укрепване на административния капацитет на Комисията за финансов надзор за прилагане на законодателството на ЕС в областта на ценните книжа, пенсионното осигуряване и застраховането”.

 

Семинарът бе открит от г-жа Ралица Агайн, заместник-председател на КФН, ръководещ Управление “Застрахователен надзор”. Г-н Славомир Солаж, предприсъединителен съветник по проекта, представи накратко лектора. Темите, които засегна в лекцията си френският гост, бяха: задължителни застраховки; контрол на цените; закони за защита на потребителите; задължения преди и след сключването на договорите; проверки на място и по документи; вътрешни правила за ликвидация на щети; разногласия между застраховател и застрахован; обработка на жалби; посредници, арбитраж, съдебно производство; роля на съда: тълкуване на застрахователния договор; определяне на размера на обезщетенията; системи за гаранции на застрахованите лица в случай на несъстоятелност на застраховател.

В лекцията си г-н Беландо разгледа темата от три аспекта: икономически, юридически и финансов. Той запозна участниците в семинара с френския опит (както в исторически план, така и като действаща практика в момента), като същевременно даваше примери от други държави, както и от общите практики на страните от ЕС. Лекторът специално обърна внимание на онези положения, при които не съществува общо регулиране от страна на Европейската комисия, както и на многобройните противоречия, възниквали между страните членки или на групи от тях по време на изработването на европейските директиви и на хармонизирането на националните законодателства с тях.

За пръв път закон, защитаващ интересите на потребителите на застрахователни услуги, е приет в Германия още през 1908 г. Във Франция такъв закон действа от 1938 г.; в него се казва, че “контролът от страна на държавата се осъществява в интерес на застрахованите лица”.

Надзорната институция във Франция контролира дали застрахователните предприятия и взаимоспомагателните дружества спазват договореностите и дали изпълняват финансовите си ангажименти.

Поради осъзнаването на необходимостта от защита на потребителите Европейският съюз е създал Съд на европейските общности, който “установи необходимост от особена защита на потребителите на застраховки, защото застрахователното дело е специфична услуга, свързана с бъдещи събития, чието настъпване е несигурно на датата на сключване на договора”. Според съда “застрахованото лице може да изпадне в затруднено положение, ако не получи обезщетение след бедствието; застрахованото лице трудно разбира клаузите на договора и не умее да преценява перспективите за развитие и финансовото състояние на застрахователя; поради непрестанното нарастване на броя на сключените застраховки е също така необходимо да се следят интересите на трети лица”.

Асоциацията на застрахователните надзорни институции (IAIS) е създадена с цел да заздравява финансовата система. Средството за постигане на тази цел е солидната и регламентирана система за надзор върху застраховането. Тя способства за стабилността на пазара и улеснява растежа и конкуренцията, което от своя страна е в полза на потребителите и защитава техните интереси. Защитата на потребителите се налага и от факта, че те “са разпръснати и не винаги са добре информирани, нямат юридически познания, нито икономическа мощ и се нуждаят от защита, когато се изправят срещу организирани, влиятелни и компетентни професионалисти, с които трябва да преговарят по общите условия на договора”.

От друга страна, либерализмът (икономическата свобода) може да има правилно развитите, само ако са спазени следните условия: честна конкуренция сред участниците и защита на потребителите.

И така, един от възловите въпроси е балансът между защитата на потребителите и либерализма, между държавната намеса и пазарната свобода. Опитът показва, че неадекватните законови разпоредби пречат на бизнеса, което води до лоши финансови резултати и респективно не се отразява добре и на потребителите. С други думи, “многото” държава в бизнеса вади очи, а не изписва вежди. Нерядко г-н Беландо си служеше с отрицателни примери от бизнес практиката в Обединеното кралство; той очевидно е противник на либералния англосаксонски модел. И нещо любопитно: според лектора привидната прозрачност и лесен достъп до британския пазар са само фасада, докато на практика съществуват негласни препятствия, които елиминират навлизането на чужд бизнес в Обединеното кралство.

Лекторът защити тезата за необходимостта от баланс между икономическата свобода, честната конкуренция и потребителските интереси. Същевременно той неведнъж призна, че прекомерната защита създава предпоставки за застрахователни измами и за спъване на развитието на бизнеса. Г-н Беландо даде пример със САЩ, където никой застраховател не искал да застрахова анестезиолозите за професионална отговорност поради прекомерните изисквания към тях, както и поради зачестилите случаи на жалби от страна на потърпевши и на преследване от адвокати; това впрочем е достатъчно показателно докъде могат до доведат криворазбраните “придобивки”, “отстъпки” и други социални заигравания, каквито примери често взеха да идват именно от Франция. Нерядко зад паравана на прословутата грижа за потребителя си разиграват коня добре информирани клиенти и опитни адвокати, съумяващи да извлекат максимална полза от възможностите, които им предоставя законодателството – и то в ущърб на бизнеса.

Търсейки дълбочината на проблемите, г-н Беландо неизбежно трябваше да изхожда от фундаменталните понятия – дефиниция на понятието застраховка (риск; договор; взаимност; статистика); застраховаем риск; граници на възможните застраховки и тяхното разширяване (благодарение на развитието на финансовите и застрахователните техники, както и поради разширяването на държавната намеса); задължителното застраховане (във Франция има повече от сто задължителни застраховки).

Интересен пример даде лекторът за водачи на МПС, които не могат да си намерят застраховател поради това, че са били нарушители – с множество ПТП, шофиране след употреба на алкохол и т. н. Във Франция функционира Централно бюро по тарифите, към което такива водачи могат да се обърнат, след като най-малко трима застрахователи са им отказали договор. Бюрото определя размера на вноските, след което един от тримата застрахователи се задължава да застрахова лицето…

Г-н Беландо подробно разгледа и многобройните нередности в сферата на задължителното застраховане, които възникват във взаимоотношенията между застрахователи и застраховани, и се спря на прехода от прекалена бюрокрация към либерализъм и защита на потребителите. Развитието тук показва лутането между пълната свобода във всички отрасли на икономиката, включително и в застраховането, и различните форми на контрол – тотален, избирателен, последващ и т. н. Лекторът анализира и контрола върху цените, борбата с риска от ниски тарифи, разубедителните вноски (преднамерено високи, за да отблъскват клиентите), тарифирането, договореностите между застрахователи (върху тях тегне почти пълна забрана с изключение на договори, целящи подобряване на производството и ако потребителите се възползват от придобивките, уеднаквени изисквания, клаузи, размяна на статистически данни и т. н.).

По отношение на юридическите аспекти лекторът разгледа в исторически план възникването на различни закони за застрахователния договор. Любопитно е, че те първоначално за защитавали застрахователя от… застрахованите! Г-н Беландо показа в хронологичен ред постепенното “обръщане на пирамидата”, спирайки се подробно на задължителните разпоредби спрямо застрахователите, на правните разпоредби в ЕС, прилагани в застрахователните договори, на т. нар. общ интерес (“Признатите от Европейската комисия свободи са ограничени от задълженията на дружествата да спазват правилата от общ интерес на приемната държава. ЕС няма дефиниция за общото право”).

Особено детайлно г-н Беландо се спря на проблемите със задълженията на застрахователите и посредниците да информират и съветват своите клиенти. Тези задължения могат да се определят преди сключване на договора или да са включени в него. Изводът е, че нарастват законовите задължения на застрахователите.

Ето някои разпоредби на IAIS:

РВА 25 Защита на потребителите

“Надзорният орган установява минимални правила за взаимоотношенията на застрахователите и посредниците с потребителите. Тези правила се прилагат и за чуждестранните застрахователи, продаващи продукти на трансгранична основа. Те изискват предоставяне на пълна, навременна и съобразена с потребителите информация преди сключване на договора до момента, в който всички задължения по него са изпълнени.”

Обяснителна бележка (откъси):

25.2. Надзорният орган изисква от застрахователите и посредниците да се отнасят еднакво към всички клиенти, като обръщат внимание на нуждите им от информация. Що се отнася до потребителите на собствената им юрисдикция, надзорният орган трябва да установи изисквания, които застрахователите и посредниците да спазват. Изискванията към трансграничните продажби трябва да бъдат ясни.

25.4. Много потребители срещат затруднения при разбирането и оценяването на застрахователните продукти. Застрахователите и посредниците са по-добре запознати с въпросите на застраховането. Следователно трябва да се сключват договори, които да позволят на евентуалните ползватели: да имат достъп до необходимата информация, за да вземат ясно решение, преди да сключат договор; да бъдат информирани за правата и задълженията си през периода на валидност на договора.

Основни критерии (откъси).

Надзорният орган поставя изисквания към застрахователите и посредниците относно съдържанието на информацията в момента на представянето й: за продукта, включително свързаните с него рискове, предимства, задължения и разходи; за всеки друг въпрос, свързан с продажбата, включително възможните конфликти на интереси за действителните или евентуални ползватели.

Контрол върху застрахователните документи

Документите са предназначени за обществено ползване и могат да бъдат договорни или рекламни. Договорен документ е всеки писмен документ, използван за справка или доказателство (когато се стигне до съд – б. а.). Той трябва да бъде върху траен носител, а данните в него - достъпни и разбираеми. Електронните документи се приемат за доказателство при условие, че може да се разбере кое е лицето, от което произлизат. Договорният документ трябва да е издаден и съхраняван при условия, които гарантират целостта му.

Във Франция върху хартиен носител задължително са следните документи: препоръчано писмо за изискване; прекратяване на договор; удостоверения; зелена карта (застраховка на автомобил). По отношение на икономическите аспекти, освен споменатото дотук, лекторът подробно разясни проблема с т. нар.

граници на възможните застраховки:

големи рискове с малка вероятност, например природни бедствия (неопределяеми); системни рискове, свързани с всички включени в застраховката рискове, например влияние на климата върху добивите от земеделското стопанство; щети, които не могат да бъдат проверени, например дружество, което се осигурява срещу собствения управленчески риск (риск на акционера - в каква степен лошото управление и неблагоприятната конюнктура са виновни за резултата? Опасност от манипулиране на резултатите по счетоводен път); нежелание да се застрахова човек, който не се счита за изложен на риск (взаимността е нарушена); недостиг на средства от страна на застрахования – здравни осигуровки.

Какви са възможностите за разширяване на границите?

Границите на застраховаемостта се разширяват благодарение на:

1. Развитието на финансовите техники - ценни книжа; финансова презастраховка; международни операции; 2. Развитието на застрахователните техники - изчисление на риска; “изпипване” на договорите; фонд “Усложнени рискове”; 3. Нарастващата държавна намеса - разпоредби; социални осигуровки (основани на солидарност, а не на взаимност); задължителни застраховки.

В крайна сметка изводът, който се налага и който бе изтъкнат от г-н Беландо, бе, че прекалената намеса на държавата води до скованост и липса на ефикасност.

Лекторът илюстрира с примери от Франция прехода от бюрокрация към защита на потребителя и либерализъм. Министърът на икономиката е упълномощен да организира застрахователното дело. Той определя минимални и максимални тарифи и максималния размер на комисионите за посредниците, налага типови клаузи в договорите, извършва предварителен контрол на договорите и одобрява договорите между предприятията.

Г-н Беландо направи уговорката, че министърът упражнява тази власт умерено и се разпорежда в следните пунктове: максимални тарифи за автомобилни застраховки; максимален размер на комисионите при автомобилни застраховки; клаузи „ бонус-малус” (застраховка според броя на злополуките в предишен период) при автомобилните застраховки; задължителна предварителна виза при всички нови договори.

По отношение на договореностите между застрахователни предприятия водещият принцип е: правилата на Общността по отношение на конкуренцията се отнасят и до застрахователното дело – чл. 85 на Римския договор:

Глава 1

ПРАВИЛА НА КОНКУРЕНЦИЯТА

Първи раздел

Правила, приложими в предприятията

“Несъвместими с този пазар и забранени са всякакви договорености между предприятия, решения за асоцииране на предприятия и други съгласувани действия, които биха могли да окажат влияние на търговията между държави членки и чиято цел е да предотвратят, намалят или преиначат конкуренцията в Общия пазар, а именно:

а)пряко или косвено определяне на покупни или продажни цени или на други условия по сделката…”

Правилата за изключение от тези разпоредби са формулирани през 1992 и 2002 г. Според тях “горните разпоредби не се прилагат към договорите, решенията или действията” (...) “подобряващи производството или дистрибуцията на продукти, или развиващи техническия и икономическия прогрес, ако потребителите се възползват справедливо от придобивките...” (Чл. 85 на Римския договор)

Какви други случаи за освобождаване от правилата за конкуренция съществуват?

Освобождават се от правилата за конкуренция договореностите между дружества относно: размера на чистите вноски; типови условия в договора; уреждане на злополуките; покритие на общи рискове: групи; общ регистър на усложнените рискове; приемане и проверка на мерки за сигурност; за последните две точки се разглеждат отделните случаи. Договореностите се приемат само ако са изпълнени точни условия. Тогава се освобождават от предварително заявление в Европейската комисия. Допуска се сътрудничество в качествено и количествено определени граници. Взимат се предвид особеностите на всеки финансов и икономически сектор.

По отношение на някои от финансовите аспекти съществуват следните изисквания:

IAIS Core principle no6

РВА 6 Лицензиране

Застрахователят трябва да бъде лицензиран преди да започне да работи. Условията за лицензиране са ясни, обективни и публични.

За да защитава интересите на клиентите, законът трябва да може да определи кои застрахователи имат разрешение да извършват дейности по застраховане на своя територия. Лицензът е формално разрешение, позволяващо на застрахователя да извършва застрахователна дейност съгласно националното законодателство в областта на застраховките. Не става дума за одобрение, издадено да генерално национално дружество.

Забрана за неоторизирани дружества: анулиране на договорите; наказателни санкции за междинните ръководители.

Ето какви са основните регламенти в тази връзка:

Съгласно закона надзорният орган има широки правомощия да инспектира на място и да събира информация, считана за необходима за изпълняване на задачите му. Надзорният орган, външните контрольори или други страни с подходяща компетентност периодично проверяват информацията в отчетите, като инспектират на място. Когато информацията се проверява от други страни извън надзорния орган, трябва да се установи комуникация с него; надзорният орган може да извършва проверки на място генерално или за конкретни проблеми; надзорният орган обсъжда бързо със застрахователя установеното от проверката и необходимостта да се вземе поправителна мярка и очаква от него ответно действие; надзорният орган проверява дали застрахователят е взел необходимите мерки; надзорният орган може да удължи проверките на място, за да получи информация от посредниците и дружествата, приели функции от наблюдавания застраховател.

Коментари:

13.5. Проверката на място спомага за оценка на рисковете, на които е подложено дружеството. Генералната проверка на място включва поне следните дейности: оценка на управлението и системата за вътрешен контрол; анализ на естеството на дейностите на застрахователя, например видовете полици; оценка на техническото провеждане на застрахователните дейности или оценка на организацията и управлението на застрахователя, на търговската политика и покритието на презастраховката и сигурността й; анализ на връзките с външни организации, например с посредничеството на безпристрастни страни или спрямо други дружества от същата група; оценка на финансовата стабилност на застрахователя, особено що се отнася до техническите резерви; оценка на спазването на изискванията по отношение на управлението на дружеството.

13.6. Генералната проверка на място на въпросите, свързани с поведението на пазара, включва поне следните дейности: проверка дали предоставяната на потребителите информация е достатъчна и уместна; проверка на подходящия депозит на плащанията; проверка на честотата и естеството на споровете; оценка на спазването на правилата за поведение на пазара и правилата за потребителите.

13.8. Честотата на проверките на място зависи от степента на риск на застрахователите, установена от предишни проверки на място и от предишен надзор от разстояние; друг фактор е относителното значение (място) на застрахователя на пазара.

Г-н Беландо сподели, че съществуват условия за конфликт между индивидуалната защита на потребителя и колективната сигурност на застрахованите. Застрахованите искат индивидуалните им права да са защитени от здрави финансови дружества. Тази цел съдържа противоречиви елементи и в конкурентна среда европейските правни и потребителски разпоредби се стремят да съчетаят платежоспособността на застрахователя със защитата на застрахования.

Конфликтът между рентабилността на продукта и сигурността на ползвателя е особено изявен при застраховките живот. Лекторът даде следния пример: когато се ограничава гарантираният лихвен процент чрез изисквания за провизии, налагащи съответните вноски, у застрахования настъпва разочарование, защото става жертва на предпазно изискване.

Освен това се забелязва тенденция към намаляване на гарантираните печалби в полза на по-високи възнаграждения за участниците в печалбите, които са произволни, тъй като са свързани с успехи в управлението и равно разпределение.

При едностранно прекратяване на договора от застрахования трябва да се определи горен праг на санкциите при изкупуване: горният праг на санкцията се явява мярка за защита на потребителя, благоприятстваща наличието на спестявания, поверени на застраховател. Това обаче е неблагоприятно за застрахователя, защото води до повишен риск за ликвидността.

Потребителят е затруднен в избора си между растящия брой договори с техните варианти, гъвкавостта им, допълнителните гаранции. Застрахователният договор обвързва компетентен професионалист с недотам компетентни клиенти: договорът трябва да бъде съставен ясно и точно, за да няма никаква двузначност в задълженията на застрахователя. Спорове по договора могат да доведат до повишаване на техническите резерви.

За застрахования е важно застрахователят да бъде платежоспособен, освен ако не се измислят системи за гаранция, които ще му позволят да получи обезщетение в случай на проблеми при застрахователя. Но когато системите се основават на солидарност между застрахователи, добрите ръководители са тези, които поправят грешките на другите, което води до необуздана конкуренция, обобщи г-н Беландо.

Славимир Генчев

 

Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки