Равнопоставеност и справедливост

16 Ноември 2016 г.,zastrahovatel.com
ДОЦ. Д-Р ЙОТО ЙОТОВ

Легендата разказва, че когато на един осъден на смърт чрез обесване му дали възможност за по­следна дума, той попитал: сам ли да си купи въжето, или ще му го осигурят?

Инвестиционното по­средничество, застрахо­ването и осигуряването са поставени в подобна на осъдения ситуация - да си плащат, за да бъдат надзи­равани. Разликата е само, че нямат право на послед­на дума. Последната дума ще бъде на законодателя.

Позволявам си, като страничен наблюдател с повече от 50 години трудов стаж в областта на застра­ховането, отчасти и в оси­гуряването, да изразя едно непоискано мнение.

Похвална е идеята на Ко­мисията за финансов над­зор да търси възможности за ограничаване на раз­ходите и разтоварването на държавния бюджет от определени разходи. Счи­там, че това следва да се предшества от задълбо­чен, детайлен анализ на необходимите за надзора разходи и източниците за тяхното осигуряване.

Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Зако­на за Комисията за фи­нансов надзор предвижда радикални промени в из­дръжката на комисията - преминаване от бюджет­на издръжка към самоиз­дръжка. Тази промяна не се придружава от обстоен анализ на необходимо-при­същите разходи и тяхната тенденция във времето. Ре­ализирането на тази идея е съпроводена с драстично увеличаване на таксите и другите плащания от под­надзорните лица, подчине­ни на комисията.

На пръв прочит прави впечатление, че с подоб­но механично, без оглед на отчитане на особено­стите и финансовите въз­можности на отделните поднадзорни лица, се цели прехвърляне на разходи­те от бюджета върху тези лица. Не е потърсен и на­чин да се оценят възмож­ностите и да се смени или поне видоизмени система­та за определяне и запла­щане на съответните такси.

Позволявам си да се огранича само с разглежда­не на въпроса за таксите за поддържане на лиценза на застрахователните броке­ри. Преди години тази такса беше определена в абсо­лютен размер на 1000 лв. на всеки брокер без оглед на неговата юридическа форма или финансово със­тояние. По-късно се проме­ни само нейният размер от 1000 лв. на 1500 лв., без да се отчитат други обстоятел­ства. Предложеният проект на Закон за изменения… продължава инерцията, прилагана досега - най-лес­но е - поглеждаме в тавана и записваме първото хрум­нало ни число - 5000 лв.

Ще се опитам да обосно­ва тежките думи, които из­ричам. За целта привеждам данни за състоянието на за­страхователните брокери според размера на премий­ния приход, който са реали­зирали през 2015 г. Това са данните за последната цяла година и се предполага, че са най-големи. Ето и самите данни, групирани в интер­вал с ширина пет милиона лева, табл. 1.

Нека направим един при­близителен анализ на по­стъпвалите досега приходи от таксата за поддържане на лиценза на застрахова­телните брокери. Ако има­ме предвид лицензирания брой на брокерите през 2015 г., който е 398, и го­дишната такса от 1500 лв., се получава постъпление в размер на 597 000 лв. Раз­мерът на таксата спрямо застрахователните броке­ри, които са представили отчети в комисията за съ­щия период, е 544 500 лв.( 363 х 1500).

Каква сума се очаква да постъпи, ако предложената от комисията такса в раз­мер на 5000 лв. се приеме със Закона за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор? Спрямо лицензи­раните брокери сумата е 1 990 000 лв., а спрямо пред­ставилите отчети през 2015 г. - 1 815 000 лв. (363 х 5 000).

Изводът, който може да се направи, е, че се пред­лага увеличение на таксата 333,3% за лицензирани­те брокери и също толко­ва процента спрямо тези, които са направили отчет за годината в комисията. Следва да се запитаме: имаме ли повече от три­кратно увеличаване на по­стъпленията на премии от застрахователните броке­ри? Категоричният отговор е НЕ. Тогава свидетелство за какво е предлаганото увеличаване? Може би за:

Първо, недостатъчна обоснованост на предло­жението.

Второ, опит за админи­стративно повлияване за намаляване на броя на за­страхователните брокери.

Трето, стремеж за до­пълнително натоварване на брокерите, което в край­на сметка ще рефлектира по веригата върху потреби­телите на застрахователни услуги.

Четвърто, евентуална възможност, ако си платиш и мълчиш, да бъдеш приви­легирован при надзора.

Пето, разчистване на терена на големите да ста­ват още по-големи.


Изброяването може да се продължи, но считам, че и изтъкнатото дотук е дос­татъчно, за да се зададе въпросът: Къде остава ман­трата за подпомагане на дребния и среден бизнес?

През последните години нито икономиката, нито за­страхователната дейност, още по-малко постъпле­нията от премии на броке­рите, са нараснали повече от три пъти, за да се пови­шава така рязко таксата за поддържане на лиценза на брокерите при това без ог­лед на големината на реа­лизираните премии.

За да може да се напра­ви по-детайлен анализ, ще приведем по-нататъшна разшифровка на данните от табл. 1 в интервала до 5 000 000 лв., в който попа­дат 328 от брокерите. Ето и самите данни, табл. 2.

Представените данни от­ново показват, че е нали­це силна диференциация в интервала до 5 000 000 лв. Можем да обособим две го­леми групи: първата, от 500 000 до 5 000 000 лв., и вто­рата - брокери с премиен приход до 500 000 лв., кои­то са 161.

Вижда се, че в интерва­лите от пет милиона до два милиона се вместват отно­сително еднакъв брой бро­кери. Техният брой започва да нараства в интервалите с по-малък размер на пре­миите до два милиона, като най-голям е техният брой в най-ниския интервал - до 500 000 лв.

Тази голяма диферен­циация, независимо дали интервалите са пет мили­она (табл.1) или 500 000 (табл.2) е основание, за да се помисли, обсъди и предложи по-справедлива система за определяне и заплащане на таксите за поддържане на лиценза. Считам за по-справедли­во да се премине от так­са в абсолютна сума и се пресмята като относителна величина от размера на ре­ализираните премии от от­делния брокер.

Позволявам си да напра­вя още една крачка в пред­ставяне на различията в големината на премиите между отделните брокери. За целта представям да­нните от последния интер­вал (табл.2) - до 500 000 лв. в нова табл. 3. Избраните интервали в таблицата са с ширина през 50 000 лв. По­сочените данни са:

От данните в представе­ната таблица още по-ясно се очертава несъстоятел­ността да се определя так­сата за лиценза на лице брокер. Безумно изглежда да се иска от брокерите, които попадат в интервала с премии до 50 000 лв. и са 34 на брой и тяхната сред­на по размер премия, за всеки от тях, е по 17 641 лв. (последната колона на ин­тервала до 49 хил.), такса от 5000 лв.

Таксата от 5000 лв. може да се разглежда като твърде висока бари­ера и за всички брокери, които попадат в интерва­ла с премии до 500 000. Те са 161 на брой, или 44,4 % от всички брокери. Тяхна­та средна премия е около 200 000 лв. Предлаганата такса от 5000 лв. предста­влява 2,5 % от събираните от тях средни по размер премии. Може да се пред­полага, че тази такса ще „изхвърли” от пазара око­ло 160 от работещите сега брокери, или 44,0 % от всички тях.

Позволявам си да за­върша с обобщението, че са необходими и целесъо­бразни промени в няколко насоки:

Първо, да се премине от определяне на таксата в абсолютен размер към пресмятането й като отно­сителна величина съобраз­но достигнатия премиен приход.

Второ, да се диферен­цира таксата с оглед го­лемината на получавания премиен приход.

Трето, да се обособи подходяща скала, с оп­ределени интервали и подходящи размери на процента на таксата в тях, за да се постигне относи­телна съпоставимост, коя­то да изразява стремежа за справедливост.

Четвърто, да не се до­пуска предложеното ско­кообразно нарастване на таксата да бъде прието - увеличаването с опре­делен процент изглежда логично, но в никакъв слу­чай в „пъти” (предложеното нарастване e повече от три пъти).

Пето, дали не е по-целе­съобразно на първо време да се търси някаква смесе­на система за финансиране на дейността на Комисията за финансов надзор както чрез държавата, така и със средства от бранша.

Шесто, постигане на съпоставимост в таксите между различните учас­тници на застраховател­ния пазар. За една и съща по размер извършена ра­бота да се заплащат при­близително еднакви такси, справка различията между таксите на застраховател­ните брокери и на застра­хователните агенти.

В заключение ще цити­рам извадка от Директива на ЕС 2016/97 на Европей­ския парламент и на Съве­та от 20 януари 2016 г., в която се пише, че „ …ди­рективата не следва да обременява прекомер­но малките и средните разпространители на за­страхователни и преза­страхователни продукти. Един от инструментите за постигане на тази цел е правилното прилагане на принципа на пропорцио­налност…” (подчертаното е от автора).




Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки