Цената на Гражданска отговорност трябва да се базира на актюерски изчисления

14 Ноември 2012 г.,zastrahovatel.com
Румен Янчев, председател на УС и изпълнителен директор на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“

 

 

             

           

            - Господин Янчев, защо толкова дълго във времето продължава проблемът със задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?

            - Щом се говори всяка година за тази застраховка, особено през последното тримесечие на годината, очевидно има проблем. Въпросът е какъв е този проблем и от къде идва. За целта може би трябва да се върнем назад във времето и да видим как беше регламентирана тази застраховка, до какви нива на премиите се беше стигнало и какви бяха последните законодателни промени, свързани с влизането на България в Европейския съюз. Точно преди влизането ни в общността нивата на премиите бяха сравнително високи, с влизането ни в ЕС обаче, вместо да се увеличат, те тръгнаха надолу и достигнаха много ниски нива.

            Чисто статистически това е застраховката, при която има ръст с всяка следваща година за разлика от останалите видове застраховки. По линия на най-малкото съпротивление всички обичаме „Гражданска отговорност“, защото не се изискват кой знае какви познания, а и има добра структурирана система на дистрибуция. Тук дори не говорим за продажби, тъй като съществува голяма мрежа от застрахователни агенти, други посредници, застрахователни брокери, самите застрахователи с техните офиси - на франчайз или собствени. Като цяло на пазара 98% от тази застраховка се продава от посредници.

           

            - От кои фактори зависи цената на задължителната застраховка?

            - Премията по застраховка „Гражданска отговорност“ зависи от резултатите по тази застраховка, т.е. цената трябва да се базира на актюерски изчисления. Статистиката за пазара, която се оповестява от Комисия за финансов надзор, показва, че честотата на настъпване на събитие по тази застраховка е 5%. При 2,5 млн. сключени застраховки това означава около 125 хил. щети. Част от тези щети са имуществени, т.е. материални щети по корпуса на автомобила, където средностатистически една щета е в диапазона около 1000 лв., и неимуществени, където средният размер на щетата е от порядъка на 20 хил. лв. Разбира се, има вариации в отделните дружества. Простата аритметика показва, че събраните премии не стигат, тъй като една немалка част от тях отива за възнаграждение на посредниците, за покриване на разходите на застрахователното дружество, за вътрешно-административните разходи. Често пъти се оказва, че заделеният резерв е недостатъчен. Има много примери в това отношение, особено що се отнася до щетите в чужбина, за които в първоначалния момент има само едно уведомление. Вероятно по много от случаите има заведен само някакъв служебен резерв. Едва на по-късен етап се получава съобщение, че щетата се очертава да бъде 0,5 млн. лв. На практика се оказва, че заделeните резерви са крайно недостатъчни. Това е доста често срещано явление и за всичките компании с натрупване числото не е никак малко.

            Съвсем друг е въпросът за качеството на информацията, която стига  до Комисия за финансов надзор, за да можем по обратния път да направим верни заключения. Не поставям под съмнение информацията, която излиза от надзора, а имам известни съмнения в достоверността на подаваната към тях информация.

            При наличието на достоверна информация може сравнително лесно да се каже каква трябва да бъде рисковата премия, т.е. каква част от премията да отиде за покриване на риска. Сега се сещам, че имаше един период в дейността, когато застрахователни дружества, правейки т. нар. застрахователнотехнически планове, показваха 1% административни разходи, което е невъзможно. Все пак публична тайна е, че средният размер на комисиона се движи около 15%-16%. За другата част от разходите остават едва 4%-5%. Това като че ли е най-големият проблем, към който можем да добавим и структурата на портфейла. Като цяло за пазара автомобилните застраховки формират 75% от портфейла на дружествата, за другите видове застраховки остават едва 25%. При изключително малко компании делът на останалите видове застраховки е над 25%. Следователно цялата конкуренция се насочва в посока на застраховката „Гражданска отговорност“.

        

            - Доста пъти се коментира, че  пазарът губи от тази застраховка, какво е вашето мнение?

            - Аз също смятам, че тази застраховка е губеща. Тя може да се превърне в печеливша при две условия - при по-висока премия и при адекватна селекция на риска. В резултат на селекция застрахователят не може да откаже сключване на застраховката, тъй като е задължителна, но ако даден риск не му харесва, той може да го тарифира по друг начин - било по линия на млади или възрастни водачи, било то по категроия МПС - автобуси, леки или товарни автомобили.

   

            - А как ще коментирате това, че няколко застрахователни компании свалиха тарифите си?

            - Вижте, това се случва всяка година в последните десет години и винаги сценарият е един и същ. През септември говорим как застраховката ще поскъпне с 10%-15% по сравнително обясними причини. В следващия момент обаче това се забравя и в началото на октомври виждате как няколко застрахователни дружества свалят цените. Причините за това, разбира се, са строго  индивидуални за всяка компания - от изгубен пазарен дял до лоши резултати. Но не знам дали цената, която трябва да се плаща впоследствие ,

си заслужава.

 

            - Правили ли сте анализ като цяло за пазара или във вашата компания как през годините растат лимитите на отговорност и как растат премиите?

            - Преди няколко години бяхме направили такъв анализ на база данните в нашата компания за това какво се случва с  лимитите и премиите за период от 7-8 години. Анализът показа, че лимитите растяха малко по-бързо, а премиите доста по-бавно. Към тези два компонента добавихме и средния размер на изплатените обезщетения. Данните показаха, че до един период от време обезщетенията не растяха изпреварващо, но през последните 3-4- години отчитаме нарастване на размера на претендираните обезщетения. Констатирахме и разминаване в съдебната практика, което също не е много нормално, особено когато става дума за еднакви случаи. Тук опираме до препоръчителна методика, която да казва за какво колко се плаща. Такива методики отдавна съществуват в останалия свят. Богата практика има и в Германия, и във Франция и в Италия. Въпросът е някой да се ангажира с това.

            Ако вземете например една претенция от чужбина, ще видите редица неща, които се съдържат в калкулацията. Размерът на обезщетението е мотивиран със социалния статус на лицето, с неговите доходи и т.н. На практика претърпените болки и страдания са трудно оценими в пари. Друг е моментът, че  в различните страни критериите и обезщетенията са различни. Вече имаме много случаи на българи, пострадали в чужбина, които се мъчат да доказват, че са имали трайно намерение да живеят в една или друга държава, за да се гледа случаят по испанското или френското законодателство например, защото размерът на обезщетението, което ще получат у нас, е в пъти по-малко.

 

 

            - Съществува ли опасност от фалит на застрахователна компания?

            - Такава опасност съществува и тя може да те споходи много бързо, в рамките на една финансова година, ако не си направил добра селекция на риска.

 

 

            - Какви мерки от страна на застрахователните компании могат да бъдат предприети с цел повишаване на обхвата по задължителната полица?

            - Застрахователните компании се опитват всяка година да подновят застраховките, които са сключили и това обикновено не се случва. Средно за пазара едва около 30-40 процента от полиците се подновяват, останалото е нов портфейл за застрахователното дружество. Това е така, тъй като потребителят търси най-ниската цена. Той знае, че каквото и да стане, тъй като това е задължителна застраховка, винаги има кой да плати. При останалите застраховки нещата са по съвсем друг начин. Не се търси най-ниската цена, а сигурността.

            Друг е моментът, че всеки по закон трябва да има застраховка. И ако нямаш застраховка, очевидно добрият подход е глобата. Санкцията е крайна мярка, но е единствената възможна.

 



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Застрахователен пазар"
Боян Илиев, Ирена Мишева, 2005
orange_li
orange_li
"Презастраховане"
ЯНАКИ АНДРЕЕВ,