Председател на КФН
- Застрахователни компании
- Пенсионно и здравноoсигурителни компании/НОИ
- Банки
- Брокери / АЗББ , БАЗБ
- Комисия за финансов надзор
- Гаранционен фонд, НББАЗ
- Асоциации / Съюзи
- Фондация "Проф. д-р. В. Гаврийски"
- Специализирани ВУЗ
- Kурс на БНБ за 18.05.2024 г.
- 1 USD= 1.78419 лв.
- 1 EUR=1.0962 USD
- Валутен калкулатор
Застрахователната и пенсионната система в Полша не се различава съществено от българската
*Цените на премиите по застраховката “Гражданска отговорност” трябва да зависят не от лимитите на отговорност, а от размера на изплатените щети
*Първо жените в Полша ще получат допълнителни пенсии от частните пенсионни фондове. Полската комисия за застрахователен и пенсионен надзор (KNUiFE) е създадена през 2002 г. Тя е държавна институция от централната администрация под контрола на министъра на финансите на Полша и е интегриран орган за надзор върху застраховането и пенсионните фондове. Съгласно предишни разпоредби, надзорът върху тези два пазара бе упражняван поотделно. KNUiFE е колективен орган. Председателят на комисията се назначава от министър-председателя на Полша за срок от пет години.
Компетенциите на комисията обхващат надзора върху застрахователните компании, застрахователните посредници – брокери и агенти, и пенсионните фондове.
Основна цел на надзора е защитата на интересите на притежателите на застрахователни полици и на членовете на пенсионните фондове. Основните задачи на комисията са свързани с издаването на лицензи и разрешения, наблюдения на финансовото състояние и дейности, спазването на изискванията за отчитане. Важен аспект на дейността на комисията е защитата на потребителите и разпространението на публична информация.
През 2004 г. бюджетът на комисията възлиза на 29 млн. полски крони (почти 7,5 млн. евро).
За разлика от България в Полша функционира отделно и Комисия за ценни книжа и борси, която осъществява надзора върху капиталовия пазар.
-Г-н Монкиевич, какво е състоянието на поднадзорните пазари в Полша?
-През 2004 г. 69-те застрахователни компании събраха премийни приходи на стойност 27,7 млрд. полски крони, или 6,8 млрд. евро, което прави 141,5 евро на глава от населението. Приходите от животозастраховането са 3,1 млрд. евро, а от общото застраховане – 3,7 млрд. евро.
Съществуват и 15 пенсионни фонда, които управляват активи от 62,6 млрд. крони, или 15,4 млрд. евро.
-Българският пенсионен модел е много сходен с полския. Все още обаче е далеч времето, когато от частните пенсионни фондове ще започнат да се изплащат допълнителни пенсии на бъдещите пенсионери. Как стоят нещата в Полша, след като пенсионната реформа у вас предшества българската във времето?
-И полската система е все още твърде нова. Такива плащания ще започнат най-рано след три години. Броят на хората, които ще получат допълнителни пенсии, ще бъде твърде ограничен. Реформата в Полша бе организирана така, че хората, които не са били на повече от 30 години през 1999 година, бяха включени задължително в новата пенсионна система. Хората от 31 до 49-годишна възраст можеха да се включат доброволно. Тази група е твърде малобройна. Освен това след три години първо жените ще получат допълнителна пенсия, тъй като те приближават границата за пенсиониране – 60 години. Мъжете се пенсионират на 65 години.
Една трета от пенсионните вноски постъпва в частните фондове, а две трети – в държавата. Така че от частните фондове би могло да се изплати също толкова. Ако финансовият пазар е добър, а мениджърите – находчиви, може би някой би получил и 40 на сто. Това обаче би могло да стане на по-късен етап, но не и първите пенсионери, тъй като те са били за твърде кратък период в схемата, по-малко от 10 години. Друго щеше да бъде, ако са влезли в системата на 20 години и са били в нея 40 години.
Впрочем, както и в България, реформата бе предприета не за да разреши проблемите на хората, а проблемите на държавата, която вече не е била в състояние да изплаща пенсиите на своите граждани, както е плащала преди.
-От началото на 2006 година у нас бе либерализиран пазарът на задължителната застраховка “Гражданска отговорност”. Това бе съпроводено с много спорове и аргументи “за” и “против”. Даваха се примери от Полша, където били фалирали доста компании след предприемането и там на подобна стъпка.
-Досега в Полша от 1991 до 2005 година в Полша са фалирали всичко на всичко 7 компании, от които само една бе животозастрахователна. Последният фалит на застрахователно дружество бе през 2000 г. Само една от тези компании бе голяма, държеше 3 на сто от целия пазар и бе чисто полска. Така че тези фалити нямат нищо общо с дерегулацията на пазара.
За държави като България и Полша, чиито пазари са нововъзникващи, е типично инвеститорите или мениджмънтът да ограбват собствените си компании и регулацията не е могла да предотврати това. При фалит на застраховател съществуващият Гаранционен фонд изплаща само 50 на сто от животозастрахователните полици (не повече от 20 хиляди евро); при задължителните застраховки процентът е 100, но само за имуществени вреди. До този момент са изплатени обезщетения на 50 хиляди клиенти на фалирали дружества, докато общият брой на полиците по застраховката “Гражданска отговорност” е около 50 милиона.
В момента 70 на сто от полските застрахователни дружества са собственост на компании от страни членки на ЕС. Какви проблеми да имаме ние? Те имат проблеми. Нашата работа е да контролираме дали те се държат на нашия пазар така, както и в собствените си страни. В това отношение си сътрудничихме с надзорите от страните от ЕС. Но освен строг надзор върху застрахователния пазар чуждестранните инвеститори очакват и компетентност от служителите на надзора.
-У нас след отпадането на регулацията премиите не само не се увеличиха, а дори поевтиняха.
-Не е задължително цените на „Гражданска отговорност“ да се повишават с увеличаването на лимитите на отговорност заради изискването на Петата европейска автомобилна директива. Цените на застраховката зависят от размера на щетите, които се плащат на практика, а не от лимитите на отговорност, които са хипотетични. Ако няма увеличение на щетите, не е необходимо да се повишава цената на застраховката. А ако страната ви все още няма необходимата й статистика, може да ползва статистиките на други страни. Навсякъде е едно и също - може да има малки различия, но те не са съществени и са свързани най-вече с качеството на автомобилите, които се движат по пътищата в различните страни.
-Гладко ли мина в Полша процесът на сливане на застраховкатата “Гражданска отговорност” и “Зелена карта”?
-Нямаше кой знае какви проблеми, защото още преди влизането на Полша в ЕС застраховката „Зелена карта“ беше интегрирана в застраховка „Гражданска отговорност“. При сключване на “Гражданска отговорност” клиентите са получавали безплатно или срещу минимално доплащане и „Зелена карта“. След сливането на двете застраховки увеличението на цената е било с не повече от 2-3 на сто.
-При изчисляване на обхвата на застраховката “Гражданска отговорност” каква методика се използва в Полша?
-Обхватът се изчислява както досега и у вас - на базата на броя на МПС с държавни регистрационни номера и на застрахованите автомобили. Проблемът е да се установи колко от регистрираните автомобили са наистина в движение. Някои от автомобилите са изоставени по поля и дворове, не са извадени от регистъра и никой не може да знае точния брой на незастрахованите коли, които се движат по пътищата. Според мен той е между 2 и 3 на сто, което е добър резултат. Все пак и това не е малко, защото в една Германия незастраховани са едва 0,025% от автомобилите.
-Кой орган има правомощия да следи за наличието на застраховката?
-Полицията прави проверки по пътищата за наличието на „Гражданска отговорност“, а при инцидент проверява дали колите имат валидни полици за задължителната застраховка. При установяване на липса на „Гражданска отговорност“ полицията може да наложи глоба, както и да задържи автомобила и да го спре от движение до сключване на застраховката.
Вече има база данни за регистрираните и за застрахованите коли. Когато тези бази данни се сравнят, става ясно кои коли са незастраховани. Гаранционният фонд също има право да глобява собствениците на МПС, които не са сключили „Гражданска отговорност“.
-Какви са санкциите за неизрядните водачи и собственици на МПС?
-Размерът на глобите за липса на „Гражданска отговорност“ е до 500 евро при средна цена на застраховката от 100 евро. Премийният приход от тази застраховка е около 1,2 млрд. евро годишно, като автомобилното застраховане формира повече от 60 на сто от портфейлите на застрахователните дружества.
Разговора води
Славимир Генчев
|
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
"Наръчник на застрователния посредник"
Христо Драганов
Румен Гълъбинов, 2003 "Основи на презастраховането"
Радослав Габровски, 1998 "Презастраховане"
Христо Драганов, 2001 |