Застрахователната и пенсионната система в Полша не се различава съществено от българската

23 Февруари 2006 г.,zastrahovatel.com
Проф. Ян Монкиевич, председател на Комисията за застрахователен и пенсионен надзор на Полша, пред в. “Застраховател”

*Цените на премиите по застраховката “Гражданска отговорност” трябва да зависят не от лимитите на отговорност, а от размера на изплатените щети

*Първо жените в Полша ще получат допълнителни пенсии от частните пенсионни фондове. Полската комисия за застрахователен и пенсионен надзор (KNUiFE) е създадена през 2002 г. Тя е държавна институция от централната администрация под контрола на министъра на финансите на Полша и е интегриран орган за надзор върху застраховането и пенсионните фондове. Съгласно предишни разпоредби, надзорът върху тези два пазара бе упражняван поотделно. KNUiFE е колективен орган. Председателят на комисията се назначава от министър-председателя на Полша за срок от пет години.

Компетенциите на комисията обхващат надзора върху застрахователните компании, застрахователните посредници – брокери и агенти, и пенсионните фондове.

Основна цел на надзора е защитата на интересите на притежателите на застрахователни полици и на членовете на пенсионните фондове. Основните задачи на комисията са свързани с издаването на лицензи и разрешения, наблюдения на финансовото състояние и дейности, спазването на изискванията за отчитане. Важен аспект на дейността на комисията е защитата на потребителите и разпространението на публична информация.

През 2004 г. бюджетът на комисията възлиза на 29 млн. полски крони (почти 7,5 млн. евро).

За разлика от България в Полша функционира отделно и Комисия за ценни книжа и борси, която осъществява надзора върху капиталовия пазар.

-Г-н Монкиевич, какво е състоянието на поднадзорните пазари в Полша?

-През 2004 г. 69-те застрахователни компании събраха премийни приходи на стойност 27,7 млрд. полски крони, или 6,8 млрд. евро, което прави 141,5 евро на глава от населението. Приходите от животозастраховането са 3,1 млрд. евро, а от общото застраховане – 3,7 млрд. евро.

Съществуват и 15 пенсионни фонда, които управляват активи от 62,6 млрд. крони, или 15,4 млрд. евро.

-Българският пенсионен модел е много сходен с полския. Все още обаче е далеч времето, когато от частните пенсионни фондове ще започнат да се изплащат допълнителни пенсии на бъдещите пенсионери. Как стоят нещата в Полша, след като пенсионната реформа у вас предшества българската във времето?

-И полската система е все още твърде нова. Такива плащания ще започнат най-рано след три години. Броят на хората, които ще получат допълнителни пенсии, ще бъде твърде ограничен. Реформата в Полша бе организирана така, че хората, които не са били на повече от 30 години през 1999 година, бяха включени задължително в новата пенсионна система. Хората от 31 до 49-годишна възраст можеха да се включат доброволно. Тази група е твърде малобройна. Освен това след три години първо жените ще получат допълнителна пенсия, тъй като те приближават границата за пенсиониране – 60 години. Мъжете се пенсионират на 65 години.

Една трета от пенсионните вноски постъпва в частните фондове, а две трети – в държавата. Така че от частните фондове би могло да се изплати също толкова. Ако финансовият пазар е добър, а мениджърите – находчиви, може би някой би получил и 40 на сто. Това обаче би могло да стане на по-късен етап, но не и първите пенсионери, тъй като те са били за твърде кратък период в схемата, по-малко от 10 години. Друго щеше да бъде, ако са влезли в системата на 20 години и са били в нея 40 години.

Впрочем, както и в България, реформата бе предприета не за да разреши проблемите на хората, а проблемите на държавата, която вече не е била в състояние да изплаща пенсиите на своите граждани, както е плащала преди.

-От началото на 2006 година у нас бе либерализиран пазарът на задължителната застраховка “Гражданска отговорност”. Това бе съпроводено с много спорове и аргументи “за” и “против”. Даваха се примери от Полша, където били фалирали доста компании след предприемането и там на подобна стъпка.

-Досега в Полша от 1991 до 2005 година в Полша са фалирали всичко на всичко 7 компании, от които само една бе животозастрахователна. Последният фалит на застрахователно дружество бе през 2000 г. Само една от тези компании бе голяма, държеше 3 на сто от целия пазар и бе чисто полска. Така че тези фалити нямат нищо общо с дерегулацията на пазара.

За държави като България и Полша, чиито пазари са нововъзникващи, е типично инвеститорите или мениджмънтът да ограбват собствените си компании и регулацията не е могла да предотврати това. При фалит на застраховател съществуващият Гаранционен фонд изплаща само 50 на сто от животозастрахователните полици (не повече от 20 хиляди евро); при задължителните застраховки процентът е 100, но само за имуществени вреди. До този момент са изплатени обезщетения на 50 хиляди клиенти на фалирали дружества, докато общият брой на полиците по застраховката “Гражданска отговорност” е около 50 милиона.

В момента 70 на сто от полските застрахователни дружества са собственост на компании от страни членки на ЕС. Какви проблеми да имаме ние? Те имат проблеми. Нашата работа е да контролираме дали те се държат на нашия пазар така, както и в собствените си страни. В това отношение си сътрудничихме с надзорите от страните от ЕС. Но освен строг надзор върху застрахователния пазар чуждестранните инвеститори очакват и компетентност от служителите на надзора.

-У нас след отпадането на регулацията премиите не само не се увеличиха, а дори поевтиняха.

-Не е задължително цените на „Гражданска отговорност“ да се повишават с увеличаването на лимитите на отговорност заради изискването на Петата европейска автомобилна директива. Цените на застраховката зависят от размера на щетите, които се плащат на практика, а не от лимитите на отговорност, които са хипотетични. Ако няма увеличение на щетите, не е необходимо да се повишава цената на застраховката. А ако страната ви все още няма необходимата й статистика, може да ползва статистиките на други страни. Навсякъде е едно и също - може да има малки различия, но те не са съществени и са свързани най-вече с качеството на автомобилите, които се движат по пътищата в различните страни.

-Гладко ли мина в Полша процесът на сливане на застраховкатата “Гражданска отговорност” и “Зелена карта”?

-Нямаше кой знае какви проблеми, защото още преди влизането на Полша в ЕС застраховката „Зелена карта“ беше интегрирана в застраховка „Гражданска отговорност“. При сключване на “Гражданска отговорност” клиентите са получавали безплатно или срещу минимално доплащане и „Зелена карта“. След сливането на двете застраховки увеличението на цената е било с не повече от 2-3 на сто.

-При изчисляване на обхвата на застраховката “Гражданска отговорност” каква методика се използва в Полша?

-Обхватът се изчислява както досега и у вас - на базата на броя на МПС с държавни регистрационни номера и на застрахованите автомобили. Проблемът е да се установи колко от регистрираните автомобили са наистина в движение. Някои от автомобилите са изоставени по поля и дворове, не са извадени от регистъра и никой не може да знае точния брой на незастрахованите коли, които се движат по пътищата. Според мен той е между 2 и 3 на сто, което е добър резултат. Все пак и това не е малко, защото в една Германия незастраховани са едва 0,025% от автомобилите.

-Кой орган има правомощия да следи за наличието на застраховката?

-Полицията прави проверки по пътищата за наличието на „Гражданска отговорност“, а при инцидент проверява дали колите имат валидни полици за задължителната застраховка. При установяване на липса на „Гражданска отговорност“ полицията може да наложи глоба, както и да задържи автомобила и да го спре от движение до сключване на застраховката.

Вече има база данни за регистрираните и за застрахованите коли. Когато тези бази данни се сравнят, става ясно кои коли са незастраховани. Гаранционният фонд също има право да глобява собствениците на МПС, които не са сключили „Гражданска отговорност“.

-Какви са санкциите за неизрядните водачи и собственици на МПС?

-Размерът на глобите за липса на „Гражданска отговорност“ е до 500 евро при средна цена на застраховката от 100 евро. Премийният приход от тази застраховка е около 1,2 млрд. евро годишно, като автомобилното застраховане формира повече от 60 на сто от портфейлите на застрахователните дружества.

Разговора води

Славимир Генчев



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Наръчник на застрователния посредник"
Христо Драганов Румен Гълъбинов, 2003
orange_li
"Основи на презастраховането"
Радослав Габровски, 1998
orange_li
"Презастраховане"
Христо Драганов, 2001