Амбицията ни е да подобряваме качеството на обслужване на нашите клиенти

16 Февруари 2012 г.,zastrahovatel.com
Бисер Петков, управител на НОИ, пред в. „Застраховател прес”

Бисер Петков е роден на 6.09.1963 г. в град Монтана. През 1987 г. завършва „Икономика и организация на вътрешната търговия” в УНСС. Има висше икономическо образование - степен „магистър”. Доктор е по икономика. В периода 1988-2002 г. е преподавател в УНСС, от 2002 до 2003 г. е председател на Държавната агенция за осигурителен надзор, а от 2003-2009 г. заема поста заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление „Осигурителен надзор”.

С решение на Народното събрание от 8 септември 2011 г. е избран за управител на Националния осигурителен институт. Бисер Петков има две специализации - „Икономика на предприятието” във Виенския университет в Австрия през 1990 г. и „Публични и корпоративни финанси” в Университета на гр. Лестър, Англия, през 1999 г. Семеен е, с две деца.

 

 

-Господин Петков, дефицитът в Държавното обществено осигуряване е постоянен обект на коментари, в тази връзка какво показват данните относно изпълнението на бюджета на ДОО за 2011 г. към днешна дата?

            - Предварителният отчет за 2011-а, с който разполагаме, показва очаквано неизпълнение на плана за приходите от осигурителни вноски в размер на около 258 млн., което е недостиг от 6,4% спрямо заложеното. Тази тема беше коментирана и неизпълнението на приходите беше прогнозирано още в средата на 2011 г. От друга страна, по отношение на разходите на бюджета на ДОО за 2011 г. отчитаме икономия от 17 млн. лв., или 99,8% изпълнение на плана за разходите по бюджета на ДОО. Следва да се има предвид, че повишените разходи за по-високия размер на вдовишките добавки от 1  септември 2011 г. не бяха заложени в бюджета, но бяха компенсирани с по-ниски разходи за обезщетения. В крайна сметка в резултат главно на икономии на разходи допълнителният дефицит, с който завършва бюджетът на ДОО за 2011 г., беше редуциран до 242 млн. лв. Прогнозите в медиите в средата на годината бяха за 300 млн. лв.

 

-А какви са параметрите на бюджета на ДОО за 2012 г.?

- Параметрите за 2012 г. са посочени в Закона за бюджета на ДОО, но ако трябва да ги характеризирам с няколко думи - планирано е сравнително малко увеличение на приходите от осигурителни вноски, които са в размер на 3,240 млрд. лв., или с около 97 млн. лв. повече от фактическото изпълнение през 2011 г. Става дума за приходи от „реалния сектор”, които Националната агенция за приходите събира, тъй като има и приходи, които постъпват директно в НОИ - осигурителните вноски на държавните служители. Някои разходи, като например разходите за пенсии, са с около 170 млн. лв. повече от разходите през 2011 г. Това се дължи главно на целогодишното действие на по-високия размер на вдовишката добавка, от една страна, и от друга, че по правило размерът на новоотпуснатите пенсии е по- висок от размера на прекратените пенсии. Както знаете, не е предвидено индексиране на пенсиите през 2012 г. Планираният дефицит в бюджета на ДОО за 2012 г. е в размер на 1,917 млрд. лв. Това са основните параметри на бюджет 2012 в числа.

Ако трябва да говорим за политики и това е подтекстът на въпроса,  на практика  с този бюджет, който вече е приет и който се изпълнява, се осигурява изплащането на дължимите пенсии, парични обезщетения и помощи по осигурителните права, които Кодексът за социално осигуряване дава на българските граждани. Както знаете, в процеса на приемане на бюджета беше предвидено увеличение на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 1 юни  - от 136,08 лв. на 145 лв. Разчетите ни показват, че тази мярка всъщност ще увеличи и размера на пенсиите на над 700 000 пенсионери, които са близо до минимума или малко над него.

 

-Преди малко в разговора споменахте за увеличаване на очаквания размер на приходите от осигурителни вноски. В резултат на какво е това увеличение?

- Уточнявам, че това увеличение е спрямо отчетеното изпълнение, а не спрямо заложеното в бюджет 2011. Тенденцията на намаляване на броя на осигурените лица, която се наблюдава от миналата година, предвиждаме да продължи и през тази година. Причините са много и комплексни. Едната демографска причина е, че на пазара на труда кохортите, които навлизат в активна трудоспособна възраст, са по-малочислени в сравнение с кохортите, които излизат, което води до естествено намаляване на хората в трудоспособна възраст. За да се компенсира това намаляване, трябва да се увеличава степента на заетост, но както показват данните,  имаме леко увеличение на процента на безработните лица. Икономическата кризата  дава неминуемо отражение в показателя за брой осигурени лица. От друга страна, в бюджет 2012 е заложено увеличение на средния осигурителен доход, отново спрямо фактическия осигурителен доход за 2011 г., за който все още нямаме окончателни данни, но пък имаме прогноза. Очакванията ни са, че средният осигурителен доход на едно лице през 2011 г. ще бъде 595 лв., а  в плана за бюджета на ДОО за 2012 г. е заложен средноосигурителен доход от 622 лв. Една от причините да се заложи по-висок размер на средния осигурителен доход са договорените по-високи прагове по икономически дейности и професии. Увеличението на средните размери е с около 4,5% спрямо 2011 г.

 

-Какви са вашите наблюдения, можем ли да кажем, че сивият сектор в някаква степен също влияе върху намаляването на броя на осигурените лица?

            - Тенденциите по отношение на сивия сектор безспорно влияят върху броя осигурени лица и върху осигурителния доход и оттам върху постъпленията от осигурителни вноски. Но за съжаление не можем да измерим и да отчетем точно какво е това влияние.

 

-Какви са лостовете и механизмите за намаляване на дефицита в ДОО, един от тези лостове вече се задейства - увеличи се пенсионната възраст?

- С уговорката, че политиката по социалното осигуряване се прави от правителството и парламента, а НОИ изпълнява, мога да коментирам принципно какви мерки са възможни за балансиране на бюджета. Можем да ги групираме на мерки, водещи до ограничаване на разходите на бюджета, и мерки, които съответно биха довели до увеличаване на приходите от осигурителни вноски. Считам, че необходимите и възможни мерки по отношение на ограничаване на разходите са приети със Закона за бюджета на ДОО за 2012 г. Имам предвид промените в условията за пенсиониране, които действат от началото на 2012 г., свързани със завишаване на възрастта за пенсиониране, което на практика беше мярка, заложена и по-рано, но сега нейното действие се изтегли напред във времето. Съгласно нашите разчети тази мярка ще доведе до около 660 млн. лв. по-малко разходи на фонд „Пенсии” за периода от 2012 до 2020 г. Това е мярка, насочена само към новите пенсионери, които в последните години са около 90 хил. годишно спрямо общо 2,200 млн. пенсионери, на които в момента се изплащат пенсии. Другата мярка е свързана с вече отпуснатите пенсии - отпада предвиденото от началото на 2017 г. увеличаване на тежестта на година осигурителен стаж в пенсионната формула от 1,1% на 1,2%. Прогнозата ни е, че към 2018 - 2020 г. дефицитът ще намалее чувствително, без да можем да твърдим, че той ще бъде занулен. За да се постигне балансиране на бюджета на ДОО е необходимо да се предприемат и някои мерки, водещи до увеличаване на приходите. Възможните мерки се коментират в публичното пространство. Синдикатите и работодателите също предложиха пакет от мерки, част от които е криминализиране укриването на осигурителни вноски, която е именно мярка, насочена към т.нар. сив сектор в икономиката.

 

-Не са никак малко и спекулациите по отношение на българския пенсионен модел. Считате ли, че е необходима реформа в пенсионната система?

- Моето мнение е, че радикална промяна във възприетия през 2000 г. от нашата страна тристълбов модел на пенсионно осигуряване не е необходима, но всеки модел има нужда от усъвършенстване и доразвиване. Към момента не ми е известен друг по-добър модел, говоря като цялостен модел на пенсионно осигуряване, който да е възприет от други държави. Така че безспорна е необходимостта от диверсифициране на източниците на финансиране на бъдещия  пенсионен доход, което ще намали риска по отношение на неговото изплащане. Разбира се, оттук нататък има място за дебат какъв да бъде балансът, какво да бъде оптималното съотношение между основния източник на плащане на пенсии, какъвто в нашия модел е Държавното обществено осигуряване и съответно какъв да бъде делът на допълнителното пенсионно осигуряване. Считам, че пенсионното ни законодателство трябва да предоставя по-голяма гъвкавост по отношения на правото на лицата да получат пенсия от задължителното пенсионно осигуряване. Има място да се усъвършенства и доразвива моделът по отношение на възможностите, които ще се дадат на капиталовите схеми да постигат в по-пълна степен заложените и очакваните от тях резултати. Имам предвид по линия на предоставен инвестиционен избор на осигурените лица или това, което в България добива гражданственост - въвеждане на мултифондове. И, разбира се, много други мерки, които могат да се предприемат, за да се усъвършенства и доразвива моделът. Мисля, че върху това трябва да се концентрират и дискусиите, и предложенията, а не върху ревизиране на модела, защото считам, че към настоящия момент няма предпоставки и причини това да се прави.

 

-Могат ли според вас капиталовопокривните системи да помогнат за разрешаване на част от проблемите в солидарния стълб и как?

- Да, те затова са въведени, за да омекотят и съответно да допълнят солидарния модел на пенсионно осигуряване. Отново се връщам на това, че целта е бъдещите пенсионери, говоря за след 2020 г., да формират пенсията си от няколко източника. По правило Държавното обществено осигуряване предоставя един базов размер на пенсията, който покрива основните нужди. В системата на ДОО  има преразпределение, солидарен принцип и поради коментираните в предишните въпроси проблеми във финансирането на практика не би могло да се осигури достатъчно заместване на дохода на лицата след пенсиониране. И тук идва капиталовата система, която функционира на различни принципи от разходопокривната система, каквато е ДОО, различен метод на финансиране, различни стимули за осигуряване. Така че едно добро управление на тези елементи, на цялостната пенсионна система и добро балансиране, би трябвало да доведе до постигане на целта, а именно повишаване на адекватността на пенсионния доход на българите в бъдеще, както и повишаване на сигурността по отношение на неговото получаване.

 

-В сегашните условия според вас не се ли губи мотивацията работещите да се осигуряват върху по-големи по размер възнаграждения, при условие че някой ден те ще разчитат на ниски по размер пенсии? И как може да бъде променено това?

- Свързвайки го с предишния въпрос, именно мотивацията или интересът на отделните лица да се осигуряват върху по-висок осигурителен доход е водещ по отношение на капиталовите схеми, където са всъщност и личните, индивидуалните партиди. От приноса на всяко лице директно зависи размерът на пенсията, която ще получи. Но предполагам въпросът ви е по отношение на стимулите за осигуряване върху по-висок и реален размер на доходите в публичната пенсионна система. Да, вярно е, че сега има ограничения на максималния размер на пенсията, но искам да подчертая, че има законов текст за отпадането на т.нар. „таван” на пенсията от началото на 2014 г. за новоотпуснатите пенсии.  Това е една промяна, която ще стимулира хората да се осигуряват върху висок доход, защото пряко от това ще зависи и размерът на пенсията, която ще получават от първия стълб.

 

-Това означава, че няма да има фиксиран размер, таван на пенсията, колкото е изчислена, толкова ще получават пенсионерите?

- Да, пенсиите, отпуснати след 31 декември 2013 г., ще се отпускат и изплащат в действителен размер. Сега пенсиите също се отпускат в действителен размер, но се ограничава изплащаният размер до  700 лв. месечно.

 

-А какво ще се случи със старите пенсии, които са ограничени в момента?

- За старите пенсии няма изрична законова норма. На практика с увеличаването на максималния осигурителен доход постепенно се вдига и техният таван. Както знаете, сега таванът на пенсията е определен като 35% от максималния осигурителен доход, който в момента е 2000 лв., което прави тези 700 лв.

 

-Можем ли да кажем колко хора в момента поради наличието на таван не получават действителния размер на пенсията си?

            - Около 50 хил. са пенсионерите, които получават пенсия,  ограничена на максималния размер.

 

-Предвижда ли се увеличаване на размера на максималния осигурителен доход?

- В Закона за бюджета на ДОО за 2012 г. е запазен досегашният размер на максималния  месечен осигурителен доход от 2000 лв.

 

-Голяма част от хората, които в момента следва да се пенсионират, срещат проблем с това, че не могат да съберат необходимите документи от бившите си работодатели. Голяма част от фирмите, в които са работили, са фалирали и няма архив. Можем ли да кажем от коя година има надлежен архив в НОИ, така че всяко лице, което желае да се пенсионира, може да дойде и да получи необходимата информация?

- Да, наистина това са често срещани проблеми. Когато дойде моментът хората да се пенсионират, те трябва да удостоверят целия си осигурителен стаж и осигурителен доход, за да получат полагащия им се размер на пенсията. По отношение на първата част от въпроса, в НОИ се води регистър на осигурените лица или както още е известен като персонален регистър от 1997 г. Но работодателите имат задължение да подават информация, която се въвежда в този регистър от 2000 г. Така че на практика след 2000 г. можем да приемем, че има пълна информация по отношение на осигурителния доход и осигурителния стаж на лицата. И  стъпката, която предлагаме чрез промяна в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, е да се даде предимство на информацията от персоналния регистър, т.е. да няма нужда лицата, ако приемат тази информация като пълна и достоверна, да предоставят удостоверение за пенсиониране за този период.

Но проблемът за периода преди това остава в голяма степен, тъй като знаете, че при изчисляване размера на пенсията лицата предоставят данни за доход за три последователни години, които избират измежду годините преди 1997 г. По отношение именно на удостоверяването на осигурителния доход и стаж през този период се срещат проблеми, свързани с това, че много от фирмите, които са съществували тогава, са се преобразували. За фирмите, които са прекратени без правоприемник, е намерено решение чрез задължението им да предават осигурителната документация в НОИ. Така че интересите на лицата, които са работили във фирми, които са прекратени и нямат правоприемник, са защитени, документацията е в осигурителния архив, който се води в НОИ. От 2006 г. НОИ извършва мащабна дейност по индексиране и сканиране на тази осигурителна документация, за да може тя да бъде на електронен носител, бързо и лесно достъпна за хората. От началото на 2012 г. увеличихме ресурса - човешки и материален, с цел да ускорим този процес.  Към момента около 40% от информацията е на електронен носител. Амбицията ни е да качим цялата информация и хората наистина бързо и лесно да могат да направят справка за осигурителния стаж и доход за времето, в което са работили в такива фирми. От средата на месец януари даваме възможност те да правят бързи справки, като въведат името на фирмата или част от него и да получат информация дали осигурителната документация на тази фирма е предадена и къде се намира в архивните центрове на НОИ. Но по отношение на фирми, които не са прекратени, или пък фирми, които имат правоприемник, тук решаването на проблема е извън НОИ, защото задължение на осигурителите е да издават тези удостоверения за пенсиониране.

 

-Можем ли да дадем няколко полезни съвета на лицата, които в момента навлизат на пазара на труда и започват да се осигуряват?

- Вече от доста време НОИ издава персонални идентификационни кодове, т.нар. ПИК за физическите лица. Всяко едно лице, което има такъв код, може да провери редовно ли са постъпвали осигурителни вноски от неговите работодатели, в какъв размер, т.е. да направи справка за това какво е отразено в регистъра при нас. Ако някъде констатира, че има нещо, което е нередно, може своевременно да вземе мерки. Този регистър на осигурените лица е достъпен за всяко едно лице по отношение на неговите данни, които са въведени там.

 

-Как съответно може да се получи този код?

- В териториалните поделения на НОИ, лично или чрез упълномощено лице.

 

-Заявихте преди време в публичното пространство, че е необходимо НОИ да разшири набора от електронни услуги, които предлага на работодатели, осигурители и другите лица, които се ползват от неговите услуги. Започнахте ли работа в тази посока?

- Амбицията ни е да подобряваме качеството на обслужване на нашите клиенти, включително и чрез разширяване на набора от електронни услуги, които институтът предлага. От средата на месец януари тази година се даде възможност за няколко нови електронни справки. Едната вече я коментирахме по отношение на достъпа до информация в осигурителния архив, поддържан от НОИ, т.е. лицата да могат чрез въвеждане на името на фирмата или работодателя, при който са упражнявали дейност и са полагали труд, да получат веднага информация дали осигурителната документация на този осигурител е представена в НОИ и къде се намира и ако е необходимо, да подадат заявление за издаване на удостоверение, което да им послужи при пенсиониране. Разшири се и кръгът на електронни справки, които могат да правят лицата, които получават парични обезщетения за безработица, по отношение, най-общо казано, на тяхното досие, т.е. дали им е отпуснато парично обезщетение, случаите на прекратяване и т.н. Това е само началото.

Амбицията ни е през 2012 г. да реализираме и други електронни справки и услуги.  Бихме желали да дадем възможността на лицата на база на осигурителния стаж и осигурителния доход, който имат в персоналния регистър, да могат да изчислят размера на очакваната пенсия посредством разработен от нас пенсионен калкулатор. Другият голям проект, който е нереалистично да бъде завършен през 2012 г., но са планирани стъпки, е да се премине към изцяло електронен обмен на данните по отношение на паричните обезщетения за временна нетрудоспособност, т.е. това, което доби гражданственост като електронен болничен лист. Но в този процес са ангажирани и други институции, не само НОИ. НОИ е основно звено във веригата на движение на болничния лист. Първата стъпка, която правим, е подаването в НОИ на работодателското приложение на болничния лист - Приложение №15, на електронен носител.

 

-Можем ли да кажем как кризата повлия върху размера на паричните обезщетения за безработица? Имате ли такива данни? Най-вероятно този размер се е увеличил...

-  Изплатените парични обезщетения за безработица през 2011 г. са  около 320 млн. лв. и са реализирани 8,3 млн. лв. икономия спрямо плана. Броят на безработните лица с начислени обезщетения за безработица през м. декември 2011 г. е 101 623, като средно месечно 106  хил. лица са получавали обезщетения със средномесечен размер на обезщетението от 250 лв. В Закона за бюджета за 2012 г. е заложена  по-голяма сума за изплащане на парични обезщетения за безработица, която да посрещне евентуално по-големия брой лица, които ще се ползват от това свое право.

 

С Бисер Петков разговаря Гергана Иванова

 



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки