Когато съмнението почука на вратата...

            Skepsis, скептицизъм... Думичката е древна като древните гърци - защото си е тяхна и означава съмнение, разглеждане, оглеждане, разсъждение, недоверие към всичко...

Най-големият скептик в световната литература, френският писател Мишел дьо Монтен, споделя, че „доверието към порядъчността на другите е достатъчно доказателство за собствената порядъчност” .

Съмнението  днес  „чука на вратата” не другаде, а при взаимодействието между  кредитора и длъжника. Независимо че финансовият сектор в България през последните години е един от най-стабилно развиващите се в икономиката  ни и бързо се въведоха различни форми на кредитиране от страна на банковите и на небанковите финансови институции, съмнението към кредитираните си остава. Затова застрахователите откликнаха с разнообразни продукти, свързани с финансовите  рискове, които покриват риска от забава на плащане от страна на длъжника към кредитора.

Лизинговите компании са едни от най-големите клиенти по този вид застраховане поради бурното развитие на лизинговия пазар в България през последните години. Основен продукт, който те ползват, свързан с финансовите рискове, е „Застраховка на лизинговото вземане”, като той обикновено се включва в портфейла на застрахователната компания към застраховането на разни финансови загуби. По правило  лизингодателите застраховат всички имуществени рискове, свързани с лизинговата вещ.

Лизинговите застраховки, както е добило гражданственост да се наричат, може да бъдат по договор за лизинг на моторни превозни средства или на имущество. Освен автомобилите  голям обем имат застраховките на лизинг на машини, съоръжения и селскостопанска техника, индустриално оборудване, строителна механизация, подемна техника, имущество, апартаменти, тежки машини за автосервизи, свързани с измерване, с технически прегледи, машини за обзавеждане на супермаркети, хладилници, селскостопански животни.

Застрахователният договор обикновено се сключва с дружеството, което продава автомобили или имущество на лизинг и се застрахова финансовият му риск, т. е. рискът от неизплатените от лизингополучателя  вноски. Застраховката „Финансов риск” обаче е включена  в таксата за управление на лизинговата сделка, а клиентът допълнително заплаща и застраховки „Автокаско” и „Гражданска отговорност”, когато става дума за лизинг на автомобил или пълна имуществена застраховка за недвижимото имущество. И тъй като скъпите автомобили днес се купуват разсрочено, на вноски, на пазара лизинговите застраховки на превозните средства имат най-голям дял.

Японската пословица „Съмненията раждат истини” тук е в сила

Застраховките на финансови загуби от неплащане на разсрочени вноски по лизингови договори се считат за достатъчно рискови.  Затова характерното за тях е, че се предшестват от доста задълбочени предварителни проучвания за надеждността на получателите на лизинг, за да се прецени този риск. Едва след преценката на подробната информация се пристъпва към сключване на застрахователен договор с лизинговото дружество. Обикновено застрахователите работят с  постоянни партньори. Тази застраховка почти никога не се сключва, без да са купени полици за имуществено или каско застраховане. На практика застрахователите предлагат уеднаквени общи условия и клиентите избират съвсем минимални разлики в премиите, а преценяват кой би изплатил  по-високо обезщетение и в по-кратки срокове.

Застрахователите обикновено разполагат с богата база данни от т. нар. „лоши клиенти и длъжници”, което е ориентир дали конкретен човек си струва да бъде застрахован. Когато застрахователят прецени, че клиентите му са  нестабилни и той поема  висок застрахователен риск, лизингов договор  се сключва едва след изрично писмено съгласие от негова страна и с предварително одобрение на всеки отделен клиент. Одобрението се получава в срок от 24 до 72 часа.

Проблемите на лизинговия застрахователен  пазар  все още съществуват

Пазарът на финансовите застраховки се формира от няколко субекта. От една страна са банките и лизинговите компании, а от друга - застрахователните компании и застрахователните посредници /брокери и агенти/.

Известно е, че голямата част от банките притежават собствени лизингови фирми. Застрахователи споделят, че тези  дружества намалиха  първоначалната вноска, която купувачът плаща като гаранция и която е в процент от стойността на продаваното на лизинг имущество, като днес около 30 на сто от лизинговите фирми сключват лизингов договор с първоначална вноска 10% от стойността му. При това положение вероятността човек да се откаже от изплащането на лизинга е много по-голяма, тъй като първоначалната вноска представлява личното участие на клиента в сделката. Тя се заплаща при подписване на договора за лизинг и е условие за стартирането му. Допреди няколко години вноската беше твърдо 30% от стойността, а в момента в масовия случай е в размер до 20% от стойността на лизинга. Друг проблем е, че са намалени изискванията по отношение на  документите, необходими за покупка на лизинг. Понякога той се отпуска на физически лица само с представяне на лична карта и служебна бележка, които може да се фалшифицират. Лизинговането на автомобили само срещу лична карта и при по-ниски първоначални вноски създава проблеми за застрахователите, като директно увеличава риска от неплащане на лизинговите вноски. Когато лизингополучателят плаща по-ниска сума при получаване на автомобила, се  намалява стимулът му да изплаща добросъвестно и бъдещите си лизингови вноски. От друга страна, преценката дали клиентът е в състояние да заплаща вноските си, не е реална, когато не му бъде изискан документ, доказващ доходите на физическото лице или финансови отчети на юридическото лице.

Нaлице са и проблеми във взаимоотношенията застраховател -лизингодател. Те  често пъти се дължат на некоректни платци - лизингополучатели, които спират да плащат дължимите месечни лизингови вноски. Друг проблем е невъзможността  лизингованото моторно превозно средство да бъде намерено и от двете страни в случаите,  когато същото е укрито от лизингополучателя или е изнесено зад граница от същия. В тези случаи застрахователят обезщетява лизингодателя, но и двете страни продължават да си сътрудничат до откриването и встъпването във владение  на отдаденото на лизинг возило. 

Лизингодателите също обясняват за някои свои проблеми със застрахователите. Застраховката на финансови рискове, твърдят те, е изключително консервативна, но е необходима, защото лизингодателите не искат да носят кредитен риск. Според тях застраховането на финансови рискове невинаги е ефективно, а презастраховането се практикува рядко.

Деветдесет на сто от лизинговите застраховки не са презастраховани,  защото основните презастрахователни пазари смятат оценката и покриването на този риск за приоритет на банките и лизинговите компании, за което те вземат съответна цена, обясняват застрахователите. Те допълват, че прогнозите им за намаляване дела на този вид застраховки се базира на факта, че напоследък  лизинговите компании на банки и на големи холдингови структури не сключват застраховка „Лизинг”, тъй като голяма част от тях успяват много добре да управляват проблемните си вземания, както и предварително да оценяват финансовите възможности  на техните клиенти.

Не трябва да подценяваме и факта, че вече съществува и Българска асоциация за лизинг, в която членуват по-големите лизингови компании. Разработена е система за регистриране на всички клиенти лизингополучатели, които са  сключили договор с определена лизингова компания или които са в просрочия,  и тази информация се регистрира всеки месец чрез изпращането  й към  базата данни на асоциацията.

Сред проблемите, които стоят между самите застрахователи приоритетна е нелоялната конкуренция, която изкривява пазара. От една страна, някои от тях поемат дори т. нар. „изключени рискове” само и само да завземат пазарен дял, от друга, предлагат прекалено ниски тарифни числа и снижават до минимум тарифата - нещо, което води до несигурно обезщетяването на потърпевшите.