Таксите за втора пенсия - надолу

30 Септември 2011 г.,zastrahovatel.com
С Ангел ДЖАЛЪЗОВ,зам.-шеф на Комисията за финансов надзор, разговаря Соня Гълъбарова

 

- С промени в Кодекса за социално осигуряване предлагате да се намалят различните видове такси и удръжки, които пенсионните фондове ни налагат. Какви резултати очаквате, г-н Джалъзов?

- Даваме си сметка, че удръжките намаляват средствата по партидите на осигурените и това ще доведе до 20% по-ниски пенсии накрая.

Когато се е създавала системата на допълнителното пенсионно осигуряване преди около 10-12 г., идеята е била дружествата да имат по-големи такси, защото първоначалният период на организиране на дейността е свързан със значителни разходи. В момента обаче те са достатъчно стабилни, печалбата им за първото шестмесечие е над 17,3 млн. лева.

Очаквахме, че в желанието си да печелят клиенти дружествата ще намалят таксите, за да се конкурират. Това се случи в доброволното пенсионно осигуряване и доведе до значително намаляване на таксите. За съжаление при задължителното осигуряване таксите си останаха на максималните нива. Става дума за такса управление, която е 5% от всяка осигурителна вноска, за инвестиционната такса от 1% от нетните активи на фондовете и за 20-те лева, които се удържат при смяна на фонда.

- Защо решихте да намалявате първо инвестиционната такса, след като от пенсионните фондове са убедени, че 5-те процента за управление удрят повече по джоба клиентите им?

- От 20% редукция на средствата по индивидуалните партиди на осигурените 15% се дължи на инвестиционната такса. Затова предложението ни е тя да бъде постепенно намалявана от 2012 г. с 0,1% годишно, за да стигне 0,5% през 2016 г.

Имаше различни варианти как да стане това. Според нас този, който избрахме, е сравнително консервативен. Дава достатъчно време на дружествата да се подготвят и не води до драстично намаляване на техните приходи и до застрашаване на финансовата им стабилност.

- Променя се и таксата за прехвърляне от фонд във фонд.

- Въпреки че имаше възможност таксата за прехвърляне да се плати от осигуреното лице, това не се правеше и 20-те лева се удържаха от партидата, което естествено води до нейното намаляване. Променихме наредбата и занапред човек ще си плаща сам, за да е наясно колко му струва това прехвърляне.

Щом влязат в сила промените в социалния кодекс обаче, прехвърлянето ще бъде без такса. Осигурените нямаха право да сменят фонда си първите две години, сега редуцираме този срок до 1 г.

Предвиждаме сериозни изменения и по отношение на рекламните материали на фондовете. На всеки материал ще има надпис, който предупреждава осигурения, че поема инвестиционния риск и в определени периоди сумата по партидата му може да се редуцира, тъй като положителната доходност не е гарантирана. Така хората ще са наясно, че има инвестиционен риск и сумата им може да се увеличи, но може и да се намали при отчетена отрицателна доходност. Идеята е всякакви лоши практики по информиране да бъдат пресечени в зародиш.

- Има и още едно намаление - на 5-процентната удръжка от всяка вноска.

- То няма да се усети сериозно, защото през 2017 г. осигурителната вноска за втора пенсия в универсалните фондове скача от сегашните 5 на 7%, т.е. имаме близо 40% увеличение. За да запазим горе-долу същата пропорция, предлагаме пак постепенно намаление на удръжката до 2019 г., докато стане 2,5%.

Но нека не забравяме, че същевременно активите на фондовете ще нараснат значително заради увеличената осигуровка и натрупаната доходност през годините. Така ще растат и приходите на пенсионните дружества от инвестиционна такса.

- Сега активите са над 4 млрд. лв. Ще растат още - къде ще ги инвестират фондовете?

- Предвиждаме известна либерализация на инвестиционния режим. Съотношението в момента е такова, че близо 40% от активите се инвестират на външни пазари, основно европейския, а 60% са на нашите.

Пенсионните фондове са консервативен тип инвеститори, които трябва да имат дългосрочен хоризонт, тъй като и ресурсът им е дългосрочен. Стратегията им трябва да е такава, че колебанията на пазара да не ги разклащат. Те гонят дългосрочна доходност и инвестиционната им схема е коренно различна от другите схеми, като например на колективните инвестиционни схеми.

Това, което искаме да направим като либерализация на режима, е да се даде възможност за инвестиране в някои нови класове инструменти като първичното публично предлагане и в алтернативни инвестиционни фондове.

- Обяснете разликата.

- Досега фондовете нямаха право да инвестират директно средства в акции на фирми, които още не са листвани на фондовата борса, което се счита за по-рисково вложение. На практика го правеха индиректно, посредством инвестициите на взаимни фондове. Давайки директен достъп, им спестяваме таксите за управление, които плащат на съответните управляващи дружества. Такова инвестиране може да става с до 3% от активите на пенсионния фонд.

Алтернативните инвестиционни фондове по същество са по-рисков инструмент, но от него може да се получи по-висок доход. Освен това пенсионните компании могат да влагат в този инструмент до 2% от активите на задължителните осигурителни фондове. Целта е да се реализира малко по-висока доходност.

Въвеждаме и горни граници до 40% от активите за инвестициите в книжа с променлива доходност - дялове, акции, права. При корпоративните облигации таванът се предвижда да е до 50% от активите.

- Защо променяте и режима за обявяване на минималната доходност?

- Целта ни е да защитим интересите на осигурените и да предпазим фондовете от краткосрочни експозиции, които са рискови и могат да доведат до загуба на доходност. Искаме да се концентрират в дългосрочните инвестиционни стратегии и да имат по-умерена инвестиционна политика, а не да преследват максимално висока доходност в краткосрочен план.

- Какво става с намеренията ви, ако пенсионните фондове реализират отрицателна доходност, да нямат право да заделят печалба?

- Обсъждали сме вариант, в който инвестиционната такса да е базирана на реализираната доходност, т. е. ако няма положителна доходност, да не се начислява печалба. Въздържахме се, защото ако възприемем този вариант, ще подтикнем фондовете към по-рискова инвестиционна стратегия. А точно от това се опитваме да ги предпазим - особено в условията на финансова криза.

- Защо липсва идеята за мултифондовете?

- Мултифондовете са вид техническа схема. За нас сега е по-важно да направим промените в инвестиционния режим, да решим проблема с разходите на осигурените, тъй като наближава моментът за плащане на пенсии от универсалните фондове. Това ще се случи масово през 2020 г. Така че мултифондовете са следващата ни тема. Имаме готов проект, който се нуждае от нов прочит.

Предстои ни и законово уреждане на пенсионната фаза - т. е. на всичко, което ще е свързано с изплащане на пенсиите от втория стълб. Ще е необходим широк обществен консенсус как да става това.

- Зле стоят нещата на европейските капиталови пазари, а те са едни от основните, където нашите пенсионни фондове инвестират. Има ли опасност от нова криза в пенсионното осигуряване като през 2008 г.?

- На капиталовите пазари кризите са нещо нормално. Случвало се е индексите драстично да падат или да се вдигат по няколко пъти на ден. Затова политиката на пенсионните фондове трябва да е по-консервативна и по времето на спад да действа като буфер. Като цяло съм оптимист за капиталовия пазар. Очакванията ми са да се стабилизира в следващите 2-3 години.

- Всъщност към кого са насочени предлаганите от вас промени в социалния кодекс?

- Голямата цел е да се увеличат средствата по партидите на осигурените и когато дойде моментът да получат пенсиите си, те да им гарантират приличен живот. От друга страна, да дадем възможност на фондовете да постигнат малко по-висока доходност, запазвайки консервативния си инвестиционен профил.

Източник : в-к Труд



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
orange_li
"Застраховане"
Христо Драганов Йордан Близнаков, 2000
orange_li
"Управление на риска"
Христо Драганов, 2003