Болен здрав носи

Автор:                 ;               &nbs p;   Йоанна Стефанова

Те произвеждат храната за гражданите на Европейския съюз. Те са привилегировани. Те са  част от приоритетен за ЕС отрасъл и разчитат на oбщата селскостопанска политика на Евросъюза. И въпреки че нейните субсидии, квоти и принципи често са обект на спорове, в нея всяка година се изливат около 40% от бюджета на ЕС. А оттам – по сметките на земеделските производители. Но това не е всичко. Те получават и допълнителни компенсации – при неблагоприятна пазарна конюнктура или при големи природни бедствия. А в отделните страни са си извоювали и различни данъчни облекчения. Така през последните няколко години, които, общо взето, бяха “добри” за земеделието и “лоши” за повечето останали отрасли на икономиката, станахме свидетели на своеобразен вариант на старата приказка “Болен здрав носи”. Защото от всички “болни” заради кризата държавни хазни се събират пари, които се вливат в бюджета на ЕС, за да може след това 40% от тях да се излеят обратно в сравнително “здравия” земеделски сектор. Но не е виновен този, който яде баницата...

 Ако се проследи размерът на гарантираните субсидии на декар, става ясно, че той се увеличава всяка година (виж табл. 1).

Таблица 1. Гарантирани субсидии на декар за последните 4 години

Източник: ИПИ

 Постоянно растящите субсидии обаче не спират фермерските претенции за компенсации на унищожената от природни бедствия реколта, както и за намеса на държавата в пазарните механизми, когато условията на пазара не удовлетворяват земеделските стопани. През 2008 г. например зърнената реколта у нас беше рекордно висока – и по количество, и по качество, но след протести на производителите държавата изкупи пшеницата по цени над пазарните – за Държавния резерв. През 2009 г., освен гарантираните субсидии, ДФ „Земеделие“ изплати още 1 172 527 лв. държавна помощ - за компенсиране загубите на земеделските производители за напълно унищожената им реколта поради суша и градушка. В същото време 2009-а е и годината, в която ЕК спря плащанията по САПАРД за българските земеделски производители заради неточности в декларираните площи и съмнения за злоупотреби. През 2010 г. нашите зърнопроизводители успяха да продадат значителна част от продукцията си в чужбина поради забраната за износ от Русия и Украйна. В същото време обаче те очакват поредните компенсации от страна на държавата – за напълно унищожена продукция от наводнения и градушка.

В момента - от 1 февруари до 31 март 2011 г., във всички oбластни дирекции на Държавен фонд "Земеделие" се приемат документи за изплащане на държавна помощ за компенсация на земеделските производители, чиято реколта беше унищожена на 100 % от наводненията и градушките през 2010 г. Решението за отпускането на тази помощ беше взето на 7 декември 2010 г. от Управителния съвет на фонда. С него ДФ “Земеделие” - Разплащателна агенция, се задължи да преведе сумите по банковите сметки на стопаните до 29 април тази година. Държавната помощ ще се предоставя на физически и юридически лица, които са регистрирани като земеделски производители. Субсидията ще бъде в размер на 40% от действителните разходи за отглеждане на дадената култура през съответната стопанска година. За помощта ще могат да кандидатстват само стопани, на които е издаден протокол от областните и общинските служби „Земеделие и гори” за 100% унищожен посев.

И тук стигаме до искрица здрав разум в иначе интересната съвременна приказка - земеделските производители, които не са застраховали обработваемите си площи, ще получат само 50% от полагащата им се помощ. С това условие българските държавни институции целят да стимулират земеделските производители да застраховат продукцията си

За покриване на загуби от наводнения в момента могат да кандидатстват стопани, които миналата година са отглеждали пшеница, ечемик, ръж, тритикале, овес, царевица за зърно, слънчоглед, зимна маслодайна рапица, репко, кориандър, грах, грахова смеска, люцерна, тютюн, спанак, салати, картофи, чесън, дини, сливи, кайсии, бадеми, малини и ягоди. А за компенсиране на унищожената реколта от градушка имат право да кандидатстват фермери, които са отглеждали пшеница, ечемик, царевица за зърно, техническо сорго, просо, слънчоглед, зимна маслодайна рапица, дини, тикви, малини и лозя.

Всъщност стимули за застраховане на селскостопанската продукция у нас е имало и преди това. През пролетта на 2010 г. България за пръв път въведе държавна „Помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция”. Така при доброволно застраховане на плодове и зеленчуци срещу неблагоприятни метеорологични условия ДФ „Земеделие” вече плаща част от премията. Право на тази държавна помощ имат земеделските производители, отглеждащи десертно грозде, семкови, костилкови, ягодоплодни, черупкови и южни овошки, както и полски и оранжерийни зеленчуци, които са застраховали продукцията си срещу градушка, проливен дъжд, наводнение, буря и осланяване. По тази програма ДФ „Земеделие” поема 80% от размера на застрахователната премия, когато полицата покрива само загуби, причинени от неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени към природни бедствия, които унищожават над 30% от средната годишна продукция на земеделския производител за предшестващия тригодишен период. Ако в полицата пише само, че застраховката покрива риска от природни бедствия и други загуби, причинени от климатични събития, фондът съфинансира 50% от застрахователната премия.

По тази програма ДФ „Земеделие” предоставя държавна помощ, която покрива загуби при застрахователна тарифа до 6%, при допустим максимален размер на застрахователната премия – 30 лв./дка. Пределната цена на помощта при съфинансиране 80 % от размера на застрахователната премия е 24 лв./дка, а при съфинансиране 50 % от размера на застрахователната премия - 15 лв./дка. Разликите над тези параметри се поемат от земеделския производител. Засега няма други земеделски застраховки, по които българската държава поема част от премията.

Има обаче други механизми, с които институциите у нас се опитваха да стимулират стопаните да застраховат земеделската си продукция. Например като изискваха действаща полица при отпускане на заем. Като се има предвид, че българските земеделски производители поне доскоро работеха основно със заемен оборотен капитал, става ясно, че и съществена част от продукцията им е била застрахована. Според експерти обаче през последните 7-8 години пазарът на земеделските полици се е свил близо 10 пъти. Официална статистика за това няма. В справките, които застрахователните компании дават в Комисията за финансов надзор (КФН), премиите по земеделските застраховки не са изведени на отделен ред. Те са включени в общия приход от полиците срещу щети на имущество заедно с премийните приходи от  имуществените застраховки на частни лица и фирми.

Запознати с казуса твърдят, че основната причина за свиването на пазара на земеделските застраховки е финансовото замогване на стопаните у нас през последните години. На много от земеделските производители вече не им се налага да теглят оборотни кредити и съответно никой не им изисква застраховка на продукцията. Затова и много от тях предпочитат да си “спестят” парите за премията, като се лишат от застрахователна защита. Още повече че държавата продължава да плаща обезщетения за унищожената земеделска продукция.

 Има ли бъдеще земеделското застраховане у нас?

Да, ако се вярва на доклада на Еврокомисията “Общата селскостопанска политика към 2020 г.”. Една от препоръките в него е да се създаде инструментариум за по-добро управление на риска в отрасъла, като сред изрично споменатите инструменти е и засилване на застрахователната подкрепа. Или казано с други думи, ЕС най-после разбра, че избраният от САЩ модел за защита на селското стопанство - чрез масово сключване на преференциални застраховки, е много по-евтин и ефективен от европейския, който е изграден на принципа на субсидиите. И вероятно е само въпрос на време включването на масови задължителни земеделски застраховки в oбщата селскостопанска политика на ЕС.