Ако ти си толкова умен, защо аз съм толкова богат?

„ Ако ти си толкова умен, защо аз съм толкова богат?“ Това е доста уместен въпрос, зададен в типичен прям стил от смятания за най-преуспелия, а може би и и най-известния инвеститор в света - Уорън Бъфет. Господин Бъфет, чиято инвестиционна смелост му донесла състояние, оценявано на около 30 млрд. USD, задава този въпрос на група теоретици, излагащи убедителната, но недоказуема теория, че е статистически невъзможно значим брой инвеститори непрекъснато да изкарват по-добра от средната за пазара възвръщаемост

Застрахователните компании са голям източник на инвестиционни фондове за световните пазари на капитал. Макар и в доста по-скромни мащаби, тази максима е валидна и за българския пазар. За периода януари - август 2010 г. записаните премии в общото застраховане (включително и премиите по активно презастраховане на застрахователите, които извършват такава дейност) са в размер на 892.222 млн. лв., а в животозастраховането - 159.103 хил. лв. Спрямо същия период на предходната година се отчита спад от 5,7 % в общото застраховане и ръст от 9,0 % в животозастраховането или общо за застрахователния сектор се отчита спад от 3,8 %.

Икономическото значение на застрахователната индустрия е в това, че тя поема личните рискове и бизнес рисковете. Чрез обезпечаване на финансова защита тази индустрия играе ключова роля за растежа и развитието на икономиката. Поради особеностите на риска на бизнеса и договорните задължения на притежателите на полици традиционната политика на застрахователната индустрия е консервативна. Инвестиционните портфейли на застрахователните компании представляват квази-тръстови фондове. Следователно съответните консервативни принципи ограничават допуска на риск за тези портфейли. Увереността в способността на една застрахователна компания да плаща своите задължения е много важен елемент във финансовите основи на икономиката. Затова застрахователните компании са много чувствителни към риска от загуби в главницата или от прекъсване на инвестиционния доход. 

Основните фактори, които оказаха влияние върху дейността на застрахователните компании у нас през тази година, бяха значителните щети, свързани с метеорологичните условия и икономическата и финансова криза. Тя се отрази негативно върху стойността на инвестициите, направени от застрахователните компании, и в известна степен намали търсенето на някои застрахователни продукти. В резултат компаниите предприеха серия от мерки, за да ограничи негативното влияние на финансовата криза върху резултатите от дейността си като рационализираха разходите, особено на онези, които не са пряко свързани със застраховането. Работата на дружествата в голяма степен е съсредоточена върху оценката на риска и върху провеждането на необходимата политика след сключването на застраховките в отговор на нарасналите искове. В дългосрочен план очакванията са, че кризата ще има определени положителни резултати, защото повече хора ще си дадат сметка за необходимостта да застраховат себе си и имуществото си. След като човек мисли за оцеляването си, ще помисли и за застраховането си, е мнението на експерти от застрахователния бранш. Според тях, ако човек не е достатъчно богат, той не може да си позволи лукса да изгуби автомобила, имуществото, живота си и така да доведе до финансов крах хората, които остават зад него - жена, деца, роднини. Или точно, защото не е достатъчно богат, българинът трябва да мисли за застрахователната сигурност.

Инвестициите представляват притежаван от застрахователното дружество преобразуван актив в резултат на предоставяне /влагане/ на свободните /собствени и привлечени/ средства на застрахователното дружество в други предприятия за по-продължително време с цел увеличаване размера на реализираните от тях доходи /под формата на дивиденти, лихви и други приходи/ или постигане на финансова, стопанска и друга изгода. Инвестициите се извършват за сметка на наличните парични средства и непарични /имуществени/ вноски /материални и нематериални дълготрайни активи и други/. Те могат да се инвестират под формата на съучастия, ценни книжа, предоставени дългосрочни депозити в банки и в други финансови институции за доверително управление, както и в предоставени заеми по застраховки „Живот”, заеми на служители и дългосрочни заеми /в левове и валута/ на трети лица, при определени с договор условия, непротиворечащи на нормативната уредба на банковите институции.

При определени условия инвестициите могат да бъдат увеличавани /при нарастване на капитала в предприятието, в което са извършени инвестициите/ или намалявани /чрез прекратяване на съучастия, депозити, продажба на съответния дял или на ценните книжа/. В случай на прекратяване на съучастието инвестираните средства отново придобиват парична или веществена форма в имуществото на застрахователното дружество. От инвестициите застрахователното дружество получава дивиденти или реализира други финансови приходи /лихви при настъпване на падежа и тиражирането на ценните книжа и други/.

Съществена част от инвестициите на застрахователното дружество са приходите от застрахователни вноски, които в момента не са необходими за изплащане на застрахователни обезщетения и суми. Част от тях се заделят за образуване на необходимите застрахователни резерви, а друга част се трансформира в печалба и след това в друг компонент на собствения капитал. Съвкупността от средствата на застрахователните резерви е обвързана с пряката /непосредствена/ застрахователна дейност. Затова може да се приеме, че те са „обвързани активи”. Останалата част от активите , която не е обвързана с имущество, представлява „свободни активи”. По такъв начин застрахователното дружество инвестира средствата на резервите и средствата на собствения капитал. Докато собственият капитал има функцията на гаранционен фонд по отношение на акционерите и кредиторите и в краен случай и на застрахованите /клиентите/, то средствата на резервите са предназначени предимно за защита на интересите на застрахованите /клиентите/ - за изплащането на застрахователни обезщетения и суми от предварително внесените застрахователни премии от застрахованите при настъпване на застрахователни събития и условия. Те се инвестират с цел да се осигури в максимална степен изпълнение на поетите задължения спрямо застрахованите. Затова и се приема, че платежоспособността на застрахователното дружество се осигурява със средствата на застрахователните резерви и с частта от постъпилите текущи застрахователни вноски, която се отнася за отчетния период. Инвестирането на свободните парични средства се осъществява в пряка зависимост от изработената инвестиционна политика от конкретното застрахователно дружество.

Под инвестиционна политика се разбира възприетия модел от застрахователното дружество за инвестиране на средствата през отчетния период. Свободата на формирането и реализирането на инвестиционната политика до голяма степен зависи от характера на законодателната политика в страната.Най-важният фактор при нейното определяне е рискът.

Провеждането на инвестиционната политика в застрахователното дружество и особено по отношение на обвързаните активи следва да се съобразява с определени принципи сигурност и възвръщаемост на инвестициите, рентабилност на инвестициите,

ликвидност на инвестициите и диверсификация на инвестициите.

Спазването на принципа за сигурност и възвръщаемост на инвестициите изисква формирането и осъществяването на инвестиционната политика да се оценява и отчита съответния риск. Ето защо в основата на сигурността стои отношението „риск-възвръщаемост”. Реализирането на инвестициите е свързано с осигуряване на очаквани постъпления на доходи от инвестициите /лихви, дивиденти, ренти и други/ тяхната възвръщаемост, което в редица от случаите е несигурно. Авансирането на средства в конкретните инвестиции съдържа различен риск както по отношение на доходите, така и по отношение на сигурността за тяхното възстановяване. Различните инвестиции имат нееднаква възвръщаемост. Влагането на средствата в инвестиции, носещи по-големи доходи, не винаги е съпроводено със сигурност за своевременното им възстановяване. По принцип, ако инвестирането на средствата в различни форми е несигурно и рисковано, е необходимо да се изискват и по-високи бъдещи доходи, което означава че очакваните доходи от инвестициите трябва да се съизмерват с поетия риск. Последният се влияе от състоянието на контрагентите, при които се извършва инвестицията, от икономическата конюнктура в страната, от промените на лихвените проценти и на валутните курсове, от състоянието на пазара на ценни книжа, от продължителността на инвестицията и други. Ето защо удовлетворяването на принципа за сигурност и възвръщаемост на инвестициите налага инвестиционната политика да се съобразява със следните обстоятелства, а именно рискът от инвестицията да е конкретизиран и непрекъснато наблюдаван, инвестицията да дава гаранция за възвръщаемост и за реализирането на определени доходи или финансова и стопанска изгода, качеството на инвестицията следва да се преценява не само в момента на инвестирането, но и през целия период на неговия цикъл и инвестирането на средствата в закупуване на ценни книжа да се осъществява чрез тяхното придобиване при „най-ниските котировки”.

Заедно с това, за да се осигури сигурността на инвестициите, е необходимо да се определи равнището на риска, което е допустимо в търсенето на по-добра възвръщаемост.

         Рентабилността на инвестициите изразява тяхната доходност. Тя зависи от размера на реализираните текущи приходи от инвестиционните операции. Средствата на застрахователното дружество са инвестирани рентабилно, ако, съобразявайки се с изискванията за сигурност и ликвидност и със ситуацията на капиталовия пазар, се реализира един добър доход. Ето защо вземането на решение за инвестиране трябва да се основава предимно на оценката на относителните изгоди от инвестициите в различните форми и тяхната рентабилност. По принцип дългосрочните инвестиции са по-доходоносни и имат по-висока рентабилност, но са по-неликвидни. Затова рентабилността трябва да се съобразява с един портфейл от дългосрочни и краткосрочни инвестиции в съответствие с моментната потребност от налични финансови средства в конкретното застрахователно дружество.

Повишаването на рентабилността на инвестициите има изключително голямо значение за застрахователното дружество. Неговото положително влияние се отразява в следните насоки. На първо място, създава възможност за обективно и коректно изплащане на полагащите се застрахователни обезщетения и суми на застрахованите, без те да се влияят от инфлацията и да се редуцират с някои съмнителни и неубедителни коефициенти и валутни курсове. На следващо място позволява да се увеличи размеът на изплащаните дивиденти на акционерите и на реинвестираната печалба. Подобрява ликвидността на инвестициите и на самото застрахователно дружество, създава възможност за нарастване на собствения капитал на застрахователното дружество и води до нарастване и на имиджа на застрахователното дружество, в резултат то става по-конкурентоспособно и по-търсено от клиенти и от нови акционери.

Рентабилността на инвестициите може да се измери с „коефициент на рентабилност”, изразяващ отношението на получените доходи от тях към сумата на инвестициите.

Принципът за ликвидност на инвестициите означава, че портфейлът от инвестиции е така съчетан, че по всяко време е възможно да се получат необходимите суми за посрещане на текущите задължения към клиентите и за нормално поддържане на застрахователната дейност. Постигането на оптимален инвестиционен портфейл зависи от редица фактори, по важните от които са обемът, съставът, структурата и продължителността на инвестициите. Всяко застрахователно дружество се стреми да увеличава обема на инвестициите си, защото те подобряват конкурентоспособността и повишават неговата ликвидност. Това от своя страна позоволява по-уверено и спокойно то да насочва вниманието си към всякакъв род застраховки, в това число и в по-рискови, без да се страхува за ликвидността си. Върху последната влияе значително и съставът и структурата на инвестициите. Затова те трябва да бъдат разпределени по начин, осигуряващ своевременното им възстановяване и създаващ възможности за своевременно посрещане на поетите задължения към застрахованите при сравнително ниска цена и минимален риск. Падежите на инвестираните средства трябва да се застъпват. Разнообразието от инвестиции и трансферът на падежите им е необходимо условие не само за осигуряване ликвидността на инвестициите, за гарантиране на ритмичното постъпване на необходимите средства, когато текущите застрахователни вноски не са достатъчни за посрещане на разходите на застрахователното дружество, но и за обезпечаване на неговата доходност. С оглед на това всяко застрахователно дружество се стреми максимално да диверсифицира инвестициите си и да раполага с оптимален размер ликвидни инвестиции. Осигуряването на ликвидността обаче в никакъв случай не следва да се постига за сметка на доходоносни инвестиции, ползването на неизгодни кредити с висока цена, както и за сметка на акционерите.  Следователно поддържането на ликвидността на инвестициите в необходимите размери, структури и съотношения не трябва да нарушава нормалното осъществяване на традиционните застрахователни сделки и да намалява рентабилността на застрахователното дружество. То може да се постигне при оптимално съчетаване на използваните форми за инвестиране и тяхната продължителност (дългосрочни и краткосрочни инвестиции). Ликвидността на инвестициите може да се измери с „коефициент на ликвидност”, изразяващ отношението на инвестираните средства и доходите от тях към сумата на текущите задължения.

Проблемите за повишаването на сигурността и рентабилността на инвестициите  и за осигуряване на тяхната ликвидност се поставят с особена острота пред застрахователните дружества. Тяхното решаване в значителна степен зависи от способността на застрахователите да прилагат четвъртия принцип - диверсификация на инвестициите. Неговото реализиране изисква застрахователното дружество да извърши такова разпределение на риска, че нито един вид инвестиция да не е чувствително преобладаващ над останалите. Диверсификацията на инвестициите се постига чрез оптимизирането на техния състав и структура съобразно рентабилността и ликвидността им. Благодарение на нея инвеститорите може да получават високи доходи или да бъдат изложени на малък риск, при положение че не се ограничават с един или два инвестиционни носителя. Обикновено, когато се държат обикновени акции в диверсифициран портфейл за период от време, този портфейл има по-малка степен на риск и по-висока възвръщаемост, отколкото, ако се държат само обикновени акции.

В практиката се използват два вида диверсификационни техники - случайна или целева. Случайна е стратегията, при която инвестиционните носители се избират случайно. Подобна процедура трудно може да се квалифицира като инвестиционна стратегия, но тя наистина може да свърши работа. Нерядко портфейли, съставени по този начин, имат по-добри показатели от тези, съставени от професионалисти.

Диверсификацията е целева тогава, когато се избират носители за постигане на определени портфейлни цели.  

С оглед реализирането на тези принципи в нормативната уредба се определят насоките (формите) и квотите за инвестиране и се прави разграничение по отношение инвестирането на средствата на собствения капитал и на застрахователните резерви. В Кодекса за застраховане по отношение на инвестициите, които са свързани със собствения капитал, със собствените средства на застрахователя, няма ограничения. Тези средства също трябва да бъдат инвестирани, но как, това зависи от пазарната позиция на дружеството. Някои глобални играчи например влагат тези средства в придобиването на други застрахователи.             &n bsp;                     

Временно свободните средства на застрахователните резерви обаче са собственост на застрахованите и следва да се инвестират по начин, който осигурява възможно най-висок и сигурен доход, с който най-добре да се задоволяват интересите на застрахованите.

Застрахователят е длъжен да създаде общи и технически резерви. Общите резерви се състоят от фонд Резервен по чл. 246 от Търговския закон, съответно чл. 34 от Закона за кооперациите. Видовете технически резерви, които застрахователите трябва да поддържат, са различни в зависимост от това дали дружеството извършва общо или животозастраховане. Общозастрахователното дружество образува запасен фонд; резерв за предстоящи плащания; пренос-премиен резерв; резерви за неизтекли рискове; резерв за бонуси и отстъпки; други резерви, одобрени от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление „Застрахователен надзор”, или образувани по негово предписание. Основните са пренос-премиен резерв и резерв за предстоящи плащания. В общото застраховане застрахователнотехническите резерви са по-краткосрочни като времеви хоризонт. Изключение може да има при висящите плащания по застраховки от типа на автомобилната „Гражданска отговорност”. При тях е възможно да изтекат години между възникването на събитието и крайния срок за изплащане на обезщетението. При задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” има петгодишен давностен срок за предявяване на иск за изплащане на обезщетение, това е т. нар. „опашата застраховка”.

Периодите на плащане обаче са по-дълги. Докато животозастраховащите компании са ориентирани главно към продукти, които се продават на индивиди, най-големите клиенти на общозастрахователните компании са различни търговски организации. Дългият период на обработка на исковете произтича от това, че в много случаи исковете са подложени на съдебни дела, за да се определи истинската сума, която трябва да се плати. Освен това много от тези искове изискват оценка от експерти, които определят обхвата на щетите - например при пожар в един завод или кораб.

За разлика от животозастраховащите компании, които са способни да предвидят своите парични постъпления и да поемат бъдещи задължения, общозастрахователните компании трябва постоянно да са готови да компенсират прекъсванията в паричните постъпления с доходи от инвестициите и падежи от ценните книжа.

Поради несигурността на паричните постъпления от застраховките ликвидността е от много голямо значение. Това е в силен контраст с животозастраховащите компании, при които паричните постъпления са сравнително стабилни. Поради тази причина застрахователните компании се опитват да постигнат определена сигурност чрез инвестиции в подходящи активи. Те създават портфейли с акции и облигации, които носят високи доходи, за да компенсират потенциални загуби от застраховките.  

Управлението на инвестиционния портфейл на общозастрахователно дружество е по-лесно от управлението на животозастрахователно, тъй като срещу застрахователните резерви има по-краткосрочен хоризонт и могат да бъдат търсени по-краткосрочни инструменти.  

Животозастрахователното дружество образува: запасен фонд; резерв за предстоящи плащания; пренос-премиен резерв; математически резерв; капитализирана стойност на пенсиите; резерв за бъдещо участие в дохода; резерви по застраховки „Живот, свързани с инвестиционен фонд”; резерв за бонуси и отстъпки и други резерви. Основните резерви тук са математическите, които представляват основно набраните суми по дългосрочните застраховки „Живот”, които имат спестовен характер. Специфичното тук е, че резервите са по-голям размер, като съотношение резерви спрямо бизнеса, и имат по-дългосрочен хоризонт. Животозастраховащите компании отдавна се смятат за класически дългосрочни инвеститори. Обикновено техните цели за възвръщаемост се поставят в контекста на периоди с дължина 20 или 40 години. Повечето от тези компании търсят дългосрочни падежи за своите инвестиции. Една от причините, поради които животозастрахователните компании сегментират своите портфейли, е това, че отделните застрахователни продукти имат различни времеви хоризонти и цели за възвръщаемост. 

Тук управлението на инвестиционния портфейл е доста по-трудно, тъй като се търсят дългосрочни инструменти като облигации, бондове и други такива инструменти със срокове от порядъка на 15-20 г. Поради естеството на пасивите на животозастрахователните компании е разумно лихвеният риск да бъде минимизиран, а кредитният риск да се контролира чрез диверсификация.

За покритие на техническите резерви могат да се използват само активите, дефинирани в чл. 73, ал. 1 от Кодекса за застраховане.

                 ;               &nbs p;               &nb sp;               &n bsp;          

Гергана Иванова