$ 200 млн. печелят сомалийските пирати

16 Ноември 2010 г.,zastrahovatel.com
Румен Янчев, изпълнителен директор на "Булстрад", разговаря с Леонора ЛЕКОВА

- България бе домакин на голяма международна конференция за морското пиратство. Защо се провежда точно у нас, г-н Янчев?

- Такива форуми помагат да се разбере какъв е проблемът. Изправяме се пред факта, че това е явление, което го има, и колкото по-добре сме подготвени за него, толкова по-добре. При първите нападения на български кораби цареше голяма изненада. Говореше се едва ли не, че държавата е нападната. На всяка морска държава обаче това може да се случи. Днес събитията са около Сомалия, утре ще бъдат на друго място. Затова трябва да сме добре подготвени.

- Може ли да се говори за бум на пиратските нападения в последните години?

- Пиратството не е от днес, но сега най-горещата точка е Аденският залив. Това е логично, защото оттам минава един от основните морски пътища. Преди подобни нападения бяха типични за Китайско море, Филипините, даже около Япония. Но в тези райони нямахме толкова кораби. Сега все по-често се ползва този път и както виждате, бройката на отвлечените плавателни съдове е доста голяма.

- Каква е статистиката?

- Само през м. г. бяха отвлечени над 200 кораба. Има промяна и в поведението на пиратите. Ако се върнем 30-40 г. назад, тези действия бяха насочени към това от кораба да се открадне товарът. Докато сега целта е не толкова товарът, а възможността да се вземе откуп.

- Защо за откупите не се говори? След освобождаването на моряците от “Сейнт Джеймс парк” премиерът Бойко Борисов отсече: “Ние откупи не плащаме.”

- За откупи не се говори, защото това засяга корабособствениците.

- Близките на нашите моряци обаче чакаха помощ от държавата.

- Държавата може да използва някои свои дипломатически канали. В някои случаи може да помогне, но в повечето това е чиста проба търговия. Никой не може да каже колко печелят тези хора, но сумите не са малки. Предполагам, че на година става дума за 150-200 млн. долара. Така че държавата едва ли има с какво да помогне. В такава ситуация от първостепенно значение е корабите да имат застраховка. Тогава разговорите се водят от застрахователите и за тях не се бие тъпан.

- У нас предлагат ли се такива застраховки?

- Да, това е застраховка срещу отвличане и откуп и е отделен риск от застраховката на кораба. Разбира се, струва пари и корабособствениците, които минават през рискови зони, трябва да преценят дали могат да платят. Ако не могат, по-добре е да минат от другаде. Питате се защо се случва това в 21-ви век? Причината е, че засегнатите държави просто не искат да водят война. Знаете, че Сомалия е едно особено място, откъдето дори американците се изтеглиха. Всяка партизанска война, независимо къде се води, е нещо смъртоносно. Вижда се, че дори международната общност не се ангажира в провеждането на операции.

В този смисъл да тръгнеш в Аденския залив без застраховка е престъпление. Когато имаш един кораб, който носи товар за $ 100 млн., едва ли е проблем да платиш $ 1 млн. за застраховката му за цяла година.

- Искам да ви попитам и за последните промени около “Гражданска отговорност”. Добре ли е, че дружествата ще трябва да отделят допълнителни резерви само за тази застраховка?

- Новите наредби на КФН може и да решат някои от проблемите, но при пазарна икономика нещата се нагласят с времето. Прекалената регламентация на един пазар не е най-доброто нещо. Това е някаква форма на диктат. Може да помогне, може и да не помогне. Пазарът излиза на загуба и в други държави. Един от добрите варианти като първа реакция в такива случаи е свързан с покачването на премиите. Но тяхното ниво не е единствената причина за лошите резултати. Като тръгнем да анализираме защо нещата в България не изглеждат добре, ще видим, че причините са много.

Освен това не е редно всички компании да се слагат под един знаменател. Защото нашите резултати са едни, техните - други.

- Един от аргументите на КФН за въвеждане на новите регулации е, че цените на застраховката са прекалено ниски. Защо компаниите не повишиха сами тарифите си?

- Обяснението е просто. На пазара работят 20-ина застрахователи, но само една малка част от тях имат диверсифициран портфейл, т. е. освен “Гражданска отговорност” правят и нещо друго. Това означава, че ако спрат да сключват тази застраховка, ще си отидат от пазара. Затова, като дойде краят на годината, конкуренцията бута цените надолу. По тази причина КФН се чувства задължена да се намеси. Тя обаче не може да определи точна цена на полиците, защото ще бъде атакувана пред КЗК и затова определи допълнителни резерви, които компаниите трябва да заделят. В тази ситуация застрахователите трябва да събират достатъчно пари, за да могат да посрещат задълженията си, което неминуемо ще доведе до повишаване на цената.

- Колко се очаква да бъде поскъпването?

- Ще бъде различно за различните моторни превозни средства. Говори се за около 20 на сто, но може да е още повече. Ако приемем, че средната премия по “Гражданска отговорност” е 172 лв,. плюс 20 на сто за брокера - прави 206 лв. Ако сложим и 2% данък от началото на новата година, става 210 лв. застраховката за среден клас автомобил.

www.trud.bg

 



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Юбилейна научна сесия посветена на личността и творчеството "
Проф. д-р Велеслав Гаврийски Академик Иван Стефан,
orange_li
"Икономика на застраховането"
Проф. д-р Велеслав Гаврийски ,
orange_li
"Наръчник на застрователния посредник"
Христо Драганов Румен Гълъбинов, 2003