Здравното осигуряване: изучаване на международния опит

Гинтарас Качевичиус, директор отдел „Развитие на осигуряването”, Национална здравноосигурителна каса, Литва

„В Литва имаше забавяне при въвеждането на здравноосигурителната система и това се случи през 1997 г. – започна своето експозе Гинтарас Качевичиус. – Основните цели бяха консолидиране на финансирането от различни фрагменти в един поток; отделяне на тази система ( финансирането й) от местните бюджети и държавния бюджет; повишаване на здравното финансиране. Първите две цели бяха постигнати, но увеличаването на здравното финансиране не беше достатъчно.”

Защо в Литва не възприемат модел като в Чехия и Словакия с множество дружества на здравноосигурителния пазар?

Правителството преценява, че като постсъветска страна държавата преминава през процес на капитализация, където банковата система се проваля. По същото време се провеждат дискусиите и за здравното осигуряване. Управляващите по това време не вярват на частния сектор и банкирането и предпочитат държавна гаранция, когато става дума за здравеопазване. Освен това те смятат, че административните цени и разходите ще набъбнат.

Според Гинтарас Качевичиус системата в Литва през 2008 г.  изразходва 5.8%  от БВП и този процент никога не е надвишил 6.3.

Съотношението между частен и обществен сектор е 25 % към 75%.

Покритието  в здравното обслужване обхваща, според Качевичиус, 96%-97% от населението; спешната помощ е достъпна за всички.

Основните канали за публично финансиране са задължителни осигуровки 

( през 1997 г.) – 87%; вноски от бюджета на Министерство на здравеопазването – 7%; вноски от държавни инвестиционни програми – 6%. В Литва се обсъжда премахването на държавните инвестиционни програми.

Държавният бюджет покрива около  56%, а във време на криза както днешната този процент е над 60 на сто от гражданите: бременни жени, родилки, деца, пенсионери, инвалиди и др.

Хората, които сами се осигуряват, заплащат 9% от брутната си работна заплата. Проблемът е в неравностойните вноски между работодатели и работници. Вноските на работниците са многократно по-високи от вноските на хората, които са осигурени от държавния бюджет; разликата е над 6 пъти. Може би затова от 2009 г. вноските от работещите намаляват като обем поради намаляването на средната работна заплата, както и вследствие на увеличаващата се безработица в Литва.

По отношение на здравните пакети  от услуги и в Литва съществуват проблеми както в Чехия и Словакия. Системата е доста щедра като услуги, но не е добре определена и разписана.

Независимо от позитивизма на политиците някои независими експерти твърдят, че за последните 20 години много малко, ако въобще нещо се е случило в здравния сектор. Те обясняват, че независимо от факта, че през последните 10 години средствата, влагани в литовското здравеопазване, са се увеличили почти три пъти, нещата в системата не са се променили значително по отношение на основните предизвикателства като корупцията и невъзможността да се извърши здравната реформа; а това не довежда до проспериращо и процъфтяващо здравеопазване.
По време на кризата, която започна преди една година структурата на приходите от задължителното здравно осигуряване се променя в сравнение с периода преди кризата.  Вноските от работещите лица преди 2008 г. представляват 2/3 от здравния бюджет; останалата част са вноските от държавата и допълнителни трансфери от държавния бюджет. След настъпване на кризата вноските от работещите намаляват.

Каква е институционалната рамка в страната?

В Литва съществува задължителен Борд  за здравно осигуряване; Здравноосигурителна национална каса и териториални каси. Статусът на фондовете е, че това са институции с публична администрация в рамките на държавните служби, а ролята им е  финансиране и контрол на доставчиците.

 В периода 1997 г.-2002 г. Бордът за задължителни здравни осигуровки има решаваща роля, а националната каса е подчинена на държавата. Териториалните каси покриват различни групи от населението. При реформата от 2003 г. бордът загубва част от властта си и Националната здравна каса е подчинена на Министерството на здравеопазването, като териториалните фондове  се обединяват в по-големи, които покриват до 1 000 000 от жителите на страната.

Бюджетът на фонда на касата за задължителни здравни осигуровки се приема по закон – става дума за държавен бюджет и здравноосигурителен бюджет, като основните пера от разходите се одобряват от парламента. Всяка териториална каса закупува услуги от името на населението,  не зависи от това дали съответното лице получава лечение, т.е. това са услуги, отпускани за всяка болница. Цените на услугите са фиксирани , определят се от националната здравна каса и се одобряват от Министерство на здравеопазването.

„В момента на кризата дадохме приоритет на първичната болнична помощ и увеличихме стимулите за определен тип услуги” – допълни Гинтарас Качевичиус и разказа, че болниците в Литва предоставят по-малко болнични услуги, ограничава се бюджетът им и се ангажират за повече доболнична помощ.

На 4 април 2009г. литовският здравен министър обявява старта  на нова здравна реформа. Позовава се на  доклад на Световната банка , който твърдял, че в Литва има прекалено много болници и техният брой трябва да бъде намален. Основна платформа, върху която се гради планът, е административното разделяне на страната. Според реформата здравните региони се предвижда да бъдат пет, колкото са административните в страната: Вилнюс (столицата), Каунас, Клайпеда, Паневезис и Сиаулиаи. Във всеки регион има три нива на болници: национални, регионални и локални.

От 1 април м.г. Националната здравна каса не сключва договори с болници, които нямат достатъчно болнични легла и достатъчно операционни случаи. Тези болници по принцип имат договори, но не за операции. Това означава, че 60% от населението има затруднение в достъпа до университетски обем помощ и тя е твърде отдалечена от местоживеенето им – твърдят независими експерти. С осъществяването на сегашната реформа проблемът с недостига на специалисти се обостри допълнително, допълват те.
Замислената редукция на болници, извършвана без включване на специалистите по мениджмънт, означава по-нататъшно концентриране на власт в малка група лица. Това на свой ред ще подсили съществуващата йерархия и ще доведе до още по-голямо разпространение на корупцията, което води в посока, обратна на ценността универсалност – са критичните бележки на някои специалисти в Литва.

ИЛЕАНА СТОЯНОВА