Около 30 на сто от здравната вноска не се изразходват за здраве

Пълноценно остойностяване на здравните услуги може да се направи само от екип от лекари и финансисти 

• Отговорните държавни институции със законодателни и административни мерки трябва да подобрят събираемостта на здравните вноски
• У нас десет години здравноосигурителната система дотира републиканския бюджет
• Не е възможно дълго време да продължава управленското бездействие в здравеопазването 

-Д-р Виткова, какво е вашето мнение във връзка с предложените промени в Закона за здравното осигуряване по отношение на това остойностяването и заплащането на медицинска помощ да се изработват не от отдел на Националната здравноосигурителна каса, а от Икономическата агенция за анализи и прогнози?

-Систематичното място на такава структура е здравната система - НЗОК или МЗ, но тъй като вече десет години здравните власти не решават този важен проблем, финансовото министерство се нае да го решава. Остойностяването на здравните услуги не може да се направи самостоятелно нито от лекари, нито от финансисти. Само екип от лекари и финансисти би могъл да бъде пълноценен.

-Как според вас трябва да се определя крайната цена на здравните услуги?

-За различните здравни услуги познатите в света методи за тяхното остойностяване са различни. В извънболничната помощ те включват критерии като брой осигурени лица (при общопрактикуващите лекари), брой прегледи (при специалистите) и квалификация.

В болничната помощ критериите за остойностяване са също много и ние трябва да изберем кои от тях да ползваме - преминал болен, цена на леглоден, диагностично свързани групи или усъвършенстване на сега прилагания критерий - клиничната пътека.

Всяка страна има своя система за остойностяване и се стреми да я развива и усъвършенства, за да постига по-ефективно разходване на средствата за здравеопазване и по-високо качество на здравните услуги.

-Предложените промени нямат пряко отношение към дейността на дружествата за доброволно здравно осигуряване. Но предвид изразяваното не веднъж от вас становище за надграждане и развитие на здравноосигурителната система като тристълбова как се отнасяте към използването на депозита от 2 на сто, който се съхранява в БНБ като резерв на НЗОК?

-Към днешна дата този въпрос не е актуален, тъй като споменатите два процента, дори повече, отново ще крепят фискалния резерв на държавата през 2010 година. Продължава с натрупване порочната практика да се събират от гражданите и работодателите пари за здраве, а държавата да се разпорежда с тях, както намери за добре, здравната система да изпитва сериозен недостиг на средства, а отговорни фактори в сферата на здравеопазването да говорят, че трябва да се увеличава здравната вноска, след като около 30 на сто от нея не се изразходва за здраве.

-Какво е отношението ви към останалите промени в ЗЗО, като например увеличение на осигурителните вноски от 4% на 6% за граждани, които се осигуряват за сметка на бюджета - студенти, ученици, военни, социално слаби, пенсионери; или това изгубилите здравноосигурителните си права да заплащат таксите си за три години, като им се дава възможност за разсрочване на задълженията до една година; самоосигуряващите се лица всеки месец да подават декларация в НАП, че са платили дължимите здравни вноски, а едноличните търговци и работещите в неправителствени организации да плащат вноски за наетите от тях служители; директорът на НЗОК да се избира от Народното събрание, както и да се преструктурират нерентабилните лечебни заведения с цел оптимизация на болничната помощ?

-Отговорните държавни институции със законодателни и административни мерки трябва да подобрят събираемостта на здравните вноски. В същото време държавата трябва да престане да прилага всякакфи финансово счетоводни еквилибристики по отношение на изпълнение на нейните задължения към здравноосигурителната система. Съгласно Закона за здравно осигуряване чрез републикнския бюджет се осигряват около 65 на сто от населението, но парите, които държавата заплаща за тези граждани, са по- малко от 40 на сто. Като добавим към тази законова рамка и незаконното планиране на излишък в бюджета на НЗОК, който за 2010 година е над 1 250 000 лв., т.е. почти колкото разходите на НЗОК за същата година, става ясно, че само гражданите и работодателите чрез своите вноски издържат здравноосигурителната система.

В «нормалните» държави републиканският бюджет дофинансира здравноосигурителните системи, а у нас десет години здравноосигурителната система дотира републиканския бюджет.

Преструктурирането на болничната помощ е сериозен проблем, който трябва да бъде решаван на база задъбочени анализи относно потребностите на населението от болнична помощ и гаранции за свободен и справедлив достъп до качествени здравни грижи в болничния сектор.

-Възможно ли е да бъдете конкурент на НЗОК при положение, че тя е солидарна система, а дружествата от АЛДДЗО – частни фондове?

-Конкуренция между частните здравни фондове и НЗОК може да има, когато гражданите имат правото да избират къде да се осигуряват - в НЗОК или при нас - за едни и същи здравни услуги.

-Какви са според вас проблемите на здравната ни система – финансови или структурни?

-Проблемите на здравната система са много и липсата на решения по тях води до сериозно натрупване. Най-сериозният проблем е липсата на порядък в системата, който да гарантира на добросъвестния гражданин, заплатил своите осигуровки, че когато има здравен проблем, системата ще го поеме и ще го реши по най-добрия за него начин: няма да чака при общопрактикуващия лекар следващия месец, за да има направления за консултация със специалист или за провеждане на необходимите изследвания; няма да заплаща във всяка болница за различни консумативи, които НЗОК не заплаща и които са въпрос на тълкуване от съответната болница или от всеки лекар; няма да заплаща за „пижама” при болнично лечение, тъй като някои болници преценяват, че и за това НЗОК не им заплаща; няма да бъде изнудван да „избира” екип, за да бъде опериран.

Финансовите проблеми на системата се използват като оправдание за нерешаването на организационните и структурните проблеми и така порочният кръг се затваря. Не е възможно дълго време да продължава управленското бездействие в здравеопазването  при сериозните проблеми, които съществуват и които еднакво затрудняват и гражданите, и добросъвестните лекари, каквито все още има. Но ако нещата останат в този вид, последните ще намаляват застрашително за здравната сигурност на нацията.

Славимир Генчев в-к "Застраховател прес" бр.21-2009г.