Основни характеристики на Програмата за застраховане срещу катастрофични рискове в Югоизточна Европа

Втората част на специализирания застрахователен панел – част от проведения в НДК Х икономически форум за Югоизточна Европа, беше посветена на актуалните проблеми на застрахователния пазар в нашия регион. Именно тук Румен Гълъбинов - изпълнителен директор на сдружението „Инициатива за национална програма за управление на катастрофични рискове”, представи новите моменти в работата по Програмата за застраховане срещу катастрофични рискове в Югоизточна Европа.

Какви ще бъдат основните ползи за собствениците на жилища и малките и средни предприятия (МСП) от застрахователното покритие, което ще бъде предлагано от Програмата за застраховане срещу катастрофични рискове в Югоизточна Европа и по какво ще се различават от съществуващите застрахователни продукти на пазара?

Основната обосновка за програмата е да даде възможност на собствениците на жилища и МСП да закупуват достъпно, но същевременно много надеждно застрахователно покритие срещу катастрофични рискове, за да се защитят от значителни загуби, причинени от природни бедствия. Продуктите, които ще бъдат предлагани по програмата, в момента не съществуват на търговския пазар. Например собствениците на жилища ще могат да закупуват самостоятелно застрахователно покритие срещу катастрофични рискове отделно от застрахователната полица срещу пожар на високо конкурентна цена, което в момента не може да се направи, тъй като застрахователното покритие срещу катастрофични рискове се продава като добавък към застрахователната полица срещу пожар. При МСП в момента няма продукт на пазара, който да ги компенсира за загуби поради прекъсване на работа като последица от природни бедствия. Отново, както и при собствениците на жилища, собствениците на МСП ще се възползват от силно конкурентно и надеждно самостоятелно застрахователно покритие срещу катастрофични рискове, което в момента не се предлага на търговския пазар. Селскостопанските производители също вероятно ще бъдат сред облагодетелстваните в най-голяма степен, тъй като промените в климата правят наводненията по-мащабно и често срещано явление, като тежестта на загубите падат върху селскостопанските производители.

Защо моята страна да се присъедини към Програмата за застраховане срещу катастрофични рискове в Югоизточна Европа?

Предлаганият рационален подход към застраховане срещу риск от природни бедствия  предоставя на страните от ЦИЕ възможността да намалят равнището на икономическо и фискално излагане на риск от природни бедствия в непосредствено бъдеще.   Програмата ще бъде от голяма полза за страните от региона, тъй като притежава редица предимства, сред които:

•    възможност за бързо увеличаване на проникването на застраховката срещу катастрофични рискове сред собствениците на жилища (например от текущото средно ниво 2%-5% до 20%-25% от домовете, които могат да бъдат застраховани през следващите 5-7 години) без застраховането да бъде задължително.

Възможност за намаляване на държавните фискални задължения за природни бедствия посредством прехвърляне на риск върху частната застрахователна и презастрахователна индустрия. Вж. Приложение 1 за специфичната за вашата страна рискова експозиция на природни бедствия.

•    Регионален подход към застраховането срещу катастрофичен риск позволява значително намаляване на транзакционните разходи (за създаването на подобен механизъм) за всяка страна-членка и постигането на по-добра диверсификация, която ще доведе до по-достъпни и стабилни премийни нива за собствениците на жилища и МСП.

    Стартирането на програмата също така ще даде силен тласък на националните застрахователни индустрии, които ще бъдат в състояние да спечелят нови клиенти и да получават допълнителен премиен доход.

Каква е ролята на държавния в сравнение с частния сектор в програмата и как може да се осигури платежоспособност и изплащане на претенции в най-трудните моменти?

За да осигури мащабно публично участие и оперативно качество на управлението на програмата, Програмата за застраховане срещу катастрофични рискове в Югоизточна Европа ще бъде учредена като публично-частно партньорство. На първоначалния етап тя ще бъде собственост на държавите-членки и ще се управлява от избрана на конкурсно начало частна фирма, предоставяща застрахователни услуги. С оглед обезпечаване правата на държателите на полици компанията ще бъде учредена по силата на Швейцарския закон за застраховането, една от най-напредналите и ориентирана към клиентите правни рамки в света. Програмата ще помогне на страните-участнички да прехвърлят риска от природни бедствия върху частния презастрахователен пазар, което ще осигури на съответните страни (и тяхното население) много по-добра финансова подготовка за подобни опустошителни събития.

Има ли конкретни примери за подобни застрахователни програми срещу катастрофичен риск в Европа?

Съседна Турция има подобна застрахователна програма срещу катастрофични рискове (известна още като DASK или Турски застрахователен пул за защита срещу катастрофични рискове), който бе създаден след опустошителното земетресение в Мраморно море през м.август 1999 г. Програмата също така се прилага като публично-частно партньорство с подкрепа от държавата и управление от страна на частния сектор. В момента около 3 милиона семейства в Турция купуват застрахователно покритие, предлагано от TCIP. Относително малките мащаби на страните от ЦИЕ диктуват необходимостта от регионален подход, тъй като заедно като регион страните от ЦИЕ ще надвишат броя на населението на Турция (около 70 млн.). Освен това страни като Норвегия, Франция, Испания и Швейцария имат собствени застрахователни пулове за защита срещу катастрофични рискове.

Каква ще бъде цялостната структура на собственост и управление?

Програмата за застраховане срещу катастрофични рискове в Югоизточна Европа ще бъде организирана като презастрахователна компания с ограничена отговорност с акционери включващи правителствата на страните-членки. Компанията ще има независим Съвет на директорите, състоящ се от хора с професионален опит в областта на застраховането и финансите. Правителствата акционери ще бъдат представени единствено в Консултативния съвет, който няма да има влияние върху оперативното управление на компанията.

Как може да се гарантира професионално управление на компанията?

След приключване на процеса по бизнес регистрацията на Програмата за застраховане срещу катастрофични рискове в Югоизточна Европа, Световната банка ще потърси (чрез открит търг) частна компания за управление, която да ръководи всички  застрахователни и презастрахователни дейности на програмата. Избраната компания ще носи отговорност за организиране и извършване на всички застрахователни и презастрахователни дейности на Програмата за застраховане срещу катастрофични рискове в Югоизточна Европа, което включва, но не само: (i) създаване на нейните застрахователни системи (за приемане на риск в замяна на плащане), включително стартиране на уеб-базирана платформа за застраховане  (приемане на риск в замяна на плащане); (ii) сключване на презастрахователни договори с местни застрахователни компании в страни-участнички от Юго-източна Европа; (iii) създаване на операция за управление на претенции за покрити загуби по презастрахователни спогодби на механизма; (iv) осигуряване на своевременно събиране на презастрахователната премия от участващите компании; (v) подпомагане на основните застрахователи в разработването на застрахователни продукти срещу катастрофични рискове, съобразени с рисковата среда във всеки съответен пазар; (vii) пласиране на ретроцесия от името на Програмата и, при необходимост, сключване на алтернативни договорености за финансиране на риска с доставчици на рисков капитал; както и (viii) управление на дейност по начин, който координира решенията  във връзка с активите и пасивите.

Как може да се осигури финансовото и оперативното представяне на Програмата за застраховане срещу катастрофични рискове в Югоизточна Европа да не бъде застрашено от евентуално политическо вмешателство от страна на нейните акционери-правителства?

С оглед предотвратяване на възможността за политическо вмешателство от страни-членки програмата ще има няколко вградени защитни механизми.

Най-напред, ще има управленска структура напомняща за реципрочна застрахователна борса, при която държателите на полици, докато се възползват от собствеността върху механизма, изцяло ще делегират управлението на бизнеса на професионалния доставчик на застрахователни услуги.

Друга характеристика на ръководната структура, на Програмата предвижда да се даде на управляващата компания капиталов дял в програмата, за да се осигури хармонизиране на инициативите и силно финансово представяне на управляваното дружество.

На второ място, финансовите компенсации на управляващата компания в голяма степен ще зависят от финансовото представяне на Програмата, тъй като ще се основава върху обема записани премии, както и върху цялостното застрахователно представяне на дружеството.

Предлаганата структура на ръководство и управление предвижда ли стратегия за излизане на правителствата–акционери, участващи в Програмата за застраховане срещу катастрофични рискове в Югоизточна Европа?

С оглед избягване на ненужно изкривяване на пазара на частните застраховки, след като равнището на проникване на застраховането срещу катастрофични рискове в региона на ЦИЕ се увеличи значително от програмата, структурата на собственост на предвижда пълна, окончателна приватизация на компанията. От самото начало, от правителствата, присъединили се към механизма като акционери, ще бъдат помолени да ограничат капиталовото си участие в механизма до максимален срок от 5-7 години – момент във времето, в който от тях ще се изиска да предложат своя дял на частни инвеститори, като право на пръв отказ има управляващата компания. Правителствата ще имат право да продадат до 30 процента от своите капиталови дялове чак 3 години след момента на присъединяване към механизма.

Как ще бъде капитализирана Програмата за застраховане срещу катастрофични рискове в Югоизточна Европа?

 

Рисковият капитал на Програмата ще се състои от капиталови вноски от правителствата-акционери, евентуално и от Управляващата компания и грантове, които следва да бъдат предоставени от международни донорски организации.

Как може да се гарантира, че управляващата компания няма да направи антиизбор срещу Програмата за застраховане срещу катастрофични рискове в Югоизточна Европа, когато се стигне до пласиране на презастраховка?

Проблемът с антиизбора може да възникне, ако управляващата компания се опита да пласира част от рисковата програма на SEE CRIF при свързано презастрахователно дружество (или посредством свързан презастрахователен брокер) при условия, по-лоши спрямо преобладаващите на презастрахователния пазар. Този потенциален проблем ще бъде адресиран от самото начало посредством изискванията за избор на управляваща компания, които следва да бъдат посочени в тръжните документи на Световната банка. По-специално, условията на търга ще изискват управляващата компания да не може да пласира презастраховка за Програмата за застраховане срещу катастрофични рискове в Югоизточна Европа при свързани застрахователи/презастрахователи или посредством свързани презастрахователен брокер.

Освен това, с оглед осигуряване на финансова прозрачност и избягване на потенциални конфликти на интереси, търгът ще изисква управляващата компания да бъде изцяло отделена от фирмите на потенциалните участниците в търга. Предвижда се управляващата компания да бъде учредена като независимо, самостоятелно бизнес дружество, чиято единствена бизнес цел ще бъде да осъществява застрахователните/презастрахователните действия на Програмата за застраховане срещу катастрофични рискове в Югоизточна Европа.

Какво би се случило при голямо катастрофично събитие (кой би бил кредитор от последна инстанция)?

Програмата за застраховане срещу катастрофични рискове ще бъде подготвена да се справя с нечестите, но тежки катастрофични събития като направи задълбоченото управление на риска неразделна част от бизнес дейността си. За управлението на натрупания риск ще разчита на катастрофично моделиране с оглед определяне на общите рискови експозиции и рисковите експозиции на рискова зона; строги системи за контролиране на натрупването (които ще ограничат индивидуалните и съвкупните пикови рискови експозиции до малък процент от собствения капитал), и ще използва в голяма степен ретроцесия, като прехвърля до 95% от неговия риск на глобалния презастрахователен пазар и ще има ретроцесионно покритие на второ събитие. Освен напредналите практики за управление на риска, които следва да се изискват от компанията, нейната платежоспособност ще бъде допълнително осигурена от Швейцарския застрахователен надзор.

От 2011 г. насам регистрираните в Швейцария застрахователни дружества ще трябва да спазват Швейцарския тест за платежоспособност, който изисква всички застрахователни компании да имат достатъчен капацитет за изплащане на претенции на база риск-капитал, за да отговорят на претенции от l на 200 годишни събития (напр. с вероятност 0.05%). Следователно ретроцесионната програма и резервите на механизма ще бъдат насочени към изпълнение на тази цел. Освен това, предвид на публичната собственост върху механизма, той ще бъде задължен да поддържа капацитет за изплащане на претенции най-малко на 150% от изисквания съгласно Швейцарския тест за платежоспособност. В малко вероятния случай претенциите към CRIF да надхвърлят цялостния капацитет за изплащане на претенции, тя ще има възможност или да потърси допълнителен капитал от своите акционери и/или от външни инвеститори.

Как ще изглежда ретроцесионната програма на Програмата за застраховане срещу катастрофични рискове?

Въпреки че на този етап е трудно да се опише точната структура на ретроцесионната програма на механизма, предвидено е цялостния, капацитет за изплащане на претенции по програмата да бъде достатъчен, за да издържи най-малко на l на 300 години събитие (стандартният праг за измерване на риска за застрахователи с инвестиционен клас в Европа е l на 200). Програмата ще бъде пласирана при глобални презастрахователи най-малко A качество. На никой презастраховател няма да бъде разрешено да има повече от 20% от програмата.

Управление на механизма / хармонизиране на стимулите: Тъй като управлението на операциите ще бъде преотдадено на фирма, предоставяща застрахователни услуги, от която не се изисква да понася никакви рискове, какви са стимулите, които фирмата дава на най-добрите служители и показващите най-голяма ангажираност?

Предварителните дискусии с частния сектор показват, че застрахователните/презастрахователните компании, които има вероятност да участват в търга за договора за управление първоначално няма да бъдат склонни да инвестират значителни суми в дружеството, което е по-същество бизнес на зелено, чието представяне в много широка степен ще зависи от необходимите действия на държавната политика за увеличаване търсенето на продуктите. Обаче бяха получени сигнали, че ако компанията покаже перспективи за реален растеж в рамките на 3-5 години, инвеститорите ще бъдат много склонни да инвестират значителни суми в подобно начинание. Следователно проектът на механизма ще предвижда постепенна продажба на капиталовите дялове на Държавата на управляващата компания и евентуално на други части инвеститори.

За да е сигурно, че фирмата делегира най-добрите служители, които да управляват програмата, тръжната документация ясно ще посочва, че:

a) участниците в търга ще трябва да посочат посветен на задачата управленски екип за начинанието (че ще бъде създадено самостоятелно бизнес предприятие);

b) оценката на предложенията ще се основава в голяма степен на качеството на управленския екип;

c) стимулите на управляващия екип, за да се справя с поставените задачи, ще бъдат осигурени чрез обвързване в значителна степен от възнаграждението с оперативните резултати на механизма.

Каква е ролята на Световната банка в Програмата за застраховане срещу катастрофични рискове в Югоизточна Европа?

В рамките на Регионална програма за намаляване на рисковете от бедствия и адаптиране банката подпомага страните от ЦИЕ, като подобрява интитуционалната и финансовата им подготовка за природни бедствия. В рамките на програмата застраховането срещу катастрофични рискове бе определено като важен елемент от регионалната стратегия за управление на риска от бедствия, която предстои да бъде разработена съвместно от страните-участнички. В рамките на Програмата за застраховане срещу катастрофични рискове в Югоизточна Европа банката прилага своето правомощие за свикване на страните и играе ролята на улесняваща изпълнението на проекта и технически консултант на страните от ЦИЕ относно свързани със застраховането срещу бедствия въпроси.

 

Рискова експозиция към природни бедствия на страните от ЦИЕ

Европейската общност, и по-специално страните от Югоизточна Европа, е изложена на природни бедствия като например земетресения, наводнения и горски пожари. Опустошителното земетресение през 1999 г. в Мраморно море, Турция и наводненията през 2002/2005г. в Централна и Южна Европа са сред най-скорошните проявления на потенциала за жестоки загуби, причинени от подобни големи катастрофи. Поради нарастващата изменчивост на климата все повече опасения се появяват във връзка с по-малко мащабни, но по-чести събития.

Направената наскоро оценка от RMSl на риска от опасност за 11 страни от Югоизточна Европа показва, че през последните 30 години наводненията и сушата са се превърнали в най-честите опасности, предизвикващи най-големи икономически вреди сред природните бедствия във всички страни с изключение на три (таблица 1). През 1974-2006 г. всички страни от региона с изключение на Молдова и Словения отбелязаха над седем големи наводнения. Всички страни с изключение на една – Словения, са изправени пред висок риск от наводнение. Опасността от суша и свързани със засушаване опасности са също големи в много страни от ЦИЕ. Значителни икономически загуби поради засушаване са регистрирани в Албания, Босна и Херцеговина, Хърватска, Македония и Румъния.

Таблица 1. Икономически загуби от природни бедствия в страните от ЦИЕ, 1974-2006 г.

 

Брой години, взети за средна стойност	Страна	БВП PPP на глава от населе нието [$/граж дани] 2005	Средна годишна икономическа загуба, поради всички опасно сти (млн. щ.д.)	% към GDP	Икономическа загуба (в млн. щ.д.)
					Сума	Земетресение	Наводне- ние	Тропически циклон
1974-2006	Албания	2755.3	68.67	2.49	2238	2 до 5	24.673	0
1989-2006	Босна и Херцеговина	2384.0	22.94	0.96	408	> 5*	0	0
1974-2006	България	4733.9	14.76	0.31	0	5*	260.23	0
1989-2006	Хърватска	6376.2	33.76	0.53	330	> 5*	0	0
1989-2006	Македония	4467.7	24.59	0.55	0	5*	Изпрати мнение или коментар Уважаеми читатели, Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации. Име: E-mail: Вашият коментар:   Застрахователни продукти Общозастрахователни Животозастрахователни Пенсионноосигурителни Вестник “Застраховател прес” Архив Архивни статии КОМПАНИИ - ТЕНДЕНЦИИ АНАЛИЗИ INSURANCE NEWS Вестник "ЗАСТРАХОВАТЕЛ ПРЕС" БЪДЕЩИ СЪБИТИЯ АКТУАЛНО Застрахователен магазин Нормативни документи Застрахователна библиотека Застрахователен речник Полезни връзки Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането Кодекс за застраховане Правилник за устройството и дейността на Комисията за финансов надзор "Презастраховане" Христо Драганов, 2001 "Общо застраховане - принципи и практика" Янаки Андреев, 2004 "Застраховането в България" доц. д-р Алекси Тасев , 2012 А Б В Г Д З И К Л М Н О П Р С У Ф Ч Ш Проверете доходността на Вашия пенсионен фонд Проверете дали сте с непрекъснати здравни осигуровки Проверете валидността на Вашата застраховка "Гражданска отговорност" тук ГАЛЕРИЯ ЗАСТРАХОВАТЕЛ “На пазара ще успее този, който работи разумно и провежда здрава застрахователна политика.” – бр.15 (56) от 16.08.1996г., стр. 1, 6 и 9 к.ик.н. Радослав Габровски, преподавател в СА “Д.А.Ценов” – гр.Свищов ЗА КОНТАКТИ И РЕКЛАМА www.zastrahovatel.com © 2024 Всички права запазени Дизайн и програмиране: УебДизайн ООД