Eвропейска здравна карта

До края на тази година Европейската комисия планира да влезе в сила картата на Европейския съюз за медицинско застраховане, наричана за краткост европейска здравна карта (ЕЗК).

До края на тази година Европейската комисия планира да влезе в сила картата на Европейския съюз за медицинско застраховане, наричана за краткост европейска здравна карта (ЕЗК). Тя цели да улесни гражданите на всяка страна членка на Европейския съюз, временно пребиваващи на територията на друга страна членка, да получават спешна и неотложна медицинска помощ. ЕЗК се отнася до всички категории временно пребиваващи граждани: туристи, студенти, командировани, служители в международния транспорт или търсещи работа. Тя ще важи във всички страни членки на ЕС (в момента 25 на брой, а след приемането на България и Румъния през 2007 г. – 27), в останалите страни от европейското икономическо пространство /Норвегия, Исландия, Лихтенщайн), както и в Конфедерация Швейцария.

ЕЗК е предназначена да замести комплекта от формуляри, които са необходими в момента за получаване на спешна или неотложна помощ при временно пребиваване в страна членка на Европейския съюз. В зависимост от категорията на пътуващия гражданин (турист, студент, пенсионер и т. н.) формулярите дават право или само на спешна, или на спешна и неотложна помощ. При сегашното положение след пристигането в страната, в която временно ще пребивава, пътуващият гражданин е задължен да представи формуляра в съответната здравноосигурителна институция, което за него представлява допълнителен ангажимент.

Въвеждането на ЕЗК

съкращава и опростява

бюрократичните процедури, тъй като се премахва необходимостта от попълване на формуляри при всяко пътуване на лицето в чужбина, както и отпада необходимостта от посещение на местната здравноосигурителна институция. Достатъчно е притежателят на ЕЗК да я представи на лекаря и вече по отношение на спешната и неотложна помощ той се третира като гражданин на страната, в която пребивава, а разплащането за оказаната му услуга става след това между здравноосигурителните институции на собствената му страна и на страната, в която временно пребивава.

Гражданите трябва да знаят, че ЕЗК удостоверява техните осигурителни права: за да им бъде издадена ЕЗК, те трябва да са осигурени и да не са загубили правото си на обезпечения (според българското национално законодателство това означава да не са прекъсвали плащането на здравноосигурителните си вноски за период, по-голям от 3 месеца). ЕЗК е индивидуална. Това, че един член на семейството притежава такава карта, не разпростира правата му и върху останалите членове на семейството.

Всяка страна е свободна да избере дали да издаде ЕЗК кампанийно на всичките си граждани, или да ги снабдява с този документ поетапно – при изявено тяхно конкретно намерение за пътуване в някоя от страните, работещи с ЕЗК. Към 2008 г. се предвижда да стартира поетапно преминаване на ЕЗК към електронен носител. Това ще даде възможност тя да носи и чисто

медицинска информация

за пациента, което още повече би подобрило качеството на неговото обслужване в чужбина. Все още обаче не може да се прогнозира в какви срокове ще се осъществи преминаването на ЕЗК към електронен носител. За да се осъществи това преминаване, трябва да се създаде съвместимост между различните национални информационни системи, което не е лесна задача и в момента е обект на проучване от специалисти от Европейския съюз.

Държавите–членки сами избират периода на валидност на ЕЗК, които издават. Въпреки тази гъвкавост обаче Европейската комисия препоръчва този период да покрива цялото временно пребиваване на съответния гражданин в чуждата страна. Картата може да бъде издавана и за период от една година и повече, което ще бъде допълнително улеснение за често пътуващите граждани.

Европейската комисия задължава всяка страна да въведе мерки за борба с фалшификацията на ЕЗК, както и да предвиди съответни наказателни мерки при установяването на такива нарушения.

Превод  Мариета Фиркова