На всеки 125 години се очакват 2 катастрофични застрахователни събития , които ще стопят средствата по полиците

22 Октомври 2007 г.,zastrahovatel.com
Това е прогноза на AON UK, която се занимава с моделиране на катастрофични рискове и актюерски модели

Известно е, че България е силно сеизмична рискова територия на Балканския полуостров. Известно е също така, че около 4-5 на сто от домашното имущество в страната е застраховано, а застраховките за риска земетресение са около 2 процента. Ясно е, че хората или не си дават сметка за огромния риск, или се надяват прекомерно на държавата да компенсира щетите при евентуално бедствие с неизмерими последствия. При последните наводнения държавата направо се задъхваше и, естествено, не успя да обезщети напълно пострадалите. Какво е решението? Всеки частен имот да бъде застрахован или задължително, или по волята на отделния собственик. Така е в повечето „бели” държави, където рисковете се преразпределят върху всички граждани, за да може в случай на бедствие щетите да се поемат от специално създадени фондове ( или пулове), които застраховат превантивно имуществото на хората.

Последната идея на сдружението „Инициатива за национална програма за управление на катастрофични рискове”, създадено с участието на парламентарната Комисия по бедствия и аварии, е до края на тази година да се направи предварителен модел на доброволно застраховане по общини, като се стартира с община Велико Търново, чийто кмет Стефан Ботев е един от членовете на сдружението. Ще се направи специално застрахователно покритие на различните градове, тъй като всяко кметство при желание решава да покрие някой катастрофичен риск ( земетресение, наводнение и т.н.), като агитира гражданите да си направят застраховката с минимална премия ( от порядъка на 20-ина лева), а в някои случаи за социално слаби граждани застраховката ще се плати от самото кметство.

Парите се набират в отделна сметка и директно се привеждат в презастрахователна компания, посочена от Световната банка. По този начин цялата отговорност се поема от презастрахователя и, недай боже, ако се случи някакво бедствие, парите за обезщетяване на пострадалите ще бъдат приведени автоматично без да е необходима предварителна оценка на щети и губене на ценно време, през което хората да останат без покрив.

На 19 септември т.г. друг форум пък събра в музея „Земята и хората” ( мястото бе избрано не случайно от организаторите Aon Re Central&Eastern Europe Ltd и Аон България!) учени, занимаващи се с катастрофични рискове, от БАН и с участието на специалисти по презастраховане от Aon Re CEE, Sirius Insurance Ltd (Hamburg), Aon Group (UK), където бяха дискутирани различни теми, касаещи прогнозирането на катастрофични рискове, както и тяхното застраховане и презастрховане. За съжаление от застрахователната гилдия присъстваха само Орлин Пенев и Румен Гълъбинов.

Международният застрахователен брокер Aon UK, занимаващ се с моделиране на катастрофичните рискове, е направил модел за щетите от наводнения. Разгледани са различни сценарии за урагани, наводнения от поройни дъждове, какви могат да бъдат евентуалните загуби по предварително предвиждане и какви ще бъдат действителните щети. Периодът на прогнозата е 50 до 100 години.

Първоначално през 2005 г. стартира проектът на Aon UK, като е направен прогнозен модел за Чехия, Словакия, Унгария, Полша и Австрия. През 2006 г. за Норвегия и Швеция, а през тази година и за Румъния, България, Хърватска, Сърбия, т.е. страните в басейна на река Дунав.

Усилията са съсредоточени върху големите наводнения, които се случват през 5-10 години. Това помага при изграждането на модела да се разбере по-добре динамиката на рисковете.

Създадена е база данни за изминали събития още от 1925 г., както и за засегнати райони. Конкретизирани са основно 53 събития от общо 260, които са се случвали през годините. На тази база са анализирани случилите се наводнения и е създадена прогноза.

Матю Игъл, директор на „Катастрофично моделиране и актюерски модели в Aon UK, обясни, че за България големите рискове от наводнения обикновено са причинени от пролетните и есенните дъждове и порои. Критични според Игъл, са пролетните порои, причинени от разтопяване на снеговете във високите части на планините. В своя анализ международният брокер се спира не само на катастрофичните наводнения, причиняващи огромни щети, а на всички наводнения. Започва се от наводненията у нас през 2005 г. в Западна България, както и излизането на река Марица от коритото й. След определяне на мащабите на събитията се определят и кои са най-рисковите зони в България, като се изработва специална карта на височината на терена на реките на всеки 100 м в мрежови вид. От определения дебит на съответната река може да се прогнозира какъв може да бъде мащабът на наводнението.

Как се тълкуват катастрофичните събития от гледна точка на застрахователната индустрия

Известно е, че към застрахователните компании има изискване да се защити бизнесът, като се поставят съответните капиталови изисквания. Затова особено важно е презастраховането, както и правилното определяне на цени на полиците по застраховки за катастрофични рискове.

В моделите на катастрофичните събития на Aon UK се дават асимулативни примери за пропорциите на евентуалните щети. На тази база могат да се изчислят нетните загуби, а също така какви нива на застраховки за катастрофични рискове да се определят, какви разходи се очакват за година, каква е вероятността да се случи такова събитие, така че да изразходва цялото покритие за даден риск, какви премии по полиците трябва да се изчислят във връзка с очакваните загуби.

 

Международният презастрахователен брокер е доказал в своя анализ, че едва 0.2 на сто е вероятността едно катастрофично събитие да изразходва тотално средствата по цялата програма за превантивна защита ( т.е. пул за катастрофични рискове). Това означава, че на 175 години може да има едно събитие, което да изразходва всичките средства. Наистина ще има и нулеви години на проявление на риска, но и други, когато ще се изразходва целият предвиден резерв.

 

Друга прогноза на Aon UK пък доказва, че на всеки 125 години могат да се очакват 2 застрахователни събития от катастрофичен характер, които биха могли да изразходват всички средства по това ниво на полицата. Затова е много важно да се определя какви полици да продава застрахователят в зависимост от неговите финансови възможности ( дали малка, средна или голяма компания), до какво застрахователно покритие да се правят тези застраховки, както и да се определи какъв капитал ще бъде нужен на една застрахователна компания, ако няма презастрахователна програма по тези рискове.

Моделите на Aon UK, свързани със застраховане за земетресения или наводнения, са подходящи за анализ и изчисляване на загубите на всяка голяма застрахователна компания за период от 100-200 години напред.

 

Специални интервюта за в. „Застраховател прес”

Матю Игъл, директор на „Катастрофично моделиране и актюерски модели” в Aon UK

Много е важно да се използва информационният потенциал на България за разработване на прогнозен модел на рисковете

 

- Г-н Игъл българският модел, който сте разработили включва само риска наводнение. Къде стои България във вашата разработка по този риск в сравнение с другите страни от басейна на р. Дунав – като силно рискова, средно рискова или слабо рискова?

- Моделът за България, наистина е готов, но не можем да кажем с точност къде стои страната по този риск. Още нямаме обратна връзка с вашите застрахователни компании и информация

какви разходи са били направени за покриване на щетите от наводненията. Едва когато ги получим, ще можем да имаме съотвеното обобщение. До този момент сме се концентрирали само върху потенциала на риска в България.

Все пак бих казал, че на базата на данните за загубите, които сме обработили за последните 10 години, страната ви стои в най-долната част на скалата със сравнително по-нисък риск, независимо че има загуби. Защото щетите не са обхванали такива широки мащаби от територии, както е в Германия и в Чехия.

- В България живеем по волята на Господ, защото близо 1/3 от територията на страната може да бъде разрушена от силно земетресение само за 20 секунди. Има ли разработена от вас подобна прогноза , каквато сте направили за наводненията, за да се направи специален модел и по този риск?

- Ако тенденцията и у вас е както в Румъния, където държавата създаде свой модел, а ние предоставихме нашият модел за катастрофични рискове, защо да не направим аналогичен и за България. Така че може би и тук ще се създаде такъв аналогичен застрахователен пул с участието на държавата, която да се включи в изработването на модела, както и с участието на застрахователния бизнес. Тогава и ние ще имаме по-подробен модел за земетресенията. Много е важно да се използва потенциалът на съответната страна, в случая България, от гледна точка на събиране на научни данни за прогнозите за този риск. Ще ни бъде много необходимо да работим с такава конкретизирана информация.

- Към Българската академия на науките има сеизмологичен институт, който притежава богата информация за активността на земетресенията у нас още от началото на миналия век. Дали сте направили някаква връзка с тях?

- Тази богата база от данни по всяка вероятност ще ползваме, но е важно тези данни да бъдат включени в конкретен продукт и така информацията да се превърне от чисто сеизмологичен във вече преработен застрахователен продукт.

 

 

Саймън Форман, директор Aon Re CEE:

Ако застраховката стане задължителна с включване на цялото население, ще бъде на достъпна цена

 

- Г-н Форман, има ли според вас необходимост от създаване на Застрахователен пул за защита при земетресения и наводнения у нас?

- По-добре е да се създаде такова обединение между застрахователите. Така и полиците ще бъдат по-достъпни за домакинствата, които застраховат домашно имущество. Ако държавата пък може да се обедини със застрахователите, тогава резултатите биха били най-добри.

- А кога смятате да работите по проекта в частта за прогноза на евентуалните застрахователни щети от земетресенията?

- Зависи какви рискове ще бъдат включени. Например в Румънския пул бяха включени и рисковете от свлачища, освен от земетресения и наводнения. В Швейцария пък има и други видове рискове.

Според мен тази схема за пул е много важна, а застраховката да бъде задължителна и държавата трябва активно да участва, защото в България потенциално засегнатите райони са големи. Когато това стане и застраховката стане задължителна с включване на цялото население от всичките райони на страната, тогава и полиците ще бъдат на достъпна цена.

Не мислете, че и в Румъния тази идея лесно си проби път. Знаем, че във всяка държава има заделен резерв за покриване на подобни щети, но той е много ограничен. Какво се случва на практика? Обикновено при първо бедствие парите се пренасочват, за да се покрият щетите. При второ, трето събитие обаче за жалост няма пари. И понеже става дума за бедствие, парите трябва да бъдат пренасочени от други сектори – образование, здравеопазване, строителство на пътища и т.н.

- До момента Aon установява ли някакви контакти с българското правителство?

- Говорим с тях. Имаме готовност при нужда да предоставим цялата си база от данни, както и опит в тази посока. Хората трябва да знаят, че при катастрофичните събития, от една страна, държавата плаща, но и обикновените хора също плащат. Ако не са се застраховали предварително, държавата решава да поеме изплащането на щетите им. Ако няма в наличност никакви средства, държавата трябва да поиска кредитиране отвън. А от кого според вас се плащат тези кредити? За да може да ги погаси, правителството трябва да има нужните средства. А как се набират тези средства - с повишаване на данъците. Затова едно наводнение, което засяга само българите в Северна България, ще се отрази и на хората от Югоизточна България, защото и те ще плащат. Идеята е всеки гражданин да плаща много малка сума за застраховане, но преди евентуалното събитие, за да се спести плащането на големи суми след събитието.

Най-важно в такива случаи е как ще бъдат тарифирани самите полици – т.е. да се намали до 5% от стойността им. При настъпване на катастрофично събитие до 5 на сто от стойността на обезщетенията се поема от пула.

- А колко би струвала една такава застраховка според вас?

- За да заработи нашият модел и да определим конкретно цената на една такава полица, би трябвало да имаме информация за това какъв е сградният фонд в България, колко големи са жилищата, кога са строени, остарели ли са, правени ли са ремонти и т.н. Моделът за риска земетресение още не е довършен и затова нямаме конкретни данни, но много скоро ще го завършим.

 

Разговаряме с Лука Доков, председател на сдружението с нестопанска цел „Инициатива за национална програма за управление на катастрофични рискове”

 

На 27 септември т.г. по покана на сдружението в България бе председателят на Дирекцията по катастрофични рискове в Световната банка г-н Евгени Горенко, който е запознал ръководството на банката с идеята за български застрахователен пул за катастрофични рискове.

- Г-н Доков, каква бе целта на посещението на Евгени Горенко, който отговаря за техническия кабинет към Световната банка и е директор на Дирекция за техническите процедури на катастрофичните пулове в света?

- В Румъния на 1 октомври т.г. започна организиран форум по катастрофични рискове, на който г-н Горенко трябваше да присъства в качеството си на представител на СБ. Затова използвахме случая да го поканим и у нас за 2-3 дни. Уведомихме и Венелин Узунов, председател на Парламентарната комисия по бедствия и аварии. На срещата присъстваха също така двама представители на Комисията за финансов надзор, председателят на Асоциацията на българските застрахователи Орлин Пенев, представители на науката от БАН, кметът на Велико Търново Стефан Ботев. А целта на тази среща бе да изясним пред тези представители на различни институции с какво би се ангажирала Световната банка към българската държава по отношение на катастрофичните рискове.

-С какво се ангажира лично представителят на банката?

-През месец ноември т.г. г-н Горенко ще ни посети отново, като ще ни предостави конкретен проект за това как той вижда решаването на проблема с катастрофичните рискове у нас.

На тази импровизирана среща г-н Горенко разказа за опита на банката при създаването на аналогични пулове в Турция и в Румъния.

-Каква е разликата в двата модела и какъв ще бъде нашият модел на пул?

- Има съществена разлика. В Румъния има закон за задължително застраховане на частната недвижима собственост, а в Турция задължителното застраховане става косвено,а не със специален закон. У нас не може да се каже как ще се направи пулово сдружение, защото застрахователните компании по принцип подкрепят идеята, но са против задължителността на тази застраховка за риска земетресение.

- Доколкото ми е известно в Турция също няма задължително застраховане на частните имоти със закон...

- Там не е задължително, но е намерен друг начин да бъдат задължени гражданите да направят тази застраховка. Ако се прави ремонт на частния имот – например реконструкция, смяна на дограма и т.н., или се строи нов апартамент, къща или друга сграда – е задължително да се направи предварително застраховка за катастрофични рискове. В противен случай не се разрешава никакво строителство. Предварително е необходимо да се представи полица по тази застраховка и едва след това се започва строителството или ремонтът. Така по косвен път тази застраховка се узаконява като задължителна. По този начин само за 3 - 4 години са набрани над 200 млн. евро по тази застраховка. Първоначално този пул се управляваше от държавното презастрахователно дружество на Турция „Мили Ре”, а от 2006 г. държавата пое управлението на пула, като средствата бяха прехвърлени в специална сметка. В Румъния има специален закон, който задължава застрахователите да направят застраховка за катастрофични рискове на всеки притежател на недвижимо имущество, т.е. касае само частните имоти. Такава е и нашата идея. Ние не искаме задължително застраховане за държавните имоти. Те могат да си направят застраховка при застрахователите. Защото целта на пула е да се помогне на бедния гражданин, който при евентуално бедствие ще остане на улицата без покрив.

- И какво в края на краищата решихте с Евгени Горенко?

- До един месец той лично се ангажира да подготви конкретна програма, като ангажира екип от сеизмолози и финансисти от Световната банка. Лично тяхната институция ще покрие разходите по тези проучвания и доклади. От друга страна, българските застрахователи ще вземат отношение по предоставените доклади.

- В такъв случай отпадна ли идеята банката да осигури на държавата стендбай кредит от 500 млн.евро с гратисен период от 17 години, а и да бъде презастраховател на пула?

- Не, но за да се реализира идеята, е необходимо предварително държавата да направи специално искане до банката, като се изчисли какви ще бъдат сумите за презастраховането – от какъв порядък, 300-400 млн.евро или повече. Впоследствие държавата трябва да прехвърли тези суми в сметката на пула, който ще бъде отделна юридическа личност. Според Венелин Узунов парламентът напълно застава зад идеята за застрахователен пул за катастрофични рискове и остава на специалистите в тази област да решат какъв ще бъде неговия конкретен модел.

- Защо се провали тогава според вас „Кръглата маса” по темите за катастрофичните рискове с участието на правителството?

- Необходима бе специална организация за този фрум,а никой не се ангажира, най-малко държавата. Виждате, че всичките усилия в момента са насочени към изборите за местна власт. От друга страна, повечето застрахователи категорично заявяват своето несъгласие застраховката за катастрофични рискове да има задължителен характер и се оттеглят от пула.

 

 

Хронология на събитията по създаването на

Застрахователен катастрофичен пул

* През месец април т.г. Венелин Узунов, председател на Комисията по държавна политика при бедствия и аварии при 40-то НС, беше категоричен, че до края на 2007 г. в парламента ще бъде внесен законопроект за задължителното застраховане на недвижимите имоти и за застрахователния пул.

* През септември т.г. бе планирана Националната кръгла маса с участието на премиера Сергей Станишев, специалисти от застрахователни компании, Националното сдружение на общините, на работодателите, на синдикатите и медиите, и с международното участие на аналогични пулове от нашите съседни държави Турция и Румъния.

* На 20 юни т.г. със заповед №Р-54 лично на Сергей Станишев е сформирана Междуведомствена работна група за разработване на национална катастрофична програма с председател заместник-министъра на финансите Любомир Дацов, съпредседател Венелин Узунов и и още неколцина важни представители на различни министерства. След провеждане на широко обществено обсъждане въпросната комисия би трябвало да разработи програмата за превантивни действия при катастрофични събития.

През юли т.г.бе създадено сдружение с нестопанска цел под мотото „Инициатива за национална програма за управление на катастрофични рискове” ,в което участват само двама застрахователи – Лука Доков и Румен Гълъбинов. Останалите инициатори-съучредители и членове на сдружението са Венелин Узунов, Йордан Цонев, Бистра Илкова, Иван Гарелов, Любомир Дацов, Евгени Иванов, Христо Миленков, Стефан Ботев, ст.н.с. Петьо Симеонов, ст.н.с. Димчо Солаков, ст.н.с.Илиан Господинов, ст.н.с. Димитър Николов, адвокат Борислав Боянов , Александър Чаталбашев, проф. Христо Драганов.

Темата разработи Илеана Стоянова

 



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки