За застраховането на риска "Суша" при климатичните условия на България е необходимо участието на държавата

Рискът суша е обект на покритие от стана на голям брой застрахователни компании в редица страни по света, в това число и в Европа.

Застраховките срещу суша са широко разпространени в САЩ, където се предлагат може би от всички компании, застраховащи земеделски култури.

Застраховката Multi Peril Crop Insurance покрива риска суша съвместно с градушка, буря, измръзване, екстремно високи температури, прекомерни по количество и продължителност валежи, болести и насекоми.

При настъпване на събитие застрахователите заплащат разликата между избраното от фермера ниво на покритие (което може да бъде между 50% и 75% от средния добив на стопанството през последните 10 години) и средния добив на стопанството през текущата година. Цените, по които се заплаща продукцията, са съобразени с пазарните. Застраховката се продава в пакет с традиционната застраховка срещу градушка.

Размерите на щетите се определят от висококвалифицирани агрономи-оценители. Оценителните процедури се извършват при стриктно спазване на стандарти, поддържани от държавата.

Рискът суша се покрива и със застраховките от типа Weather/Index Based Insurance. Застрахователното обезщетение се определя според количеството на падналите валежи през вегетационния период, измерено в избрана от фермера близка хидрометеорологична станция. Допуска се и добавяне на допълнителни индекси – например брой дни с температури над определена стойност.

Застраховката Group Risk Plan се основава на получения среден добив в административната област, на територията на която е разположено стопанството. Характерното тук е, че липсват конкретни покрити рискове – обезщетение се заплаща при намаляване под определени нива на средния добив в областта. Този продукт има съществен недостатък - не компенсира индивидуалните загуби на фермера. Възможно е фермерът да има нисък добив, а да не получи обезщетение, както и обратното – да получи обезщетение, без да е претърпял загуба.

Предлагат се и други видове продукти, покриващи риска суша.

Изключително важен е въпросът кой ще определя дали конкретното стопанство е засегнато от суша. Идеалният вариант е включването на независима институция, чието становище относно наличие на събитието да бъде меродавно и за двете страни по застрахователния договор. Съществува практика на индексиране на степента на сушата от хидрометеорологично учреждение, като при преминаване на определени граници застрахователите задействат процедурата по оценяване на щетите (респективно по изчисляване на обезщетенията).

Покриването на риска суша при климатичните условия на България определено представлява сериозно предизвикателство, предвид на катастрофичните загуби, които може да причини това бедствие. Съществуват обаче механизми за предпазване на застрахователите от катастрофични загуби. Типичен пример е връзката в САЩ между частните застрахователни компании и Федералната корпорация по застраховане на земеделски култури (FCIC), която осигурява тяхното презастраховане, поемайки до 100% от загубите в зависимост от квотата на щетите.

Изучаването на богатия световен опит може да даде идеи за най-подходящата форма, под която такъв застрахователен проект успешно да бъде реализиран у нас с общите усилия на заинтересованите застрахователни компании, а защо не и с участието на държавата.

ДРАГАН ДРАГАНОВ, директор „Селскостопанско застраховане” ЗК „Уника”

Този риск се покрива в някои от щатите на САЩ и Италия. За целта има изградена електронна система за денонощно отчитане на влагата в продуктивния почвен слой, за съответната земеделска култура. Когато потребителят влезе в съответния сайт за това наблюдение, с червено оцветяване излизат на географската карта териториите, засегнати от сушата.

За да се покрива от застрахователите този риск, изпълнителната власт в нашата държава трябва да се ангажира със създаването на такава система за наблюдения. Засега Националният институт по метеорология и хидрология взима почвени проби за влагозапасеност в почвата в определени периоди през годината и на твърде малко места, най–вече в райони с интензивно земеделие. Това няма нищо общо с обективната и точна информация за проявлението на сушата и разграничаването й от лошата агротехника например.

Тука става въпрос за много пари, които трябва да се инвестират след икономически анализ за целесъобразност. Нашата страна е с много разнообразен релеф и почвена характеристика. На сравнително малко площ се отглеждат различни видове култури с различна взискателност към почвената влага. Това е основна пречка да се реализира такъв проект.