Неплатежоспособността в застрахователния сектор и защитата на потребителите

11 Юли 2007 г.,zastrahovatel.com

Обезпечителен фонд ще действа и в България

Банкрутите на застрахователи е нещо, което винаги може да се очаква. Така че съществуването на компенсаторна мрежа се оказва нещо напълно оправдано, за да бъдат защитени зстрахованите. Изплащат се компенсации или застрахователни плащания, налага се глоба на застрахователя. Затова са необходими фондове за защита на потребителите на застрахователни услги.

Неплатежоспособността не е непозната и в зстрахователния сектор на седемте водещи пазари – САЩ, Япония, Великобритания, Франция, Германия,Италия, Испания. Тя е срещано явление и в новите демокрации – в Полша, в Русия.

Във всички тези държави по някакъв начин се обезпечават вземанията на потърпевшите.

Полският фонд не покрива претенциите , възникнали в случаите на доброволна ликвидация на застрахователна компания, както и при някои дружества в общото застраховане. В Германия има фондове за защита на потребителите в животозастраховането.

Статистиката показва, че за периода 1991-2003 г. има случаи на фалити в световните застрахователни пазари и на базата на надзорен анализ става ясно, че това се случва дори на американския и на европейския пазар. В Испания например има случаи на десетки фалити, докато в Германия те са рядкост.

Разходите при неплатежоспособност са различни на различните пазари. В Япония има само 8 случаи на неплатежоспособност, но приблизителният размер на изплатените претенции е от порядъка на 6.7 млрд.щат.дол.,в САЩ случаите са 270, но са изплатени компенсации за 11.5 млрд. щат. дол. В страните от ЕС за същия период има 245 случая на неплатежоспособност,а са изплатени около 3 млрд. евро като компенсации. В Полша за същия период има 7 случая на неплатежоспособност, като са изплатени около 60 млн. евро.В Русия за последните десет години съществуват периоди, когато само за година са отнемали по 200 лиценза на компании. Във Великобритания през последните няколко години има само един случай на фалит на голяма застрахователна компания, но значително по-често изпадат в несъстоятелност застрахователните посредници.

Къде сме ние?

В България две дружества изпаднаха в ликвидна криза и нямаше компенсации за пострадалите застраховани - ЗК “ХИЛДЪН” АД (бивша ЗК “ЮПИТЕР” АД) и МЗК „Европа”, чиито лицензи бяха отнети съответно през октомври и декември 2005 година.

Едва наскоро бе разработен проект за Обезпечителен фонд и у нас, който предстои да бъде одобрен от Министерския съвет и от парламента като допълнение към Кодекса за застраховане.

 

 

„Схемата за защита на застрахованите е по-широко понятие от т.нар. фонд за гарантиране на застраховането с оглед на потребителите и включва всички средства за защитата им като превантивна предпазна мрежа и компенсаторна предпазна мрежа – обясни Марек Монкевич, изпълнителен директор на Застрахователен гаранционен фонд в Полша на ХІХ паневропейска конференция на европейските застрахователни надзори “Ефективни механизми за защита на потребителите на застрахователни услуги”. - Превантивната мрежа включва мерките на надзорните органи във връзка с вътрешните стандарти, разумно управление, минимални изисквания за капитал, за посредници и т.н. Тази мрежа представлява въведеният ред с цел предотвратяването на неплатежоспособността.”

Компенсаторната предпазна мрежа се занимава с финансовата стабилност и с репутацията на застрахователите.

Трите стълба в схемата за защита на застрахованите са : превантивен стълб, стълб на банкрутите и стълб на управлението при кризи. Мерките в първия стълб включват надзорни регулаторни изисквания, свързани с вътрешните и външните стандарти на застрахователя. Вторият стълб е свързан с процедури по ликвидация, а третият - със сигурността на изпълнението на задълженията от страна на застрахователя. Ролята на фонда в защита на полицодържателите е да изземе портфейла на застрахователя и да го прехвърли към друг застраховател. Фондовете за защита ( т.нар. Обезпечителни фондове) имат своите поддръжници, но и противници.

Какви са предимствата на Обезпечителните фондове?

Те предпазват интересите на застрахованите физически лица пред банката или застрахователя, защото трудно може да се очаква от човек, който е непрофесионалист, да поеме изцяло своята защита. Освен това хората едва ли са способни предварително да проверят надеждността на застрахователя, от една страна, поради некомпетентност, от друга, поради ограничени финансови възможности. Така с тези фондове се поддържа общественото доверие в цялостната дейност по застраховане.

Съществуването на фондове за защита на застрахованите може да предотвратява банкрутите на компании, без да излага полицодържателите на риск от огромни загуби и без да позволяват на надзорните органи да въвеждат прекалено строги правила, които пречат на конкурентоспособността на отделните застрахователи.

Регулациите във финансовия сектор трябва да бъдат близки. В ЕС в момента има директива върху депозитната обезпечителна схема, директива за защита на инвестициите, но не съществуват такива директиви в застраховането, нито директиви, които да обхващат продажбата на застраховки от страна на банките. Така защитата на банковия клиент е по-добра от защитата на застрахования.

Как е у нас

Предисторията

За Обезпечителeн фонд у нас се заговори още през 2005 г., но тогава се смяташе, че той ще гарантира изплащане единствено на обезщетения по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите само заради застрахователите с отнет лиценз.Идеята бе да бъдат гарантирани вземанията само на физическите лица и на фирми с до 10 служители и оборот и балансово число до 1 млн. лв. за годината, предхождаща застрахователното събитие. Така и не се стигна до конкретно решение за фонда.

Една година по-късно отново бе алармирана необходимостта от създаването на Обезпечителен фонд, който да покрива щети при изпадане в несъстоятелност на застраховател. Обосновката бе, че

пострадало лице няма да може да се обърне към Гаранционния фонд, тъй като той не покрива щети при валидно издадена полица.

Текстовете за създаването на такъв Обезпечителен фонд не бяха заложени в Кодекса за застраховането и при това положение, когато някое дружество изпада в ликвидна криза, нямаше компенсации за пострадалите застраховани. Пример за това е ЗК “ХИЛДЪН” АД (бивша ЗК “ЮПИТЕР” АД), където потърпевшите бяха много – както физически, така и юридически лица. Към момента срещу него има заведени над 310 съдебни дела от потърпевши физически и юридически лица, като около 250 са делата при регресни вземания. Още няма обаче оценка на размера на задълженията, като са предявени 1 920 претенции за изплащане на обезщетения и по 31 съдебни производства дружеството е трето лице помагач.

Положението е доста зле и с МЗК „Европа”, където има активи за покриване на вземанията, но те не са под формата на недвижими имоти, а под формата на вземания от трети страни. Задълженията на МЗК „Европа” АД са в размер на 338 хил. лева.

Лицензите на двете компании бяха отнети съответно през октомври и декември 2005 година.

Едва наскоро обаче стана ясно, че гражданите и малките фирми ще получават парите си, ако фалира застрахователят им.

След като Комисията за финансов надзор още преди година предложи създаването на такъв фонд, но тогава идеята не събра поддръжници в парламента, днес Министерството на финансите инициира създаването му. Това вече е предстоящо, тъй като до момента застрахователният бизнес е единственият финансов сектор у нас, който не разполага с подобен обезпечителен фонд. Освен това само България и Австрия нямат фонд, който плаща при фалит на компания.

Идеята на Комисията за финансов надзор е да се гарантират вземанията на клиенти на фалирали компании по задължителните застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите и

застраховките „Злополука”, „Заболяване”, както и за доброволните "Живот” със спестовен елемент, като ще се гарантират вземанията на хората и малките фирми, а не на застрахователните дружества.По този начин ще се гарантират най-важните вземания на обикновените потребители - физическите лица, юридическите лица с нестопанска цел и търговците, които представляват малки и средни предприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия.

За да се обезщетяват клиентите на фалирали застрахователи, трябва да се натрупат средства в сега съществуващия Гаранционен фонд, тъй като Обезпечителният фонд ще бъде като обособена сметка към Гаранционния фонд, управляван от органите на фонда, и подпомаган от служителите му.

На практика фондът ще натрупва средства с минимално увеличение на годишните премии на застрахованите. В Обезпечителния фонд ще се събира именно тази малка част от премиите по двете задължителни застраховки и застраховките «Живот» със спестовен елемент. Предлага се вноската да е с фиксиран размер, дължим на годишна база, като при определянето на конкретните размери са взети показатели за 2006 г. при съобразяване с тенденциите от предходните три години.

Ако посредством този фонд се постига ниво на сигурност от около 10 % от резервите в двата сектора, т.е. около 10 на сто от задълженията да бъдат гарантирани, това според Ралица Агайн, заместник-председател на Комисията за финансов надзор и ръководещ Управление „Застрахователен надзор”, е високо ниво на сигурност. Прогнозата е този процент да бъде достигнат за 5 години без особено оскъпяване на застрахователните продукти, т.е. над сегашната цена ще се добавят още по 1%-2 % от премийния приход.

 

По видове застраховки се предлага следното разпределение на годишния размер на вноските за едно застраховано лице (обект) като размерът на така предлаганите вноски е в диапазон от 1% до 2 % от средната стойност на премиите:

ВИДОВЕ ЗАСТРАХОВКИ

СРЕДНА ПРЕМИЯ

2006 Г.

(в лв.)

РАЗМЕР НА ВНОСКАТА

(в лв.)

БРОЙ ОБЕКТИ (лица, места)

РАЗМЕР НА ГОДИШНИЯ ПРИХОД

застраховка „Злополука”

10

0,20

2 670 000

534 000

застраховка „Заболяване” и „Постоянна здравна застраховка”

66

0,80

30 000

24 000

Застраховките по раздел І на приложение № 1

       

- по спестовни застраховки

329

4,00

485 000

1 940 000

- по рискови застраховки

43

0,70

395 000

276 500

застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите

114

1,50

2 100 000

3 150 000

задължителна застраховка „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз

15

0,20

500 000

100 000

Общо:

     

6 024 500

 

Ако тези задължителни вноски се въведат в срок от 5 години, в Обезпечителния фонд ще бъдат акумулирани средства в размер на 30 млн. лв., които да гарантират около 10% от общия размер на задълженията на застрахователите по общо застраховане или на задълженията на застрахователите по животозастраховане (262 536 370 лв.) към края на 2006 г., който е близък до размера на задълженията по видовете застраховки по общо застраховане, с гарантирани от Обезпечителния фонд плащания (269 901 313 лв).

 

Какви са мотивите за създаването на Обезпечителен фонд у нас

 

„Създава се режим за гарантиране на застрахователни вземания при несъстоятелност на застраховател , както е в областта на гарантиране на банковите влогове и на вземанията на инвеститорите към инвестиционните посредници – обяснява за в. „Застраховател прес” Ралица Агайн, заместник-председател на Комисията за финансов надзор и ръководещ Управление „Застрахователен надзор”. - Предложението е в съответствие с позициите, изразени в документ № MARKT/2534/12-1 на Европейската комисия, Главна дирекция Вътрешен пазар относно застрахователните гаранционни схеми и е в синхрон с основните положения на Закона за гарантиране на влоговете в банките.”

В проекта на КФН са предвидени и механизми за покриване на недостиг на средствата във фонда, който е сходен с механизма по Закона за гарантиране на влоговете в банките. Освен това ще има гаранции за инвестициите на средствата на фонда с цел постигане на сигурност и постоянна ликвидност. Създаден е ред за плащане на гарантираните вземания, като се отчитат особеностите на производството по несъстоятелност и се осигурява възможността на Обезпечителния фонд да участва в процедурите по признаване на вземанията, предявени пред синдика.

Проектът за Обезпечителен фонд към предстоящите изменения на Кодекса за застраховането вече е внесен в Министерския съвет от Комисията за финансов надзор и се очаква да мине на обсъждане в кратки срокове, след което да бъде внесен в парламента.

 

Участници в ХІХ паневропейска конференция на европейските застрахователни надзори “Ефективни механизми за защита на потребителите на застрахователни услуги” - специално за вестник „Застраховател прес”

Питър Хинчлиф, водещ Омбудсман по финансови услуги от Великобритания

- Г-н Хинчлиф, има ли във Великобритания случаи от практиката, когато зстрахователни компании са изпадали в несъстоятелност и кога е било това?

- През изминалите няколко години имахме само един случай, когато фалира голям застраховател. И всички претенции от страна на застрахованите във връзка с този фалит бяха покрити от Гаранционния фонд. Това е т.нар. финансова компенсационна схема. При такъв случай застрахованият във Великобритания трябва да докаже загубите, които е претърпял. Ако успее да го направи, те се покриват до някаква горна граница.

У нас също така има и застрахователни посредници, които изпадат в неплатежоспособност и бих казал, че това се случва доста по-често. Техните клиенти също могат да предявяват иск за компенсации.

- Съществува ли във Великобритания Обезпечителен фонд и какво представлява т.нар. гаранционна схема за обезщетяване на претенциите на застрахованите в случай на фалит на застрахователна компания – в т.ч. в какъв процент се дават гаранции в тези случаи, за кои застрахователни продукти се отнася фондът и как се акумулират средствата в него?

- Да, съществува. Финансирането става от застрахователния бранш, защото застрахователите по закон са длъжни да внасят определена сума. В момента тя е доста голяма. Така че това е един доста спорен въпрос при нас. Схемата покрива всички застрахователни продукти – автомобилно, общо застраховане, животозастраховане. Много сложно се изчисляват дължимите суми за покриване на щети. Първите 30 хил.паунда се покриват изцяло (възстановяват се) на застрахованите. Над тази сума те получават обезщетение само в определен процент. А след това схемата за получаване на компенсации става още по-сложна.

Самият потребител на застраховки също трябва да поеме определен риск над нивото на пълно покритие на претърпените щети и самоучастието е около 10%-20% , т.е. такъв риск поема самият той при избора си на застраховател.

 

Татяна Легкая, Федерална служба за застрахователен надзор на Русия

- Г-жа Легкая, каква е практиката в Русия през последните години в областта на обезщетяване на пострадали граждани вследствие фалити на застрахователи?

- Застрахователният пазар у нас се развива динамично и в действителност има случаи, когато зстрахователната компания може да изпадне в период на неплатежоспособност. Но в такава ситуация се оказва постоянен контрол от федералната служба за застрахователен надзор. Ние получаваме непрекъснато информация за такива компании, анализираме периодично отчетните данни за 6-месечие и за година, откъдето виждаме, че се нарушават нормативите за платежоспособност. В случай, че установим това, ние им поставяме съответните предписания, които те трябва да изпълнят, за да се справят с временната ситуация на неплатежоспособност. Това означава, че трябва да допълнят активите си и да увеличат уставния си капитал в определен период от време, например за половин година, тъй като при нас отчетната информация за дейността на застрахователите се представя в надзора най-рано през 6 месеца. Застрахователят през това време трябва да представи в надзорната служба план за финансово оздравяване на компанията. Ако този план не ни удовлетворява, компанията е задължена да го преразгледа, да промени някои от показателите в него, както и направленията за подобряване на състоянието си и да ни го представи отново. Има случаи, когато през дадения от нас 6-месечен период застрахователната компания не успява да се справи със ситуацията, тъй като приложените от нея мерки се оказват неефективни. Тогава към същата застрахователна компания се предприемат репресивни мерки от страна на надзора. Дейността й се прекратява за определен период от време. Тогава започва работата по защита на правата на потребителите. Ние не допускаме на пазара слаби компании, които не могат да обезпечат изпълнението на поетите задължения към клиентите си.

- А как защитавате правата на застрахованите в такава компания?

- Да, има защита. Защитаваме ги, като не даваме възможност да се поемат повече ангажименти от страна на същата компания , не даваме възможност тя да сключва нови застрахователни договори. Задължаваме същата компания да изплати поетите договорености към застрахованите. Всички тези ограничения са записани в нашия Закон за организация на зстрахователното дело. Ако все пак застрахователната компания в предписания от нас срок не успее да приведе дейността си в нормативните изисквания, тогава има два пътя – или да му отнемем лиценза, или да му предложим да предаде портфейла си.

- Колко такива случаи сте имали през последните десет години и как се уреждат взаимоотношенията със застрахованите?

- Трябва да се отчитат обемът и мащабите на руския застрахователен пазар. Ако говорим за последното десетилетие, то през 1995 г. беше един от пиковите моменти на пазара, когато на него участваха повече от 35 000 компании. Постепенно започна отнемане на лицензи и имаше време, когато по 200 компании предаваха портфейлите си на година, в същото време издавахме лицензи на нови 200 застрахователи. А в момента те са по-малко от 1000 и по-точно 913 застрахователни компании към 1.01.2007 година. Сега сме в ситуация на вливания и поглъщания на по-малките от по-крупните компании. Така една част от застрахователите от самостоятелни юридически лица се превръщат във филиали на крупните застрахователи.

Законът за организация на застрахователното дело в Руската федерация действа от 1992 г., но претърпя около 3-4 промени. В последните промени на закона е залегнал ткст, който задължава застрахователните компании при отнемането на лиценза им да урегулират взаимоотношенията си със застрахованите, които имат да получават обезщетения. Ако застрахователят не предаде портфейла си на друга застрахователна компания, той е длъжен да прекрати договореностите си със застрахованите и да изплати обезщетенията по всички настъпили събития по време на дейността му, а по всички предсрочно прекратени полици да върне премиите на зстрахованите.

-А откъде ще вземе пари, за да изплати тези задължения?

- Застрахователят изпълнява задълженията си към застрахованите с всички свои активи – става дума не само за уставния, а и за допълнителния капитал, печалбата, формираните резерви, недвижимата собственост и др.

- Има ли в Русия Обезпечителен фонд, който гарантира вземанията на застрахованите в случай на фалит на застраховател?

- През 2002 г. у нас бе приет закон, който касае задължителното застраховане за „Гражданска отговорност” на автомобилистите, а законът задейства от 2004 г. В рамките на този нормативен документ бе залегнало изискването да се създаде независима обществена организация, която в Русия се нарича Руски съюз на автомобилните застрахователи (РСА). Функциите му са да създаде два фонда - компенсационен и гаранционен. Тези фондове са за гарантиране на застрахованите само по застраховката „Гражданска отговорност”. Съгласно изискванията на тези фондове изплащането се извършва само в случаите, когато виновникът за пътното произшествие няма застраховка или когато избяга от мястото на събитието. Двата фонда са разграничени, защото единият покрива само неимуществените вреди ( животът и здравето), а другият обезщетява имуществените вреди. Лимитът на покритие по тази застраховка общо е 400 000 рубли за едно събитие, от които 160 000 са за имуществени вреди, а 246 – за неимуществени вреди. Събитията може да бъдат много в една година. За Гаранционния фонд в Русия застрахователните компании, които продават застраховката, отделят по 1% и 2% от брутната сума на застрахователните си премии по нея. В Гаранционния фонд трябва да има не по-малко от 6-7 млн. щат.долара. В момента в Русия няма други фондове за защита на потребителите на застрахователни услуги.

 

КАКЪВ Е СВЕТОВНИЯТ ОПИТ НА

застрахователните схеми за компенсация при неплатежоспособност?

 

* В САЩ

Причината за създаване на такива фондове в САЩ е голямата вълна от банкрути на застрахователи в автомобилното застраховане през 60-те години на миналия век, обяснява в своя доклад пред паневропейската конференция в София г-н Манкевич. Схемите за защита са различни в различните щатове. Съществува федерален закон, който описва по какъв начин да бъде компенсирана неплатежоспособността, но съществуват отделни щатски регулации и различни фондове. По различен начин се третират животозастраховането и общото застраховане.

В момента в САЩ има около 100 фонда за защита на застрахованите – около 54 в животозастраховането и останалите в общото застраховане.

Един от основните принципи в САЩ е, че всеки застраховател, преди да получи лиценз за упражняване на дейността, трябва да стане член на съответния щатски обезпечителен фонд. Ако някой застраховател в общото застраховане желае да работи с няколко различни щата в Северна Америка, първо трябва да стане член на фондовете за защита на застрахованите в общото застраховане във всеки един от щатите.

В момента в САЩ има тенденция, която показва, че някои от обезпечителните фондове , особено в животозастраховането, се опитват все по-често да отказват големите искове заради големия брой природни бедствия и нарасналиятброй на претенциите на застрахованите, особено когато те са големи корпорации. Понякога подадени искове от физически лица дори са ограничени от обезпечителните фондове до изплащане на обезщетения в лимит до 250 хил. щат.дол.

* В Япония

В Япония преди години пазарът не позволява фалитите на застрахователи, защото финансовото министерство регулира сериозно тази дейност. Впоследствие обаче започва либерализирането на пазара и през 1996-1998 г. създаване на фондове за защита на застрахованите за застраховки „Живот” и за общото застраховане.

Най-значимата разлика между пазарите в САЩ и Япония е фактът, че в Япония има голям потенциал на въздействие върху защитата на потребителите. Там лично министър-председателят одобрява прехвърлянето на портфейл от един застраховател към друг, пак лично той одобрява лицензирането на животозастрахователните компании. В Япония за всички застрахователни компании - в животозастраховането или в общото застраховане – е задължително да са участници в обезпечителни фондове. Интересното е, че има разлика при финансирането на тези фондове в сравнение с аналогичните в САЩ. Североамериканските фондове за защита на застрахованите винаги се създават на база последващо оценяване на щетите, т.е. формират се след съответните съдебни решения в резултат на фалит на дадена компания. В Япония методът е предварителна оценка и независимо от възможността за фалит застрахователят членува в такъв фонд и заплаща съответната такса. Годишните вноски в такъв фонд в Япония не могат да бъдат по-високи от 45 млн. щат.дол. в общото застраховане и около 300 млн. щат.дол. в животозастраховането. И двата вида фондове – в животозастраховането и в общото застраховане – могат да разчитат и на държавни гаранции в Япония. Затова там максималният встъпителен бюджет във фондовете в животозастраховането, които покриват претенции в тази сфера, е 4 млн. щат. дол., а заедно с потенциалната държавна гаранция тази сума може да достигне до 8 млрд. щат. дол. В същото време в Северна Америка средната отговорност на един фонд е около 3 000 щат.дол. на един иск.

В Япония на компенсаторните фондове не е разрешено да осъществяват директно застрахователни плащания и компенсации, а им е позволено да гарантират финансовото действие на застрахованото лице или да създават т.нар. „подпомагащ застраховател”, а също така фондовете имат право да изземат портфейла на банкрутиралия застраховател и да започнат сами да го управляват. Фондовете в Япония покриват както исковете от частни лица, от малки фирми, а и от големи корпорации.

* В Европейския съюз

В Европа липсват регулаторни изисквания, които да задължават страните да създават фондове за защита на потребителите на застрахователни услуги. Това е пропуск на европейския застрахователен пазар, тъй като в пазара за банкови услуги и за ценни книжа вече има специални схеми за гарантиране и защита на потребителите им. Към момента европейското законодателство задължава страните да поддържат само Гаранционен фонд за защита на застрахованите при пътнотранспортни произшествия, като се гарантира само техният интерес. Повечето национални регулаторни органи обаче се опитват да създадат защита на застрахованите лица в случай на неплатежоспособност на автомобилните застрахователи, въпреки че не са задължени съгласно изискванията на ЕС. В Обединеното кралство съществува гаранционна схема, която гарантира както животозастраховането, така и общото застраховане. В Германия също има фонд за защита на притежателите на полици само в общото застраховане. В Полша и Румъния също има защита за притежателите на полици в общото застраховане. Някои страни като Великобритания, Франция, Германия, Испания, Полша, Финландия и др. са решили да създават общи фондове за защита на застраховните лица.

Още от месец декември 2001 г. се работи върху Директива за схемите на застрахователно гарантиране. Впоследствие в края на 2005 г. с последната проектодиректива се взема решение всички застрахователни компании, занимаващи се със застрахователен бизнес в която и да е страна членка на ЕС, да бъдат упълномощени да извършват дейността си или да получат лиценз само при условие, че се присъединят към съответния национален фонд за защита на застрахованите. Става дума за фондове както за защита на застраховните в животозастраховането, така и в общото застраховане.

Важното е, че няма да има значение в коя от страните на ЕС има фалит на застраховател. Така ако например фалира застрахователна компания в Гърция, фондът ще трябва да бъде задължен да защити и да гарантира и френските притежатели на полици във фалиралата гръцка компания.

 

* В Полша

От 1995 г. стартира фонд за защита на застрахованите лица, т.е. застрахователен Гаранционен фонд за всички застрахователни компании, извършващи застрахователна дейност на територията на Полша. Става дума за автомобилните застрахователи, които продават „Гражданска отговорност” на автомобилистите, които на всяко тримесечие внасят своите вноски от порядъка на 1% от брутния премиен приход по тези застраховки. Покритието е както за «Гражданска отговорност» на автомобила, така и за селскостопански машини, застраховка на селскостопански сгради и застраховка „Живот”. Ако дадена компания изпадне в несъстоятелност, се гарантират вземанията на застрахованите. Намерението на полския фонд е да защитава по-слабите полицодържатели, т.е. само физически лица. От 2004 г. фондът има превантивна функция вследствие негативния опит от някои фалити на полски компании.

Интересна е застрахователната схема за компенсация при неплатежоспособност, тъй като има диференцирано покритие. При задължителната автомобилна „Гражданска отговорност” и ГО за селскостопански машини съществува 100% призната отговорност ( до стойността на гаранционната сума, т.е. 1.5 млн.евро за неимуществени вреди и 300 хил.евро за имуществени вреди за едно събитие). За застраховката на селскостопански сгради признатата отговорност също е 100 на сто ( т.е. до размера на застрахователната сума), а за застрховките професионална «Гражданска отговорност» или застраховки «Живот» покритието е 50% от признатата отговорност, но не повече от 30 хил.евро на договор.

 

ТЕМАТА РАЗРАБОТИ ИЛЕАНА СТОЯНОВА



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки