Първичното публично предлагане се възприема като много сложен процес от българските предприемачи

Липсата на добра корпоративна култура се оказа бариера за развитието на този сегмент у нас

Така акциите на въпросното дружество започват да се търгуват на фондовата борса, където то добива по-голяма популярност, става по-достъпно за инвеститорите, а дейността му – по-прозрачна. Основният мотив, който води компаниите към публичността, е набирането на свеж паричен ресурс, както и повишаване на цената на компанията при евентуална бъдеща продажба.

Компанията може да избере да стане публична, като предложи част от акциите на някой от собствениците, а не да емитира нови книжа – в този случай говорим за вторично публично предлагане (Secondory Public Offering).

Една от важните задачи, с които мениджмънтът на дружеството трябва да се заеме, е изборът на инвестиционен посредник, който да поеме емисията. Водещи при това решение са условията и опитът в подобен тип услуги. Обикновено в България е достатъчен един инвестиционен посредник, който да поеме, съответно да пласира емисията. Той се нарича поемател (underwriter). Ако средствата, които дружеството иска да набере с първично публично предлагане, са значителни, тогава може да се сформира група от инвестиционни посредници, като един от тях поема ролята на главен мениджър, а останалите са помощник мениджъри. За тази услуга компанията плаща комисиона на инвестиционния посредник, която е процент от стойността на емисията и варира в зависимост от задълженията му.

Инвестиционният посредник играе значителна роля при определянето на цената, на която ще бъдат предложени новите акции. Това е много важен момент, защото именно от това решение може да зависи успехът на емисията ценни книжа. Прекалено високата цена би могла да отдръпне инвеститорите, а прекалено ниската пък ще доведе до подценяване на компанията.

Проспектът представлява документ, който дава информация за икономическото и финансово състояние на дружеството, за перспективите му за развитие, както и за правата, свързани с ценните книжа. Информацията трябва да бъде достатъчна за един инвеститор да вземе инвестиционно решение. Инвестиционният посредник може да поеме изготвянето и на този документ, за което му се заплаща допълнително.

След като проспектът бъде потвърден, се пристъпва към следващата стъпка, а именно осъществяване на самото първично публично предлагане. То може да стане по няколко метода, като най-често в България се прилага смесеният закрит аукцион. При него желаещите да се сдобият с акции могат да подават пазарни и лимитирани поръчки. Лимитираните поръчки са по зададена цена, която не може да бъде по-ниска от минималната емисионна стойност, и се подреждат по цена и след това по време на въвеждане, а пазарните – само по време на въвеждане, като се определя единствено максималната сума, която участникът е готов да плати. Тъй като аукционът е закрит, участниците в него не могат да виждат поръчките на другите, но пък имат право да коригират параметрите на своята поръчка. След като се прекрати въвеждането на поръчките, се определя цена на отсичане, която е равна на някоя от цените на лимитираните поръчки за покупка. Поръчките, които са с цени, по-ниски от цените на отсичане, се изключват от аукциона. Пазарните поръчки се удовлетворяват по среднопретеглената цена от изпълнените лимитирани поръчки. Непродадените ценни книжа след края на аукциона се прехвърлят за следващия ден. Абсолютно всеки човек може да участва в първично публично предлагане. Само трябва да си избере брокер, който да посредничи при осъществяване на покупката.

Дружеството открива набирателна сметка в търговска банка, където средствата, набрани чрез IPO-то, се блокират до успешното му приключване. Едно първично публично предлагане се счита за успешно, когато е изплатена изцяло емисионната стойност на ценните книжа. След определен технологичен срок емисията се регистрира на “БФБ-София” и става достъпна за нормална търговия.

Освен комисионата на инвестиционния посредник, дружеството, което се е запътило към борсата, трябва да предвиди и други разходи - такса за обслужване на акционерната книга в Централен депозитар (в зависимост от размера на основния капитал), такса за издаване на ISIN код на емисията от Централен депозитар, такса за издаване на удостоверение за регистрация на Неофициален пазар на “БФБ-София”, такса за осъществяване на първично публично предлагане на емисия ценни книжа в Централния депозитар (еднократно, в зависимост от размера на емисията), такса за временно блокиране на емисията до регистрация в търговския регистър (еднократно), такса за издаване на потвърждение на проспект за публично предлагане на ценни книжа от Комисията за финансов надзор (еднократно), годишна такса за поддържане на регистрацията на Неофициален пазар на “БФБ-София”, годишна такса за осъществяване на общ финансов надзор на емитент от страна на Комисията за финансов надзор, такса за публикуване на съобщение за първично публично предлагане на емисия акции в Държавен вестник.

Първичното публично предлагане се възприемаше (а и все още се възприема) като много сложен процес от българските предприемачи. Именно липсата на добра корпоративна култура сред мениджмънта се оказа бариера за развитието на този сегмент у нас. След извършването на няколко успешни първични публични предлагания през миналата година, при които компаниите успяха да увеличат значително стойността си и да привлекат необходимия им свеж ресурс, собствениците на дружества започнаха постепенно да загърбват предразсъдъците си и започнаха да се интересуват и от положителните страни на публичността.

Емилия Клисурска