Парите на пенсионите фондове може да задвижат „мелницата” на чужди икономики

13 Април 2007 г.,zastrahovatel.com
Никола Абаджиев, председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване

 

Г-н Абаджиев, активите на пенсионните фондове нарастват много бързо и вече достигат 1.5 млрд.лв. Не е ли това проблем за фондовете, след като увеличението на активите им сериозно изпреварва финансовите нужди на пазара?

- В последно време този въпрос е предмет на коментари, като има известно основание за безпокойство. Нарастването на активите на фондовете доказва, че допълнителното пенсионно осигуряване се развива със сравнително добри темпове и заема достойно място като алтернатива на държавното обществено осигуряване. Възприетата у нас тристълбова пенсионна система работи успешно, а допълнителните пенсионни фондове от втория и третия стълб се наложиха категорично.

Не бива обаче да се главозамайваме от резултатие, а трябва да направим трезва оцинка. Ако анализираме тези резултати и ги сравним с другите страни, възприели подобни пенсионни модели, ще стигнем до не съвсем позитивни изводи. Дори 1.5 млрд.лв. наптрупани активи във фондовете да са добро постижение, не бих казал, че тези пари са адекватни на нуждите на осигурените лица. Защото натрупаните средства на осигурените по сметките в задължителните пенсионни фондове са сравнително ниски на този етап и по тази причина не би трябвало да се очаква положителен ефект от тях след години под формата на допълнителна пенсия. Даже в това отношение ние значително изоставаме в сравнение с други страни, които започнаха прилагане на пенсионната реформа след нас – страни като Хърватска и Македония. Тези страни направиха своята реформа, като взаимстваха нашия опит и закони, а практически само за 2-3 години надхвърлиха активите на българските пенсионни фондове. Това се дължи на значително по-високата база на осигурителните вноски, с които реформата стартира там . В посочените две държави още от самото начало осигурителните вноски бяха от порядъка на 7%-7.5% от облагаемия доход. А нашето допълнително задължително пенсионно осигуряване започна от едни нива от 2% от облагаемия доход, за да достигне днес едва до 5 на сто от него. Затова не можем да бъдем оптимисти за размера на бъдещата допълнителна пенсия. Вече съществуват предложения за увеличаване на вноските в Универсалните пенсионни фондове (УПФ) в рамките на 7.5% до 10% от облагаемия доход.

Резултатите за 2006 г. показват, че от общата сума на активите около половин милиард лева се дължат на активите, натрупани в доброволните пенсионни фондове, които са с над десетгодишна история. Тази сума е доста скромна за времето, през което се е натрупала. В доброволните фондове се осигуряват около 500 хиляди души и в сравнение с фондовете от допълнителното задължително пенсионно осигуряване с 2.5 млн. осигурени лица става ясно колко далеч са критериите в двата случая. Доброволното пенсионно осигуряване крие огромен потенциал. Все пак държавата трябва да съдейства за повишаване на осигурителната култура на гражданите, а също така да даде допълнителни данъчни преференции и др. лостове, които ще стимулират хората с по-добри финансови възможности.Защото развитието на този вид осигуряване ще намали социалния натиск към държавно-обществената система.

В момента основната грижа на мениджмънта на пенсионно осигурителните дружества е ефективното управление на средствата на фондовете. Нарастването на активите до тези размери представлява една постоянна грижа за фондовете на фона на все още слабо развитите капиталов и финансов пазар. Защото пред дружествата стоят законови изисквания за инвестициите. Още на петия ден всяка постъпила вноска във фонда трябва да се вложи в съответните финансови инструменти. И ако липсват подходящите условия за това понякога фондовете са принудени да правят не най-ефективни и най-доходни инвестиции.

 

 

Какви са тенденциите за развитие на фондовете за следващите 3 години?

- Прогнозата, която сме очертали още през 2001 г. при досегашните размери на осигурителните вноски в края на 2010 г. активите на пенсионните фондове ще надхвърлят 4 млрд.лв. Това занчително ще задълбочи проблемите с инвестициите на тези пари.

Друга тенденция е възможността за нарастването на осигурителната вноска в УПФ. Предложението е до края на тази година вноската да стане 7.5% от облагаемия доход, а в края на тригодишната прогноза тя да достигне 10 на сто.

Тенденцията, която се забелязва е за увеличаване на данъчните преференции по отношение на осигуряващите се в добоволните пенсионни фондове, а също и за известни компенсации за хората, родени преди 1960 г. под формата на данъчни облегчения , за да бъдат привлечени тези хора в доброволните пенсионни фондове.

 

- Не даде ли КСО с последните си изменения по-голяма инвестиционна свобода за вложенията на фондовете?

Беше направена стъпка към либерализация на инвестиционния режим. При предишния режим в голяма степен задълженията бяха за инвестиции в ДЦК, по-ограничени бяха лимитите на инвестициите в др. финансови инструменти. Либерализацията се изразява в отпадането на изискването натрупаните средства да се инвестират задължително в ДЦК, разнообразиха се инвестиционните инструменти, разшириха се лимитите за инвестициите. Тази либерализация се прокарва постепенно защото става дума за „дълги пари” за осигуряване на пенсии и грижата е не толкова за осигуряване на по-голяма доходност, а за сигурността на вложенията. Това е едната страна на проблема. От друга страна трябва да се търси ефективността на инвестициите при поемане на оптимален риск. Защото процесите във финансовата сфера са доста динамични и днес рамката, която предписва законодателят вече остарява. Капиталовият и финансовият пазар се променят

и вече се усеща задържащият фактор на законовата рамка, която все още е консервативна. Така пенсионните фондове и дружествата не могат да реагират бързо и адекватно на променящите се условия на пазара. Това е така по отношение на новите финансови инструменти, които се появяват на финансовия пазар, но не са описани в закона като възможни средства за инвестиции. Като задържащи се явяват вече и лимитите, определени за отделните финансови инструменти. Тези лимити не са адекватни на ситуацията на пазара. Например до 25% е разрешено инвестирането в ипотечни облигации, но такива на нашия пазар няма.

Належащи са нови законови промени за либерализация на инвестиционния режим за да се създадат нови възможности за ефективната дейност на фондовете.

 

- А какви мерки трябва да предприеме държавата за да привлече пенсионните фондове за изграждане на големи инфраструктурни обекти?

-Все още държавните финансови институции у нас имат пренебрежително отношение към ресурса, който се акумулира във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Може би това се дължи на недостатъчната им информираност, на непознаването на ситуацията и процесите в тази сфера, а и на нежеланието им да се занимават с потенциални инвеститори каквито са фондовете.

Задължително е държавата да създаде нужните финансови механизми за използване на един не съвсем малък за нашата страна финансов ресурс от 1.5 млрд.лв., каквито са натрупванията на фондовете. Нужна е реална оценка на възможностите им, а и да се оцени също така тяхното влияние върху икономиката , и , от др. страна, ролята им за намаляване на социалното напрежение. За разлика от доходите натрупвани в други финансови институции в пенсионните фондове се трупат „дълги пари”, които могат да се оползотворят за един по-дълъг период от време. В някои страни се използват 20 и 30-годишни облигации, които се емитират от държавата и се използват от пенсионните фондове. Когато държавните ни мъже търсят възможности за финансиране на големи инфраструктурни проекти трябва да имат предвид пенсионните фондове като потенциални инвеститори. А това означава ново строителство, нови работни места, по-високи работни заплати за работещите, нови осигурителни вноски. Така от една страна се постига принос за икономиката, а от друга - и по-висок социален ефект. Защото резултатът от тези инвестиции сто процента ще се върне в индивидуалните партиди на осигурените хора в Универсалните пенсионни фондове. А това означава нови пенсии. Образува се кръг, наричан от някои „кръг на богатството”. Кръгът се затваря.

Разговаряли ли сте по тези теми с хората от правителството?

- Имаме намерение да поискаме среща още през този месец с премиера и със съответните министерства като се приемат конкретни мерки. Някои политически сили вече сериозно навлизат в темата. Такива са специалисти от НДСВ и СДС.

 

 

Възможно ли е голяма част от капиталите на дружествата да се пренасочат зад граница и как ще стане това?

Законът наистина ни принуждава да търсим възможности за вложения на натрупаните средства и това може да стане и зад граница. Защото ако България се окаже „тясна” за инвестиране пенсионните дружества ще са принудени да потърсят други хоризонти. Такива възможности се създават с реалното ни присъединяване в ЕС, пазарът е отворен, а и законът не го забранява. Друг механизъм за „изтичане на капитали” извън страната е създаването на възможности за управление на доброволни пенсионни професионални схеми, т.е. те да бъдат управлявани от институции, които са извън страната и така финансови средства ще изтичат в чужбина.

- Какъв е примерът на Чили при инвестирането на активите на пенсионните фондове, като се има предвид, че този модел се смята за успешен?

- Необходимо е да се проучи чуждия опит за да се прилага ефективно у нас. Например една страна като Чили за 25 години от старта на пенсионната реформа е натрупала над 60 млрд.долара активи в пенсионни фондове. Около 50 млрд. долара от тях се инвестират директно в икономиката на страната в различни инфраструктурни проекти, строителство на магистрали и т.н. Имаме намерение да предложим на финансовото министерство да се проучи именно този опит в сферата на инвестициите, както и опита в създаването на т.нар. „мултифондове”, чието внедряване и у нас е предстоящо.

Една възможност за обмяна на мнения и чужд опит предвижда Генералната асамблея на Междунарната организация на администраторите на пенсионни фондове , в рамките на която ще се състои и международна конференция по проблемите на пенсионното осигуряване и конкретно на капиталовите схеми. На нея БАДДПО ще бъде домакин в края на м.май и началото на юни т.г. във Варна, курорта „Златни пясъци”. Сред основните теми на тази конференция ще бъде проблема с инвестициите. Предвижда се да присъстват над 300 експерти с много високи компетенции от 40 държави, включително от Чили. Водещ на сесията, която касае инвестициите ще бъде министърът на финансите Пламен Орешарски. Ще участват експерти от Световната банка, от Международния валутен фонд и др. специалисти от Европейския съюз.

 

Интервю на Илеана Стоянова



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки