Отворено писмо

27 Декември 2006 г.,zastrahovatel.com
Относно прецизиране на текстове от Закона за данъците върху доходите на физическите лица,касаещи облагането на застрахователните и осигурителните плащания с един и същ критерий

SYNDICATE MUTUAL INSURANCE

CO-OPERATION-SyMIC

СИНДИКАЛНА ВЗАИМОЗАСТРАХОВАТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ - СиВЗК

Разрешение за извършване на

застрахователна дейност № 30/10.08.1998 година на НСЗ към МС

1000 София, пл.“Македония” № 1 тел./факс: (02) 9804 803;(02) 40 10 543; (062) 62 78 16;(052) 613 849, e-mail:sivzk@abv.bg, www.mcmic-bg.com

 

 

ДО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

 

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

НА ВНИМАНИЕТО НА

 

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА КОМИСИЯ

 

Г-Н ЙОРДАН ЦОНЕВ

И ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

 

КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ

 

Г- Н ПЕТЪР ДИМИТРОВ

   
   

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

В СиВЗК след консултации, внимателно проучване текстовете на новоприетия ЗДДФЛ и сравнителен анализ с практиката в ЕС стигнахме до извода, че законодателят не е отчел спецификата на някои принципи, термини и понятия, общоприети в застраховането и дори квалифицирани като международно утвърдени – особено от гледна точка на застрахователното и презастрахователното право, вследствие на което определени клаузи от ЗДДФЛ стават двусмислени, тълкувателни и са в ущърб на потребителите на застрахователни услуги и фиска. Възможно е възникването на значителни обективни трудности, а при случаите на фискално третиране на рентните застраховки е невъзможно определянето на данъчната основа или данъчния размер. Убедени сме, че законът не трябва да дава възможност за двусмислени тълкувания, които да водят до неясноти – потенциално генериращи извънсъдебни или съдебни спорове, както и не следва да се дава предимство на едни данъчни субекти пред други – извършващи дейност, регулирана с данъци, при едни и същи пазарни обстоятелства.

В текстовете на новоприетия ЗДДФЛ са използвани термини, които, бидейки неточно кореспондиращи със застрахователната практика и другите закони, регламентиращи животозастраховането в Република България, водят до:

значително ограничаване обхвата на предлаганите данъчни стимули за развитие на бранша;

накърняване интересите на потребителите на застрахователни услуги;

затрудняване дейността на НАП и застрахователите;

поставяне на животозастрахователите в крайно неравнопоставено положение спрямо пенсионноосигурителните и здравноосигурителните дружества чрез предвиденото в ЗДДФЛ различно данъчно третиране на застрахователните и осигурителните плащания;

накърняване интересите на държавата.

*Прецизирането не касае данъчните облекчения за вноски/премии по застраховки “Живот” и доброволно осигуряване, а облагането на застрахователните и осигурителните плащания с един и същ критерий!

В подкрепа на изложеното отбелязваме, че ЗДДФЛ в чл.19 е предвидил еднакви данъчни облекчения за животозастрахователните и осигурителните вноски на потребителите, което потвърждава необходимостта от еднакво облагане на застрахователните и осигурителните плащания към тях при аналогични обстоятелства.

 

Чрез текста на чл.13, ал.1, т.14 от ЗДДФЛ се поражда и

ПЪРВИЯТ ПРОБЛЕМ

Неравнопоставеност в данъчните режими на

животозастрахователните и осигурителните плащания по следните причини:

Животозастрахователите и осигурителите предлагат на пазара практически аналогични застрахователни и осигурителни комбинации с недоловими за потребителите продуктови разлики, но данъчното третиране на плащанията, които те - потребителите, получават от тях, са коренно различни съгласно новоприетия ЗДДФЛ по причини, които се изясняват, ако се анализират точно следните

законови препратки:

Данъчно облекчение по чл.19 от ЗДДФЛ се ползва за застраховки “Живот”.

В § 1, т.14 от ДР на ЗДДФЛ се пояснява, че застраховки

Живот” по смисъла на същия закон са видовете застраховки по – раздел І, т.1 и т.3 от приложение № 1 към Кодекса за застраховането /КЗ/, а именно:

т.1. Застраховка “Живот и рента”:

а) застраховка “Живот” с покритие на рисковете “смърт” или “доживяване на определена възраст......”

б) застраховка за пенсия или рента ......

т.3. Застраховка “Живот”, свързана с инвестиционен фонд .......

Настоящата редакция на чл.13, ал.1 от ЗДДФЛ регламентира

необлагаемите доходи на физически лица, а неговата т.14 гласи, че не се облагат: “застрахователните обезщетения, когато е настъпило застрахователно събитие”.

В § 1 т.16 от “допълнителни разпоредби” към ЗДДФЛ се

пояснява, че: “застрахователно обезщетение” е застрахователно обезщетение по смисъла на КЗ.

 

Застрахователното обезщетение като термин, понятие и

действие се регламентира в “чл. 208 от КЗ – раздел І на Глава деветнадесета – имуществено застраховане” .

Животозастрахователните полици са застрахователни договори, по които застрахователят се съгласява да заплати определена сума при настъпване на определено събитие. Застрахованият не трябва да доказва, че е претърпял определена вреда, а само че въпросното събитие е настъпило. Застраховките „Живот” не са застраховки с обезщетителен характер защото, на първо място, не е възможно да се остойности човешкия живот и, на второ място, защото животозастрахователните полици не покриват финансови загуби, а най-често целта им е спестявания за бъдещи периоди.

ИЗВОД: В СЕГАШНАТА СИ РЕДАКЦИЯ ЧЛ.13, АЛ.1, Т.14 СЕ ОТНАСЯ САМО ЗА ИМУЩЕСТВЕНОТО ЗАСТРАХОВАНЕ И ПЛАЩАНИЯТА ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ НЕГО ПОД ФОРМАТА НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ, А ВСИЧКИ ЖИВОТОЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ПЛАЩАНИЯ СЛЕДВА ДА СЕ ОБЛАГАТ С ЕДНОКРАТЕН ДАНЪК!

Данъчни режими на осигурителните дружества

Пенсионноосигурителни дружества: В ЗДДФЛ чл. 13, ал.1, т.7, чрез изречение първо – изрично се освобождават от облагане с еднократен данък: “доходите от допълнително доброволно осигуряване след придобиване право на пенсия”, т.е. след приключване на срока за внасяне на вноски от потребителя, което е аналогично обстоятелство на животозастрахователни плащания при покритие на риска “доживяване на определена възраст”, за чието покритие се ползва данъчното облекчение по чл.19, но при настъпването му по силата и анализа на чл.13, ал.1, т.14 плащанията се облагат с еднократен данък.

Здравноосигурителни дружества: В чл. 38, ал.8, т.2 от ЗДДФЛ се изключват от облагане с еднократен данък: платените суми по здравно осигуряване на съответните: “обслужване, стоки и услуги”. Като покрит риск, случаите са аналогични с плащанията от животозастраховател към потребител по рискова застраховка “Живот”, но от анализа на съответните текстове следва проблемният извод, че осигурителното плащане не води до облагане с еднократен данък, а застрахователното се облага!

Дейността на пенсионноосигурителните дружества може да се оприличи напълно с практиката на животозастрахователите по отношение покритие на риска – “доживяване на определен срок”. Разликата между двете дейности е на ниво сметни основи на продуктите – животозастрахователите работят на принципа на техническия резерв и дефинираната (определена) лихва, а осигурителите използват принципа на индивидуалните партиди и дефинираната вноска, като разликата, както става видно, е недоловима за потребителя. Различията в сметните основи на животозастрахователите и здравноосигурителните дружества са още по-незначителни и с още по-малка стойност за потребителя.

Най-често животозастрахователните продукти представляват математически комбинации от два относително самостоятелни продукта – първият, аналогичен на пенсионната осигуровка – доживяване на определен срок, който още се нарича “спестовен елемент”, а вторият – рискова застраховка “Живот”, често напълно аналогичен на здравната осигуровка – ето защо намираме за недопустимо различното данъчно третиране с еднократен данък на осигурителните и животозастрахователните плащания към потребителите, по силата на които, ако се запази сегашната редакция на чл.13, т.14, излиза, че ако потребителят има пенсионна осигуровка – рентата му е необлагаема, но ако има застраховка за пенсия – рентата му е облагаема (?!?) – при едни и същи данъчни условия “на входа” и при практически един и същ за потребителя продукт!Същата данъчна диференциация важи и за другите плащания, произтичащи от договорите, сключвани от застрахователите и осигурителите с потребителите.

В същото време при прекратяване на застрахователен или осигурителен договор с потребител по негово желание данъчният режим е уеднаквен за застрахователното и осигурителното плащане, но текстовете касаещи данъчния режим при прекратяване на застрахователния договор не са прецизни, което неминуемо накърнява интересите на държавата и потребителите.

В животозастраховането преди изтичане срока на застраховките са възможни три случая на паричен поток от застрахователя към потребителя, като първите два определено касаят фиска, тъй като е възможно те да се използват с цел отклонение от данъчно облагане чрез ползване преференциите по чл.19 от ЗДДФЛ. И в трите случая са се наложили в теорията и практиката специфични термини, несъобразяването с които при редактиране на законовия императив неминуемо води до оспорване на тяхното осчетоводяване и евентуално облагане и дори може да доведе до спъване на дейността в бранша като цяло! Когато кандидатът за застраховане пристъпи практически към действия по формиране на застрахователното правоотношение, той внася в касата на застрахователя или по сметка застрахователна премия. Застрахователната премия може да бъде върната на кандидата в 30-дневен срок след негово волеизявление и по силата на чл.237 от КЗ, който дава възможност на кандидата да размисли и евентуално да се откаже от сключване на договора. След изтичането на 30-дневния срок застраховката влиза в сила и застрахователят при прекратяване на договора плаща на застрахования откупната стойност по договора в условията на чл.240 от КЗ и при съответно волеизявление на застрахования. Редакцията на чл.38, ал.8, т.1 от ЗДДФЛ пояснява – “че се облагат при обратно получаване внесените суми за застраховка “Живот”. Ако приемем, че се има предвид облагане при връщане на внесените премии, то остава висящо и некоментирано облагането на откупните стойности. Ако пък се приеме, че текстът касае застрахователните суми, то тогава не е ясно какво дейстие трябва да произтече, тъй като застрахователната сума не се внася от потребителя – тя само се получава от него и фискалното намерение може да се изопачи. Допълнително ако се приеме, че въпреки всички изтъкнати съображения става въпрос само за облагане на всички варианти на плащане на застрахователната сума – то тогава връщането на застрахователните премии и плащането на откупните стойности са без данъчно третиране и коментар, което е в разрез със смисъла на ЗДДФЛ и мерките, предвидени в него за избягване отклонението от облагане с данък. Сегашната редакция на чл.38, ал.8, т.1 представлява терминологичен конгломерат, фактически съставен от произволно събрани термини от три различни процеса на паричния поток от застрахователя към потребителя, както следва:

1. Връщане на внесените премии – съгласно чл.237 от КЗ;

2. Обратно откупуване на полицата – съгласно чл.240 от КЗ;

3. Изплащане на застрахователни суми съгласно застрахователния договор – например в случай на “смърт” и води до следния

ИЗВОД:

НАСТОЯЩИЯТ ТЕКСТ НЕ Е ПРЕЦИЗЕН И НЕ ОБСЛУЖВА ФИСКА И ПОТРЕБИТЕЛЯ КОРЕКТНО!

 

Както става видно, настоящата редакция дискриминира животозастрахователните спрямо пенсионноосигурителните и здравноосигурителните плащания данъчно, като се стига до абсурдната ситуация – да се облагат плащанията дори при смърт на застрахованите лица – в световната животозастрахователна практика отсъства разбирането, че плащанията при смърт на застрахован потребител следва да се облагат с данък по единствената причина – данъчно задълженото лице не е сред живите!

Съгласно чл.235, ал.1 от КЗ “застрахователната сума не влиза в наследствената маса на застрахования .......”, т.е. застрахователната сума, платена от животозастрахователя, не може да се включи в патримониума на починалия застрахован, респективно не може да става въпрос за облагане с данък!

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕШЕНИЕ НА ПЪРВИЯ ПРОБЛЕМ

Свързано с изложените по-горе мотиви с цел обезпечаване фискалния интерес, внасяне на коректност и защита правата на потребителите на животозастрахователни услуги предлагаме в ЗДДФЛ:

Първо: чл.13, ал.1, т.14 да придобие следната нова редакция:

застрахователните суми и обезщетения, когато е настъпило застрахователно събитие – предвидено в застрахователния договор”

Второ: чл.38, ал.8, т.1 да придобие следната нова редакция, както следва:

“при връщане и/или обратно получаване на внесените премии за застраховки “Живот” или при плащане на откупната стойност при предсрочно прекратяване на договор за застраховка “Живот”.

Във връзка с поясняване на част от съображенията, изложени по-горе, и разрешаване на съответно възникващия казус, визираме и

ВТОРИЯТ ПРОБЛЕМ

който се заключава в това, че при сключване на рентни застраховки е невъзможно определяне на данъчния размер за онагледяването, на който представяме на вашето внимание следния пример:

“Кандидат за застраховка на възраст 60 години желае да сключи пожизнена застраховка за пенсия (рента), като за еднократната си вноска ползва предвиденото от чл.19 от ЗДДФЛ данъчно облекчение. Съгласно правилата за сключване на рентна застраховка, утвърдени от КЗ в приложение № 1 към него, след изтичане на една година застрахованият получава правото на рентно застрахователно плащане (анюитет). Застрахователят, като вносител на еднократния данък по чл.46, ал.2 от ЗДДФЛ, следва да определи неговия размер. В самия чл.46, ал.2 се определя размерът на данъка на 15% - ако договорът е за срок до 15 години и ако срокът на договора е над 15 години, размерът на данъка е 7% върху застрахователните плащания (анюитети). Застрахователят е в невъзможност да прецени дали застрахованият ще преживее или няма да преживее предвидените от закона 15 години и е изправен пред алтернативата да ощети или потребителя на услугата или интереса на държавата, изразен чрез фиска”.

 

 

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕШЕНИЕ НА ВТОРИЯ ПРОБЛЕМ

Във връзка с елиминиране на невъзможността за точно определяне размера на дължимия данък, както и с оглед поставянето на застрахователните и осигурителните плащания на еднаква данъчна основа предлагаме чл.46, ал.2 от ЗДДФЛ да придобие следната нова редакция:

В случаите, когато се изплащат суми за риска “доживяване на определена възраст”, в календарната година, в която застрахованият получава право на пенсия по причина заболяване и/или инвалидизация, или по реда на Кодекса за социалното осигуряване, или в следващите години – получените суми не се облагат с еднократен данък.

Допълнителни мотиви:

Предлаганата редакция внася терминологична прецизност, като поставя животозастрахователите и осигурителите при равни условия по отношение на еднократния данък.

Старата редакция не предполага стимул за застрахователите да сключват застрахователни договори за по-големи срокове - по-дълги от 15 години, чрез предвиденото намаляване на еднократния данък от 15% на 7% за срокове над 15 години.

На практика липсва сериозно основание за предвиденото в сегашния текст намаляване размера на еднократния данък за договорите със срок над 15 години и подобен подход не може да бъде траен във времето.

При пожизнените рентни застраховки няма как да бъде определен размерът на данъка, тъй като е невъзможно да се предвиди дали действителният срок на застраховката ще бъде по-голям или по-малък от 15 години – технически е невъзможно да се спази изискването на закона!

Новата редакция дава възможност за гъвкава реакция при пенсиониране или заболяване на застрахования, както и при законови промени на предвидените възрасти за пенсиониране, като абсолютни величини.

 

Отчитайки, че до датата на влизане в сила на новоприетия ЗДДФЛ, както и до фактическото влизане на Република България в ЕС, остава по-малко от месец, както и с оглед синхронизиране на Българския закон с Европейския, Ви призоваваме към спешни действия за коригиране и прецизиране на съответно коментираните по-горе текстове от ЗДДФЛ!

ПРЕДСЕДАТЕЛ СиВЗК: БОРИС ГЕОРГИЕВ



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
orange_li
"Здравно застраховане"
д-р Ирена Мишева ,
orange_li
"Основи на застраховането"
Йото Йотов, Боян Илиев, 2004