ЕВРОПЕЙСКАТА ЗДРАВНА КАРТА

Кога възниква идеята за създаване на Европейската здравноосигурителна карта?

Създаването на Европейската здравноосигурителна карта се инициира от държавните и правителствени ръководители на страните-членки на Европейския съюз по време на Европейския съвет в Барселона през март 2002 г. Там се приема план за действие, целящ отстраняване на препятствията пред географската и професионална мобилност в рамките на Европейския съюз към 2005 г., като едно от решенията, свързани с улесняването на свободното движение на хора, се отнася до създаването на Европейска здравноосигурителна карта, наричана накратко Европейска здравна карта (ЕЗК).

В резултат на това политическо решение през 2003 г. Европейската комисия публикува в своето официално издание няколко решения, с които се създава правната рамка за въвеждане на ЕЗК.

ЕЗК всъщност цели да улесни гражданите на всяка страна-членка на Европейския съюз, временно пребиваващи на територията на друга страна-членка, при получаването на спешна и неотложна медицинска помощ. Тя се отнася до всички категории временно пребиваващи граждани: туристи, студенти, командировани, служители в международния транспорт или търсещи работа.

В кои страни ще важи ЕЗК?

- във всички страни-членки на Европейския съюз (в момента те са 25 на брой, а след приемането на България и Румъния през 2007 г. ще станат 27);

- в останалите страни от Европейското икономическо пространство (Норвегия, Исландия, Лихтенщайн);

- в Конфедерация Швейцария.

По какъв начин става въвеждането на ЕЗК в отделните страни?

Всяка страна е свободна да избере дали да издаде ЕЗК кампанийно на всичките си граждани или да ги снабдява с този документ поетапно - при изявено тяхно конкретно намерение за пътуване в някоя от страните, работещи с ЕЗК. Съответната държава може също така да избира дали да издаде само Европейска здравна карта или да комбинира в един носител Националната и Европейската здравноосигурителна карти. Тези опции са предвидени, за да може всяка страна да избере най-изгодния за нея вариант - както в организационен, така и във финансов аспект

Кои страни вече издават ЕЗК?

 От 1 юни 2004 г. ЕЗК беше въведена в 15 страни – Германия, Белгия, Дания, Испания, Естония, Франция, Финландия, Гърция, Ирландия, Люксембург, Чехия, Словения, Швеция и Норвегия. До 31 декември 2005 г. картата трябва да бъде въведена и в останалите държави–членки.

Каква информация съдържа ЕЗК?

Ÿ      Засега този документ съдържа само основна информация, а именно :

Ÿ      Име и презиме на притежателя на картата;

Ÿ      Единен граждански номер;

Ÿ      Период на валидност на картата;

Ÿ      Код ISO на страната–членка;

Ÿ      Идентификационен номер (или името) на здравноосигурителната институция, която я издава;

Ÿ      Номер на картата (за намаляване на риска от фалшификация).

Към 2008 г. се предвижда да стартира поетапното преминаване на ЕЗК към електронен носител. Това ще даде възможност тя да носи и чисто медицинска информация за пациента, което още повече би подобрило качеството на неговото обслужване в чужбина. Все още обаче не може да се прогнозира в какви срокове ще се осъществи преминаването на ЕЗК към електронен носител. За да се осъществи това преминаване, трябва да се създаде съвместимост между различните национални информационни системи, което не е лесна задача и в момента е обект на проучване от специалисти от Европейския съюз.

Какви предимства дава ЕЗК?

ЕЗК е предназначена да замести комплекта от формуляри, които в момента са необходими за получаване на спешна или неотложна помощ при временно пребиваване в страна–членка на Европейския съюз. В зависимост от категорията на пътуващия гражданин (турист, студент, пенсионер и т.н.) формулярите дават право или само на спешна, или на спешна и неотложна помощ. Освен това, при сегашното положение след пристигането в страната, в която временно ще пребивава, пътуващият гражданин е задължен да представи формуляра в съответната здравноосигурителната институция, което за него представлява допълнителен ангажимент.

Въвеждането на ЕЗК съкращава и опростява бюрократичните процедури, тъй като се премахва необходимостта от попълване на формуляри при всяко пътуване на лицето в чужбина, както и отпада необходимостта от посещение на местната здравноосигурителна институция. Достатъчно е притежателят на ЕЗК да я представи на лекаря и вече по отношение на спешната и неотложна помощ той се третира като гражданин на страната, в която пребивава, а разплащането за оказаната му услуга става след това между здравноосигурителните институции на собствената му страна и на страната, в която временно пребивава. Разбира се, за да се случи това, пациентът трябва да е получил медицинска помощ в здравно заведение или при лекар, които работят с местната здравноосигурителна институция.

Въвеждането на ЕЗК стана причина и за премахване на разликите в правата на отделните категории временно пребиваващи граждани и сега вече те всички имат право както на спешна, така и на неотложна медицинска помощ.

Кой има право да притежава ЕЗК?

Гражданите трябва да знаят, че ЕЗК удостоверява техните осигурителни права – т.е., за да им бъде издадена ЕЗК, те трябва да са осигурени и да не са загубили правото си на обезпечения (според българското национално законодателство това означава: да не са прекъсвали плащането на здравноосигурителните си вноски за период, по-голям от 3 месеца).

ЕЗК е индивидуална. Това, че един член на семейството притежава такава карта, не разпростира правата му и върху останалите членове на семейството.

Колко време ще важи ЕЗК след нейното издаване?

Държавите-членки сами избират периода на валидност на ЕЗК, които издават. Въпреки тази гъвкавост обаче, Европейската комисия препоръчва този период да покрива цялото временно пребиваване на съответния гражданин в чуждата страна. Картата може да бъде издавана и за период от една година или повече, което ще бъде допълнително улеснение за често пътуващите граждани, както и за студентите.

Кой ще води борбата с евентуалните фалшификации?

Европейската комисия задължава всяка страна да въведе мерки за борба с фалшификацията на ЕЗК, както и да предвиди съответни наказателни мерки при установяването на такива нарушения.

Дава ли ЕЗК възможност за получаване на медицинска помощ, различна от спешната или неотложна лекарска намеса? Кои заболявания се считат за спешни и неотложни?

На практика притежателите на ЕЗК имат право на всяка необходима медицинска помощ, която им дава възможност да продължат престоя си при безопасни медицински условия. С други думи, те няма да бъдат задължени да прекъснат престоя си преди планираната дата с цел връщане в страната по местоживеене поради необходимост от лечение на остро възникнало заболяване или внезапно обостряне на симптомите на хронично съществуващо заболяване. Спешната и неотложна помощ се простира до там, докъдето лекуващият лекар прецени, че вече е отстранена непосредствената опасност за живота и здравето на пациента.

Всяка друга извънболнична (амбулаторна) помощ за състояния, които не представляват непосредствена опасност за здравето и живота на пациента, може да се оказва на осигурения пациент, но при две хипотези:

Ако осигурителната институция предварително е дала съгласието си за оказването на тази медицинска услуга и е удостоверила това чрез издаването на пациента на съответен формуляр, тя я заплаща изцяло.

Ако няма предварително съгласие на осигурителната институция, пациентът заплаща оказаната услуга, но след това осигурителната институция му възстановява тази част от сумата, която би платила за същата услуга на територията на собствената си страна. Останалата част от сумата (ако има разлика) остава за сметка на пациента.

Болнична помощ се оказва за сметка на осигурителната институция, само ако тя предварително е дала разрешение за това.

По информация на НЗОК