Единният европейски пазар на застраховката “Гражданска отговорност” -- ФРАНЦИЯ

През 1998 г. 462 застрахователни компании са под френски контрол, 439 от тях са застрахователни и 23 – презастрахователни. Застрахователните се състоят от 99 животозастрахователни компании, 33 предлагат животозастраховане и общо застраховане, 307 са общозастрахователните компании. 423 от застрахователните компании са френски, 256 от които са акционерни дружества, 164 са взаимозастрахователни кооперации и 3 са държавни. Традиционно застрахователните компании във Франция предлагат продуктите си чрез агентска мрежа. Взаимозастрахователните кооперации се характеризират със своята специализация и законоустановени цени. Към момента има тенденция на консолидация на френския застрахователен пазар. През последните няколко години броят на застрахователните компании намалява. В сравнение с другите изследвани страни значението на животозастраховането във Франция намалява, което е резултат главно от данъчните реформи, които не са в полза на повишаване на интереса към животозастрахователните продукти.

Дейността на чуждите застрахователни компании от европейското икономическо пространство във Франция чрез представителства не е от съществено значение (през 1998 г. пазарният им дял е едва 1%). Въпреки това през 1998 г. 100 от тези представителства продължават да съществуват и 561 застрахователни компании са регистрирани според изискването за свободно предлагане на услуги.

Автомобилното застраховане представлява една трета от общозастрахователния бизнес във Франция и около 10% от целия застрахователен бизнес. Извън застраховката “Гражданска отговорност” съществува застраховка на водача като специална форма на автомобилно застраховане, която се плаща за увреждане на водача при инцидент, причинен по негова вина. Тази застраховка се ползва от 50% от клиентите. Взаимозастрахователните кооперации играят важна роля в автомобилното застраховане. През 1998 г. пазарният дял на петте най-големи групи в автомобилното застраховане е около 44.1%.

На френския пазар на автомобилни застраховки се наблюдава интензифициране на конкуренцията. През 1998 г. въпреки нарастващия брой автомобили премийните приходи от автомобилни застраховки намаляват, тъй като премийните нива падат с 3%.

Във Франция автомобилните застраховки се продават по различни начини. Извън агентите, брокерите и директните продажби, дистрибуцията чрез банки и предприятия има голяма роля.

До 1970 г. премиите по застраховка “Гражданска отговорност” са се калкулирали според определени основни фактори. Установената тарифа се е калкулирала от Асоциацията на застрахователите и приложението й се е контролирало от Министерството на икономиката и финансите. Само за взаимозастрахователните кооперации без агентска мрежа е имало преференциална система, което им е позволявало да заемат пазарен дял с ниски премии. Това означава голямо предимство за взаимозастрахователните кооперации, което е елиминирано през 1970 г.

През 1986 г. контролът върху премиите е отменен и застрахователите вече определят тарифите си в широки граници.

Според закона всяка застрахователна компания трябва да калкулира препоръчителна тарифа, която е съобразена с фактори, като тип на автомобила, регион и използваемост. Освен това при фиксирането на препоръчителните тарифи застрахователят може да използва и други допълнителни фактори, като пол, кръг на ползватели. Те трябва да бъдат представени в Министерство на икономиката и финансите и са база за правното определяне на система “Бонус-малус”. “Бонус-малус” класификацията може да се променя само в случай на смяна на автомобила или на застрахователната компания. При наличие на втори автомобил у застрахования той се поставя в същия клас като първия автомобил.

Понякога има лимитирано доплащане за водачи, притежаващи свидетелство за правоуправление по-малко от 3 години или при липса на застраховка през последните три години.

Застрахователните компании са длъжни да се отнесат към всяка молба за застрахователно покритие според индивидуалните фактори, формиращи тяхната препоръчителна тарифа.

Ако човек не може да намери търсеното покритие на свободния пазар, то ще му бъде определена компания от “Bureau Central de Tarification” (ВСТ). Този застраховател ще приеме да сключи договора. Тарифата се калкулира от ВСТ.

Асоциацията на застрахователите формира набор от препоръки относно тарифите. За тази цел са обособени 10 автомобилни класа, 17 региона и използваемост (а като алтернатива се използват изминатите километри за една година). Асоциацията периодично изработва нова тарифна система, която е основа за препоръките на асоциацията.

Дори и след отпадането на контрола върху тарифите, застрахователните компании следват препоръките на асоциацията. Определянето на различните автомобили според десетте автомобилни класа, въведени от асоциацията, е според следните фактори: капацитет на двигателя, максимална скорост, цена и гориво. Освен определените фактори се използват и допълнителни, които са различни за съответната застрахователна компания.

Системата “Бонус-малус” няма твърдо разделение в класовете, понякога премията се формира за всеки застрахован индивидуално според следните правила: след всяка година без щета, премията намалява с 5%, а след всяка година с щета премията нараства с 25% на щета. Нарастването е само 12.5%, ако водачът има частична вина. Най-ниската премия е 50%, а най-високата - 350%