Йордан Кифов: Играта на застрахователния пазар е изключително сложна и деликатна / коментарно /

19 Май 2006 г.,zastrahovatel.com
Йордан Кифов, изпълнителен директор на ЗД „Бул инс” АД, за задължителната застраховка „Гражданска отговорност”,за вноските в Гаранционен фонд,за стикерите,за вътрешната задлъжнялост и фалитите

Както ви уведомихме – на 30 март след приключването на Общото събрание на ЗД „Бул инс” АД изпълнителният директор на дружеството Йордан Кифов даде пресконференция, която всъщност бе един непринуден разговор по проблеми на застраховането в нашата страна. В брой 7 на в. „Застраховател” публикувахме специалното интервю с него, а сега ви предлагаме отговорите му на въпроси, зададени от присъстващите журналисти. В тях той пое отговорността си като председател на Комисията по автомобилно застраховане към Асоциацията на българските застрахователи, като член на УС на Гаранционен фонд и на АБЗ и като изпълнителен директор на ЗД „Бул инс” АД.

Тъй като разговорът бе продължителен и обхващаше много теми, сред които преобладаваше тази за задължителната застраховка „Гражданска отговорност, няма да маркираме дословно въпросите, а чрез отговорите му ще ви изложим мислите и позицията на г-н Кифов по тях.

По въпроса за изплащане на щети по „Гражданска отговорност” от Гаранционен фонд.

* Трябва да се знае от всеки, че Гаранционен фонд обезщетява само хора, увредени от водачи на МПС, които нямат сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност”.

* Ако имате полица на застраховката „Гражданска отговорност” и застрахователят ви е фалирал, ще си плащате щетата сам до гроб.

Ние и Европа

* Положението е страшно по простата причина, че Европа не се натиска да влиза в България напротив ние се натискаме да влезем в нея. Но Еворопейският съюз има изисквания. Какви са те? Обяснявам съвсем елементарно – Европейският съюз е едно строго организирано семейство. А ние ще влезем в него и ще започнем да чупим, да трошим и да убиваме, без да има кой да плаща за това. Нещо, което Европа няма да ни позволи. Ами вие ще допуснете ли у вас да влезе някой да ви изпочупи всичко в къщата ви и да си излезе ненаказан? Тук става дума за плащане. Аз ви говоря за това, имайки предвид, че с нашия манталитет в бъдеще ще се получи така, че ще има застрахователни компании, които няма да са в състояние да изплащат щети след събития. И не става дума за това, че те са събрали малко премиен приход, а за това – от малкото, което са получили, колко е останало.

* Тази година аз като изпълнителен директор на ЗД „Бул инс” АД се принудих да сваля цените за застраховката „Гражданска отговорност” заради колегите. Знаете, че нашето дружество винаги е държало висока премийна ставка във всички видове застраховки. В момента за съжаление се наблюдава събаряне и на пазара по автомобилно застраховане като цяло заради невъзможността тези средства по „Гражданска отговорност” да влязат в дружествата.

За вътрешната задлъжнялост (регресите)

Много пъти съм споделял и един друг проблем – на практика той е много съществен, защото се отнася до вътрешната задлъжнялост между застрахователните компании. Размерът на тази вътрешна задлъжнялост е огромен. Това е така нареченият въпрос за регресите. Той съществува между всички играчи на пазара. През тази година ние лично излизаме от тази ситуация, защото направихме скок по отношение на „Гражданска отговорност”. Удвоихме си приходите и сега ще можем да балансираме в това отношение вземанията си от другите дружества, тоест спряхме да ги кредитираме. Досега ги финансирахме на практика, защото ни забавяха плащанията. А и вече в Кодекса за застраховане има вратичка, която ни позволява да си поискаме тези пари чрез надзора.

* Общата методика ще помогне най-вече на масовия гражданин в смисъл, че ние сме дали минимални прагове на обезщетение по застраховката „Гражданска отговорност”, под които да не може да слезе нито едно застрахователно дружество. Досега те не съществуваха и доста дружества, които се изживяваха като големи застрахователи по тази застраховка, с най-различни екстри и примамки към застраховката плащаха по особен начин.

И преди тази методика ние си уреждахме вземанията, но в случая не става въпрос за това някой да ни определи размера, а става въпрос за нежелание за плащане по принцип.

Проблемът може да е и на съдебната система, но ти не можеш да водиш постоянно дела срещу всички, това е пълен ужас! На пазара всички играчи трябва да се разплащат в рамките на един-два-три месеца максимум.

Понеже стана дума за вратичката, която отваря новият Кодекс за застраховане ще ви отговаря, че на вътрешната задлъжнялост никой не обръщаше внимание, тя не беше изобщо тълкувана. А сега този въпрос може вече да се поставя съвсем официално по силата на кодекса. Тази задлъжнялост може да обърне пазара защото реално погледнато, много дружества имат да взимат пари от тези, които им ги дължат. Те от своя страна не се разплащат към тях, а изплащат щетите по „Гражданска отговорност” гражданите и по такъв начин се изживяват отново като много добри платци по застраховката „Гражданска отговорност”. И така хората се заблуждават.

* Нещата вече тръгнаха в правилната посока, но ще следват страхотни катаклизми на пазара по „Гражданска отговорност”. По тази причина ние сме доста консервативно настроени. Тази застраховка ще е основният проблем и тя ще се превърне в препъникамъка на целия застрахователен пазар. От нея ще зависи абсолютно всичко.

Преди повече от година предсказвах, че това ще се случи, но много хора почерпиха дивиденти, като заявяваха че пазарът се освобождава и лошите застрахователи няма да взимат 150-160 милиона лева от гражданите, че те вече ще си купуват много евтини застраховки. Това беше абсолютен мехур, който се спука. А на всички тях трябва да им е ясно, че истината е друга и че идва лошото, за което тези някои застрахователи изобщо не говорят.

Затова аз бях единственият, като председател на Комисията за автомобилно застраховане към АБЗ, който се противопостави изключително енергично против премахването на минималните рискове премии от 1 януари 2006 година. Тъй като ние сме в условия на преход, а те предполагат нелоялна война между дружествата. И всичко стана точно така.

Като казвам, че мехурът се спука, имам предвид, че вече всички дружества осъзнават, че пари няма, не само за изплащане на обезщетения, а за всичко. Защото не можеш да събираш премии от порядъка на 40-70 лева и в същото време да носиш отговорност за един милион лева. Ето защо повтарям, че всичко това ще рефлектира върху пазара, и то много сериозно. Няма изход от тази ситуация освен фалити, консолидации… Тези процеси може да се позабавят във времето, но не могат да се избегнат! Когато оставиш такъв проблем да виси във въздуха, той натежава, в един миг се връща като бумеранг и те смачква.

До това положение можеше да не се стигне само ако не бе освободен пазарът. При всички случаи моето предложение бе той да се освободи след влизането ни в Европейския съюз. Тогава нещата щяха да бъдат съвсем други. В Германия този преход е бил цели 9 години, като имате предвид каква е нейната икономика и какви са приходите на нейното население. В такъв случай за какво говорим ние с нашата прибързаност? Значи ние искаме да бъдем по европейци от европейците! В заключение ще ви кажа, че пазарът е объркан безумно от безумни стъпки.

* За фалитите.

Покрай малките, които фалират или ще фалират, ще фалират и големите дружества, които надлежно събират пари, защото се принуждават да свалят тарифите. И си плащат надлежно. А тези, които не искат да платят, ще отмъкнат парите. Сами си направете сметка. Когато тарифите се свалят от 170 на 70 лева, колко пъти се намалява възможността това дружество да плаща обезщетения. И куриозът е в това, че то е невинно, а другите, които са сключили надлежно полиците си и са работили нормално досега на пазара, ще пострадат. А на него в никакъв случай нито една компания не е сама за себе си. И в този смисъл не трябва да се допуска фалит на нито едно дружество, колкото и да е в тежко състояние. То трябва да се обедини с друго, да бъде оздравено или да се поеме портфейлът му. Пресен е случаят с „Юпитер”, компанията още не е обявена във фалит. Тъй че играта на застрахователния пазар е изключително сложна и деликатна и всяко едно смъкване на премиите надолу е ужасно, при положение че идват отговорности за хиляди и милиони евро.

* За интереса на чуждите застрахователи към нашия пазар.

Той не може да не е голям от тяхна страна, защото застраховането е гръбнакът на икономиката. Позициите на застрахователите са дълги, не са къси като тези при банкерите. Това е кръвоносната система на индустрията. Не случайно ние сме длъжни да закупуваме държавни ценни книжа и сме основни кредитори на държавата.

* За гаранциите

С учредяването на Националното бюро „Зелена карта” създадохме лостове за гаранции. Всички членове на бюрото участват с по 600 000 евро банкова гаранция. В случай че някой не си изпълни задължението, всички взимат участие в плащането. В бъдеще обезпечителният фонд, за който много се говореше, ще бъде част от системата „Зелена карта” – Гаранционен фонд. Но за минал период трудно може да се вмени подобно задължение на компаниите членове на „Зелена карта”. За това трябва да узреят самите застрахователни дружества. Тоест на пазара да останат истинските играчи, другите да изчезнат – те или ще се обединят с някое друго дружество, или някой ще ги купи. Всичко това ще стане от само себе си. Всеизвестно е, че малките риби, и то живите, ги изяждат големите риби. А мъртвите пък други ги ядат, крокодилите например. Празно няма на пазара. Но лошото е, че в цялата тази система ще изгорят изключително много невинни граждани, които нямат хабер кое дружество би могло да продължи напред и като си вземе от него полица за „Гражданска отговорност” дали може да спи спокойно.

Време е вече да престанем да смятаме, че някой друг трябва да мисли за нас. Най-малкото, което е задължен всеки гражданин, е да си направи справка при даден брокер, да поиска съвета от човек, който продава оперативно интересуващата го застраховка и има лиценз за това. Нека най-после се знае от всички, че брокерите защитават интересите на застрахованите. Те са звеното, което им препоръчва застраховки и застрахователни дружества и после защитава интересите им. Когато нещо не знаеш, обикновено питаш, а като питаш, си плащаш – така е по света. Няма друг принцип. Спестиш ли – можеш да спечелиш, но и да изгубиш – рискът остава у тебе! На този свят има едно основно правило – всеки е длъжен да бъде умен, не може никой друг да мисли вместо теб. Тук ще добавя и това, че има агенти, които са изключително находчиви. Те са много вещи и могат да насочват в правилната посока гражданите. Някои от тях правят приходи за по половин, един милион лева. У нас все още няма закрепостени агенти, те имат разрешение да работят за всички дружества на пазара. Печелят от комисионите, а те са основният двигател при капитализма. Без тази мръсна дума „комисиони” няма движение напред и нагоре.

* За вноските в Гаранционен фонд

Отчислението, вноската на всяко дружество, което сключва застраховката „Гражданска отговорност” в Гаранционен фонд, е 2.30 лв., а не 3.70 лв. Ако някоя компания обявява втората цифра, значи че тя е абсолютно некоректна към клиентите си. Значи тази вноска представлява задължението на всяко дружество да отдели от парите на застрахования в Гаранционния фонд за изплащане на обезщетения на пострадали от водачи на МПС, които нямат сключена застраховка „Гражданска отговорност”. Пак повтарям – тази сума е 2.30 лв. Надзорът бе принуден да я фиксира не в процент, а в абсолютна стойност, защото тарифите паднаха много надолу.

* За стикерите

Цената за тях няма нищо общо с Гаранционния фонд. Всяко дружество си плаща за тях надлежно на съответната печатница. Тези пари не минават през Гаранционен фонд. Въпросът със стикерите е отдавна уреден по този начин.

Трябва да признаем, че стикерите свършиха, вършат и ще вършат много добра работа. Излезте по която и да е улица и ще констатирате, че няма кола без стикер. Това означава, че полицията може да упражни контрол за секунди. Целта на стикерите беше българинът да припознае своята отговорност към обществото, която беше позабравил. Защото ние не можем да влезем безотговорни в Европа. Вече има известна чуваемост в това отношение, но явно на българина трябва да му се бръкне по-дълбоко в джоба, за да разбере за какво става дума. Страшното е да не ви връхлети автомобил и да ви нанесе вреда водачът му, който няма застраховка „Гражданска отговорност”. Това е проблемът.

Има и една малка подробност – Гаранционният фонд след това регресира към този човек. И тогава става още по-интересно. Времената вече са на принципа „Чупи-купи”! Не можеш да трошиш, да унищожаваш безотговорно! А отговорностите са страхотни – представете си, че от немарливост не си подновите полицата и се случи тежко увреждане на автомобила ви, примерно отиде ви колоната. Това предполага ново купе за 150 000 евро! Фондът ще ги плати, но ще регресира към виновния водач, тогава господ да ви е на помощ! До неотдавна имаше едно понятие „длъжник”, което бе разпространено много широко – всеки взимаше пари, без да ги връща. Вече влизат частните съдия-изпълнители и…

Всичко става все по-сложно и по-сложно, а трябва да влезем като нормални хора в Европа.

Играта на бедни и богати е страшна. Бедните сме ние, а влизаме при богатите. При тях летвата е вдигната много високо и ти казват: „Хайде скачай”! Да, ама ние все гледаме и искаме отдолу да минем, под нея. А животът струва пари. Това е много сериозен проблем, защото Гаранционният фонд носи отговорността и трябва да извади пари, ако някой гражданин излезе без застраховка от България и бутне чуждестранен гражданин. И при положение, че фондът падне под три милиона лева, по закон всички играчи на пазара трябва да го попълнят. Все едно, че са негови акционери. Значи падне ли тази цифра под 3 милиона, надолу, всяко дружество, което извършва застраховка „Гражданска отговорност”, е длъжно пропорционално на пазарното си участие да внесе пропорционална сума за възстановяването й в Гаранционен фонд. А той тепърва ще се пълни, тъй като ще започне масово събиране на глобите, които са над 6 милиона лева, събрани от нередовните водачи. Имаме уверението, че тези средства ще постъпват в Гаранционен фонд.

* Положението със застраховането на автомобила от гражданите става много тежко, защото – за да имаш кола, трябва да имаш и средства. Като нямаш такива, ще се лишиш от колата си и ще преминеш на мотоциклет. Ако и за него не ти стигат средствата, ще се задоволиш с мотопед или с колело. И него ако не си в състояние да си купиш – тръгваш и вървиш пеша! Това е положението! Аз може да искам да си имам самолет, но няма да го купя, защото не съм в състояние да си платя гражданската отговорност. Всеки трябва да изхожда от собствения си джоб. Това,че до вчера си карал автомобил, не значи, че и утре ще го караш. И всички пак хвърлиха вината върху застрахователите, като казват, че това се правело за тях. Но нещата са такива, каквито са. И трябва един път завинаги да се разбере, че това са изискванията на Европейския съюз. Застрахователите не искаха да хвърлят тази бомба на пазара.

И в края на разговора ни ми позволете да ви изкажа убеждението си, че колкото и да са лоши нещата на застрахователния пазар и на пазара по „Гражданска отговорност”, те ще се оправят един ден. Нали знаете кой е принципът в такива случаи – те трябва тотално да се объркат, за да се подредят после в нормалния си вид. Ние доказахме на целия свят, че правим своя преход по този именно начин. Но България вече се съвзема и всички се надяваме, че ще тръгне напред главно чрез икономическото си развитие. То именно ще създаде благоприятните условия за нарастване покупателната способност на хората. Значи ще се увеличават възможностите им за такова застраховане, каквото съществува в Европа и в света.

Записа Петър Андасаров



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Основи на застраховането"
Йото Йотов, Боян Илиев, 2004
orange_li
"Имуществено и лично Застраховане"
Христо Драганов Марин Нейков, 2000
orange_li
"Застраховане"
Проф,Христо Драганов, Боян Илиев, д-р.Ирена Мишева,