Даниела Конова: Eдва 9% от българите са застраховали имуществото си срещу бедствия

10 Април 2006 г.,zastrahovatel.com
Даниела Конова, председател на УС на Асоциацията на българските застрахователи

Г-жа Конова, как ще се отразят според вас последните природни бедствия – наводнения и земетресения – върху застрахователния пазар?

- От началото на месец февруари застрахователите отново са разтревожени от природните катаклизми. През 2006 г. можем да говорим не за проявлението на риска наводнение, а за риска проливен дъжд. Разликата в сравнение с това, което те преживяха през лятото на 2005 г. е че случващото се сега е много постоянно, макар и като проявление в по-малки размери. Наводненията и избиването на подпочвени води е в изключително много райони в страната и е силно дебалансирано – такова е например постоянството в подпочвените води в района на Ихтиман. Друг регион, който не беше засегнат през 2005 г., сега е Видинският, с проявление на риска наводнение. Засегнат е и районът на Шумен. Друго тревожно и неприятно през последните месеци са последователните земетресения, които се случват в района на град Кърджали. Това е опасно както за застрахователите, които ще изплащат обезщетения при евентуално настъпили събития, така и за хората, живеещи там.

Как ще коментирате появилите се напоследък в електронните медии мнения на недоволни клиенти на застрахователни компании, които твърдят, че няма да получат обезщетения, въпреки че имат полици за частни имоти или за сгради на фирми?

- Много е важно, когато клиентите сключват застраховки, внимателно да прочетат клаузите и условията на договора, да разгледат кои рискове се покриват и кои са изключените рискове. Не е важно само да имаш полица, по-важно е какво покрива тя в случай на евентуално застрахователно събитие. Голяма част от хората се подлъгват от евтините цени и си правят застраховка само на основни и частични рискове. Така застрахователите впоследствие са в правото си да откажат обезщетения. Като пример мога да дам района на Ихтиман, където след наводненията през август м.г. е изградена инфраструктура по ж.п. линията. Сега от наводненията в началото на м. февруари тя отново беше разрушена. Там където влиянието на природата е засилено и където изпълнението на строителството е било некачествено, отново има поражения.

Имате ли информация за състоянието на земеделските култури след последните проливни дъждове?

- Смята се, че пораженията в този пазар са частични. През тази година се проявява рискът измръзване на културите, но няма тотални, а само епизодични щети. Те са в районите на Ямбол, Провадия ,а през последните седмици има проявление на риска наводнения.

- След трите вълни на потопа през 2005 г., както и сега след земетресенията и наводненията, може ли да се каже, че хората мислят повече за превантивни мерки на имуществото си, забелязва ли се раздвижване на застраховките на домовете им?

- Застрахователите установяват, че няма драматичен ръст в сключването на нови застраховки, които покриват тези страшни събития. Въпросът за защитата на населението и за справедливото покриване на щетите продължава да бъде отворен.

Застраховането на домашно имущество като брой застраховки като тенденция е доста по-слабо, ако го сравним с другите видове полици. Що се отнася за застрахователната сума и застрахователната премия, ако средният ръст за пазара е около 25%-30% ежегоден ръст, то при застраховките на домашно имущество ръстът е 15%-20%. Така че говорим за по-слаб темп на нарастване на този сегмент.

- Какви са тенденциите, ще има ли задължително застраховане на домашното имущество със закон?

-По тази тема се даде гласност през месец февруари, когато АБЗ по инициатива на Комисията по бедствия и аварии към парламента беше поканена да изрази своята позиция. Междувременно обаче се появиха и други тези за доброволност или за създаване на доброволно пулово образование от отделни застрахователни компании, които да покриват тези рискове. Това, което УС на АБЗ многократно е казвал е че каквото и решение да се вземе, то трябва да се подкрепи от всички компании, които ще участват в такова сдружение, да има пълно единомислие и ще се изпълняват поетите ангажиманти в дългосрочен период. От друга страна, такова решение се нуждае и от политическа подкрепа, за да не се допуска колебаещо се законодателство в сферата на обезщетяването при катастрофични рискове.

 

- Застрахователният бизнес среща ли подкрепата на държавата в лицето на Министерството по бедствия и аварии или, напротив, държавата все още поема ангажимента да обезщетява гражданите при евентуални природни бедствия?

- След като държавата разполага с нужните средства да обезщети пострадалите, смятам, че тя в известен смисъл подлъгва хората. Те от своя страна продължават да вярват и се надяват, че ако се случи природно бедствие, ще имат държавно обезщетение, а не мислят за имотите си като отговорни стопани.

Мисля, че ще е нужно доста време държавните мъже да бъдат убедени и да направят ясен паралел между двата полюса - докъде трябва да се простира държавата и от къде се намесват частните интереси. В момента обаче е много актуална темата за социалната политика спрямо българите, затова застрахователите не могат да очакват по-сериозни действия от страна на държавата.

Обнадеждаващо е все пак, че на последното заседание на междуправителствената комисия по бедствия и аварии, ръководено от г-жа Емел Етем, бе изразено становище, в което се говори в перспектива за защита на населението, а не за обезщетяване за изминал период. На всички заседания, на които сме участвали като страна, се повдига въпросът за вече подготвения Закон срещу кризи и бедствия. Той ще бъде обсъден и съгласуван със застрахователната гилдия, тъй като в него ще има специално разработена част, в която ще е застъпена застрахователната дейност. Проектът предвижда първоначално в един 5-годишен период пулът да покрива риска от земетресение, а последователно да се включват допълнително и рисковете от наводнения, бури, свличане на земни маси.

В същата комисия беше взето решение за провеждане през втората половина на месец май на кръгла маса по темата. В нея ще участват освен български застрахователи и представители на Световната банка като институция, която би подкрепила реализирането на подобен проект. Така че в момента АБЗ е в процедура на подготовка на този форум. Ще бъдат поканени също и представители на асоциациите на застрахователите от други балкански страни, които дискутират тази тема – Румъния и Гърция.

- Имате ли информация за квотата на щетите в имущественото застраховане за 2005 година?

- За съжаление обобщените резултати на застрахователните компании още не са ясни, тъй като нормативният срок за представяне на отчети и баланси в КФН за изминалата година е 31 март т.г. След като се получат тези справки, би могло да се направи анализ спрямо щетите през 2004 г. и 2003 г., но това с по-прецизна статистика може да стане в средата на месец май. Обичайно би следвало да се очаква ръст на щетите, тъй като повечето кампании имат сключени презастрахователни договори със задействане на катастрофична клауза. За нея имаше пълното основание през изминалата година. Освен увеличения размер на изплатените обезщетения за имущество ще бъде констатирано и увеличение на получените обезщетения от презастрахователи.

Интервю на ИЛЕАНА СТОЯНОВА



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Юбилейна научна сесия посветена на личността и творчеството "
Проф. д-р Велеслав Гаврийски Академик Иван Стефан,
orange_li
"Управление на риска"
Христо Драганов, 2003
orange_li
"Застрахователно право "
Велеслав Гаврийски,