Градушките зачестяват - застраховките си стоят на едно ниво

27 Ноември 2017 г.,zastrahovatel.com
Албена Алексиева


Бедствието от началото на юли може да докара до фалит някои от фермерите


 

Ситуацията с имущественото и селскостопанското застраховане срещу бедствия напълно оправдава израза „кучетата си лаят, керванът си върви“. Миналата година през юли градушка затри продукцията на стопаните от Пловдивско и по този повод пак писах материал. Тогава стана ясно, че селскостопанското ни застраховане крета на нивата от 1940 година. Погледнах и по-стари статии във вестника от предишни години и ги сравних със ситуацията днес – всичко си е постарому. Различните сценарии за промяната на климата, които учените и застрахователните експерти изготвят, ясно сочат тенденция на зачестяване на бедствията у нас. И тази година месец юли го доказа със силни бури, обилни дъждове и градушки, които паднаха на много места в страната между 2-4 юли. Реки и язовири преляха, наводнени пътища бяха затворени, а на някои места беше обявено бедствено положение. Стихията нанесе щети за милиони левове. Най-силно засегнати бяха населените места в Северна България. В Самоков река Боклуджа преля и наводни много домове, детски градини и обществени сгради. Пороен дъжд наводни десетки къщи и дворове в карловския град Баня, нанесе поражения и върху пътната настилка и наводни дворове и къщи. Във врачанското село Чирен пороят повреди бетонни плочи на канал. Общинската управа в Мездра оцени щетите от градушката на 140 хиляди лева. Бедствието не подмина Русе. В интернет дори се появи любопитна снимка на известен в града юрист, покрил колата си с рогозки и килими, за да не пострада возилото от стихията. Зевзеци определиха решението му като „арт инсталация“ и го нарекоха русенския Кристо.

Всички застрахователи както винаги реагираха много бързо и удължиха периода за уведомяване за щети и огледи както по имуществото, така и по автомобилите. Някои дружества дадоха срок до 17-18 юли, а други - до края на месеца. Като цяло сега бедствието беше далеч по-щадящо в сравнение с кошмарния 8 юли 2014 година, когато невиждана градушка помля всичко  в София. От компаниите посочиха, че сега най-пострадали са били районите „Люлин“ и „Надежда“. Все още е рано да се обобщи ситуацията, но започнаха да излизат и първите данни.

По информация на Андрей Александров, главен оперативен директор на застрахователна компания „Алианц България“, до момента в дружеството са регистрирани над 470 щети на имущество и 954 по каско от различните райони в страната. Създадена е организация за бързо обслужване на клиентите и само седмица след събитията са извършени огледи в почти всички засегнати региони. „Част от нашите клиенти с имуществени щети вече получиха своите обезщетения“, посочи Александров. Дружеството е изплатило веднага след събитието авансово обезщетение от 500 000 лв. на един от най-пострадалите в региона на гр. Левски свои клиенти още преди да бъде готова цялостната оценка на щетите. „Целта ни беше да намалят до минимум загубите и да могат по най-бързия начин да възстановят нормалния си ритъм на работа“, подчерта главният оперативен директор на „Алианц България“. „Да разчиташ на съдействие в критичен момент, да получиш своевременна подкрепа и да надхвърлиш очакванията за обслужване е това, което търсят потребителите. Ежегодните проучвания, които правим, показват, че клиентите ни предпочитат именно заради качествените продукти и обслужването, което получават при настъпване на щета. С действията си дружеството ни за пореден път доказа, че е сигурен и надежден партньор при преодоляване на неблагоприятните последици от настъпили събития“, обобщи Александров.

От застрахователна компания „Бул инс“ съобщиха за в. „Застраховател прес“, че до редакционното приключване на броя в компанията са подадени около 550 заявления от София за обезщетения по застраховка автокаско и около 80 - от провинцията. Повредите основно са по покривите и калниците на возилата, по-малко са по прозорците и страничните огледала, уточни Милен Драмалиев, директор на дирекция „Връзки с обществеността“ в компанията. Средните обезщетения варират по около 2000-3000 лева. Драмалиев подчерта, че експертите на дружеството обработват бързо подадените заявления. Компанията прилага в доверените сервизи новаторската технология за вакуумно изтегляне на вдлъбнатините, която щади повърхността на колата и не нарушава боята. Подадени са и заявления за обезщетения по имуществените полици, като главно пораженията са нанесени от наводненията след проливните дъждове. Мобилните екипи на „Бул инс“ правят огледи в населените места извън столицата и резултатите все още се обработват.

От застрахователна компания „Лев Инс“ също съобщиха, че са регистрирали щети по застраховки автокаско, „Имущество“, както и по „Земеделски култури“. Павел Димитров, изпълнителен директор на компанията, за пореден път обаче посочи, че въпреки бедствията няма повишено търсене на застраховки за дома. Темата е стара и постоянно се коментира след всяко бедствие - земетресение, наводнение, градушка и пр., но малко след като то отмине, за съжаление потъва в забрава и така до следващия път. „Липсата на интерес може да се обясни с факта, че гражданите не са запознати, че държавата спря изплащането на имуществени щети, причинени от бедствия. По отношение на застрахователния пазар на Балканите – в Румъния и Турция има катастрофичен пул, поради което покритието е голямо. В останалите страни, в това число и България, имущественото застраховане все още не е водещо за общозастрахователния пазар и поради тази причина проникването е малко“, посочи Димитров. Средните цени на имуществените застраховки са между 20- и 150 лв. в зависимост от избраните рискове и лимити. Същата е ситуацията и при земеделските застраховки. Те се сключват предимно с ДФ „Земеделие“, като при тях цените варират в широк диапазон и зависят от застрахованите култури и местоположението им. Тарифните числа са от 2- до 10% от конкретно определената застрахователна сума. Павел Димитров прогнозира, че най-вероятно и земеделските, и имуществените застраховки през тази година ще останат на нивата от 2016-а.

Щети по земеделските култури бяха регистрирани от различни производители в страната. Голяма част от реколтата в Плевен, Ловеч, Търговище, Разград, Враца, Софийско пострада или бе унищожена. В град Левски ледени късове с големината на топка за тенис сравниха със земята 120 декара реколта на една от големите ферми за биозеленчуци. Щетите, по предварителна оценка, възлизат на над 1,2 млн. лева. Фермата спря работа, а над 200 души останаха без препитание. От Асоциацията на земеделските производители предупредиха, че ще има фермери пред фалит.

Веднага след бедствието министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов свика Консултативния съвет по зърното. От министерството отчетоха, че напълно унищожени са 135 хил. дка земеделски земи. Между 50% и 100% са пострадали 245 хил. дка. Най-тежките загуби са регистрирани при слънчогледа (60 хил. дка) и пшеницата (240 хил. дка). Постъпилите във ведомството заявления за обезщетения надхвърлят 730, разпределени в три групи според броя – най-много са тези от Търговище и Плевен, на следващо място са от Русе и Велико Търново и на трето място са от Шумен, Разград, Враца и Ловеч, съобщиха от „Агрозона“. Служителите са обработили 630 от тях и продължава да работи над останалите.

В разгара на противоградовия сезон служители на ракетните полигони за борба с градушките излязоха на протест срещу ниското заплащане и унизителните условия на труд. След спешна среща със синдикалните организации в сектора министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов подписа споразумение за допълнително изплащане средно по 500 лева на ракетострелец и обеща запазване на работните места. Няколко дни след това земеделският министър постави искането на нарочна среща и посочи, че трябва да се състои публичен дебат за най-подходящия начин за финансиране на Агенцията за борба с градушките. Пред представители на общини, застрахователи и земеделски производители той посочи, че финансирането може да дойде не само от държавата, но и от земеделските производители, застрахователите и общините. 

От земеделското министерство представиха данни, според които през периода 2009-2016 г. делът на напълно унищожените площи в незащитените територии в страната е бил над 53% средногодишно от общо пропадналите площи. В  години с интензивни градобитни процеси този дял е бил значително по-голям, например през 2014 г. и 2015 г. той е бил около 75%, а през 2016 г. е превишил 67%. Напълно пропадналите площи вследствие на градушки, за които земеделските производители са поискали компенсация, през годините са варирали от 0,02% до 0,27% от всички обработваеми земи и трайни насаждения.

Делът на селскостопанското застраховане в общия застрахователен пазар на страната е незначителен - под 1%. По експертна оценка, основаваща се на данните за постъпилите отчисления от селскостопански застраховки в ДФ „Земеделие“ (4% от премийния приход), застрахователната премия в земеделския отрасъл е около 10 млн. лева годишно, при 1 620 млн. лева общ премиен приход за застрахователната система (по данни на КФН за 2016 г.).

 

Данни за пазара на селскостопански застраховки за І тримесечие на 2017 г.

 

От министерството посочиха, че планът е да се постигне 90% покритие на земеделските площи и 60% - на урбанизираните територии. Начинът за постигането на това е чрез поетапно разширяване на покритието. Територията ни се защива от градушки чрез ракетен и самолетен способ. Направено е предложение за доизграждане на системата с 4 допълнителни радарни станции. Ракетният способ до 2020 год. може да бъде разширен с изграждане на 63 нови ракетни площадки и 2 командни пункта в с. Тъжа и Любимец. Според изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Борба с градушките” инж. Ваньо Славеев най-силно застрашените области трябва да бъдат защитени точно с ракетния способ, а самолетният способ е най-подходящ за защита на останалите зони на страната, като гарантира 60% покритие.

 

Данни за напълно пропаднали площи от земеделски култури вследствие на градушка

Компенсират земеделските стопани с 2, 1 млн. лева

На свое заседание от 6 юли т.г. Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие“ прие  да се разпределят 2,1 млн. лева по Схемата за държавна помощ за компенсиране загубите на земеделски стопани в резултат на природни бедствия или неблагоприятни климатични условия, настъпили през 2016 г. На подпомагане ще подлежат стопани с констативни протоколи за 100% пропаднали площи със земеделски култури за стопанската 2016 г. в резултат на неблагоприятни климатични условия - измръзване, осланяване, наводнение, преовлажняване, градушка и суша. С държавната помощ ще се компенсират до 80% от действителните разходи за отглеждане на плодове, зеленчуци, царевица за зърно и за силаж, грах за зърно и едногодишни бобови култури, памук и други култури през изминалата стопанска година. Обезщетението за зърнени, фуражни и технически култури е 50%, а за зимна маслодайна рапица - 30%.

Стопаните, чиито площи са напълно пропаднали, но не са били застраховани, ще получат 50% от полагащата се компенсация за съответния вид култура. Това условие не се прилага при пропаднали площи в резултат на суша и помощта се изплаща без редукция на помощта. УС на фонда прие в указанията за прилагане на държавната помощ ново изискване. Според него стопаните са длъжни да декларират размера на определеното от застрахователя обезщетение за пропадналите площи през 2016 г. Заедно със застраховката те трябва да представят и документ за изплатеното обезщетение. Държавната помощ се редуцира с размера на обезщетението по застрахователната полица до размера на площите, за които се кандидатства. Кандидатите не подлежат на подпомагане, ако по тяхна вина са пропуснали да регистрират щетите си и нямат определено обезщетение от застрахователната компания.

Заявления по схемата ще се приемат в областните дирекции на ДФ „Земеделие“ от 17 юли до 11 август 2017 г. Срокът за изплащане на средствата е до 15 септември 2017 г.

 

 

Държавата увеличи с 1 млн. лева бюджета за застраховане на земеделската продукция

 

С 1 млн. лева се увеличава бюджетът за 2017 г. по Схемата за държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция, реши УС на Държавен фонд „Земеделие“. Така общата сума, с която ще се подпомогнат стопаните през тази година нараства от 1,5 млн. лева на 2,5 млн. лева.

Със свое решение от март т.г. УС на ДФ „Земеделие“ отпусна по схемата първоначален ресурс от 1,5 млн. лв. Към края на май 2017 г. заделената сума беше напълно ангажирана с подадените 309 заявления за 7 745, 62 ха обработваеми площи. Поради изчерпване на утвърдения бюджет кандидатстването беше преустановено. С допълнително отпуснатите 1 млн. лева по схемата повече земеделски стопани ще могат да се възползват от финансовата подкрепа.

Целта на подпомагането е да се насърчат малките и средни предприятия и земеделските стопани, които отглеждат плодове, зеленчуци, етерично-маслени култури и тютюн, доброволно да застраховат селскостопанската си продукция срещу неблагоприятни климатични събития. Помощта се предоставя под формата на заплащане на застрахователни премии на земеделски стопани при застраховане на продукцията. Максималният размер на финансирането, което може да получи един земеделски стопанин, е до 65% от стойността на застрахователната премия.

Заявления за кандидатстване по схемата ще се приемат до изчерпване на ресурса, но не по-късно от 31 август 2017 г. Стопаните трябва да представят застрахователните си полици в отделите „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“ (ПСМП) на областните дирекции на ДФ „Земеделие” до 29 септември. Срокът за сключване на договорите и изплащането на помощтта е до 15 декември 2017 година.

Държавната помощ за съфинансиране на застрахователни премии се прилага от 2010 г.  досега. Чрез нея се подпомагат регистрирани земеделски стопани с 65% от застрахователната премия, до 195 лв. на хектар. Данните сочат, че се застраховат около 3% от площите, а в програмата участват около 350 фермери.

През 2007 г. стартира отпускането на държавна помощ за компенсиране на загубите на земеделски стопани с напълно пропаднали площи.

Условията за отпускането на помощта са земеделските стопани да са регистрирани, да има констативни протоколи за 100% щети, като компенсирането е до 80% от разходите. Годишно отпусканите средства възлизат на около 6 млн.лв. за над 800 земеделски стопани.

 

 

Ледени топки в Испания и Хърватия, порои, а после и земетресение в Гърция и Турция

 

Поройни дъждове, градушки и гръмотевични бури обхванаха много страни.

На 14 юли част от Северна Испания се превърна в истинско бойно поле - видео оттам показа как от небето се изсипват ледени топки с големината на портокал, които се разбиват в земята подобно на снаряди. Гледката бе почти като във военен филм.

На 17 юли Гърция бе ударена от гръмотевични бури и градушки, които вилняха почти 10 часа. Образувалите се порои потопиха полуостров Халкидики. Причината бе преминаващият над Ситония циклон „Медуза“. В резултат - под вода останаха частни домове, хотели и улици, активизираха се свлачища, дървета бяха изкоренени. Най-засегнати бяха областите на Никити, Мармара, Порто Куфо, Торони и Каламици. В района бе разпоредена евакуация, а пътищата в Северна Гърция на места останаха блокирани. Заклещени останаха и много наши сънародници, избрали да почиват в Гърция. От генералното консулство на България в Солун обявиха, че няма постъпили данни за пострадали български граждани.

На 18 юли и Турция бе засегната от проливни дъждове. Истанбул бе парализиран, градският транспорт почти спря, а центърът за справяне с бедствията предупреди за риск от наводнения в града.

Също на 18 юли градушка с големина на топка за тенис причини големи щети в областта Загоре в северната част на страната. Пострадаха десетки градове. В друг район пък – Сисак и Велика Горица, падна градушка с големината на орех, ветрове изкорениха вековни дървета, а дъждове предизвикаха наводнения и свлачища. Адриатическо море повиши нивото си с 15 см и предизвика наводнения в крайбрежните райони. Само ден по-рано голяма част от Адриатическото крайбрежие бе обхванато от мащабни горски пожари, което наложи евакуация на почиващите в засегнатите райони.

На 21 юли силно земетресение разтърси гръцките острови в югоизточната част на Егейско море. Двама души загинаха, над 120 бяха ранени, множество сгради бяха повредени. Трусът с магнитуд между 6,2 и 6,7 по Рихтер (според различни геофизични институти и обсерватории) засегна крайбрежния турски град и курорт Бодрум и гръцкия остров Кос.



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки