Инвестиционна дейност на застрахователите

Българското застраховане и УРОЦИТЕ НА КРИЗАТА

Съгласно разпоредбите на КЗ застрахователните дружества формират резерви, за да гарантират всички плащания, които евентуално биха възникнали при настъпване на застрахователните събития, обект на сключените застрахователни договори. Това означава, че резервите представляват гаранция за изпълнение на задълженията на застрахователя към застрахованите по влезли в сила застрахователни договори. Те се изчисляват по всеки вид застраховка, като частта на презастрахователите не се приспада.

Застрахователите са длъжни

да покрият брутния размер на техническите резерви и на запасния фонд, инвестирайки ги в конкретни активи, като при това спазват регламентираните правила за диверсификация на своите инвестиционни портфейли. В съответствие с КЗ за целта могат да се използват единствено следните активи:

- Ценни книжа, приети за търговия на регулиран пазар или многостранна система за търговия на ценни книжа в Република България или в друга държава членка, както и акции, квалифицирани облигации и други квалифицирани дългови ценни книжа;

- Ценни книжа, издадени или гарантирани от Република България или от друга държава членка, както и квалифицирани дългови ценни книжа, издадени или гарантирани от трети държави, техните централни банки или международни организации, в които членува Република България или друга държава членка;

- Акции и дялове, издадени от инвестиционни дружества и договорни фондове, които извършват дейност при условията и по реда на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, както и акции и дялове на колективни инвестиционни схеми, чието седалище се намира в държава членка;

- Право на собственост върху земя и сгради;

- Вземания към презастрахователи, включително дела на презастрахователите в техническите резерви, и към схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск;

- Депозити и вземания към цеденти;

- Вземания от застраховани лица и посредници, произтичащи от застрахователни и презастрахователни договори;

- Вземания по заеми срещу застраховки "Живот";

- Парични средства на каса и по разплащателни сметки или депозити в банки, които имат право да извършват банкова дейност в Република България или в друга държава членка;

- Отложени аквизиционни разходи;

- Безспорно установени вземания във връзка с възстановяване на данъци.

Освен това застрахователите са длъжни да съхраняват своите средства по начин, който позволява тяхната бърза ликвидност и възможност за неотложно използване по предназначение. Стародавно правило е, че парите „раждат” нови пари само когато са в обръщение, т.е. когато са инвестирани по подходящ начин, а не когато се съхраняват в сейфовете на своите притежатели.

Инвестирането

е важна съставна част от дейността на застрахователните компании, което произтича от самата същност на застраховането: продавайки застрахователни полици, застрахователите акумулират свободни парични средства от  населението, предприятията и държавата, превръщайки ги в активен капитал, работещ на пазара. Резултатите от инвестиционната дейност се отразяват непосредствено върху финансовите показатели на застрахователните дружества, които са нормативно регламентирани – граница на платежоспособност и респективно  гаранционен и собствен капитал. Доходността от инвестирането на техническите резерви на застрахователните дружества е значима за дефиниране на възможностите за изплащане на застрахователните щети.

Ресурс за националната икономика

Инвестициите на застрахователните дружества също така са мощен източник на финансови ресурси за развитието и на националната икономика, тъй като те наред с банките и пенсионните фондове се явяват едни от основните  институционални инвеститори (Institutional investors). Те са юридически лица, които в качеството си на притежатели на парични средства във вид на вноски и дялове ги влагат в ценни книжа, недвижимо имущество или под друга форма с цел извличане на печалба.

Ролята на инвестиционната дейност на застрахователните компании трябва да се разглежда от позициите на две равнища: ниво”държава” (макрониво) и ниво „компания” (микрониво).

От гледна точка на държавата инвестициите на застрахователните компании са мощен фактор за развитието на националната икономика и на социалната сфера. Застрахователните компании внасят в държавния бюджет сериозни суми под формата на данъци, а в икономиката – финансови ресурси. Затова, когато се налага да се регулира застрахователната дейност, трябва да се отчита балансът между тези две съставляващи на икономическия растеж.

На микроикономическо ниво инвестициите на застрахователните компании имат някои особености, които при всички случаи трябва да се имат предвид. Става дума за това, че животозастраховането има дългосрочен характер, което позволява на застрахователите да инвестират във високодоходни дългосрочни активи, отделяйки по-малко внимание на ликвидността. За общото застраховане са характерни по-кратките периоди (година или дори по-малко), като при това застрахователният случай може да настъпи във всеки момент, поради което тук се отдава предпочитание на високоликвидните активи, нерядко дори пренебрегвайки  доходността. 

На микроикономическо ниво инвестициите на застрахователните  компании в известна степен  осигуряват тяхната платежоспособност, способстват за  спестяване на финансовите им ресурси и за  развитие на собствения застрахователен бизнес. Това означава, че инвестирайки своите временно свободни финансови средства, всяка застрахователна компания ги превръща в основни фактори за своето ефективно функциониране. Инвестирането дава възможност на собствениците на застрахователни компании да развиват успешно своя бизнес, защото именно чрез инвестиционната дейност те осъществяват увеличаване на собствения капитал, без да се налага да привличат външни инвестиции.

В условията на криза

застрахователните компании трябва да отделят много по-сериозно внимание на управлението на своята инвестиционна дейност, прилагайки гъвкава диверсификационна политика, като формира оптимално балансиран инвестиционен портфейл,  който да бъде обект на перманентен мониторинг, за да може  да се реагира своевременно и адекватно на бързо променящата се агресивна кризисна заобикаляща среда. По такъв начин чрез мотивиране на процеса на инвестиране на своите временно свободни парични средства и паралелно внедряване на съвременни модерни инструменти и техники за оптимално управление на инвестиционния портфейл застрахователните компании имат възможност дори в условията на криза до голяма степен да елиминират инвестиционния риск, като превърнат своята инвестиционна дейност в значителен поток от финансови средства в състава на своята  печалба за съответната финансова отчетна година.

Цялостна представа за инвестиционната дейност на застрахователните компании не може да се добие от един-единствен показател, а следва да се анализира едновременно информация за

няколко индикатора

В този смисъл по-ясно и по-добре характеризиращи инвестиционната дейност на застрахователните дружествата са абсолютните данни за размера на инвестициите, приходите от инвестициите и особено относителният показател „приходи на 100 лв. инвестиции”. Това е така, защото последният индикатор е производен  показател и съдържа в себе си обединени тенденциите на  двата абсолютни показателя, от които е изчислен.  Той с право може да се нарече „показател за доходност на инвестициите”, защото дава представа за това колко приходи са „произвели” 100 лв., инвестирани от застрахователните дружества, средства.

Този показател е особено важен не само от гледна точка на устойчивото развитие, но и на платежоспособността на застрахователните дружества. Колкото по-високи значения регистрира показателят, това означава, че застрахователите без проблеми ще могат да изплащат полагащите се застрахователни обезщетения на своите клиенти. Това на свой ред повишава техния рейтинг и способства за привличане на нови клиенти. Освен това акционерите ще получават по-високи дивиденти, а възможностите за реинвестиране на реализираната в края на годината печалба ще са по-високи. По такъв начин се създава възможност за увеличаване на капитала на дружествата, което на практика означава по-висока конкурентоспособност и платежоспособност.

Изисквания за диверсификация

Определените от законодателя нормативни изисквания за диверсификация на инвестиционния портфейл на застрахователите ограничават инвестиционната свобода на застрахователния сектор. От една страна, те безспорно са необходими, но от друга – създават препятствия пред мениджърите в застрахователните компании да разгърнат своя интелектуален потенциал, знания и опит, за да инвестират изгодно в определени сфери, които към даден момент предоставят привлекателни възможности за постигане на висока доходност на инвестициите. Ето защо е нужно усъвършенстване на КЗ в частта, третираща инвестирането на техническите резерви, като се вземат предвид особеностите на двата вида застрахователни компании – общозастрахователните и животозастрахователните.

С въвеждането на ограниченията по чл. 74 от КЗ явно законодателят се е ръководил от желанието да  предпази застрахователите от евентуални бъдещи инвестиционни рискове. Практиката показва, че посочените гранични стойности на отделните активи не винаги могат, а и не винаги е изгодно от финансова гледна точка, да бъдат съблюдавани строго. Затова по-добре би било те да са препоръчителни, а не задължителни, защото самите застрахователни дружества в лицето на техните мениджърски екипи биха могли по-правилно да оценят икономическата конюнктура в даден момент и да преценят моментната връзка между риска и възвръщаемостта за всяка инвестиция, както и промяната (поне краткосрочната) на тази връзка в бъдеще. При един добър мениджърски екип и подходящ рисков мениджмънт инвестиционните рискове биха могли да бъдат диверсифицирани много по-правилно, отколкото ако се следват стриктно ограниченията, наложени от КЗ.

Успешният финансов мениджмънт

в условията на криза следва да се насочи към увеличаване на относителния дял на инвестирането в ценни книжа с фиксиран доход и намаляване на дела на инвестициите в ценни книжа с променлив доход, като едновременно с това се акцентира върху държавните ценни книжа и вложенията в банкови депозити.

Също така продуктовата политика при формирането на застрахователния портфейл трябва да бъде ориентирана към предлагане на полици, гарантиращи сигурност както на своите клиенти, така и на самите дружества. В същото време инвестирането в дългови ценни книжа, издадени от търговски дружества, които не са финансови предприятия, трябва да става много предпазливо. Освен това важно е в условията на криза застрахователните компании да оптимизират разходите за своята инвестиционна дейност (разходите по управление на инвестициите, отрицателните разлики по тяхната обезценка и др.), което означава оптимизиране на разходната част на инвестиционната калкулация и понасяне на възможно най-малко загуби.                 ;      

Основна цел на всяка застрахователна компания при формирането на  своя инвестиционен портфейл, особено в условията на криза, е да се има предвид връзката „риск-доходност”, като се инвестира в нискодоходни, но малко рискови активи или във високодоходни, макар и силно рискови активи. При това инвестиционният риск трябва да бъде разпределен между различните видове инвестиции по такъв начин, че да се осигури устойчивост на инвестиционния портфейл, характеризиращ се с минимален риск и максимална доходност. Не случайно основната част от печалбата на водещите световни застрахователни компании се формира именно от тяхната инвестиционна дейност.  Онези застрахователни компании, които перманентно оптимизират своите инвестиционни портфейли, ще получават по-високи инвестиционни доходи, което ще им позволи да увеличават собствения капитал, както и да въведат като конкурентна мярка намаляването на застрахователните тарифи, като в резултат от това ще привличат повече клиенти.

Структура на инвестиционните портфейли

Относно структурата на инвестиционните портфейли на двата вида застрахователни компании (общозастрахователните и тези по животозастраховане) е характерно, че тя е доста различна, което е обусловено от специфичните особености на двата застрахователни бранша. В обобщена форма тези различия биха могли да бъдат представени по следния начин (вж. таблицата).

В условията на криза активите за покритие на техническите резерви трябва да се диверсифицират и разпределят така, че нито една категория активи, инвестиционен пазар или отделна инвестиция да не е със значителен дял. Също така застрахователните  мениджъри трябва да спазват правилото, че инвестиция в категории активи, които са с висока степен на риск поради същността си или характеристиките на емитента, както и делът на активите за покритие на техническите резерви, които имат ниска ликвидност, трябва да бъдат ограничени до възможно най-ниски равнища. При формирането на инвестиционния портфейл трябва да се подхожда особено внимателно към инвестициите във вземания, отложените аквизиционни разходи,  териториалното разпределение на активите, валутното съответствие и др.

Портфейлните мениджъри на застрахователните дружества трябва да са тези, които следва да очертават стратегията как да се разпределят тези средства  в различни финансови инструменти. Те могат да изберат да вложат повече средства в акции, което неминуемо ще увеличи риска на инвестицията. Обратно – те могат да заложат повече на инструменти с фиксирана доходност, което ще намали риска, но в определени моменти ще носи по-малка възвръщаемост, т.е. те трябва умело да могат да избират във всеки момент какво да бъде съотношението между риска и доходността на инвестициите.

Определяне на направленията

Безспорно даказано е, че правилното инвестиране на свободните парични средства на застрахователните компании оказва осезаемо влияние върху тяхната устойчивост и върху застрахователния пазар като цяло. Ето защо е необходимо винаги да е налице стремеж за правилно определяне на направленията, в които застрахователите да  инвестират своите технически резерви, с които разполагат. По такъв начин се осигурява тяхната оптимална диверсификация,  сигурна възвращаемост, гарантирана доходност и перманентна ликвидност, при което инвестиционният риск се свежда до неговите минимални граници.

Едва ли някой може да открие универсални правила (принципи), които биха могли да бъдат използвани от застрахователите при всеки конкретен случаи на инвестиране на технически резерви, за да се осигури най-висока доходност. Това е така, защото всяка инвестиционна операция е уникална по своето съдържание, момента на извършване, конюнктурата на пазара и т.н. Въпреки това обаче, съобразяването с посочените принципи и правила е препоръчително и това едва ли би навредило на инвеститорите, а само може да се окаже печеливш ход в тяхната инвестиционна дейност.

Инвестирайки своите технически резерви, финансовите мениджъри на застрахователните дружества са наясно, че тази операция винаги е съпроводена с определен инвестиционен риск, да не се получи очакваната доходност. Ако трябва да се осъществи перфектната инвестиция, това означава тя да включва висока доходност и много нисък риск.

В реалния живот

отделни подобни инвестиции на практика е невъзможно да бъдат открити. Всеки притежател на финансови средства търси всевъзможни начини и средства, за да се доближи по някакъв начин до тази “перфектна инвестиция”, но едва ли някой я е открил до момента.

Негативите на финансово-икономическата криза върху застрахователния пазар като цяло и в частност върху финансовите резултати на застрахователните дружества, опериращи на него, са очевидни, защото те намират израз в намаления брутен премиен приход,  намаления размер на инвестираните от тях средства, намалените доходи от инвестиционната дейност и т.н. Въпреки това застрахователният бизнес продължава „да се държи” стабилно на финансовия пазар. Застрахователната индустрия се справя сравнително добре, запазвайки до голяма степен завоюваните позиции и постепенно излиза от кризата, но пък трябва да функционира в една нова и изцяло променена финансово-икономическа среда. Тези застрахователни мениджъри, които по време на кризата проявят находчивост, вземат трудни, но мъдри  решения и приложат правилно това, което са научили от промените, наложени от кризата, ще тласнат своите компании към успех и ще ги позиционират още по-стабилно не само на националния, но и на регионалния и европейския застрахователен пазар. Уроците за оцеляване, научени по време на кризата, могат да се окажат много полезен инструмент в ръцете на застрахователните мениджъри за постигане на бъдещи успехи в новата следкризисна заобикаляща ги среда. 

*Д-р Красен Иванов работи активно в българското застраховане вече дълги години. На 10 май т.г. той успешно защити докторска дисертация на тема “Управление на риска и възвръщаемостта в общозастрахователното дружество в условията на криза”