Милион за спокойния сън на пчеларите

13 Юни 2012 г.,zastrahovatel.com
Земеделското застраховане става все по-примамливо, но не и за „малкия производител“

 

Прогнозите на министерството са, че ще се застраховат около 2/3 от тях, или 161 000 пчелни семейства.

 

Помощта за земеделските производители под формата на съфинансиране на застрахователните полици, осигуряващи компенсация при унищожена реколта вследствие на природни бедствия, се определя от хората в бранша като „необходима и навременна“. Пчеларите пък тази година за пръв път ще се възползват от „меда“ на тази държавна помощ. Кои са обаче хлъзгавите моменти които заплашват да съботират добронамерените усилия да се подпомогне този жизненоважен за икономиката ни, макар и несправедливо подценяван и недооценяван от някои, отрасъл?

Според данни на отдел "Агростатистика" в Министерството на земеделието и храните земеделските производители, които имат кошери, са 3474. Те отглеждат 244 285 пчелни семейства. Прогнозите на министерството са, че ще се застраховат около 2/3 от тях, или 161 000 пчелни семейства.

По данни на Национален браншови пчеларски съюз обаче броят на пчеларите у нас днес е около 38 000. Според специалистите след отпадането на преференциите, от които пчеларите винаги досега са се възползвали, е последвал рязък спад на регистрираните пчелари у нас.

„Бяха регистрирани 8300 – 8400 пчелари в РБългария. При отпадането на преференциите и задължението пчеларите да плащат осигуровки и всички други данъци и такси пчеларите оттеглиха регистрациите си и официалният им брой намаля“, заяви за в. „Застраховател прес“ Пламен Иванов, председател на Националния браншови пчеларски съюз.

Според представителите на бранша съществува реална опасност

огромната част от пчелните семейства да останат извън обхвата на помощта за подпомагане в момент, когато нуждата от помощ за този отрасъл в България е наистина крещяща, защото „според агростатистиката   за миналата година са умрели над 12 000 пчелни семейства от пръскане и отравяне, над 10 000 от заразни и незаразни болести и забележете – над 10 000 пчелни семейства са умрели от глад“, алармира Иванов.

Причината според бранша е във факта, че от подпомагането могат да се възползват физически и юридически лица, които отговарят на условията за малки и средни предприятия. Това са фирми, които имат персонал под 250 души и годишен оборот под 97,5 млн. лв., тоест реално дефиницията покриват всички пчелари у нас.

Очевидно е, че желанието на държавата, институциите, браншовите организации и ползвателите на програмата за съфинансиране на застраховането в областта на застраховането е едно – да се подпомогне бранша в един труден, критичен за оцеляването на пчелните семейства момент. Държавата, от една страна, търси най-подходящия начин да разполага с надеждна статистика и обратна информация за процесите, които текат в момента в този сектор на икономиката ни и за нуждите на пчеларите. Това е и причината да бъде заложена в условията за кандидатстване по програмата необходимостта пчеларите да са регистрирани по Наредба №3. Тя предвижда регистрация на пчеларя като земеделски производител. Точно тази клауза според пчеларите обаче ще се превърне в препъни-камъка, който ще спъне участието на малкия производител в програмата.

Анализите на експертите на държавно ниво показват, че най-подходящият термин за българското пчеларство е, че то е „разпокъсано“, обясняват специалистите. Пчеларството у нас се практикува масово от възрастни хора, пенсионери. Средната възраст на бранша според специалистите е близо 70 години. Резултатът е, че тези хора се отказват от официална регистрация поради невъзможност да плащат осигуровки и данъци наравно с фирмите еднолични търговци. Това по презумпция обаче ги лишава от възможността да се застраховат с помощта на държавно съфинансиране.

От друга страна, пчеларството е ключов отрасъл за оцеляването на всички свързани земеделски производства – на плодове и на зеленчуци, а от там и всички останали дялове на икономиката ни, които  като скачени съдове зависят един от друг. Именно за това пчеларският сектор се ползва с преференции по цял свят като особено важен отрасъл.  

Когато има желание и добра воля  и добронамерени хора, които да чуят всички страни на проблемите, би трябвало да се намират и решения, а не само да се сочат проблемите. Надявам се точно такъв да е случаят и с тази програма, която звучи изключително обещаващо и производителите на земеделска продукция очевидно се радват на нейното съществуване и възможността да се възползват от допълнителната защита, която тя им предлага. Изчистването на някои детайли по прилагането й би допринесло да се увеличи и делът на усвояемост на предвидените средства по това перо. За нивото на усвояване на средствата за пчеларите ще можем да говорим едва след като изтече първата тестова година на този проект. За сметка на това данни за схемата за съфинансиране на застрахователните премии за селскостопанска продукция вече са налице. Едва 13 процента от парите, предвидени за програмата през 2010 година, са били усвоени, но този процент се увеличава през 2011 година до 35, което все пак ни позволява да видим  „светлина в тунела“

 

През 2010 г. от предвидените 4 млн. лв. по схемата за съфинансиране на застрахователни премии са усвоени едва 536 852 лева (13 %). През 2011 г. общият разпределен ресурс по схемата за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция беше 1 500 000 лв., от които бяха усвоени 520 291 лева (35 %), сочат данните на ДФ „Земеделие“, предоставени на в. „Застраховател прес“. Усвояването по региони за 2011 г. според експертите е : в област Пловдив са усвоени близо 23 % от общия размер на усвоените средства за страната; София област - 16 %; област Плевен - 9 %. Следват Стара Загора, Силистра, Сливен и Благоевград с по-добро усвояване. Без участия в схемата са областите Бургас, Враца, Габрово, Монтана, София град и Шумен.

Тази година, според плановете на ДФ „Земеделие“ и Министерството на земеделието и храните земеделските производители ще имат възможност да застраховат продукцията си по-успешно. За това би трябвало да способства не промяната на параметрите на помощите, които са предмет на държавно финансиране миналата година в сравнение с тазгодишните, а по-добрата информираност  и организация, която ще се цели по време на осъществяването на тазгодишната кампания. На пръв поглед параметрите

които са подадени от ДФ „Земеделие“ за финансовата подкрепа тази година са различни. Според параметрите, заложени на полиците, които са били предмет на държавно съфинансиране през 2011 година, при застраховане на селскостопанска продукция от плодове и зеленчуци допустимият максимален размер на застрахователната премия, която е 6% от пределната застрахователна сума, е бил 30 лева на декар обработваема площ. Пределната цена за финансова помощ за щети, приравнени на природни бедствия 80%, е била 24 лева на декар, а пределната цена за финансова помощ за щети, приравнени на природни бедствия 50%, е била 15 лева на декар.

„Помощта покрива загуби при застрахователна тарифа до 6% и при допустим максимален размер на застрахователната премия – 30 лв./ дка. Разликите над тези параметри се поемат от земеделския производител“, поясниха условията от ДФ „Земеделие“.

За тази година параметрите са претърпели само една промяна. Допустимият максимален размер на земеделската премия, която е шест процента от пределната застрахователна сума, сега ще бъде 300 вместо 30 лева, но ще се плаща на хектар, а не на декар както миналата година, което на практика приравнява условията с миналогодишните.

Каква ще бъде активността тази година само можем да гадаем, но поглеждайки към резултатите, отчетени през миналата година, и наличните промени, които са настъпили към настоящия момент, в условията, прогнозите едва ли ще бъдат особено оптимистични.

Фактите сочат, че близо 537 000 лв. са били отпуснати от държавата през 2010 година за съфинансиране на застраховането на продукцията на малко над 190 земеделски производители. През следващата година парите, отделени за тази помощ, вече са по-малко с около 16 500 лева  – 520 000 лева, но за сметка на това са стигнали до 238 растениевъди, тоест при още близо 50 земеделски производители.

Изводът, който се налага е, от една страна, че този тип подпомагане и интересът към земеделското застраховане нараства, но от друга, че все още има какво да се желае по отношение на усвояемостта на тези субсидии, за да могат те наистина да стигнат до своето местоназначение и да изпълнят мисията си.

 



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Основи на застраховането"
Йото Йотов, Боян Илиев, 2004
orange_li
"Презастраховане"
ЯНАКИ АНДРЕЕВ,
orange_li
"Основи на презастраховането"
Радослав Габровски, 1998