Недостатъчната потребителска грамотност е една от причините за световната финансова криза

Финансовата грамотност е пряко обвързана със способността на индивида да се грижи за собственото си благосъстояние и това на своето семейство. Тя включва наличието на достатъчно знания и умения, които да подпомагат рационалното и отговорно поведение при вземането на финансови решения. Именно недостатъчната потребителска грамотност се посочва като една от причините за световната финансова криза. Това стана ясно по време на организираната от Комисията за финансов надзор (КФН) международна конференция „Перспективи за развитие на небанковия финансов сектор”.

Слабото ниво на финансови познания и умения се потвърждава от специалните изследвания в областта, проведени в много страни. Ситуацията у нас не е по-различна. Данните от изследване на финансовата грамотност, направено от „Алфа Рисърч” през 2010 г., очертават следната картина за България: ниско равнище на финансова грамотност, сравнително ниско ниво на доверие в държавните и частните финансови институции и слабо познаване на потребителските права. Особено смущаващи са данните за групата на 16-17-годишните, в която над 53% са определили финансовата си грамотност като слаба. Тъй като това е потенциалът на нацията, число в проценти, надвишаващо 50, е наистина стряскащо, подчерта Антония Гинева, член на КФН.

В условията на финансова криза особено внимание трябва да се обърне на потребността от повишаване на нивото на информираност на гражданите в сферата на небанковите финансови услуги, беше категорична Гинева. Тя припомни, че защитата на потребителите на инвестиционни, пенсионни и застрахователни услуги не само е в компетенциите на КФН, но е и един от водещите приоритети на комисията. Именно затова надзорната комисия е разработила проект на Стратегия за защитата на потребителите на финансови услуги .

Вярваме, че добрата информираност на гражданите по отношение на различните възможности за инвестиране и познаването на отделните продукти ще намали рисковете и ще подпомогне вземането на правилни решения, подчерта Антония Гинева. И обясни, че защитата на потребителите е сред основните фактори, осигуряващи ефективно функциониране на финансовите пазари, и способства за понижаване на рисковете по отношение на пазарната стабилност. Необходимостта от защита на потребителите възниква от дисбаланса на ресурсите, информацията и възможностите на финансовите институции и на потребителите. От една страна, са финансовите институции и регулаторите, които разполагат с пълния набор от знания, умения, регулации и т.н. От друга страна, са потребителите, някои от които дори не са чували за инструментите, с които се очаква да боравят. Механизмът, който би осигурил защита на потребителите, включва няколко основни аспекта. Най-общо казано, това се постига чрез по-добра регулация и с финансово обучение. Финансовата грамотност е изключително важен фактор, защото преди потребителите да стигнат дотам да разбират предлаганите им услуги, трябва първо да се сетят да зададат правилните въпроси, за да могат да разберат и отговорите след това. Но дотам пътят е дълъг и комисията смята да помогне на обикновения потребител и да го извървим заедно, обясни Гинева.

Световната финансова криза открои систематичните пазарни проблеми

и наложи необходимостта от прилагане на мерки на национално и поднационално ниво, така че финансовите пазари да станат по-ефективни, по-безопасни и по-прозрачни. Стабилното им функциониране и стимулирането на здравословния им растеж са тясно обвързани с нивото на потребителското доверие. А то от своя страна се обуславя от нивото на защитата на потребителите. Именно затова защитата на потребителите на финансови услуги е във фокуса на вниманието на международната общност. Последните инициативи на най-високо ниво включват приемането на общи принципи за защита на потребителите на финансови услуги на групата Г20. Те очертават рамката на съществените елементи за осигуряване на ефективност на системата и защита на потребителите и определят приоритетните области за разработването и прилагането на активни политики.

През последните години Европейската комисия предприе редица мерки, насочени към преодоляване на последиците от финансовата криза и предотвратяване на евентуални следващи кризи. С оглед на тези общи цели особено активна е дейността по усъвършенстване на регулаторната рамка в областта на финансовите пазари. Сред близо 20 законодателни инициативи на ЕС 3 са с предстоящо прилагане в българското законодателство. Те са Директивата за изменение на Директивата за проспектите и на Директивата за прозрачността, Директива „Платежоспособност 2” и Директивата относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове.

Сред значимите законодателни инициативи, имащи пряко отношение към защитата на потребителите, е хоризонталната инициатива „Пакети инвестиционни продукти на дребно”, или т.нар. ПИПС (съкращение от английски). Целта й е чрез въвеждане на хоризонтален подход да се унифицира регулацията на задължителното предоставяне на информация и продажбените практики на равнище ЕС.

Европейската комисия предприе и сериозни структурни промени с въвеждането през 2011 г. на нова надзорна рамка, наречена Европейска система за финансов надзор Системата се състои от три европейски надзорни органа: Европейски орган за ценни книжа и пазари, Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, Европейски банков орган и Европейски борд за системен риск, който няма регулаторни функции, но включва в себе си за първи път и банковите, и небанковите надзори, т.е. целия финансов сектор. Така проблемите се разглеждат в сравнителен план, за да могат да се откроят рисковете и тенденциите на пазара.

Сред стратегическите приоритети на европейските надзорни органи е осигуряване на ефективна защита на потребителите на финансови услуги, при което е възприет проактивен подход при реализация на тези дейности. Създадени са нарочни комитети за защита на потребителите и финансовите иновации. Очаква се тези органи да си оказват сътрудничество. Техните основни задачи включват активно наблюдение и оценка на пазарните рискове за потребителите, изработване и налагане на координиран подход при регулирането и надзорните мерки по отношение на иновативни финансови продукти, оценка на финансовите продукти и услуги в основата на рисковия им профил, създаване на стандарти за обучение на лицата, ангажирани в продажбата на финансови услуги на дребно, както и дейности, насочени към повишаване на финансовата компетентност. Всички тези дейности могат да се обединят под общото название повишаване на финансовата грамотност и акцентиране на ролята на финансовата компетентност.

Приоритетните направления на европейската политика в областта на защитата на потребителите във финансовия сектор са Стратегията на ЕС за политика за защита на потребителите за периода 2007-2013 г. и приоритетните насоки на дейността за защита на потребителите във финансовия сектор, свързани с осигуряване на достатъчно информация, необходима за рационален избор на финансови услуги и осигуряване на по-ефективен механизъм за обезщетяване на потребителите при разглеждане на жалби и решаване на спорове, както и осигуряване на програми за финансово обучение.

Комплексността на мерките за осигуряване на адекватно ниво на защита изисква прилагането на систематичен и последователен подход, възможен единствено чрез разработване на стратегия за дейността в тази област, подчерта Антония Гинева. И допълни, че основните цели на КФН са утвърждаване позицията на надзорната комисия като институция, която води активна и последователна политика за защитата на потребителите; повишаване на общественото разбиране за ролята на комисията за поддържане на стабилен и прозрачен финансов пазар в България и на доверието в него; повишаване на нивото на финансова грамотност и информираност като важна предпоставка за рационално и отговорно потребителско поведение; постигане на широк обществен консенсус за необходимостта от разработване и въвеждане на Национална стратегия за финансово образование.

С оглед на ефективното постигане на тези цели е предвидено дейността на КФН да се фокусира върху конкретни приоритетни насоки

Те са определени така, че реалистично да отговарят на обществените нужди и очаквания, и са съобразени с обективните правомощия и ресурси на КФН. Едновременно с това са съобразени и с най-добрите световни практики, и с препоръките в стратегията на ЕС за политика за защита на потребителите във финансовия сектор.

Предвижда се усилията на надзорната комисия да бъдат приоритетно насочени към усъвършенстване на регулаторната рамка и подобряване ефективността на надзорната дейност, така че да се осигури своевременното и адекватно прилагане и използване на механизмите и инструментариума за защита на потребителите, повишаване на обществения интерес и разбиране за значимостта на темата, както и повишаване ефективността на дейността, свързана с потребителските жалби, повишаване на нивото на финансовата грамотност и информираност на потребителите. За всяка от тези приоритетни области са предвидени конкретни мерки.

Наред със своевременното и адекватно въвеждане на европейското законодателство КФН проучва и най-добрите световни практики

и анализира приложимостта им в българските условия, каза още Антония Гинева. И обясни, че се отчитат характерните особености и развитието на българския небанков сектор. Например при разработването на нормативната рамка по отношение на мултифондовете в КСО се предвижда да бъде отчетено със съответни текстове изискването за т.нар. Профилиране на потребителите при предлагането на различния избор за пенсионен фонд, така че потребителите да могат да се ориентират максимално добре и да направят своя информиран избор.

Сред основните предпоставки за постигане на по-висока степен на ефективност на действията на КФН за защита на потребителите са наличието на обществено разбиране за същността и важността на тази тема. Като цяло в България темата за потребителските права присъства във фокуса на потребителското внимание, но остава до голяма степен встрани от основния акцент, който е поставен върху сферата на финансите, на небанковите услуги и продукти. Сред мерките, които КФН планира, за да повиши обществения интерес, е създаване и реализиране на една ежегодна инициатива на КФН, наречена Ден за защита на потребителя

Първото издание на инициативата е през 2012 г. и ще бъде посветено на създаването на Национална стратегия за повишаване на финансовата грамотност на потребителите. Представянето на стратегията е планирано за 17 януари, докато ежегодният Ден за защита на потребителя се очаква да бъде в края на май. Сред участниците ще бъдат представители на държавни институции, финансови институции, браншови организации, представители на организации с дейност в областта на защитата на потребителите. Очаква се да има и чуждестранни гости.

Във всички европейски принципи и препоръки за добри практики за защита на потребителите се набляга на важността на осигуряването на достъпен и ефективен механизъм за решаване на спорове и жалби. В България няма отделна институция, отговорна за потребителските спорове в сферата на финансите, което в някаква степен затруднява гражданите. Законовите пълномощия на КФН в тази област са ограничени. Въведена е практика по изготвянето на анализ на потребителските жалби и сигнали. Подобна мярка е обичайна за европейските надзорни институции и е доказала полезността си. В анализа ще се дават статистически данни, ще се анализират причините за потребителските проблеми и ще се определят най-подходящите мерки за решаването им. Този анализ предстои да бъде представен още с годишния доклад на КФН за 2011 г. Освен това надзорната комисия планира да продължи установената вече практика за консултации с бизнеса

по повод потенциални или съществуващи проблеми и лоши практики.

Слабо е потреблението на небанкови продукти и услуги, предлагани от регулираните от КФН финансови институции, съобщи Гинева. И уточни, че най-масови са задължителните финансови продукти, като задължителната допълнителна пенсионна осигуровка и най-масовата застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Към останалите финансови продукти от сферата на небанковото посредничество се проявява по-слаб интерес, като основно се правят застраховки „Каско“ и „Живот“. Инвестиции на капиталовия пазар правят много ограничен кръг хора. Акции притежават едва 0,3% от анкетираните. Не бива да се забравя обаче фактът, че вследствие на масовата приватизация над 1 милион българи станаха акционери. Интересът към масовата приватизация продължава да е много висок. Потребителите на незадължителни банкови финансови продукти са най-често хора на средна възраст със средно или висше образование, със средни или високи доходи, живеещи предимно в градовете. Предпочитаните използвани източници на информация са интернет, телевизия, радио и печатни медии.

При разработването на инструментариума по тази приоритетна дейност са взети под внимание нуждите и обичайните нагласи на основните целеви групи – тези на хората, ползващи небанкови финансови продукти, и младите хора. Целевата група от учащи се и млади хора е от особено значение за КФН поради факта, че те са в основата на бъдещото активно потребление на финансови услуги и имат пред себе си дълъг потребителски хоризонт.

Предложените мерки и действия имат за цел да обезпечат по-висока потребителска информираност чрез осигуряване на удобен и атрактивен достъп до съществена и достъпна като език информация, стимулиране на интерес към финансовата сфера и ангажираност към собственото финансово бъдеще.

На първо място КФН възнамерява да възобнови дейността на информационния си център, като ще се води статистика и ще се прави анализ на запитванията.

Следваща мярка е създаването на интернет страница за потребителите на финансови услуги, което е обичайна световна практика. Идеята е страницата да поднася съществената информация по един удобен, практичен и забавен начин, на много лесен и разбираем език. Иначе казано, да е широко достъпна. Важно е да бъде атрактивна, съдържанието й да бъде лесно за запомняне. От съществено значение е установяването на работещи партньорски отношения във връзка с изграждането и ресурсното обезпечаване във всички заинтересовани страни, като браншови и потребителски асоциации, както и държавни институции.

Използването на социалните мрежи е много ефективен инструмент, при условие че се прилага активно и ефективно. Това е най-ефективният подход към младите хора, за които това е начин на живот. Основната целева група са потребителите на Фейсбук - ученици, студенти, млади професионалисти.

Сред инструментите, които КФН възнамерява да разработи и предложи на публиката е и един финансов речник. Тук особено важно е обясненията на терминологията да са представени по ясен и достъпен за масовия потребител начин. Предвидена е и възможност за абонамент. Абониралите се ще получават всеки ден по електронната поща по едно терминологично разяснение. Подавайки тази информация, малко по малко има шанс да достигнем до интересуващите се от нея по-добре, така че те да могат да я запомнят и да я осмислят, обясни Гинева. И добави, че КФН планира да разработи и финансово помагало, наречено „Финанси под лупа“

То ще представлява набор от важни за потребителите документи. Такива документи например могат да бъдат общите условия по различните видове застраховки, общите правила за устройството и дейността на пенсионните фондове, ежегодните извлечения за състоянието на индивидуалната партида на осигурените лица, договорите с инвестиционен посредник и т.н. В съдържанието по подходящ начин ще са обозначени сложните термини и ще има разяснение към тях.

Друг инструмент, който по забавен начин стимулира интереса към финансовите знания и умения, са тестовете за оценка на финансовата грамотност. Очакванията са, че това също ще предизвика интерес не само заради състезателния принцип, който може да бъде въведен, но най-вече заради желанието на хората да измерят собствената си финансова грамотност и да са мотивирани да я подобрят. И да могат да измерят това подобрение, за да се стимулират.

Разработването на финансова стратегическа игра е иновативен за България подход. При условие че продуктът е качествен, атрактивен и подходящо маркетиран, със сигурност ще привлече значително обществено внимание особено от страна на младите хора, които са сред основните ни целеви групи, подчерта Антония Гинева. И обясни, че финансовата стратегическа игра ще проследява основни житейски етапи, свързани с решаването на някаква житейска ситуация и с вземане на финансови решения, като се представят алтернативи за избор и се предлагат сценарии, съответно с вероятните последици от направения избор.

В международната практика е установено, че обичайно хората не се интересуват принципно от финансови въпроси и теми, освен ако не се намират в ситуация, която да го налага. Например постъпване на работа, женитба, покупка на жилище, пенсиониране. За да бъде полезна информацията и да се използва, тя трябва да е налична в точното време на точното място и да бъде поднесена на разбираем, атрактивен и напълно достъпен за потребителя език. Например материалите за пенсионно осигуряване и избор на пенсионен фонд могат да се разпространяват в бюрата по заетостта или сред младите хора – ученици, студенти, на които им предстои започване на работа, обясни Гинева. И допълни, че образователните програми винаги са били едни от най-често използваните от КФН и най-популярни мерки за повишаване на знанията и информираността на определени целеви групи.

Надзорната комисия планира да започне организация за провеждане на обучение и за учители. Целта е, от една страна, повишаване на тяхната квалификация, а от друга – осигуряване на опосредствано финансово обучение на учениците им. Така постигаме двоен ефект – обучаваме самите учители, а чрез тях разпростираме ефекта и върху обучаваните от тях ученици, обясни Антония Гинева. И уточни, че разговори в тази връзка са водени с Министерството на образованието и науката и с Фондация “Атанас Буров”, като и двете страни са подкрепили инициативата.

Сред новите начинания на КФН е и създаването на програма за професионално ориентиране, която има за цел да представи професии от сферата на небанковото финансово посредничество, като например актюер, осигурителен посредник, застрахователен посредник, брокер на ценни книжа, инвестиционен консултант и др. Целевата група на тази програма са хора с реална нужда от професионално ориентиране – ученици, студенти, безработни с подходящо образование.