Комисията за финансов надзор излезе с цялостна програма за развитие на бранша

07 Декември 2010 г.,zastrahovatel.com
Иво Груев, заместник изпълнителен директор на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“

-Проблемите в бранша не се решават изначално, а палиативно

-Диапазонът в квотата на щетите по „Гражданска отговорност“ е подозрителен

-Милиони левове отиват за обезщетения на......... застрахователни измами

-Наложиха ни огромни глоби за закъснели не по наша вина полици

-Свръхрезервираността „изяжда“ капитала на компанията

-Единната методика за неимуществените вреди  трябва да почива на общовалиден критерий  

 

-Г-н Груев,  екипът на в. „Застраховател прес“ с удоволствие прие вашата покана за разговор в контекста на инициативите, предприети от Комисията за финансов надзор и Асоциацията на българските застрахователи в края на месец октомври. Има ли нещо, което да притеснява в момента застрахователния бранш? Както в самия бранш, така и извън него?

-Има, разбира се. Бих ги разграничил на притеснения от общ характер и на такива, които са по-конкретни. Притесняващи са например спадащите обеми в бранша като цяло, намалелият премиен приход по всички линии на бизнеса. Изключение прави задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но и там има други притеснителни неща – например високата квота на щетите. Положително е, че с обща воля успяхме да „изтикаме“ цената малко нагоре. Това е единствената причина, поради която наблюдаваме по-високи постъпления. Иначе мога да ви уверя, че всички други видове бизнес се свиват. На този фон колкото и да оптимизираме дейността си и да търсим синергийни ефекти в рамките на група (а това е валидно и за целия бранш), съществуват постоянни разходи, които не могат да се намалят повече по простата причина, че са свързани с нормалното функциониране на компанията.

Оттам нататък нещата се развиват по проста икономическа логика. Спадат приходите, а се запазват постоянните разходи, свиват се печалбите, ако изобщо можем да говорим за печалба...  Същевременно няма подобрение на криминогенната среда: свидетели сме на измами и кражби. Като цяло се забелязва повишаване на квотата на щетите. Може би това е някакъв психологически феномен, който изпъква по време на криза... В имуществените и автомобилните застраховки  се забелязва увеличение на застрахователните претенции...

Това са нашите притеснения. Изброените дотук сумарно водят до загуби за застрахователите.

-Предприетите неотдавна мерки от застрахователния надзор биха ли могли да повлияят положително на ситуацията, или напротив?

-Ако говорим за регулаторните промени, първо ще кажа, че, както гласи известното клише, „лошият закон е по-добър от никакъв закон“. Програмата на Комисията за финансов надзор, която ние в по-голямата й част подкрепяме, е доста амбициозна и цели да извърши дълбоки промени на застрахователния пазар. Но тя има и много слаби места. Веднага ще посоча промените в Наредба №27, отнасящи се до допълнителните резерви и до това как ще се формира ползването на пазарни данни и какъв ефект би имало това върху компаниите. Нашите актюери и финансисти си направиха труда да направят анализ и становището въз основа на  този анализ си сме изпратили и до КФН. Мога да заявя, че налагането на минимален праг на резерва за възникнали, но непредявени претенции на база пазарен резерв, е принципно неправилно и не съответства на новите концепции за определяне на най-добра оценка на техническите резерви, заложени в „Платежоспособност II”. От друга страна, този минимален праг на резерва за възникнали, но непредявени претенции по застраховката, както и въвеждането на допълнителния резерв по застраховката, обвързан със средна рискова премия за пазара, са в противоречие с Кодекса за застраховането относно техническите резерви, които застрахователят следва да поддържа в достатъчен  размер в съответствие със задълженията си по сключените застрахователни договори. Същевременно промените в наредбата ще принудят нормативно дружествата да резервират два пъти за едни същи рискове, заделяйки, от една страна, резерв за неизтекли рискове и допълнителен резерв, за който вече споменах. Стига се дори до парадокса, че колкото по-голям допълнителен резерв заделя застрахователят, толкова по-голям ще бъде резервът му за неизтекли рискове.

Ще отбележа, че наредбата за електронната полица е много положителна и навременна и я подкрепяме изцяло. Ако се забелязват някакви слабости, те са чисто технологични и поправими с прецизиране.

Във връзка с промените, отнасящи се до застрахователните посредници, има неща, които трябва много добре да се осмислят. Намерението да се изписва комисионата върху застрахователната полица засяга в по-голяма степен застрахователните посредници, отколкото застрахователите. Но във всички случаи брокерите са важен канал за дистрибуция на застрахователни услуги. Чуха се гласове, че много били скъпи аквизицията и дистрибуцията на тази застраховка. Добре. Но нека се предложи някакъв алтернативен начин. Позицията на компанията ни е, че при сегашните цени на застраховката комисионите като абсолютна стойност всъщност не са толкова високи и са свързани с издръжката и възможността на дистрибуторите да продават застраховката. Проблемът се крие в занижената пазарна цена на продукта. Ако тя се завиши в посока на достатъчност, разбира се, че процентите на комисионите  ще паднат.

Бих характеризирал действията на регулатора в тази връзка като „изместени“, т. е. крайният ползвател на застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е потребителят на застрахователната услуга и следователно крайната цена трябва да бъде платена от него, не от застрахователя, не от посредника!

-Независимо от това, че икономиката е пазарна, в такава трудна ситуация не е ли възможно самият надзор да предприеме директни мерки, определяйки ниво, под което застраховката да не може да се продава? Макар че отдавна отпадна определянето „отгоре“ на минималната рискова премия?

-Не, очевидно не може да има ценови регулации в този бранш. Има и европейски директиви, които не допускат това.

-Затова ли се търси някакъв опосредстван начин цената да се покачи?

-Да, опитват се да го направят чрез увеличение на резервите. Грубо казано, ако пазарната средна стойност (средна цена) излиза 100 единици, регулаторът ни принуждава - дори ако продаваме на 5 единици - да заделяме резерви, съответстващи на стоте единици, които са средни за пазара... Като идея не е толкова лошо. Опираме до това, че усилията са насочени да бъде завишена цената на застраховката, а съвсем друг е въпросът колко може да понесе крайният потребител. Вярно е, че в застраховката има силен социален елемент, но в крайна сметка това е общовалидният начин, по който глобално са регулирани този вид отношения, с което искам да кажа, че управлението на автомобил в никакъв случай не е лукс, но изисква висша форма на отговорност за неблагоприятните последици, до които тази, по условие опасна дейност, може да доведе.

-Ако добавим и някои „външни“ фактори, например двупроцентовия данък върху застрахователните полици, който ще бъде плащан от потребителя?

-Да, това е косвен данък и ще се плаща от потребителя. Но ние имаме опасението, че той няма да остане свръх стоте процента застрахователна премия предвид ценовия натиск и конкурентната борба. С други думи, опасяваме се, че цените няма да се повишат с две на сто, а ще се намалят с размера на данъка. И ще се свалят от премията, няма откъде другаде. В крайна сметка ще си го плащаме ние, застрахователите...

-Възможно ли е тежестта да бъде поделена между застрахователя и потребителя, както смятат някои специалисти от бранша?

-Не, няма как да стане. Законът е недвусмислен в това отношение. Данъкът се плаща от потребителя на застрахователната услуга. Самите европейски директиви изискват да не бъдем облагани с преки данъци. Този данък ще се дължи на фиска. Ние играем ролята на посредник между потребителите и държавата, просто събираме данъка и го внасяме във фиска – така както събираме вноските за Гаранционния фонд.

-Има някакво странно противоречие. Едни мерки подтикват към увеличаване на цената, а други – към намаляване...

-Възможно е и така да се изтълкува. Във всички случаи изказвам едно наше опасение. Очевидно е, че пазарът години наред не можа да достигне до формирането и прилагането на едни разумни, достатъчни цени на застраховката „Гражданска отговорност“, които да покриват разходите на застрахователите. Видно е също така, че в начина на поднасянето на данните има някакво разминаване. И определено не ние сме в грешка. Ще повторя отново: не може квотата на щетите в едни компании да е 60-70 на сто, а в други – 44-47 на сто, и то при сходни портфейли от гледна точка на риска, на бройката застраховани автомобили и т. н. Това няма как да стане. Тази аномалия поставя изключително сериозни въпроси за качеството на „играчите“ на пазара. При положение че има такава разнородна смесица от субекти, регулаторът е този, който трябва да си зададе въпроса дали нещо тук не е наред. Това е още един аргумент против механичното прилагане на пазарни данни при изчислението на индивидуалните резерви на застрахователите и поставя въпроса за формите на контрол, които КФН прилага спрямо застрахователите.

Ето, надзорът взима решение да бъдат заделени повече резерви. Но от това всъщност нищо не произтича - могат да се заделят, могат и да не се заделят. А рискът от изпадане в неплатежоспособност на една компания, въпреки че съществува Обезпечителен фонд, крие огромни опасности за целия бранш и за финансовия сектор като цяло. Регулаторът има достатъчно власт по закон да вземе съответните мерки. И то по ясен, целенасочен, недвусмислен начин.

Пак ще се върна към началото на нашия разговор - на въпроса ви за притесненията и заплахите. Ще припомня споменатата по-горе криминогенна среда, която по никакъв начин не се променя към по-добро, а дори се влошава. Милиони отиват за обезщетения за кражби и измами. Ние тук не можем да изместим държавата от нейните функции. Необходима е намеса от страна на регулатора като наш застъпник, който трябва да се грижи за финансовата стабилност на дружествата и на пазара. От него също трябва да излязат инициативи, не само от Министерството на вътрешните работи.

-Тъй като говорим за отговорностите на държавата, ще си позволя да ви припомня, че когато застрахователите се събраха по инициатива на АБЗ публично, прозрачно, канейки на своята среща и представители на надзора, за да се обединят около положителната идея цената на застраховката „Гражданска отговорност“ да се повиши, за да може да покрива по-адекватно рисковете, тогава Комисията за защита на конкуренцията ги обвини в картелиране и им наложи доста солени глоби, включително и на асоциацията. Това няма как да бъде квалифицирано като нормално отношение на държавата към бизнеса.

-Така е, да. „Булстрад“ плати 250 хиляди лева пропорционално на пазарния си дял. В тази посока има и още лоши новини. В момента коментираме нещо, което остана встрани от сегашните страсти, но е не по-малко важно за бизнеса. Това са глобите по отношение на късното отчитане на полици по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които имаха за цел подобряването на отчетността и по-доброто функциониране на Информационната система на Гаранционния фонд. Но какво се получи на практика? В „Булстрад“ постъпиха две наказателни постановления от Комисията за финансов надзор за стотици хиляди левове, които в пъти надвишават глобите на КЗК, а самата санкция по никакъв начин не кореспондира с размера на нарушението. Какви са фактите: анализът ни за установяване на причините показа, че вината за около 65% от закъсненията недвусмислено може да се вмени на застрахователните посредници. Очевидно е, че проблемът по същество е извън застрахователните дружества и че не е налице ясно законодателно разграничаване на вината и последващата отговорност за административното нарушение. Нещо повече, макар и застрахователните посредници да са поднадзорни лица на КФН, последиците от техните виновни действия като санкция са пренесени върху трети лица – застрахователните компании, което представлява правен абсурд. Считаме, че има достатъчно законови предпоставки за това Управление “Застрахователен надзор” да предприеме конкретни мерки чрез подобряване на механизма на санкции спрямо застрахователните посредници и на контрол при осъществяването на тяхната дейност.

По-нататък: приблизително 18 на сто от полиците са закъснели, защото са ни отчетени в петък, събота или неделя, и ние ги въвеждаме в информационната система в понеделник, като първи работен ден. Те вече са закъснели, защото ние не можем да ги включим в справката във вторник и трябва да ги подадем чак през следващата седмица. Обичайната търговска практика и фактът, че застрахователните компании по естество не са с непрекъснат режим на работа, не предполага тези полици да се отчетат навреме. Подчертавам, че няма никаква логика в аргумента, че всички тези полици били антидатирани...

За съжаление обаче засега сме свидетели на това, че проблемът не се решава изначално, а палиативно. И въздействието не е върху същината на проблема. Лекува се не болестта, а симптомите. Подобен начин на регулиране на една проблемна област от функционирането на застрахователния пазар е повърхностен, формален, неетичен и противоречащ на основни правни принципи.

-“Български имоти“ е част от вашата група. Все още ли компанията развива преимуществено автомобилното застраховане?

-По начало не е лошо да имаш два бранда, две компании да се позиционират на пазара. Вътрешната конкуренция има хубави страни. Опитали сме се от гледна точка на продажбите да сегментираме двете компании, като „Български имоти“ в крайна сметка в някои видове бизнес се явява алтернатива на голямата компания. „Български имоти“ е концентрирана върху автомобилното застраховане - „Гражданска отговорност“ и „Каско“. Дружеството е ориентирано по-скоро към продажбите на дребно, към малкия и средния бизнес. Докато „Булстрад“ е компанията с традициите, с капацитета, с възможностите да обслужва големите корпоративни клиенти, големите обществени поръчки, свързани със застраховането, обслужването на международни застрахователни програми. Тук важи вътрешният девиз на „Булстрад“: „Можем, защото знаем как!“  Но определено компании като „Български имоти“ имат своето място на пазара. Те са по-малки, по-гъвкави, по-адаптивни. Продукти като „Каско 100“ и „Флекси“ на „Български имоти“ говорят красноречиво за това.

-Как работи „Ви Ай Джи сървисиз България“?

-Това е наше дъщерно дружество, което се занимава с извършване на ликвидация на щети по автомобилно застраховане. В неговите офиси работят експерти, които извършват първична  ликвидация - оглед, заснемане и описване на щетите. Дружеството има изградена клонова мрежа в цялата страна. По електронен път с ползване на софтуер данните се пращат в същинската ликвидация, където се остойностяват щетите. Едва на по-късен етап се включват самите застрахователни компании - „Български имоти“ или „Булстрад“, които имат своите контролни звена, които потвърждават плащанията и осъществяват контрол върху дейността на дъщерното дружество. Ето така постигнахме синергиен ефект в рамките на групата. Скъпо удоволствие е да поддържаш две алтернативни и припокриващи се до голяма степен ликвидационни мрежи за обработка на застрахователни претенции на две компании като „Булстрад“ и „Български имоти“.

След това идва ред на автосервизите. Ние работим с повечето от официалните сервизи на отделните марки автомобили. А според вида покритие, който даваме, имаме доверени сервизи, които минават през много строго пресяване. В „Булстрад“ и „Български имоти“ няма как да стане така, че застраховани в тези дружества автомобили да бъдат пратени за ремонт в сервизи от сивия сектор. Вероятно съществува на пазара такъв феномен, но при нас това не може да се случи по никакъв начин. Със сигурност кризата дава отражение и върху бизнеса на сервизите. Но и те трябва да се адаптират. При положение, че при нас падат премиите, не може при тях да се покачват цената на сервизния час и нормовремената. Мога да ви уверя, че много сервизи реагираха в тази ситуация –  оптимизират разходите си, свиват маржа на печалбата. 

-Защо толкова време се забави у нас приемането на единна методика за неимуществените вреди?

-В това отношение искам да кажа, че за негативния ни резултат по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите допринасят и тежките неимуществени щети в страната. В Австрия например нещата се регулирани. Когато се обезщетяват неимуществени вреди, точно и ясно е казано колко са болките и страданията, които се възмездяват. Те са в някакъв нисък диапазон, дори и за нашите представи. Но там голямата тежест се пада на имуществените вреди в рамките на неимуществените претенции, които имат характера на загуба на бъдещи приходи, за компенсиране на социалните органи, които отпускат пенсии или извършат разходи за болнично лечение, за асистенти и т.н. Там всичко е остойностено, всичко е „от–до“ и е доказуемо, докато единственият текст, който регулира тези обезщетения в България, е Законът за задълженията и договорите, където се посочва, че сумата на обезщетението се определя от съда по........ справедливост. И всичко е вкупом: болки и страдания, издръжка, разходи. Всичко трябва да почива на някакъв стандарт, на някаква логика. Какво е това общо понятие „справедливост“? Необходим е сериозен общовалиден критерий. Нямаме нищо против да плащаме и милиони, защото човешкият живот е неоценим. Но откъде да се вземат толкова пари? Вече има адвокати, които по една или друга причина успяват да се позиционират по-ловко в рамките на правораздавателната система.

-Една от амбициите на надзора е да се създаде единна методика за обезщетяване на неимуществените вреди.

-Важното е нещата да се направят по добрия начин, проактивно, с ясното съзнание за това, че всяко действие ще даде отсрочен във времето ефект, който не винаги може да е положителен. Ще припомня глобите за закъсняло отчитане на полици...  Каква я мислехме, а каква стана!...

Ще дам за пример изискването за увеличаване на резерва за възникнали, но непредявени щети. Излиза, че ще бъдем свръхрезервирани спрямо тази методика. А това също не е хубаво, защото „яде“ от капитала на компанията, а от там води до необходимост за допълнително финансиране за покриване на границата на платежоспособност.

Изобщо налице са много сериозни проблеми, които трябва да се дискутират отговорно и професионално и в общността, и в обществото.

Но държа да подчертая, че този състав на КФН е първият, който излиза с цялостна програма за развитие на бранша. Защото проблемите наистина са важни. И те трябва да бъдат разрешени по най-разумния начин.  

Разговора води Славимир Генчев

 



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Презастраховане"
ЯНАКИ АНДРЕЕВ,
orange_li
"Застрахователно право "
Велеслав Гаврийски,
orange_li