Експерти и анализатори твърдят, че национализацията на

25 Ноември 2010 г.,zastrahovatel.com
За запазване на принципа на солидарност в първия стълб на осигурителната система, но против национализацията на спестяванията в професионалните пенсионни фондове се обявиха експерти и анализатори на кръгла маса, организирана от Института за икономически изследвания на БАН. Според тях последните идеи на правителството и цялата т.нар. „пенсионна реформа” е опит да се балансира бюджетът за догодина.

 

“Политици и синдикати спорят за целесъобразността на предлаганите промени в пенсионната система, но експертите в тази област казват “не” на подобни мерки, които нарушават сполучливия тристълбов модел с десетгодишна история у нас, и по този начин се създава базов проблем  в бъдеще – сподели доц. Митко Димитров, директор на Института за икономически изследвания на БАН, и откри срещата между изтъкнати икономисти.  Днешната дискусия ще бъде с акценти върху сегашния модел на пенсионната система: може ли тя да бъде финансово устойчива, или винаги ще бъде зависима от бюджета; как може да се постигне нейната финансова стабилност; днешната пенсионна система  съвършена ли е и може ли да се мисли за промяна и усъвършенстване; как да се постигне това; как да се направи преход към промяна и усъвършенстване.”

 

Каре

На 26.10.2010 г. в Института за икономически изследвания ( ИИИ) на БАН точно в разгара на споровете около пенсионната реформа видни наши икономисти, широк кръг експерти от научни институции и неправителствени организации дискутираха за принципите на солидарността в пенсионната реформа. Дискусията е част от цикъла академични дискусии на тема „България 2020 – икономически и социални перспективи”. Тя има за цел да очертае визията на страната ни за  новото десетилетие в изпълнение на Лисабонската стратегия  - конкурентна и динамична икономика в Европа, базирана на знанието и иновациите, и устойчив растеж, който стимулира заетостта, социалното и регионално сближаване.

 

Първата дискусия бе посветена на пенсионната реформа и предизвикателствата пред социалноосигурителната система у нас с участието на проф. Нено Павлов и доц. Йордан Христосков от ВУЗФ, доц. Георги Шопов, Петър Ганев от Института за пазарна икономика, Георги Ангелов от Институт „Отворено общество” и др. Домакин на срещата бе доц. Митко Димитров, директор на ИИИ на БАН.

 

По време на дискусията икономистите се опитаха да изведат работещите и печеливши решения в социалноосигурителната система и как да се постигне по-голяма адекватност на пенсиите у нас.

 

 

“Реформата, която се предлага в България, трябва да отчита в нашето законодателство не само специфичните ни особености, добрите европейски практики, но и да отразява всичко, което Европа очертава до 2020 -2030 г. като тенденции в своите директиви” – сподели проф. Нено Павлов.

Той направи преглед и анализира официалния документ “Европа 2020”, както и всички документи на новата Европейска комисия  на Европейския парламент и Европейския съвет.

Според професора у нас за пенсионна реформа напоследък се заговори, след като стана ясно, че

 

 

около 60 % от бюджета на НОИ идва от данъците

 

 нещо нетипично за разходопокривните система. Друга причина е решението за прехвърляне на професионалните пенсионни фондове (ППФ) от капиталовата в солидарната система и по-точно в нов фонд в НОИ. Когато се говори за пенсионна реформа, според него това означава корекции в модела и се нарушават зависимостите и взаимообусловеността, съгласуваността между отделните стълбове ( от 3-стълбовия модел) или между отделните фондове, които ще трябва да осигуряват адекватен устойчив доход на хората в третата възраст. Необходимо ли е и как да се постигне съвместимост с европейските системи? Как да се осъществи необходимата подкрепа между пенсионните реформи на държавите членки и реализирането на тези цели и приоритети?  Важна е релацията равнище и устойчивост на пенсиите – равнище и дълбочина на бедността в съчетание с европейската платформа за бедност. Втората релация е заетост - натрупване на пенсионни права и икономически растеж. Третата релация е финансова стабилност на пенсионната система- стабилност на публичните финанси - стабилност на фиска.  Върху тези релации се спря проф. Павлов и обясни, че именно те са основата, върху която трябва да се градят българските стратегии за реформа, както и в самото законодателство.

“Определено считам, че в бъдеще трябва да се запази институционалната автономия на НОИ, да се запази самостоятелността на бюджета на държавното обществено осигуряване и постепенно до 2020 г. да се водят политики за раздържавяване на системата (т.е. за намаляване на дела, свързан с финансирането от данъци). Разходопокривната система трябва да бъде допълнена с един резервен “Запасен фонд”, чието начало е поставено у нас през 2000 г. и за 2-3 години има доста натрупани средства, а впоследствие е ликвидиран, неизвестно защо”- сподели проф. Нено Павлов и очерта важни въпроси, залегнали в европейската директива.

Важен въпрос е дали  и доколко да се запази солидарността в пенсионния модел и под каква форма  в контекста на демографското застаряване и съгласно директивата “Европа 2020”. Препоръката на директивата е солидарността да се определя в изготвянето на политиките и в социалното осигуряване при регулиране на вътрешните взаимоотношения: солидарност в рамките на поколение; солидарност между поколения; солидарност в рамките на осигурителни общности; солидарност в рамките на категорийните работници ( на този принцип ще бъде създаден новият фонд за ранно пенсиониране в НОИ и доколко той ще задоволи очакванията – ето дискусията).

Аргументирано да се направи от страните членки

 

окончателният избор между солидарността и системата на индивидуалните партиди

 

 

по стълбове и обособени пенсионни фондове – друг важен въпрос, залегнал в “Европа 2020”. При запазване на солидарността в първия стълб какво място да се отдели на коефициента на заместване и на тази основа да се калкулира осигурителната вноска. В момента в България това се прави хаотично.

При запазване на солидарността да не се отстъпва в икономически аспект от връзката солидарност – отговорност и конкурентоспособност.

 

“Национализация не е точната дума, точната дума е кражба

 

 

защото говорим за лични партиди, които могат да се наследяват, заяви по повод предлаганите промени от правителството, касаеши прехвърлянето на професионалните пенсионни фондове в НОИ, Петър &Ганев от Института за пазарна икономика  - с преместването им от едно на друго място, те престават да бъдат мои, отиват в общия кюп и стават солидарни, добави той - Това е пример за директен сблъсък с правата на хората. Директен сблъсък е също така хората да отиват в затвора, ако не си плащат осигурителните вноски.” (Става дума за предложението за криминализиране на невнасянето на осигуровките – бел. ред.)

Според него по принцип в България е наложена неестествена система за определяне на пенсиите от страна на държавата ( а не по естествен ред от семействата) посредством държавната пенсионноосигурителна система

( всъщност става дума за солидарната система, чийто основоположник и автор е Бисмарк – бел. ред.). И след като изначално е сгрешена системата, каквито и мерки да бъдат предприети  системата ще се балансира за кратко време, но в дългосрочен план ще доведе до сериозни дисбаланси, нещо, което вече е факт в Европа.

Другият модел, според Петър Ганев, е естественият, който не влиза в никакви конфликти, а именно на поемане на личностна отговорност от страна на семействата за осигуряване на старините си. Според “Зелената книга” преходът в Европа предстои да бъде направен от солидарна система към капиталовопокривна система. Направени прогнози в книгата показват, че през 2040 г. в много европейски  страни в по-голяма степен осигуряването на пенсии ще бъде от личните спестявания.

Според Петър Ганев държавата трябва да има социална, но не солидарна функция.

 

Решението на проблема не е в противопоставянето на двете системи

 

Бившият управител на НОИ Йордан Христосков се спря на темата дали хората могат да получават адекватни пенсии и каква е сигурността на пенсионните системи. Решението на проблема според Христосков не е в противопоставянето на двете системи, защото проблемът важи в еднаква степен и за разходопокривната, и за капиталовата система.  Факторите, които подриват финансовата устойчивост, са еднакви и за двете системи. Въпросът за пропорциите на двете системи е отворен.

Застрашаващите фактори за адекватността и сигурността на пенсиите според доц. д-р Й. Христосков са основно демографски, т.е. стареенето на хората. Този фактор влияе и върху двата типа системи – разходопокривната и капиталовата. При капиталовата система натрупаните активи трябва да бъдат продадени на следващите поколения, за да могат да се получат свежи пари. Цената на тези активи ще бъде по-ниска, ако броят  и икономическият потенциал на хората от следващите поколения е по-малък. Застаряването на населението удължава периода на получаване на пенсии, т.е. анюитетът се разделя на много повече години и за по-дълъг период на пенсионни вземания и актюерите трябва да изчисляват по-високи резерви, за да предотвратят т.нар. надживяване.

Неравномерността в икономическото развитие, т.е. финансовите и икономически кризи, еднакво влияят върху двете пенсионноосигурителни системи. Грешните политически решения също са причина за дисбаланс и в двете системи. Осигурителните измами и психологически причини също така влияят отрицателно върху системите.

 

 

Ранното пенсиониране кара системата да буксува

 

“Има разчети на НОИ, които показват, че парите ще стигнат до края на мандата на това правителство за покриване на ранните пенсии на работещите при тежки условия на труд” - подчерта и Георги Ангелов от Института „Отворено общество”. Според него в момента системата толерира повече изключенията, отколкото правилата, заради което 70% от хората през 2008 г. са се пенсионирали, преди да навършат официална пенсионна  възраст (т.е. преди 60 и 63 години). Ако си в първа категория труд можеш да се пенсионираш с едва 10 години трудов стаж, затова има множество хора, които се пенсионират още на 45 години – твърди Ангелов. Като пример за това той посочи категорийните работници и появилите се твърде много инвалиди, които са свели средната пенсионна възраст на 56, вместо на 60 години. Това според икономиста си е чисто политически проблем и засяга категории като военни, полицаи, следователи, служители от Държавна сигурност, ДАНС, които не плащат нищо в професионален фонд , но също се пенсионират рано – на 50-55 години. По този начин обществото финансира техните пенсии за около четвърт милиард лева годишно.

Поне категорийните работници плащат вноски в професионален фонд, докато полицаи, военни, следователи и служители на ДАНС нищо не внасят, подчерта икономистът. Като друга несправедливост Ангелов посочи обезщетенията за общо заболяване и майчинство. Един се осигурява 10 години и накрая получава нещо, същото обаче получава и този, който е правил вноски само една година, добави той.

 

Правилната диагноза е пътят на правилните решения

 

Георги Шопов от Института за пазарна икономика изложи своите виждания за адекватността и устойчивостта на пенсиите, като подчерта, че трите стълба трябва общо да осигуряват достатъчно доход на бъдещите пенсионери. През последните години не се постига адекватност на пенсиите, независимо че нетният коефициент на заместване е повишен. Прогнозите на НОИ и на Европейската комисия също така не са обнадеждаващи. Ще се достигне до 36% коефициент на заместване от първия стълб и до 41%  с включването на втория стълб през 2060 г.

Според Шопов най-важният за разрешаване проблем е за постигането на баланс между адекватност и устойчивост на пенсиите.

“Моето разбиране е, че солидарността трябва да съществува  в осигурителните системи – подчерта Г.Шопов – Става дума не само за солидарността между поколенията, но също така и солидарността между работодатели и работещи, както и между бедни и богати.”

Ако се приеме индивидуално лично осигуряване без солидарност, много хора ще стигнат до националните системи за социално подпомагане,  т.е. отново се опира до солидарността, но под друга форма, подчерта икономистът.

Една от правилните  и възможни мерки за  промяна на модела на пенсионното осигуряване според Шопов е отчитането на осигурителния доход през целия осигурителен стаж. България вече е изчерпала този ресурс. Придобиване на пълна пенсия при определен осигурителен стаж е друг фактор, влияещ върху устойчивостта на пенсионните доходи.

 

 

Накъде ще наклонят везните?

 

 

Не е решен проблемът с прехода от една в друга система според проф. Нено Павлов. Имало е предложение за приемане на модела на втория стълб и от родените  преди 1960 г. Основният проблем за разрешаване и за оценяване на солидарния стълб е оценката да се прави не за бъдещите млади поколения, а за тези, които са родени преди 1960  година.

Трябва да се вземат внимателни решения, и то съобразени с рамката, очертана от Международната организация по труда. Системата е така консервативна, че доброволните пенсионни фондове цели 40 години не се регулират от МОТ, а само на ниво Европейски съюз. Как тогава България би изглеждала в ЕС без солидарен стълб?

Позициите на експертите не са еднозначни, но не става въпрос за противопоставяне на крайни модели. Икономистите, които защитават досегашната система и нейното усъвършенстване говорят за 3-те стълба като съществуващи и за привнасяне и използване на капиталовите системи.  Друга част от икономистите говорят единствено за капиталовите системи.  Не става ясно обаче дали става дума само за капиталов принцип, или ще се осигурява минимален доход от държавата, или хората, които нямат възможност да се самоосигуряват, ще преминат изцяло към социалното осигуряване.

Друг акцент е дали става въпрос за въвеждане на системата буквално “от утре” или ще е нужен преход и колко време ще трае той и как ще бъде уредено плащането през това време.

Експертите влязоха в  базов спор  за това капиталовата или разходопокривната система трябва да има превес у нас ( 90% в полза на капиталовата и само за 10%  от хората социално подпомагане или обратното).

Бившият управител на НОИ Йордан Христосков  обясни, че замисълът на модела за пенсия още преди 10 години е бил 40%-45%  заместващ доход от обществената система, т.е. от НОИ, и около 60 на сто от капиталовата система, но политически решения са изменили първоначалния замисъл.Той отново подчерта, че и двете схеми са изправени пред едни и същи проблеми – демографско стареене на населението, икономически и финансови кризи, в това число и политически грешки. Според него, за да има стабилност, са необходими по-големи законодателни гаранции, включително промяна и в Конституцията. Сега в нея се казва само, че всеки има право на обществено осигуряване и социално подпомагане и нищо повече, подчерта икономистът.

Финансистът Любомир Христов  е на мнение, че не трябва да има изключения за категорийни работници, полицаи и др. Ако имаш тежка професия, това трябва да се отрази на заплатата ти, но не е казано, че цял живот трябва да си миньор, каза той. Според Христов единственото, което трябва да се има предвид при изчисляването на пенсиите, е колко вноски си правил, а не стажът.

Мненията се поляризираха и според Любомир Христов и Георги Ангелов всеки трябва сам да прецени колко години иска да се осигурява, какви вноски да плаща и каква пенсия ще му гарантира това.

В спора се включиха Красен Станчев от Института за пазарна икономика и Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии, които заявиха, че заради раздутите разходи пенсионната система е във фалит. Трупаш грешки, накрая фалираш, но това ти дава възможност да вземеш добри решения накрая, коментира Георги Ангелов от „Отворено общество”.

 

Изводите от дискусията

Според иономистите правителството трябва да си отговори на следните 5 въпроса:

 

* Първо - да се изясни каква е целта на промените: тотална базова реформа на модела ; неговата смяна или неговото усъвършенстване.

* Второ – да се изясни на какви ограничения трябва да отговаря моделът.

* Трето – кое е най-доброто решение за България.

* Четвърто – какво е възможно да се постигне и в какви времеви граници.

* Пето – политическото решение с неговата обратна връзка  - какво се изпълнява от заложеното в решението.

 

 

Специално за вестник “Застраховател прес” – блиц-анкета

 

Как възприемате предложенията на правителството за създаването на нов фонд за ранно пенсиониране в НОИ?

Защо се прави и до какво би довела тази промяна?

 

 

Георги Ангелов от Институт „Отворено общество”

 

В професионалните пенсионни фондове /ППФ/, които са част от Втория стълб на  допълнителното задължително пенсионно осигуряване, има пари по отделни партиди на осигурените, хора, изпълняващи I и II категория труд. Тези пари на осигурените се национализират, харчат се за по-високи пенсии. Когато парите не достигат, след 4 години вече има по-голяма “дупка” в бюджета на НОИ, т.е. по-голям бюджетен дефицит. По този начин не се решава базовият проблем и той е, че при ранно пенсиониране на 45 години човек няма шанс да натрупа парите си за пенсия, защото не са внасяни достатъчно средства. За I  категория труд изискването е 10 години да се внасят пари, защото не е възможно технически да имаш осигурителен стаж 10 години, а да получаваш пенсия 40 години.

Проблемът е, че не може да има ранно пенсиониране и парите да са достатъчни за пенсиите. Трябвало е този подход да се премахне още през 2004 г. според законовите изисквания, но не е станало, а сега синдикалните лидери искат да запазят тази практика до 2014 г. И когато на власт дойде следващо правителство, тогава може би синдикатите ще искат удължаване до 2040 г.

Базовият проблем е, че парите от осигуровките  в рамките на половин милиард лева не са достатъчни, независимо дали са в частните пенсионни фондове или в НОИ.

Не може да се твърди, че тези пари не са управлявани добре досега, а и държавата ще ги управлява по същия начин – обещаха да запазят същите банкови инвестиции; същите депозити и т.н. Лошото е, че държавата иска да похарчи тези натрупани пари за 3-4 години, след което те ще свършат. След това новосъздаденият фонд за ранно пенсиониране ще има невероятно огромни дефицити, т.е. не се решава проблемът, а до края на мандата  на това правителство само ще се похарчат парите от частните фондове и след това проблемът ще се задълбочи. Когато наближи 2014 г., ще има повече пенсионери, отколкото днес, защото хората ще предпочетат по-рано пенсиониране.

Този проблем, естествено, ще рефлектира в капиталовите системи. При национализация на частен фонд, например на ING, най-голямата холандска група, или на „Алианц“, най-голямата германска група, това ще доведе до недоверие и до оттегляне на големи чуждестранни инвеститори. Известно е, че и в момента доверието на чуждестранните инвеститори не е голямо, защото България не е лидер в чуждестранните инвестиции. Трябва да е известно също така, че предлаганият модел е непопулярен и не е правен в никоя европейска страна, а само в  страните от третия свят /например в Аржентина/.

Най-много ще пострадат работодателите, защото ще спре притокът на чуждестранни инвестиции и това ще затрудни и стагнира местната икономика за години напред.

 

 

 

Доц. д-р Йордан Христосков , заместник-ректор на ВУЗФ и бивш управител на НОИ

 

 

Предлаганата промяна е некоректна спрямо пенсионния модел и спрямо голяма част от участниците в ППФ, защото има 4 групи хора, които ще бъдат ощетени. Това са, първо, хората ,които се осигуряват върху високи доходи и  биха желали да не се възползват изцяло в пълния срок на ранното пенсиониране, а да се пенсионират при навършването на стандартна възраст – 60 години за жените и 63 – за мъжете. При сегашната законова разпоредба тези хора биха получили всичките си пари от индивидуалните партиди наведнъж или ако се пенсионират 2-3 години по-рано,  биха получавали много повече пари.  При предлаганите промени техните пари ще изчезнат, ако не се възползват от ранното пенсиониране. На второ място, ще бъдат ощетени всички, които няма да могат да изпълнят изискването за 10 години стаж при I   категория и 15 при  II-ра категория труд.  При сегашната система, ако те нямат достатъчен стаж  при пенсиониране, отново в стандартната възраст те получават всичките си пари.  Ако се въведат промените, един миньор с 9 години и 11 месеца и 20 дни  стаж няма да може да получи нищо и неговите пари ще се разпределят между хората с 10 години стаж. Това е много сериозно ощетяване на хората с непълен категориен стаж. Техните пари от индивидуалните партиди ще изчезнат и ще отидат в солидарния фонд. Третата група ощетени от промените хора са инвалидите – т.е. хора, инвалидизирани с изгубена работоспособност над 70 на сто, сега получават половината от средствата в индивидуалната партида и при пенсиониране останалата част. При промените те няма да получат нищо, а ще останат само с инвалидната пенсия. На четвърто място, ако се въведат промени в пенсионната система, ще бъдат ощетени наследниците на починали осигурени хора от I-ва   категория и  II категория труд, защото наследниците им няма да наследят парите им от индивидуалните партиди. Сега тези хора получаваха и наследствена пенсия по правилата на солидарната система от НОИ и едновременно с това всички средства в индивидуалната партида от капиталовите схеми. Това ставаше непрекъснато и до момента фондовете са изплатили около 10 млн.лв. на наследниците. Ако се въведат промените, такова плащане няма да има. Ако двама пострадат при трудова злополука на 31.12.2010 г. и единият почине на място, а другият почине в болницата на следващия ден – наследниците на първия ще получат парите от индивидуалната му сметка,  а наследниците на другия няма да получат нищо, независимо че неговите спестявания може да са от порядъка на 5-6 хил.лв. Затова новата политическа мярка трябва да бъде оценена и от тази гледна точка на справедливостта.

Няма гаранция, че НОИ ще управлява по-добре парите на хората, отколкото частните фондове. Не е вярна също така информацията, че тези средства досега са управлявани лошо.

Недостигът на средства се дължи на нередовното внасяне на пенсионни осигуровки. Причината понякога е в самите работодатели и работници, които се договарят работникът да се осигурява с по-ниска сума, а останалата част да получава като допълнително трудово възнаграждение /неформално и „под масата“/. Има също така доста неразпределени пари от Националната агенция по приходите, които са в набирателната сметка в БНБ. Тези пари там получават изключително ниска доходност с много ниска лихва по набирателната сметка и забавянето на привеждането им дискредитира тяхната капитализация. Всички изброени причини общо, както и икономическата и финансова криза /т.е. обезценяването на част от активите, в които бяха инвестирани парите/ доведе до това сумите да са по-малко от очакваните. Никъде в закона не е било записано, че ранните пенсии трябва да стартират през 2006 г., а от 2011 година. Според мен, най-доброто решение е пенсионирането на хората от споменатите групи да се отложи с още 1-2 години; да продължи действието на сегашния модел, който дава възможност за ранно пенсиониране от НОИ, и съответно парите да се възстановяват също от НОИ. Много рядко се споменава, че 90 млн.лв. от професионалните фондове  са върнати в НОИ от индивидуалните партиди на хората, които са решили да се пенсионират от НОИ. Трябва много добре да се разбере разликата, когато човек сам доброволно е решил да върне парите  при пенсионирането си от НОИ и другият метод – т.е. Парите, да бъдат отнети от индивидуалната му сметка с еднократен акт  със закон. Първото е доброволен акт, а второто – насилствен. Юристите и Конституционният съд трябва да се произнесат по този акт.

Ако се въведе непопулярната мярка, ще се разклати доверието в капиталовата система. Въздействието върху борсата ще бъде малко и по-скоро на икономическа, а не на реална икономическа основа. Влиянието и върху банковата система ще бъде слабо, защото ще се запазят депозитите, но, така или иначе, ако се плаща от тези пари, част от договорите за депозити ще бъдат нарушени, ако са дългосрочни.

Тази мярка за „реформиране“ е лош сигнал за цялата капиталова система, в т.ч. и в доброволното осигуряване. Такива актове на промяна на модела не бива да се извършват само от чисто психологична точка, защото из форумите, а и в пресата прочетох следното заглавие: „иде ред и на спестяванията ни в банките“.

 

 

ДИСКУСИЯТА ОТРАЗИ ИЛЕАНА СТОЯНОВА



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Застраховане"
Христо Драганов Йордан Близнаков, 2000
orange_li
"Юбилейна научна сесия посветена на личността и творчеството "
Проф. д-р Велеслав Гаврийски Академик Иван Стефан,
orange_li