В БЪЛГАРИЯ САМО ЧОВЕКЪТ Е ПО-УНИЗЕН ОТ БЪЛГАРСКАТА КНИГА

09 Юни 2010 г.,zastrahovatel.com
Писателят Николай Петев

Николай Василев Петев е роден на 10 август 1951 г. През 1975 г. завършва журналистика в бившия Съветски съюз. Работи като главен редактор на сп. „Родна реч” от 1982 г. до 1985 г. От 1985 г. до 1991 г. е директор на издателство „Народна младеж”. От 1991 г. до 1996 г. е собственик и директор на издателства „Петекс” и „Петекстон”. От 1996 г. до 2003 г. е генерален директор на издателска къща „Христо Ботев”. От 2003 г.  досега е председател на Съюза на българските  писатели. От 2005 г. е председател на „Агенция София прес”.

Автор  е на книгите „Тук във времето”, „Поезия и позиция”, „Фарът и неговият пазач”, „Зад завесата на политическия театър”, „Фарът, пазачът и вятърът”.

Негови книги са издадени в Русия, Македония, Сърбия, Азербайджан, Украйна, Италия и Албания.

           Първата му книга е отличена с наградата „Южна пролет” за най-добър дебют през 1982 г. Носител е на Националната Ботевска награда, на руската награда „Имперска култура”, на сръбската награда ”Арка” – за най-добра чуждестранна книга за 2007 г. Той е първият носител на македонската литературна  награда „Книжен Дедал”.

   - Г-н Петев, малко писатели могат да се похвалят с напътствията на голям автор като Николай Хайтов, тръгвайки по нелекия път на литературното поприще. Как стана това?

   - Бях на 18 години. Пишех някакви „шедьоври” и близки на родителите ми – д-р Гълъбов и съпругата му, настояха да ги покажа на един „страхотен” писател. Притеснявах се, защото щях да видя на живо автора на „Диви разкази” и „Хайдути”, книги, които бях чел с възторг. Представях си Николай Хайтов като някакъв побелял дядо – толкова много да знае, толкова да е преживял, с толкова хора да се е срещал, толкова архиви да е преровил. Предполагах, че ще ми каже: „Момче, я учи медицина”, което щеше да налее много вода в родителската ми мелница. Когато най-сетне той дойде със съпругата си Жени Божилова, съм запомнил два момента. Първият бе репликата му към родителите ми: „Ами като не иска да подхвърля човешките кокали и да им казва латинските наименования, нека да прехвърля думите.” Обърна се към мен и продължи: „Те са много, много повече. И внимавай при използването им. Думите ритат писателите.” Звучеше ми подкрепящо и афористично.

 -  Преди заради думите си поетите са загивали, а днес заплаха ли е поетът?

 - Талантът винаги е бил на прицел. Той е безпокойство за институцията. Неговата талантлива дързост е най-големият обществен смутител. Руският  поет Андрей Вознесенски го е казал много точно: „Поэтов тираны не понимают – когда понимают – тогда убивают. Вапцаров бе убит, защото бе разбран от фашизма. Буржоазията беше усетила силата на моторните му песни. Една от големите мерки за величието на поета е страхът на държавата. Страхуваха се от Пушкин и го убиха. Страхуваха се от Лермонтов и го убиха. Страхуваха се от Алеко. И го убиха. От Гео Милев се страхуваха и го изгориха. Куршумите срещу Вапцаров бяха от страх, от безсилие, от ужасното осъзнаване, че и този талант е срещу тях. По-късно поетите загиваха бавно или рязко от инфаркти, получени от интриги или безразличие. Днес ги убиват с мълчание. Разбира се, че поетът и днес е заплаха. Затова не му дават думата. Дава се думата на пиарковци. Смешни ми се виждат и разработките,  няма да се учудя, ако са и полицейски, на изцяло „измислени и лансирани” чрез медиите „поети”. По този начин се убива поезията.

Българска поезия и книга има, но каква е съдбата им?

Българската книга … Не я вземат на площад „Славейков”, защото не представлява „пазарен интерес”. Не я взимат и в издателствата, защото за тях са доходоносни американските жълти романи в различните им щампи – любовно-исторически, любовно-романтични, любовно-фантастични… Българските писатели са объркани. Една част от тях не издържа психически и избра самоубийството; друга взе икономическо решение: продаде се, на който иска да я купи; трета реши, че вече „не е изгодно да си писател”; четвъртата болезнено изяснява себе си; петата зарежда себе си с барут и несъгласие, но няма трибуни; шестата се дави в отчаяние и лутане. Българската книга понякога излиза в 300 екземпляра. Този подвиг е резултат от авторски и издателски унижения. В България само човекът е по-унизен от българската книга.

- Има ли надежда?

- Сещам за една мисъл на Куприн: „Човека можеш да осакатиш, но изкуството всичко ще изтърпи и всичко ще победи.”

-  Любовта застраховка ли е в днешния комерсиален свят?

- Всичко, създадено с обич, е заредено с огнивото на талантливото, на онова, което непременно ще има по-дълъг живот от временното. Лъчът на любовта е толкова светъл, толкова пробивен в нощите на безверието, че променя светогледи, обръща характери, отрича години, дни и осветява, осветява … В него няма зеленикавите тонове на завистта, в него не се чува драскането на отмъщението, в него може да уловите вопъла на загубата, но не и ненаситния вик на алчната амбиция. Ако нещо ни облагородява всеки ден, ако в нас израства непрестанно най-зеленото дърво на нравствеността, то причината е само една – обичаме това, което създаваме, и създаваме това, което обичаме. А колко много загуби… Губим, когато избираме кариера пред любов; губим, когато правим крачка встрани; губим, когато си мислим, че умно умуваме; губим, когато си казваме „и това ще мине”; губим, когато - вместо да вярваме – подозираме. Разберете – тогава губят всички. Аз живея с твърдото убеждение, че съм един от многото, един от милионите, които неумолимо вярват – любовта побеждава омразата, праща в изгнание безразличието, стрясва равнодушието, открива нови откривателства, създава вечности, стопля очите ни, по-добри ни прави и по-талантливи, строи високи и красиви мостове помежду ни, дава ни нов въздух, освобождава ни от окови и догми, произнася присъди за нравственост, създава пример.

- А какво е отношението ви към застраховането в живота?

- Разбира се, че положително. Но сега... Трябваше да изтърпя пожара в Съюза на българските писатели, за да разбера знака „плюс”.

Разговаря Мария Митева



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки