Председателят на Асоциацията на частните пенсионни фондове Никола Абаджиев: За 7 г. лихвата върху парите за втора пенсия е 3-5% въпреки кризата

06 Април 2010 г.,zastrahovatel.com
Ако осигурителната вноска не расте, хората от третата възраст ще получават едва 3% от последния си доход

- Г-н Абаджиев, стабилизира ли се вече пенсионният пазар след удара, който понесе през 2008 г. в резултат на кризата?

- Несъмнено. Предварителните данни на Комисията за финансов надзор (КФН) за миналата година показват, че пенсионните фондове вече излизат от кризата. Основният показател за това е, че всички фондове завършиха 2009 г. с положителна доходност. Знаете, че в края на 2008 г. беше отчетено снижение на активите на пенсионните фондове от 20%, при положение че сривът на борсата по същото време беше 80%. Това показва, че пенсионните фондове успяха да реагират навреме и адекватно на кризата.

Същите тенденции на подобряване продължават и в началото на тази година. Доходността в края на 2009 г. е била 7-8%, а през февруари - до 1 на сто.

- Вашите изчисления обаче са на годишна база, а според КФН доходността се смята за двугодишен период. Как изглежда ситуацията според данните на надзора за доходността?

- Според данните на КФН към края на декември 2009 г. доходността, изчислена за двугодишен период, варира от -7 до -10 на сто. Спрямо данните към края на 2008 г. обаче това е съществено подобрение.

Като цяло, независимо от големия срив през 2008 г., за целия период от 2002 г. до 2009 г. постигната доходност в най-масовите фондове - универсалните, е в рамките на 3-5% средно.

Сега постепенно с излизане от кризата естествено пенсионните фондове ще диверсифицират своите портфейли, така че да търсят по-висока доходност. Разбира се, това ще стане в рамките на регулациите.

- След като кризата разтърси пенсионния пазар, от дружествата започнаха да обясняват, че ако бяха въведени мултифондовете (портфейли с различна степен на риск), загубите за клиентите щяха да са много по-малки. Ще ги има ли в крайна сметка мултифондовете?

- Въпросът е доста актуален. Мултифондовете са една съвременна тенденция в развитието на капиталовите пенсионни схеми. Още при предишния кабинет съвместно с дружествата бяха подготвени промени в Кодекса за социалното осигуряване. Стратегията предвиждаше те да бъдат въведени първо в доброволните фондове. За съжаление, ние не можем да разберем защо този законопроект, който е готов и се намира в социалното министерство, се забавя. Въвеждането на мултифондовете е много важно, защото то ще даде възможност на клиентите сами да избират в колко рискови книжа да бъдат инвестирани парите им.

- Тази възможност не носи ли допълнителен риск в условията на криза?

- Не, няма такава опасност. Знаете, че намаляването на активите на пенсионните фондове по време на криза беше счетоводно или виртуално. Сега тези загуби започнаха да се компенсират. Само за една година - от 2008 г. до края на 2009 г., активите на пенсионните фондове са нараснали с близо 37% и гонят 3,2 млрд. лв. Очакваме, че до края на 2010 г. ние ще достигнем активи в рамките на 4 млрд. лв.

- В подготвяните промени в социалния кодекс, заедно с въвеждането на мултифондовете, беше предвидено и намаляване на таксите, които фондовете събират от своите клиенти и най-вече на инвестиционната такса. Това поне ще стане ли факт?

- В законопроекта, за който говоря, влизат много неща, свързани с развитието на капиталовите пенсионни фондове - лицензирането, развитието и контрола върху пенсионните фондове, мултофондовете и таксите. Там всички тези въпроси са разгледани комплексно. Така че въпросът за таксите и въпросът за мултифондовете не могат да се гледат на парче, трябва да се гледат комплексно.

- А склонни ли са пенсионните фондове да намалят таксите, особено в сегашните условия на криза?

- Нашето предложение е за плавно намаляване на таксите, което да върви паралелно с увеличаване на вноската за втория стълб. Инвестиционната такса трябваше да падне от 1 на сто до 0,6 на сто за период от четири последователни години. Знаем, че рано или късно това трябва да се случи, но то трябва да върви паралелно с вдигането на вноските. Сега вноската е 5% и тя е една от най-ниските в рамките на ЕС и тези страни, които имат капиталови фондове. Но най-важното е не вноската сама по себе си, а това първите пенсионери в универсалния фонд (втора пенсия) през 2023 г. да получат адекватни пенсии. Целта на втория стълб е да се постигне заместване от 15-20% на последните трудови доходи.

- Какъв процент от последния си трудов доход ще получат от втория стълб първите пенсионери през 2023 г., ако вноската остане 5%?

- Ако вноската остане на сегашните си нива - 5 на сто, коефициентът на заместване ще е около 3-4%. Тоест това е процентът от дохода преди пенсиониране. Такива разчети са правени в Консултативния съвет по пенсионната реформа. В същото време от първия стълб (НОИ - б. а.) ще се получава пенсия в размер на около 45%.

При повишаване на вноската до 10% през 2023 г. този коефициент на заместване ще е 7 на сто, през 2034 г. - около 13%, а през 2050 г. - около 24%.

Мнението на експертите е, че вноската трябва да стигне поне 7-8%, като увеличението є да става плавно. Така ще могат да се получат адекватни пенсии от втория стълб, които, заедно с тези от първия стълб и пенсиите от доброволното осигуряване, ще стигнат един коефициент на заместване от 60-72%.

- Преди кризата фондовете често се оплакваха, че са доста ограничени в какво да инвестират парите си. После им беше дадена законова възможност да влагат средства в инфраструктурни проекти. Кога ще видим на практика инвестиции от такъв тип?

- Вярно е това, че ние отдавна настояваме за инвестиции в инфраструктурни проекти - магистрали, ВиК, вятърни паркове и други. Световният опит сочи, че пенсионните фондове в много страни са сред основните инвеститори в такива проекти. В края на миналата година беше приета поправка в Кодекса за социално осигуряване, която разреши на пенсионните компании да инвестират до 10% от активите си в инфраструктурни проекти. Това е една възможност, която трябва да се използва от държавата. За целта на пазара трябва да се предлагат от съответни инструменти, за които има ограничение да са издадени от банка с над 50% държавно участие. У нас такава е Българската банка за развитие. В момента провеждаме разговори с банката за развитие, готви се емитирането на облигации и вярваме, че при добри условия по дълговите книжа пенсионните фондове ще инвестират в тях.

За това колко е важно пенсионните фондове да бъдат привлечени като инвеститори в инфраструктурни проекти говори фактът, че сега около 1,5 млрд. лв. от активите им са вложени в акции на български предприятия, тоест в реалната икономика.

- Отложи се вдигането на пенсионната възраст. Означава ли това, че ще се отложи и вдигането на вноската за втора пенсия?

- Никой пред нас не е правил такива изказвания. Според мен не става дума за тотално спиране на всички действия. Някои от нещата не бива да се отлагат - мултифондовете, увеличаване на вноската, облигации за инфраструктурните проекти.

Трябва да се обърне сериозно внимание и на развитието на третия стълб - доброволното пенсионно осигуряване. Необходимо е да се предвидят нови стимули. Предлагаме увеличаване на данъчните облекчения за хората, които влагат парите си в доброволни фондове. На първо време това данъчно облекчение може да стигне 15%, сега е 10 на сто. Така хората с възможности биха имали стимул доброволно да отделят пари за трета пенсия.

 

Tеодора Tодорова –    www.monitor.bg

 



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки