Проф. д . ик. н. Нено Павлов, зам.-председател на Комисията

08 Март 2010 г.,zastrahovatel.com
Аз бих настоявал по-значителна част от инвестициите на пенсионните фондове да се реализират в стратегически инфраструктурни проекти

- Проф. Павлов, добрата новина е, че за 2009 г. предварителните резултати от дейността по допълнителното  пенсионно осигуряване са положителни. Към 31.12.2009 г. броят на осигурените в четирите вида фондове нараства с 3,32% спрямо осигурените към края на 2008 г., а съответно и акумулираните нетни активи нарастват с 37,28 на сто. Как се развива пазарът на допълнителното пенсионно осигуряване и в началото на 2010 г., преодоляна ли е кризата?

 

- Както е известно, световната финансова криза във всички държави даде своето негативно отражение и върху развитието на допълнителното пенсионно осигуряване. В резултат на въздействието й през 2008 г. за първи път от въвеждането на допъл-нителните капиталови схеми в страната беше постигната отрицателна доходност от управлението на активите на пенсионните фондове в рамките на 20% – 23%. Предва-рителните резултати за отминалата 2009 г. обаче сочат, че пенсионният пазар започва с умерен темп да се възстановява. След излизане на окончателните резултати ще бъдат направени по-пълни и обосновани анализи, но отсега могат да се очертаят откроява-щите се позитивни тенденции в стабилизирането на сектора през изтеклата година.

Броят на осигурените лица в четирите вида фондове към 31.12.2009 г. достига 3, 764 хил. души, отбелязвайки ръст от 3,32 на сто спрямо осигурените в края на 2008 г. С изключение на доброволните фондове, при които се забелязва слабо намаление от 1,00 на сто в броя на осигурените, останалите фондове увеличават своите участници. Най-голям абсолютен брой осигурени лица регистрират универсалните пенсионни фондове – 2, 934 хил. души, което е 77,95 на сто от общия брой на съвкупностите в четирите вида фондове. Относителният дял на доброволните фондове в общия брой осигурени е 15,89 на сто, на професионалните фондове –  6,03 на сто, а на доброволните фондове по професионални схеми – 0,13 на сто.

Акумулираните нетни активи в системата на допълнителното пенсионно осигуряване към края на 2009 г. се равняват на 3 156 170 хил. лв., като регистрират нарастване от 37,28 на сто спрямо края на 2008 г. Важно е да се посочи, че за разлика от 2008 г., когато беше регистрирано сериозно намаление на нетните активите на доброволните и професионалните фондове, през 2009 г. и четирите вида пенсионни фондове отбеляз-ват ръст на управляваните средства. Нетните активи на универсалните пенсионни фондове към 31.12.2009 г. се равняват на 2 178 591 хил.лв., като нарастването при тях е най-голямо – 50,27 на сто. В края на 2009 г. нетните активи на професионалните пенсионни фондове достигат 449 425 хил.лв., отбелязвайки ръст от 22,38 на сто, а на доброволните – 526 388 хил.лв. с ръст от 9,27 на сто. За година и половина от въвеждането на доброволното пенсионно осигуряване по професионални схеми са натрупани 1 766 хил.лв. Двата основни компонента на увеличението на стойността на нетните активи –постъпленията от осигурителни вноски и реализираният доход от инвестиране на средствата на пенсионните фондове – са с положителни стойности за изминалата година.

Под формата на осигурителни вноски в допълнителното пенсионно осигуряване през 2009 г. са акумулирани общо 767 073 хил.лв. Въпреки финансовата криза общите брутни постъпления се увеличават на годишна база най-вече в резултат на регулярните финансови постъпления от осигурителни вноски в задължителните фондове. В универ-салните фондове през 2009 г. те са в размер на 620 482 хил.лв., като са се увеличили спрямо 2008 г. с 12,86 на сто. Сумата на постъпилите в професионалните фондове годишни осигурителни вноски възлиза на 78 481 хил.лв., което означава ръст от 22,35 на сто. Същевременно в доброволните пенсионни фондове постъпленията от осигури-телни вноски вече втора поредна година в резултат на рестрикцията в доходите логично намаляват. За 2009 г. те са в размер на 66 786 хил. лв. и спадат спрямо предходната година с 35,56 на сто. За този резултат влияят още рецесията в българската икономика, довела до спад на БВП с около 5.1%, задлъжнялостта на бизнеса с 47% от БВП, пови-шаването на равнището на безработица, както и негативният „отзвук” от постигнатата отрицателна доходност през предходната 2008 г. В доброволните пенсионни фондове по професионални схеми за 2009 г. – първата цяла година от началото на дейността им – вноските възлизат на 1 324 хил. лв. Като че ли все още осигурителите не проявяват особен интерес към този нов корпоративен тип фондове в страната за разлика от до-брите европейски практики. Въпреки изградения в ЕС общ пазар на професионални пенсионни схеми и наличието на Директива в тази област все още нямаме сигнали за външен интерес и чуждестранна инвазия на българския пенсионен пазар, нито интерес на български осигурители да предоставят за управление професионални пенсионни схеми на външни институции.

 

- Бихте ли очертали някои открояващи се тенденции в развитието на доходността и финансовия резултат на дружествата като основни индикатори за финансовата устойчивост на системата?

 

- Положителният резултат, който следва да обявим е че през 2009 г. спадът в доходността на пенсионните фондове е преодолян и годишната доходност от управ-лението на активите им е положителна. Средно претеглената доходност (немодифи-цирана) на универсалните пенсионни фондове за 2009 г. е 7,91 на сто, като при отдел-ните дружества варира от 5,47 на сто до 13,69 на сто. Доходността на професионалните фондове за 2009 г. е 7,85 на сто, като за отделните дружества приема стойности в рам-ката между 5,17 на сто и 10,74 на сто. Средно претеглената доходност на доброволните пенсионни фондове за 2009 г. е 7,60 на сто, като по дружества се движи в интервала от 2,77 на сто до 9,57 на сто. Отчетената доходност на доброволния пенсионен фонд по професионални схеми е 6,03 на сто. Индивидуалните инвеститори следва да имат предвид, че осигуряването в пенсионните фондове е дългосрочен процес, покриващ 30-40 годишен период на натрупвания, през който са допустими временни колебания, съпроводени със спадове в доходността най-вече в условията на криза, като тази, която преживяхме, а вероятно и други, които ще я последват в бъдеще. Тези циклични коле-бания обаче не са драматични и определящи за крайния резултат от инвестирането на средствата на осигурените лица и в дългосрочен план могат да бъдат компенсирани. Реално те се възприемат за виртуална и счетоводна загуба, свързана с намаляване цената на инструментите. В процеса на стабилизиране на икономиката и повишаване ликвидността на капиталовите пазари стойността на дяловите се покачва и допуснатите счетоводни загуби постепенно се възстановяват.

Другият положителен факт е, че пенсионноосигурителните дружества приключват отчетната 2009 г. с общи приходи в размер на 79 116 хил. лв., което представлява увеличение с 10,69 на сто в сравнение с отчетените приходи през 2008 г. Пенсионно-осигурителният сектор реализира положителен общ нетен финансов резултат за 2009 г. в размер на 16 676 хил. лв. за разлика от 2008 г., когато същият показател беше отрица-телен. Подобрените стойности на финансовия резултат от дейността на пенсионно-осигурителните дружества е гаранция за запазването на стабилността и устойчивостта на приватизираната пенсионна система в страната.

В отчетната 2009 г. се откриват промени и в структурата на осигурителния пазар. През м. януари броят на пенсионните фондове се увеличи с още два, тъй като начало на дейността си поставиха професионалният и доброволният фонд за допълнително пенсионно осигуряване, управлявани от „Пенсионноосигурителен институт” АД, лицензиран през втората половина на 2008 г. През м. август на 2009 г. беше издадено разрешение за преобразуване чрез вливане на ПОД „Лукойл Гарант България” АД в ПОАД „ЦКБ – Сила” АД, което в началото на тази година вече е факт.

В обобщение на резултатите от анализа може да се заключи, че въпреки неимоверните трудности, генерирани от глобалната финансова и икономическа криза, през 2009 г. секторът на допълнителното пенсионно осигуряване преодолява отрицателните тенденции, проявили се през 2008 г. и започва да възстановява своята стабилност и растеж.

 

- Доходността, реализирана от инвестициите на пенсионните фондове, безспорно е ключов въпрос, особено актуален във времената, в които живеем. Смятате ли за удачно предложението на някои финансисти да се гарантира номиналната стойност на средствата, вложени в пенсионните фондове за целия период на осигуряване, т.е. да се гарантира нулев процент на възвръщаемост – средство, което има силен психологически стимул за осигурените лица, защото кризата показа, те не могат да приемат, че пенсионният фонд може да губи от главницата на техните средства.

 

- В светлината на финансовата криза и последствията от нея напоследък на меж-дународно равнище /вкл. сред страните от ЕС/ широко се дискутира проблемът за гаранциите за средствата на осигурените и пенсиониралите се лица /на фазата „изпла-щане”/ във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване.

В случая е важно да се има предвид, че осигуряването в частните пенсионни фондове се извършва на капиталопокривен принцип, т.е. това е специфичен вид социално-инвестиционна дейност, придружена със съответния системен и пазарен риск. При схемите с дефинирани вноски (какъвто е възприетият в страната модел) тези рискове се поемат от осигурените лица. Действащото в момента законодателство не гарантира запазването на внесените по индивидуалните партиди средства, което на практика означава, че при определени обстоятелства натрупаните средства по индивидуалните партиди на осигурените лица вероятно могат да намалеят. Не случайно съгласно правилата и икономическата философия на схемата с дефинирани вноски всяко оповестяване на текущите инвестиционни резултати на пенсионните фондове трябва да бъде придружено с информация, че не се гарантира при всички обстоятелства и безусловно положителна доходност, което предполага, че стойността на дяловете може циклично да се понижава.

Както е известно, в задължителните пенсионни фондове лицата се осигуряват по силата на действащ закон. Специално за тях /като международно възприета практика/ е въведена система за гарантиране на минимална доходност, при която задължително се покрива недостигът до процента на  средната доходност, реализирана към края на даде-но тримесечие от всички фондове от съответния вид в страната. Както показва практи-ката, определената минимална доходност може да бъде в някои случаи отрицателна величина, в резултат на което акумулираните средства по персоналните партиди не само не се запазват, но е възможно и да намаляват.

Въпросът за гаранциите е особено актуален за доброволното пенсионно осигуряване, независимо че този тип осигурителна дейност се осъществява на принципа на свободния избор, личната инициатива и желание на осигуреното лице. В случая е валидна аналогията със съществуващите в българското законодателство гаранционни механизми за банковите депозити, за животозастраховането, за средствата на лицата, инвестиращи чрез инвестиционни посредници и др.

Предвид голямата обществена значимост на допълнителното пенсионно осигуряване, на заложените в него цели и необходимостта от съхраняване на общественото доверие към пенсионноосигурителната защита би могло да се изгради единна система от взаимосвързани гаранции /покрити чрез механизма на резервните фондове/ в областта на капиталовите пенсионни схеми, финансирани от различни  източници и актюерски техники за управление на риска.

По примера на световната практика е възможно за фазата „натрупване” да се формират специализирани резерви на ниво пенсионноосигурително дружество чрез създаване на гаранционен фонд, чрез издаване на „държавни ценни книжа, обвързани с процента на инфлация”, на общ гаранционен „пенсионен”пул и др. подобни. В законовата уредба на допълнителното задължително пенсионно осигуряване на някои страни в системата от защитни механизми като последно звено участва и държавата.

Най-подходящият подход за конкретните условия и среда следва да се избира с консенсус между всички заинтересовани страни, компетентните специализирани дър-жавни органи, обществените организации и преките участници във пенсионните схеми.

 

- Специалистите твърдят, че при пенсионните фондове важен е моментът на излизане от системата. Затова ефектът от загубата ще се разбере през 2020 г. за жените и през 2023 г. за мъжете, когато ще се пенсионират първите осигурени лица в частните пенсионни фондове със задължително участие. Има ли дилеми пред регулаторната рамка и дали е дошло времето да се смени подходът на регулиране? Кога ще бъдат приети промените в Кодекса за социално осигуряване и старта на системата по въвеждане на мултифондове (портфейли с различен рисков профил), защото тогава инвестиционните мениджъри биха имали възможността да предпазят хората, на които им предстои да излязат от системата? Освен всичко друго известно е, че мултифондовата система може да даде тласък и на доброволното пенсионно осигуряване...

 

- В съществуващия законопроект за изменение и допълнение на КСО се предлага възможност за инвестиционен избор от страна на осигурените лица във фондовете за доброволно пенсионно осигуряване. За целта се предвижда всяко пенсионноосигурително дружество да има право да създава в управлявания доброволен фонд до три инвестиционни портфейла с различен рисков профил - агресивен, балансиран и консервативен. Въвеждането на мултифондовата система /като допълващ механизъм за управление и диверсификация на риска/ създава възможност, от една страна, средствата на осигурените лица в предпенсионна възраст да бъдат управлявани по-консервативно, отколкото на значително по-младите от тях, с оглед гарантирането на техните средства и защитата им от последиците на финансови кризи и колебанията в доходността. От друга страна, те позволяват да се отчете правото на избор на лицата, осигуряващи се в пенсионните фондове, както и рискът, който носят със себе си различните инвестиционни портфейли. Младите кохорти осигурени лица също получават възможност да избират в какъв рисков портфейл да се управляват средствата им. В противен случай общото управление на средствата  на по-младите и по-възрастните участници в единен портфейл ги поставя в неравностойно положение поради спецификата на инвестиционния хоризонт, който имат пред себе си, и склонността им към поемане на конкретен риск в жизнения цикъл. Реално многофондовата система намалява риска за възрастните поколения и гарантира по-висока доходност на лицата в по-ниските възрасти.

Идеята беше мултифондовата система да се въведе първоначално в доброволното пенсионно осигуряване, а впоследствие да се пристъпи и внедри и в задължителното допълнително пенсионно осигуряване. За жалост очакваните промени прекалено много се забавиха, което не е в интерес на цялата пенсионна система и нейното реформиране. С приближаването на момента за пенсиониране на лицата от универсалните пенсионни фондове все по-осезателно се чувства необходимостта от алтернативен „инвестиционен подход” и в допълнителното задължително осигуряване. Очевидно е, че средствата на лицата в предпенсионна възраст и в универсалните пенсионни фондове трябва да бъдат управлявани по-консервативно, за да бъдат защитени от последиците на финансовите кризи. Поради това е неотложна необходимостта от прилагането на инвестиционни портфейли, обвързани с жизнения цикъл на осигурените лица в допълнителното пенсионно осигуряване, каквито са и препоръките на Световната банка.

От много съществено значение е споделяната от всички експерти необходимост от приоритетно разработване на законовата уредба, уреждаща фазата „изплащане” в допълнителното пенсионно осигуряване, в унисон с добрите европейски практики.

 

- Как според вас може да се преборим с все още ограничената финансова компетентност в областта на капиталовите схеми у нас и как се поддържа балансът между доверието в пенсионната система и информираността на лицата при вземане на решение? Прави ли се нещо в това отношение от страна на регулаторния орган в лицето на Комисията за финансов надзор?

      

- Наистина, за да могат осигурените в пенсионните фондове лица да защитават ефективно своите лични интересите, е необходимо да имат минимални познания за поемане на риск, да правят информирани преценки и вземат решения за участие в капиталовите пенсионни схеми, отчитайки дългосрочността на релацията „финансово участие в схемата – ниво на доходност – размер на пенсионните плащания”. Необходими са минимални познания за капиталовия пазар, бюджетирането и управлението на доходите в домакинството, спестяването и благоразумното инвестиране, вкл. в допълнителното пенсионно осигуряване, базирано на правилния избор между риск и доходност. Съществен проблем не само у нас, но и в другите страни е ограничената финансова компетентност на населението, което предопределя и недостатъчния интерес към допълнителните капиталови пенсионни схеми.

Един от уроците на финансовата криза е проявилата се недостатъчна осведоменост на осигурените лица и пенсионерите. Това налага система от проактивни мерки за разширяване на финансовото обучение и формирането на минимална осигурителна компетентност и култура на спестяване и инвестиране във формите на пенсионната защита. Нуждаем се от реално професионализиране на преддоговорните дейности и на експертното консултиране на осигурените лица, осъществявано от осигурителните пос-редници. Особено актуално е това за среда с функционираща многофондова система и инвестиционни портфейли, съответстващи на жизнения цикъл на осигурените лица. По този повод в Плана за действие на Комисията за финансов надзор е заложен комплекс мерки и инициативи в тази посока, съобразени с нейната мисия, цели, компетенции и финансови възможности. На страницата на Комисията в интернет регулярно се публи-куват актуалните нормативни документи, данни за стойността на дяловете на пенсион-ните фондове, доходността и резултатите от дейността на пенсионноосигурителните дружества, поместват се разяснителни информационни материали и др. Наскоро в рубриката «На фокус» е публикуван подробен информационен материал за основните моменти, които лицата трябва да знаят в областта на допълнителното пенсионно оси-гуряване. Предстои публикуването на проспект «Какво трябва да знаем за коорди-нацията и ползването на права по осигурителните системи на ЕС», за «минималната доходност и управлението на риска» и др. Комисията за финансов надзор участва в организирането на ежегодни програми за обучение на ученици от средните училища, провежда срещи и семинари с журналисти и специалисти от различни области. Плани-раме при наличието на минимален ресурс да организираме изнесено специализирано обучение в областните центрове на осигурителните посредници. Нужна е обаче цялост-на национална държавна политика, провеждана систематично и целенасочено, с разно-образни и подходящи средства за финансово обучение на широк кръг от населението. Все повече в бъдеще ще нараства и ролята на информационните програми и кампании на пенсионноосигурителните дружества по отношение на правата и задълженията на осигурените лица, на достъпа до текущата информация за отчетността, инвестициите, доходността, стойността на един дял и промяната на нетните активи.

Когато се говори за финансовата компетентност, не може да бъде подминат проблемът за необходимостта от повишаване на изискванията към познанията, информираността, етиката и лоялността на осигурителните посредници на пенсионноосигурителните компании. Като основен проблем в тяхната дейност се откроява недостатъчното познаване на нормативната уредба на капиталовите пенсионни схеми и липсата на специализирано финансово обучение, което се отразява и на качеството на предоставяната информация на осигурените лица. Във връзка с въвеждането на мулти-фондовете и с оглед възможността осигурените лица да правят благоразумен, информиран избор на инвестиционен портфейл изискванията към осигурителните посредници ще нарастват все повече. Със законопроекта за изменение и допълнение на КСО се предвиждат промени и в тази посока.  

 

- Как оценявате положението в момента, какви са тенденциите и очакванията ви за развитието на капиталовия пазар у нас до края на годината, нещо което със сигурност ще се отрази върху допълнителното пенсионно осигуряване, и какво бихте посъветвали инвеститорите в лицето на пенсионните фондове?

 

- Въпреки че според много анализатори краят на финансовата криза се вижда, на настоящия етап трудно могат да се правят прогнози за ръста на икономиката и развитието на капиталовите пазари у нас и по света. На БФБ за съжаление все още е налице ниска ликвидност, недостатъчно инвестиционно доверие и качествени емитенти за постигането на приемлива диверсификация, търгуването на нови инструменти и възможности за активна трансгранична търговия. Тяхното развитие по време на кризата показа рисковете и предизвикателствата пред капиталовите схеми и като че ли повлия негативно върху взаимното съгласие, политическата и социалната подкрепа за неизбежните реформи в пенсионната система не само у нас, но и в други европейски страни.

Пенсионните фондове са едни от най-големите институционални инвеститори на финансовите пазари. Те професионално управляват голям обем натрупани средства, като ги инвестират с цел постигане на доходност. В тази си дейност те се ръководят от заложените в Кодекса за социално осигуряване принципи, като имат задължението да влагат средствата на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване в определени инвестиционни инструменти при спазване на нормативните инвестиционни ограни-чения. В пенсионноосигурителните дружества работят добре подготвени портфолио мениджъри и се ползват услугите на професионален/лицензиран/ инвестиционен

консултант. Считам, че на настоящия етап инвестиционната свобода на пенсионните фондове е адекватно регламентирана и едва ли е необходимо в рамките на настоящата и следващата година /преди възстановяването на икономиката/ да се правят съществени промени в инвестиционните лимити. По-скоро се нуждаем от дебат върху данъчния режим и облекченията на „входа” на доброволното пенсионно осигуряване. Ролята на Комисията за финансов надзор е да осъществява стриктно регулиране, системен контрол върху законосъобразността на инвестициите, прозрачността и стабилността на пазара, спазването на заложените в КСО количествени портфейлни ограничения в отделни класове активи, ограниченията по отношение инвестициите в инструменти, издадени от един емитент и др.

За изминалата 2009 г. пенсионните фондове участват чрез сделки по управление на активите в оборота на Българската фондова борса със сумата от 186,304 хил. лв., т.е. с дял от 16.7%, докато през 2008 г. - с 408,932 хил. лв., респ. с дял от 19.2%. В случая следва да се има предвид, че намалението на оборота на „БФБ - София” АД през 2009 г. спрямо 2008 г. /без блокови, договорни и ОТС – сделки, по които пенсионните фондове не могат да бъдат страна/ е с 47.5%, а оборотът на сделките на фондовете на борсата с 54.4%.

Изхождайки от жизнено важната потребност от финансов капитал в реалния сектор, по-скоро бих настоявал по-значителна част от инвестициите на пенсионните фондове с подкрепата на цялостната икономическа политика на държавата да се реализират в българската икономика и стратегически инфраструктурни проекти, респективно реално да допринесат за растежа на БВП и развитието на капиталовия пазар. За съжаление фактите потвърждават опасенията на дружествата за това, че тези възможности недостатъчно се използват. Обратното, докато през 2008 г. сумата на инвестираните средства в чуждестранни финансови активи е 660,153 хил. лв., то през 2009 г. тя нараства на 1176,195 хил. лв., т.е. очертава се един значителен ръст от 78,2% на инвестициите в чужбина за една година.

Може би от специален анализ и оценка се нуждае ефектът от очертаващата се тенденция на нарастване на инвестициите в акции и дялове на пенсионните фондове в българските колективни инвестиционни схеми. Индексът на нарастване през 2009 г. спрямо 2008 г е 87.0%, а относителният им дял в общите активи на колективните инвес-тиционни схеми нараства от 11.8% на повече от 23.0%.

В този контекст на разсъждения е нужна по-голяма гъвкавост в методологията за оценка на активите и в нормите за регулиране инвестициите в рискови инструменти при условията на неликвидност на капиталовите пазари.

 

- А как се поемат негативите на реалната икономическа криза от страна на допълнителното пенсионно осигуряване? Имам предвид, че се появи предложение от Българска стопанска камара в защита на бизнеса за две години да се свали вноската за универсалните пенсионни фондове от 5% на 2%, като през този период освободените средства да се ползват от фирми, които в предходните три месеца не са свили персонала си с повече от 2%, не са намалили обема на месечната осигурителна вноска и нямат просрочени задължения. Разумно ли е според вас да се намалява и без това недостатъчната вноска?

 

- С политиката за развитие на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване се преследват конкретни социалнозащитни цели, реализирането на които е от изклю-чителна важност за социалната сигурност в съвременното гражданското общество. Ако искаме да постигнем заложените цели в осигуряването чрез механизма на втори стълб на пенсионната система, то от актюерска гледна точка това в никакъв случай не може да се постигне с политиките на намаляване на осигурителните вноски. По силата на европейската концепция за адекватност на пенсиите в държавите-членки по скоро би трябвало да се дискутират възможностите и резервите за допълнително увеличаване на постъпленията в индивидуалните партиди на осигурените лица при незанижаване конкурентоспособността на бизнеса и оскъпяване цената на труда.

Осигуряването в универсалните пенсионни фондове започва през 2002 г. с вноска от 2% /една от най-ниските сред държавите-членки /и след последователното й увеличаване през 2007 г. достига 5%. Резултатите от правените през последните години експертни анализи и актюерски разчети на специалистите сочат, че и този размер на осигурителната вноска не е достатъчен за натрупвания по персоналните партиди в универсалните пенсионни фондове, които да гарантират на осигурените лица /родени след 31.12.1959 г./ коефициент на заместване около 20 на сто от осигурителния доход, а общо от трите стълба 75% – 80% по възприетия международен стандарт за минимална социална сигурност. Това беше стратегическата цел, която се постави с въвеждането на многоколонния пенсионен модел в България и другите страни от ЦИЕ.

Ако чрез обявените предварителни данни към 31.12.2009 г. за универсалните фондове анализираме натрупаните суми по партидите на осигурените лица във възрастовата група 45-49 г., се констатира, че за мъжете от тези възрасти средният размер на акумулираните средства по индивидуалните партиди е 1053,44 лв., а за жените – 942,92 лв. Това са крайно недостатъчни равнища за 8-годишен период на осигуряване и за достигане на натрупвания, позволяващи получаването на адекватни контрибутивни пенсионни плащания. Именно в тази възрастова група са хората, които първи ще се пенсионират от универсалните фондове, съответно жените през 2020 г., мъжете през 2023 г. Натрупванията по индивидуалните партиди на тези лица, оценени през призмата на изключително ниската първоначална вноска от 2%, последиците от тежката финансова криза /2007 -2008 г./ и евентуалното ново намаляване на вноската /макар и не безусловно/, означава, че те ще понесат много съществена социална тежест в третата възраст.

Съществува възможност, макар и за не толкова съществено увеличаване на акумулираната сума /по индивидуалните партиди на осигурените лица/ и коефициента на заместване чрез постепенното намаляване на таксите за задължителните пенсионни фондове. Подобно намаление размера на таксите, базирано на постигнато съгласие с пенсионноосигурителните дружества, се предвижда със законопроекта за изменение и допълнение на КСО.

 

- През октомври 2009 г. пък беше публикувано проучване на Евробарометър, разпространено от Европейската комисия, според което нелегалният труд в страната произвежда около 35% от БВП. Това е една от най-високите стойности в ЕС. Не е ли по-разумно, вместо да се намалява вноската за универсалните пенсионни фондове, по някакъв начин държавата да се справи със „сивия сектор” и по този начин да си прибере това, което фирмите фантоми не внасят в осигурителната система?

 

- Да, това е така, включително и в контекста на отговора на предходния ви въпрос. Ограничаването на „сивия сектор” продължава да бъде приоритетна цел на националните политики за управление на икономиката. Още повече, че той е една допълнителна възможност за увеличаване на постъпленията от осигурителни вноски по индивидуалните партиди на осигурените лицата без допълнителното покачване на осигурителната тежест, както и за поддържане устойчивата балансираност на държавния бюджет.

Какъв е размерът на сивата икономика, как се променя във времето и в кои сектори на икономиката е с най-голям относителен дял - винаги е било обект на отговорни анализи и оценки. От гледна точка на стабилността на пенсионната система най-често среща-ните случаи според проучванията са наемане на персонал без договор и кеш плащане на възнаграждения, наемане на персонал с договор , но с „прикрити клаузи” /осигурителни вноски върху минималната работна заплата или върху по-ниска от получаваната, изплащане на допълнителни възнаграждения без документ и др./. Особено големи по честота са нарушенията в отрасъла строителство, търговия, туризъм, ресторантьорство и обществено хранене, комунални услуги, селско стопанство и др. Като основни причини за тези нарушения се посочват високият размер на осигурителните вноски, ненаказуемостта на незаконните действия, стремежът към бързото забогатяване, неефективният контрол, вкл. върху събираемостта на вноските, нивото на българската предприемаческа култура, неглижирането на социалния договор между поколенията и принципа за солидарност в областта на социалното осигуряване. Отчитайки тези факти и тенденции в събираемостта и финансовата стабилност на пенсионната система все по-актуална става мярката за криминализирането на неплащането на осигурителни вноски в страната, повишаване качеството на отчетността и на финансоворевизионния контрол в системата. Още повече че в политическите документи на Визия „Европейски съюз - 2020” съществено внимание се отделя на проблема на активното стареене, на адекватността на пенсиите и приносимостта на пенсионните спестявания, на ускореното развитие на капиталовите схеми в застаряващите европейски общества.

 

ВЪПРОСИТЕ ЗАДАДЕ ИЛЕАНА СТОЯНОВА



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
orange_li
orange_li
"Застраховане"
Проф,Христо Драганов, Боян Илиев, д-р.Ирена Мишева,