Усилията на КФН са насочени към ограничаване на загубите и по-бързото излизане на бизнеса от кризата

• В момента българската икономика и цялата ни финансова система изпитват негативните ефекти на световната финансова криза. Като част от глобалния пазар България нямаше как да избегне тези отрицателни тенденции, които силно рефлектираха най-напред върху фондовия пазар, а оттам и върху дейността на всички сегменти от небанковия финансов сектор. Българският капиталов пазар е сравнително млад и обемите и цените на търгуваните на него инструменти са силно чувствителни към движението на капитали. Това бе и една от причините за наблюдаваното влияние на кризата върху него. В българския пазар има голям потенциал за развитие, като ролята на финансовия надзор в момента е да спомага за неговото качествено развитие в дългосрочен план и да успее да извлече максимална полза от текущата ситуация на застой. Сега задачата ни е да оптимизираме дейността на комисията, с която да смекчим последиците от кризата върху пазарните участници. Необходимо е също така да имаме много добра координация с останалите институции, които имат отношение към развитието на финансовия сектор.

- В какво състояние поехте в края на месец май работата на предишното ръководство на КФН. Попаднахте ли на „подводни камъни”?

- Новият състав на КФН, назначен от Народното събрание през май т.г., всъщност пое втория мандат от работата на институцията. Предишното ръководство беше първото, което имаше нелеката задача да структурира и да обедини на едно място трите основни пазарни сегмента от небанковия финансов сектор, които преди 2003 г. съществуваха като самостоятелни агенции. Доста е свършено от старото ръководство и това не може да бъде отречено. Комисията успешно беше наложена като основна регулаторна институция на пазара с утвърден авторитет сред всички участници. Но ситуацията, в която се намираме, е изключително динамична и занапред предстоят още много предизвикателства, които сме готови да адресираме адекватно.

- Как виждате развитието на надзорния орган в близките няколко години?

- Близките няколко години ще бъдат сериозно предизвикателство за развитието както на небанковия финансов сектор, така и за регулатора. В глобален мащаб продължава търсенето на правилния баланс между степен на регулация и свобода на бизнеса, което ще рефлектира и на българския пазар. От друга страна, основно предизвикателство за нас ще е и повишаване на ефективността на регулацията и намирането на правилния път за бъдещото развитие на пазара. Възможностите пред сектора са широки, отговорността е голяма и в процеса трябва да участват всички представители на сектора. Затова и много важна задача пред нас е подобряване на комуникацията с бизнеса и останалите институции, не само на българския, но и на европейския пазар. Развитието на регулатора в следващите години ще е паралелно с нуждите на пазара, така че да се осигури цялостното му развитие и като среда, и като инструменти и възможности. Това ще става и с помощта на експертен поглед върху цялостната глобална икономическа обстановка.

- Като доскорошен изпълнителен директор на Агенцията за икономически анализи към Министерство на финансите, каква е оценката ви за пазара на небанковия финансов сектор?

- Работата в АИАП от последните години ми даде един по-различен поглед върху финансовата система в една сравнително малка и много отворена икономика като българската. Финансовият сектор е „кръвоносната система” на всяка икономика. Затова ефективността и развитието й са пряко свързани с икономическия растеж. Смятам, че финансовата система в България и в частност небанковият финансов сектор постигнаха много бързо и динамично развитие в последните години и направиха голяма крачка в интеграцията си с европейския финансов сектор. Разбира се, има още много какво да се направи. Смятам, че сегашният момент на забавяне и дори „застой” вследствие на кризата е много подходящ за подобна равносметка и осмисляне на бъдещата посока на развитие, чиито основи трябва да бъдат положени сега. Въпреки трудностите, сега има и възможности, от които бизнесът може да се възползва и да си осигури конкурентни предимства в регионален план чрез консолидация и повишаване на ефективността с цел посрещане на постоянно нарастващите нужди на клиентите.

- Във връзка с кризата и нейните поражения върху бизнеса предвиждате ли промяна в регулациите (подзаконови нормативни документи), за да помогнете за стабилизирането на бизнеса?

- Наистина няма сектор, който да остана незасегнат от кризата, и всички понесоха загуби. Моментът е много деликатен както за бизнеса, така и за регулатора, който също е изправен пред нови и много различни предизвикателства. Досега комисията се фокусираше върху осигуряване на здрави основи за динамичния растеж на небанковия финансов сектор, а сега усилията ни са насочени към това да намерим най-подходящата форма за ограничаване на загубите и по-бързото излизане на бизнеса от кризата.

Промяна в регулациите по всяка вероятност ще има, но тя ще е инициирана и на европейско ниво. Като напълно интегрирана част от европейската финансова система, ние също ще трябва да приемем тези промени, но разбира се, адаптирани към нашите локални нужди и възможности. Към този момент не считам, че има нужда от някакви извънредни мерки, наложени от комисията. По-скоро усилията ни ще са насочени към повишаване на ефективността на съществуващите регламенти и намаляване на ненужната административна и бюрократична тежест върху поднадзорните лица. Нямаме намерение да задушаваме бизнеса с нови регулации, по-скоро ще се опитаме да го облекчим, без, разбира се, това да е за сметка на качеството на регулацията.

- Като макроикономист вие добре знаете, че допреди две години България държеше сравнително добри макроикономически показатели (ръст на БВП от около 7% годишно например), но те вече не са реалистични. Какви са вашите най-общи лични прогнози и в частност – по отношение на небанковия финансов сектор?

- Наистина в последните години българската икономика постигна динамичен икономически растеж, движен от рекордния приток на инвестиции в условията на високо доверие и стабилна вътрешна среда. Сега, въпреки че средата е коренно различна, показателите на българската икономика все още остават значително по-добри отколкото на повечето развиващи се страни в региона, които отчетоха доста стряскащи двуцифрени темпове на спад в икономиките си. Това обаче не трябва да ни успокоява, защото както всяка друга малка, отворена и силно интегрирана икономика, ние нямаме много инструменти да се борим с външните шокове и се налага да ги изживеем. Все пак в по-дългосрочен план аз съм оптимист и мисля, че българската икономика ще постигне ръст , който отново ще привлече интереса на чуждите инвеститори. Същото важи и за финансовия сектор в страната. тъй като икономическият растеж е пряко свързан и следва растежа на финансовия сектор.

- Като ръководител на надзорната институция смятате ли, че са необходими структурни и кадрови промени в нея, за да се оптимизира дейността й в кризисната ситуация, в която се намира държавата?

- Комисията не се нуждае от съществени промени в организационната структура, защото вече се е утвърдила като работеща институция с ясно дефинирани отговорности. Все пак такива промени ще има, но те ще са единствено с цел да се отговори по-адекватно на изменените пазарни условия и да се постигне съответствие с европейските практики в тази насока. В тази връзка бяха приети и изменения в Правилника на КФН. Най-сериозната промяна беше направена в общата администрация, където беше създадена нова дирекция за икономическа и финансова стабилност. Задачата на това звено е да подпомогне и да подобри качеството на риск мениджмънта и да насочи в правилна посока регулацията на сектора. Международната практика показва, че в много от най-развитите финансови системи надзорът отделя специално място именно за такава дейност. Това преструктуриране отговаря на промените в европейската регулаторна практика, която предвижда създаване на Европейски съвет за системен риск и реорганизиране на надзорните комитети от „трето ниво”, в които активно ще участваме.

- На 17 и 18 септември вие ще вземете участие в международна конференция на тема „Нововъзникващи пазари”. Какви са вашите очаквания от това събитие?

 - Бързо развиващите се пазари се сблъскват с големи трудности в периода на световната финансова и икономическа криза, но това не намалява тяхното значение като възможност за възстановяване и растеж. Международната среща на върха „Нововъзникващи пазари” се организира за поредна година от авторитетното английско списание „Икономист”, като темата е „Нови аспекти на глобализацията”. Участниците, авторитетни и влиятелни личности от цял свят, между които премиери, президенти на мултинационални компании, дипломати, ще дискутират актуалните проблеми на глобализацията, перспективите и предизвикателствата, свързани с бързо развиващите се пазари. Като специален гост на събитието, аз съм поканен да взема участие в дебатите по глобалните перспективи и ключовите тенденции, които ще влияят върху финансовите пазари в основните региони в Европа, Азия, Африка и Латинска Америка през 2009 - 2010 г.

Въпросите зададоха Илеана Стоянова и Славимир Генчев