С екипа в „Евроинс” се чувствам не само удовлетворена, но и щастлива

Златолина Мукова, изпълнителен директор на „Евроинс Иншурънс Груп” ЕАД и председател на УС на „ЗД Евроинс” АД

-  Вие не само че се научихте да плувате в дълбоките води на съвременното застраховане, но и преплувахте успешно със своите колеги голяма част от това приятно, но и заредено с изненади огромно море. Лесно ли бе за вас да се научите майсторски да плувате и какво ви донесоха положените от вас усилия?

- Ако застраховането може да се оприличи на море, то едва ли някой може да преплува тази необятна материя – динамична и постоянно изменяща се като самия живот. Появяват се нови потребности и ние трябва да им отговаряме с нови застрахователни продукти; нови изисквания от надзора – да се съобразяваме с тях; нови методи в теорията – да ги прилагаме, доколкото е възможно. А дали съм се научила майсторски да плувам, могат да кажат само хората около мен. За себе си знам, че рано или късно всяко усилие дава резултат, особено когато е направено с желание. И въпреки медузите и акулите, с помощта на колегите си и благодарение на постоянството и упорството ми, успях да преодолея подводните течения в началото на застрахователната си кариера и сега се чувствам много по-уверена.

 

-  Това море е на всички застрахователи в България, но вие избрахте преди три години акваторията на ЗД „Евроинс” АД. Как се чувствате в неговите води, какво му дължите и удовлетворена ли сте от свършеното от вас заедно с екипа? Впрочем как оценявате атмосферата в дружеството?

  Ако трябва отново да избирам, пак бих отишла в ЗД „Евроинс” АД. Хората са открити, разбират си от работата, с готовност споделяме идеите си, така че да се вземат най-добрите решения и постоянно да се усъвършенстваме. Тук се чувствам не само удовлетворена, но и щастлива с такъв екип.

 

– Разбрахте ли какво е всъщност застраховането и кой е най-важният урок за вас?

- Бих си позволила да отговоря алегорично, че за мен застраховането е “за страха без страх”, т.е. то е снемането, поемането на страха от плещите на хората върху тези на застрахователя например за това, че може да им изгори домът, да преживеят тежка злополука, да им откраднат колата или дори, без да искат, да нанесат вреди на трети лица. Със сключването на съответната застраховка рисковете не изчезват, но клиентите ни придобиват сигурност и спокойствие, че има кой да им помогне в труден момент. И може би един от най-важните уроци не само за мен, но и по принцип е, че не само цената на застрахователната защита е определяща за разрастването на бизнеса, но и качеството на обслужване на застрахованите лица както при аквизицията, така и при ликвидацията на щетите.

 

– Кои са най-добрите ви учители в застраховането, чиито имена никога няма да забравите? Ако е само един, кой е той за вас?

- Всичките ми колеги, които с търпение ме въведоха в тази интересна материя и с които продължавам да работя и в момента с голямо удоволствие.

 

- А урока, който бихте преподали на вашите по-млади колеги? Промени ли се според вас ролята на застрахователя в новите условия след европеизирането на нашия застрахователен пазар? С какво и как?

- Урокът за по-младите: да бъдат отворени и готови за постоянно обучение и самоусъвършенстване. Ученето е постоянен процес. Това, че в един момент знаеш относително много, не означава, че знаеш всичко, че няма още какво да научиш. Подготовката в университета е важна, но практиката и опитът те обогатяват с нови знания и умения.

Съвсем в експозе мога да кажа, че “европеизирането на нашия застрахователен пазар” се отразява благотворно върху сектора – навлизат и започват да се възприемат добрите практики в застраховането като използването на франшиз, определянето на цените по “Гражданска отговорност” на автомобилистите съобразно поетия риск и др. Наблюдава се и повишаване информираността на клиентите, което пък се отразява на изискванията им за покрити и изключени рискове, тарифни ставки, качество на обслужването и пр. Това говори, че се подобрява и  застрахователната култура на населението, макар че показателите за застрахователна плътност и застрахователно проникване са далеч от стойностите им в някои европейски страни.

 

- Ако днес пак ви предложат работа в застраховането, ще приемете ли отново?

-  С още по-голяма увереност, че решението ми е правилно.

 

– Как изглеждате в собствените си очи, успял човек ли сте? Чувствате ли, че имате признанието на колегите ви като добър професионалист?

- Определено се чувствам удовлетворена от постигнатото до момента в професионален аспект, мисля, че колегите ми също ме уважават като професионалист и като човек.

 

– Най-важното да се живее смислено, пълноценно?

- Отговор: Да се раздаваш безрезервно, без да мислиш дали и как ще ти се отплатят за това. Да се радваш и на малките неща, защото понякога именно те осмислят живота ни – като усмивка на приятел, разходка в планината или добра дума от колега.

 

– Какво е за вас уважението, почитането на родителите?

- Отговор: Дълг и признателност за всичко, което са ми дали.

 

– Отношението ви към семейство, род и родина?

- Отговор: Семейството е моят оазис, гордея се с рода си, а родината за мен е светиня, с която не се разделям.

 

 – Какво му трябва на човек, за да е щастлив?

-  Да обича и да бъде обичан. И да е в разбирателство сам със себе си

 

 – Коя е истинската любов и как осмисля тя живота на всеки от нас?

 

-  За всеки може да е различна – за един да е любимият човек, за друг – децата, за трети – кариерата, за четвърти – хобито, за пети – всичко накуп. Но когато правиш нещата с любов независимо дали това е работата ти или отношението към близките ти, тогава не си живял напразно.

 

– Какво е за вас домът, в който живеете?

-  Място за отмора и възможност да бъда с най-близките си.

 

– Обичате ли да се застоявате вкъщи, да се грижите за семейството си, да готвите? Как се чувствате в кухнята? Предпочитани ястия, сготвени от вас?

- Обичам да бъда със семейството си не само вкъщи, но и заедно да обикаляме красиви места. В кухнята се чувствам комфортно, а най-обичам да правя палачинки – любимата закуска на двамата ми синове. Макар и да звучи като шега, се е случвало да  нося приготвени от мен кюфтета в офиса.

 

– Как си почивате? Как балансирате времето си на работното място, вкъщи и извън дома? Предпочитани места? И – среда? С какви хора обичате да общувате?

-  Обичам движението и динамичните спортове, занимавам се активно с конна езда. Радвам се, когато намеря време и за хубава книга или филм. Старая се да приключвам задачите си в работно време, за да имам време и за семейството си. Обичам да се срещам с приятели и да съм заобиколена от весели, жизнерадостни хора.

 

– Любимият ви филм?

-  Имам много любими филми, и общото между всички тях е, че са развлекателни и сюжетът им е свързан с реални житейски ситуации.

 

– Книгата или книгите, към които се връщате често?

- Обичам книгите на Дончо Цончев, например „На Странджа баир душата”. Но препрочитам и “Малкият принц” на Екзюпери, „На изток от рая” на Стайнбек и много други, които не мога да изброя. Възпитавам и моите синове в любов към книгите, които са „спасителен остров”  в днешния динамичен компютъризиран свят.

 

– Пристрастена ли сте към определен цвят?

-  Не бих казала, но предпочитам светлите тонове.

 

– Най-обичаната от вас музика?

- Рок, може би латино. Обичам и народната музика и не пропускам възможност да потанцувам народни танци.

 

– Стигат ли ви парите и как ги харчите? Обичате ли да пазарувате?

- Не, разбира се, но се стремя да бъда икономична. Коя жена не обича да харчи?

 

– Какви дрехи предпочитате, поддавате ли се на предизвикателствата в модата?

 

- Спортно-елегантните и най-вече удобните.

 

– Правите ли компромиси - с кого и към какво?

- Ако не правиш компромиси, и с теб няма да правят. Но се радвам, когато и отсрещната страна полага усилия за това.

 

– Трите неща, без които не бихте могли да живеете?

- Здравето, семейството и приятелите.

 

– Религиозен човек ли сте, за какво трябва да е нашата постоянна молитва, за какво и на кого трябва да се вричаме?

- По принцип избягвам да задавам такива въпроси дори и на най-близките си хора. Всеки има право да вярва и да се врича на когото сам прецени. Но би било добре да се молим за повече осъзнатост в намеренията и действията ни – когато човек е отговорен за постъпките си, злините са по-малко.

 

– Коя черта най-много уважавате у хората? А у себе си? Впрочем доверчива ли сте?

-  Харесвам откритостта и лоялността, разумния практицизъм и активната позиция към нещата. Да, доверчива съм – доверието е като кредита – първо даваш, после събираш с лихвите цял живот (или оставаш с несъбираеми вземания).

 

–  Четете ли вестник „Застраховател прес” и какво е мнението ви за него,  с какви чувства посрещнахте славната му 15-годишнина?

- Редовен читател съм на вестника и използвам случая специално да го поздравя с 15-годишнината му, да пожелая на целия редакционен екип преди всичко здраве, творческо вдъхновение и удовлетворение, още много лични и професионални успехи, повече щастливи мигове и ведро настроение!

 

 Въпросите зададе Петър Андасаров