Доходността на пенсионните фондове ще излезе пак на плюс след изборите

18 Декември 2008 г.,zastrahovatel.com
Милен Марков, председател на Комитета по инвестиране към БАДДПО, председател на СД и главен изпълнителен директор на ПОК „Съгласие"
  • Предпочитаме парите да останат в българската икономика, но ще проучим лихвите за депозити в гръцки банки

 - Г-н Марков, като председател на Комитета по инвестиране към Българската асоциация на дружествата за допълнително доброволно пенсионно осигуряване (БАДДПО) бихте ли казали защо, след като, както беше подчертано от ваши колеги, депозитите на българските пенсионни фондове в българските банки на практика не са гарантирани от държавата, българските пенсионни фондове не пренесат депозитите си в гръцки банки – знае се, че в Гърция 100% от депозитите в банки са гарантирани?

- Това ще бъде индивидуално решение на всеки от инвестиционните мениджъри на фондовете. В момента е най-малкото неподходящо да прекратяваме депозитите си и да губим лихви - тъй като имаме депозити с едногодишен, двугодишен и тригодишен срок. Още повече че считаме, че за момента българската банкова система е сигурна. Личното ми мнение е, че решението за повишаване гаранцията на депозитите по-скоро внесе допълнително доверие от страна на физическите лица към банковата система. Доколкото ми е известно, в момента 100-процентовата гаранция ще се отнася за депозити на граждани в Гърция, Германия, Дания и Ирландия.

 

- А като допълнителна диверсификация на риска предвижда ли се занапред внасяне на част от новопостъпилите в българските пенсионни фондове средства в банкови депозити в Гърция?

- Не бих коментирал действията на другите колеги. За нашите фондове – на ПОК „Съгласие”, бихме проучили нивата на лихвените проценти, които бихме получили за депозити в гръцка банка. Но преди да вземем такова решение, сериозно бихме го обмислили, тъй като предпочитаме парите да останат в българската икономика.

 

- Теоретично и при неспокойни финансови пазари може да се печели. Използвате ли възможността, която ви дава българското законодателство, да търгувате на световните финансови борси с цел намаляване на загубите от инвестиции след срива на котировките на Българската фондова борса? И какъв е ефектът от това?

- Нормативно имаме право да закупуваме опции с цел хеджиране на риск. Голяма част от инвестициите на българските пенсионни фондове са предимно на българския и на европейския пазар – имам предвид фондовете на ПОК „Съгласие”. За съжаление на БФБ-София все още не се търгуват инструменти за хеджиране. А няма как да хеджираме с чужди инструменти.

 

- В такъв случай не е ли логично българските пенсионни фондове да разширят периметъра на инвестициите си, като излязат и на големите финансови пазари? Кога ще стане това?

- С увеличаване активите на българските пенсионни фондове неимоверно ще се започне да се инвестира на външни борси. Разходите по проучването на определена компания и транзакционните разходи за инвестиране на външни борси са значително по-големи отколкото при инвестирането на българския пазар. С цел оптимизиране на разходите ще започнем да инвестираме на външните пазари в момента, в който имаме по-сериозни натрупвания като активи. От статистиката на КФН се вижда, че по-големите фондове вече са започнали да инвестират и на външните пазари. Но това пак е решение на всяко дружество. Безспорно е, че това е допълнителна защита. Диверсификацията на риска в сегашната пенсионна система се изразява и във възможността всеки фонд да инвестира в различни активи. В това е смисълът на конкуренцията и на съществуването вече на 9 дружества на пазара.

 

- Има ли реална възможност за намаляване на загубите от инвестиции на българските пенсионни фондове сега чрез малко по-спекулативна игра на световните финансови пазари? И използва ли се тази възможност?

- Законодателят е забранил закупуване на фючърсни и деривативни инструменти с цел спекулация. Купуването им е позволено само с цел хеджиране – това е записано изрично в нормативните актове, уреждащи дейността ни.

 

- В такъв случай какви инструменти за намаляване на загубите използвате?

- В момента преструктурираме портфейлите си и намаляваме инвестициите си в акции.

 

- Т.е. инвестирате повече в депозити?

- Да, както и в корпоративни облигации и в държавни ценни книжа. Отчасти и в недвижими имоти – доколкото можем да инвестираме в недвижими имоти.

 

- Очакваното охлаждане на сектора на недвижимите имоти не означава ли, че сега е моментът да започнете отлив и от тези инвестиции?

- Това е въпрос на преценка. Не считам, че като цяло ще има спад на цените на недвижимите имоти. Отделни имоти ще имат загуба на стойност. Затова е въпрос на преценка на всеки инвеститор да подбере имотите и инструментите, в които инвестира.

 

- Като специалист кога очаквате доходността на българските пенсионни фондове да излезе пак на плюс?

- Иска ми се това да се случи още от следващия месец, но реално за България това може би няма да стане преди изборите. Малко или много изборите внасят известна доза несигурност на пазарите. Затова според мен след изборите ще може да се очаква по-сериозен ръст на фондовата борса, който да е в резултат на идване на нови инвестиции. Защото в момента имаме очакване на стабилизиране на външните пазари – там също имаше политически риск от изборите в САЩ. Факт беше, че пазарите бяха изключително нервни преди изборите в Щатите. В момента сме свидетели на възстановяване на част от индексите в САЩ и в Европа. Възстановяването на доверието на външните пазари няма как да не се отрази и на българските. Тук вече местният политически риск ще бъде преодолян след изборите. Едни предстоящи избори малко или много влияят на икономиката и на очакванията на инвеститорите.

 

- Казахте, че в момента пенсионните фондове намаляват инвестициите си в акции, а увеличават вложенията си в корпоративни облигации. Моля обяснете защо корпоративните облигации са по-надежден инструмент за инвестиране отколкото акциите на същите тези фирми?

- Защото едно е да си облигационарен кредитор, а друго – собственик, акционер. Теоретично цената на акцията много по-лесно може да стигне до нула. Докато част от облигациите са защитени със специални обезпечения, а притежателите на необезпечени облигации са по-напред в списъка на кредиторите от притежателите на акции, ако не дай Боже се стигне до несъстоятелност на някои от емитентите.

 

- А има ли корпоративни облигации, които са подценени в момента?

- В момента многообразието е твърде голямо. Във всички случаи има и подценени облигации, но пазарната им цена към всеки един момент е функция както на риска, който се поема, така и на състоянието на ликвидността на пазара. Една акция или облигация може да има спад в цената, защото се е появил по-голям риск в дейността на емитента им. Но може и текуща нужда на пари да принуждава някой акционер или облигационер да ги продаде на по-ниска цена, отколкото струват. Всичко е въпрос на пазар и на преценка на момента. Винаги този, който продава, счита, че цената е надценена, а който купува, че е подценена.

 

- Имах предвид има ли подценени корпоративни облигации на базата на счетоводните анализи, които вие специалистите правите.

- На базата на счетоводните анализи има няколко позиции, които са силно подценени.

 

- А има ли подценени акции на БФБ-София в момента?

- Има много специализирани сайтове, където са публикувани анализи, в които може да бъде видяно каква е счетоводната стойност на акция. На нашата фондова борса вече има немалко акции, които са под счетоводна стойност.

 

- Означава ли това, че инвестициите сега в такива подценени акции и облигации след известно време с голяма доза вероятност ще донесат печалба?

- Теоретично това е така. На практика нямаме право да казваме какво ще се случи в бъдеще, можем само да се обърнем към статистиката. А статистиката за изминали периоди показва, че това е така, но пак е въпрос на конкретна позиция и на конкретни показатели. Нещата не са толкова елементарни.

 

- БФБ-София е сравнително малка и не е трудно да бъде манипулирана. Малкото чужди инвеститори, които дойдоха да търгуват на нея точно преди края на „златния” й период, не допринесоха ли с излизането си за сриването на котировките?

- Факт е, че в момента има превишение на предлагането над търсенето, което води до спад на цените. Една част от инвеститорите, които продават, са чужди инвеститори, други са договорни фондове. Не мога да се ангажирам с твърдението, че никой пенсионен фонд не е продал акции на БФБ-София, но като цяло от началото на годината ние сме нетен купувач. Поне доколкото може да се види от публичната информация на КФН.

 

- Очаква се скоро у нас да бъдат въведени т. нар. мултифондове? Какъв ще бъде ефектът от това?

- При въвеждане на мултифондовете ще имаме защитен механизъм за хората, на които до 2-3 години им предстои пенсиониране. Те ще могат да преминават към нискорискови портфейли и да бъдат по-сериозно предпазени от спадовете, на които сме свидетели през последната година. Защото настоящата криза е най-неприятна  за хората, на които сега им предстои да се пенсионират.

 

- Защо за тях е най-неприятно?

- Защото има силна обезценка на стойността на дяла, а ние трябва да оценим тяхното състояние по текущата стойност на дяла. Ако тя е ниска, това би било проблем. Хубавото е, че процентът на тези хора е много малък. Хоризонтът за универсалните и професионалните фондове средно е 10 години напред. А за доброволните фондове е относително малък броят на пенсионерите, чиито пенсии трябва да се формират сега.

 

- А има ли възможност тези хора да отложат с 1-2 години пенсионирането си, за да се увеличи пенсията им?

- Да, могат да отложат пенсионирането си. При доброволните фондове това е въпрос на лично волеизявление.

 

 

Разговора води Йоанна Стефанова



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки