Проектозаконът за екологичната отговорност ще бъде готов до края на месеца.Готови ли са българските застрахователи за новото предизвикателство?

На 29 май т. г. в Министерството на околната среда и водите /МОСВ/ се състоя работна среща за обсъждане на проектозакона за екологичната отговорност, в която участваха представители на БСК, БТПП, браншовите камари по черна и цветна металургия и на химическата промишленост, КФН, АБЗ и други. Законът транспонира европейска директива 2004/35/ЕС, която България бе длъжна да приложи от 1 юни т. г. Предвижда се задълженията на предприятията да започнат да действат от 2010 г., като според нивото на риск всяко предприятие ще заплаща ежегодно 50 000, 100 000 или 500 000 лв. банков депозит или екозастраховка. Финансовото осигуряване на механизма за екологичната отговорност бе дискутирано най-много.

В. “Застраховател прес” публикува на своите страници три материала на тази тема в началния стадий на изработване на проектозакона: “Задава ли се още една задължителна застраховка за българския бизнес?” с подзаглавие “Отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети е според принципа “замърсителят плаща” и на принципа за устойчиво развитие” (бр. 2/2007 г.) и “Екологичното застраховане има не само компенсираща, но и превантивна, контролна, социална и инвестиционна функция” (доц. д-р Тодор Тодоров, бр.3/2007 г.). В същия брой поместихме и обширна информация от главния секретар на АБЗ Жени Парпулова за проведения на 30 януари 2007 г. в София работен семинар по транспониране на директивата, организиран от МОСВ и с участието на чуждестранни експерти, представители на БСК и кметовете на по-големите общини в страната.

На семинара беше съпоставен опитът на европейските държави по въвеждането на директивата. Констатирана бе необходимост от еднакво третиране и установяване на: обхват на законопроекта; отговорност, превенция, финансово обезпечение и режим на отговорности; идентифициране на задължените по закон лица-оператори и режим на регистрация; дефиниране на понятия като “непосредствена заплаха” и определяне на прагове за операторите, класифицирани според ниво на риска; компетенции на органите; предприемане на мерки от компетентните органи и приети оздравителни мероприятия за възстановяване на щетите; финансови отговорности и определяне на разходите за финансови анализи и експертизи; методология за оценка на риска от екологична щета; информационно осигуряване и достъп до разполагаемата база данни – публични регистри; финансови схеми и мерки за покритие на риска от виновно причинена щета.

Представителите на браншови организации, членове на БСК, бяха одобрили предварително (още на 23 май т.г.) своя обща позиция по Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети, която защитиха на проведената на 29 май среща.

От МОСВ имат готовност да бъдат включени и други механизми за обезпечение на риска от екологични щети освен предвидените към момента банкова гаранция и застраховка - например ипотека на дълготрайни материални активи и на земя.

Представителите на бизнеса настояха обезпеченията да не се дават предварително, а след възникването на екологичната щета. Заместник-министърът на околната среда и водите Чавдар Георгиев изрази мнение, че при висок риск от екологични щети те следва да са предварителни, за да се гарантира финансирането на мерки по отстраняване на замърсяванията. Той посочи, че е възможно да се въведе диференциран подход и нискорисковите оператори да не представят предварителни обезщетения.

Горецитираните прагове от 50 000 до 500 000 лева също подлежат на дискусия до окончателното подготвяне на проектозакона. Записано е, че тези финансови механизми ще влязат в сила от 1 януари 2010 г., като е възможно този срок да бъде удължен и до 2011 г.

Прието е предложението на бизнеса с подзаконови нормативни актове да се регламентира извършването на класификация на риска, по която ще бъдат оценявани операторите, както и изготвянето на ценоразпис на мерките за отстраняване на щетите. За този ценоразпис ще бъде ползван опитът от системата за ликвидирането на старите замърсявания.

Текстовете, които регламентират кой попада в обхвата на закона, са идентични с тези от европейската директива и обхватът му не е разширяван допълнително.

До момента само 4 страни от ЕС са приели закони, с които въвеждат тази директива в своите законодателства. България трябваше да приеме този закон до 30 април т.г., имаме известно закъснение, но плановете ни са да внесем проекта в Народното събрание до края на юни, съобщи г-н Георгиев.

Най-строги мерки предвижда да въведе Испания. Тя е записала задължение на операторите за сключване на застрахователен договор или договор за банкова гаранция, както и създаването на специализиран фонд с определен праг от 20 млн. евро за покриване на риска от екологични щети.

Великобритания няма да въведе предварителна финансова отговорност; отговорност ще се търси след настъпване на щетата, но преди да започне изпълнението на мерки за отстраняването й.

Чехия и Унгария също не предвиждат предварителна банкова гаранция или застраховка, но ще въведат автоматична ипотека върху земята.

Позицията на българските застрахователи се очакваше в дните около редакционното приключване на броя и затова не можем да я предложим на читателите на вестника. Но според някои представители на бранша България не разполага с експерти, които биха могли да правят адекватна оценка на подобен риск. Тъй като той е голям, вероятно ще трябва да се презастрахова в чужбина. Отсега може да се каже, че застраховката не би могла да бъде евтина, защото застрахователите със сигурност ще имат високи изисквания към компаниите.

Бел. ред.  В. “Застраховател прес” ще помести мнения на застрахователи по този въпрос в следващия си брой.