В Норвегия се осигурява приблизително еднакъв ръст в доходите на пенсионерите и работещото население

Сумата, която получават възрастните в Норвегия, се състои от основна пенсия, допълнителна пенсия и/или специфична добавка, както и възможни добавки за деца и брачен партньор (в зависимост от дохода).

На всеки човек, който се е осигурявал, се гарантира минимална пенсия, щом навърши 67 години. Минималната пенсия се състои от основна пенсия и специфична добавка. За сам човек минималната пенсия за навършени години от 1.01.2000 г. е 84 204 крони годишно. За човек с брачен партньор под 60 години, който получава помощи, сумата е 107 676 крони годишно, а ако е над 60 години – 144 924 крони. Ако двамата съпрузи взимат минимална пенсия за навършени години, стойността й е 72 456 крони за всеки от тях. Двама партньори, които живеят заедно без брак, имат същите права както женените двойки, ако преди това са имали брак помежду си или заедно имат деца. В противен случай за Националната осигурителна схема те са отделни домакинства.

Минималната пенсия за навършени години се увеличава с 12 000 крони годишно от 1.05.1998 г. По този начин се укрепва сигурността на Националната осигурителна схема и се подобрява жизнения стандарт на голяма група пенсионери със сравнително ниски доходи.

През 1936 г. в Норвегия се въвежда пенсия за хората, навършили 70 години. Тя се изплаща само на възрастни, които не разполагат със собствени средства. Това условие отпада през 1957 г., когато всички възрастни хора започват да получават еднаква пенсия. С Националната осигурителна схема през 1967 г. се въвежда една основна пенсия за всички пенсионери, но и възможност за допълнителна пенсия, която се добавя към основната. Целта е тази втора сума да се преодолее спадът в жизнения стандарт, който се наблюдава след пенсионирането.

Норвежката пенсионноосигурителна система преразпределя средствата от хората с високи доходи към хората с ниски или без каквито и да било доходи. Двата пола имат равни права.

Задължително се осигуряват всички, които живеят или работят в Норвегия, както и определена категория норвежки граждани, които работят извън страната. Това е основополагащ принцип още от въвеждането на Националната осигурителна система.

Пенсиите по тази схема се изчисляват във връзка с определена базова сума, която за 1999 г. е 46 423 норвежки крони, а от 31.01.2000 г. е 46 950 крони.

Вноските за щатните работници и самонаетите се изчисляват въз основа на доходите. Ако доходът е по-малък от 21 400 крони, не се плащат вноски. Удръжките не трябва да надхвърлят 25 % от приходите над този праг.

За щатните работници осигурителните вноски са 7,8 % от брутния или общия доход. За хората със свободни професии – 10,7 %, ако доходът им не надхвърля 12 пъти базовата сума (която споменахме в началото), и 7,8 %, ако доходът им надхвърля 12 пъти тази сума. За различните категории свободни професии съществуват граници на доходите до 16 пъти, 75 пъти или 134 пъти базовата сума, над които не се плащат вноски. За други видове лични доходи (например пенсиите) удръжките са 3 %. Освен това пенсионерите плащат и по-ниски данъци от работещите.

Вноските на работодателя се изчисляват като процент от изплащаните заплати. Тези вноски се различават в зависимост от местожителството. Има пет регионални зони, отразяващи равнището на икономическото развитие. В зависимост от тях вноските на работодателите са 14,1 %, 10,6 %, 6,4 %, 5,1 % и 0. През последните 15 години вноските на работодателите като цяло намаляват. Но от тях се изисква допълнителна вноска от 12,5 %, когато заплатите надхвърлят 16 пъти базовата сума (т.е. са 751 200 крони).

Тази граница влиза в сила от 1973 г., докогато е 70 години. Между 67 и 70 години пенсията е по-ниска и се определя от дохода преди това. Ако той надхвърля базовата сума, пенсията се намалява с 40 % от надвишаващата стойност. До 1997 г. намалението е било 50 %. Не се предвиждат промени в пенсионната възраст.

Когато се правят изчисления за очакваната пенсионна възраст при хората между 18 и 70 години, тя клони към 59 години, а в групата от 50 до 70 години е по-висока – около 62,6 години. Основната разлика тук се дължи на пенсията за инвалидност, отпускана на по-млади хора.

Пенсиите за инвалидност спадат към отделна схема, която е и единствената възможност за ранно пенсиониране. Конкретни групи работници от обществения сектор също се пенсионират по-рано: пожарникари, полицаи и военни на 60 години, моряци на държавна служба – на 63, чистачи, надзиратели в затвори, авиодиспечери, медицински сестри, жп работници и шофьори на държавна служба – 65.

За пълна основна пенсия се изисква осигурителен период от най-малко 40 години.

Максимумът допълнителна пенсия, който се гарантира, е 171 612 крони. Много от възрастните хора нямат възможност да получават пълна допълнителна пенсия. За тази цел се осигуряват допълнителни средства за хората, родени преди 1937 г. И се изисква те да са плащали вноски през определен период преди 1967 г. Тези допълнителни средства са само за годишен доход с размер до 5 пъти базовата сума (234 750 крони) за всяка календарна година. При хората, родени между 1898 и 1917 г., за пълна допълнителна пенсия се изискват 20 осигурителни години. За родените между 1918 и 1936 г. са необходими пенсионни точки за всяка година от 1967-а до годината на 69-ия им рожден ден. За доходи със стойност между 5 и 12 пъти базова сума остава изискването за 40 години. Допълнителните средства ще се изчерпят в края на 2007 г., когато Националната осигурителна схема вече ще е в състояние да поеме повече разходи и нови пенсионери ще имат възможност да получават пълна допълнителна пенсия.

Онези, които безвъзмездно се грижат за деца под 7 години, за инвалиди, болни или хора на преклонна възраст у дома си, получават 3 точки в допълнителната пенсионна схема. Това съответства на пенсия върху трудови доходи на стойност 187 800 крони.

Човекът, чийто брачен партньор е починал, на 67 години има право на пенсия за навършена възраст и може да получава или своята лична допълнителна пенсия, или 55 % от общата сума от своята допълнителна пенсия и тази на починалия, ако това е по-изгодно за него.

Те се получават в пълен размер, ако осигурителният период е най-малко 40 години. При по-къс период се намалява пропорционално. Специфичните добавки се удържат от допълнителната пенсия.

За сам човек или женен, чийто партньор не е пенсионер към Националната осигурителна схема, тези добавки са 79,33 % от базовата сума (37 248 крони). Ако партньорът е над 60 или повече години, добавките са 158,66 % от базовата сума (74 496 крони). Ако двамата съпрузи получават минимална пенсия, добавките за всеки от тях са като за сам човек, т. е. 79,33 % от базовата сума (37 248 крони).

За пенсионер, женен за пенсионер, който получава допълнителна пенсия, специфичните добавки са 74 % от базовата сума (43 740 крони). Но сумата от допълнителната пенсия и специфичните добавки не трябва да бъде по-ниска от удвоената стойност на специфичните добавки, т. е. 158,66 % от базовата сума (74 496 крони). Същото се отнася и за съжителстващи партньори, които преди са имали брак или имат заедно деца.

Пенсионер, който издържа своя брачен партньор (или партньор, с когото съжителства, но преди са били женени или имат заедно деца), а той не е пенсионер, има право на добавка до 50 % от основната си пенсия. Тази добавка зависи от дохода и стига до 50 % от приходите, надхвърлящи минималната пенсия за двойки, плюс 25 % от базовата сума.

Ако пенсионер издържа дете под 18 години, може да получи добавка 30 % от базовата сума (14 088 крони) за всяко дете. Тази добавка зависи от доходите по същия начин, както и добавката за партньор.

В края на миналия век (1999 г.) в Норвегия броят на пенсионерите е 631 220. От тях 248 150 души, или 39 %, получават специфични добавки, а 548 818 души, или 87 %, получават допълнителна пенсия.

През 1999 г. разходите за Националната осигурителна схема възлизат общо на 159 235 милиона крони. Това е приблизително 36,8 % от държавния бюджет и бюджета за национално осигуряване и 13,6 % от брутния национален продукт. Държавните субсидии за Националната осигурителна схема през 1999 г. са 44 192 милиона, или 27,8 % от общите разходи за схемата. През 1999 г. по Националната осигурителна схема за пенсии са изразходвани 62 307 милиона крони, което е приблизително 5,2 % от брутния национален продукт.

В държавния сектор всички, които работят поне 14 часа седмично или получават заплата, която се равнява на половината от заплащането за пълен работен ден, участват в професионална пенсионна схема. В частния сектор тези работници са около 40 %. Професионалната пенсионна схема в държавния сектор е свързана с Националната осигурителна схема. Такава пълна пенсия се получава най-малко след 30 години, ако човек е участвал в нея повече от 30 години.

Схемата за ранно пенсиониране, която е част от Националната осигурителна схема, се управлява съвместно от профсъюзите и работодателите в индустриалния сектор. По тази схема около 60 % от работещото население получава определени суми. При нея хората могат да се пенсионират на 62 години с малко или без никакво намаление в размера на пенсията (която би се получила при пенсиониране на 67 години). Според настоящите разпоредби е възможно пълно или частично пенсиониране, а на по-късен етап – повторно завръщане на работа. Тази схема не се отнася за хората със свободни професии.

Финансовата тежест тук се поема 40 % от държавата и 60 % от работодателите в частния сектор за трудещи се между 64 и 66 години. За групата между 62 и 63 години държавата не участва непосредствено. Но тя предоставя пълната сума за работещите в държавния сектор.

До 2040 г. ще нарасне особено броят на хората над 67 години. Това се дължи на засилената раждаемост след Втората световна война. От 2010 до 2040 г. те ще се увеличат с повече от 70 %.

Делът на хората над пенсионна възраст спрямо цялото население ще нарасне от 15 % през 1980 г. до 24 % през 2030 г. Този проблем се утежнява от засилващата се тенденция към ранно пенсиониране. Финансовото бреме ще нараства и заради все по-големия брой жени на платена работа през последните две десетилетия, което ще доведе до повишаване разходите за допълнителна пенсия. В същото време държавните средства ще намалеят заради постепенното ограничаване на приходите от нефта.

За да отговори на тези предизвикателства и на нарасналите нужди от здравни и социални грижи за застаряващото население, правителството създава две комисии по въпросите на пенсионната политика. Едната се занимава с проблема за средствата, нужни за Националната осигурителна схема, а другата – с възможностите за гъвкаво пенсиониране. Правителството продължава да работи върху нови проекти в тази насока.

ИЛЕАНА СТОЯНОВА