В Латвия пенсиите под 152 евро се индексират с индекса на потребителските цени и на заплатите

Първият опит за реформиране на пенсионната система в Латвия, наследена от периода “СССР”, бе приемането на нов Закон за държавните пенсии в края на 1990 г.

Законът влиза в сила от 01.01.1991 г. Всъщност той е базиран на същата социалистическа система, изградена на принципа pay as you go (разходопокривния принцип), и по същество е бил дори по-щедър от стария закон. Законът обещава прекалено високо равнище на пенсиите и по тази причина е бил широко подкрепен от различните социални групи. В него съществува баланс между равнището на пенсиите и финансовите възможности (стабилността) на бюджета. Това всъщност е доста слаба страна. Законът не се е придържал към изискванията на демографската ситуация и новите икономически процеси, характерни за периода на преход. През 1993 г. вече става ясно, че заради финансовите ограничения е невъзможно да бъдат спазени обещанията, които са дадени на пенсионерите.

С цел да бъдат съкратени разходите изпълнението на закона е преустановено и от 01.11.1993 г. са въведени временни правила за изчисляването на пенсиите. Всъщност това означава въвеждане на пенсии, еднакви за всички. Общата сума на пенсията се калкулира от базовия период, еднаква за всички, и малка допълнителна пенсия, зависеща от стажа на всеки пенсионер. Продължителността на стажа (респективно периодът на осигуряване) е имал много малко влияние върху сумата, получавана като пенсия. И, естествено, тази система е оценена като несправедлива. Всеки, който е работил дълъг период преди 1991 г., е очаквал да има своя принос към развитието на страната (дори ако страната не съществува повече). Въпреки това първият закон за държавните пенсии, приет в Латвия, сега се квалифицира като поредния лош опит, който обаче е много важен и показателен при по-нататъшното развитие на пенсионната система. Това е първоначалният опит на латвийските социалноосигурителни специалисти за въвеждане на правна рамка и финансови прогнози в тази сфера. Важността на това да се правят правилни дългосрочни разчети се доказва напълно ясно.

Преходните правила са силно критикувани от неправителствените организации, политическите партии и пенсионерите. Законът е изменен 9 пъти до 1996 г. Промените са предимно в преходните правила, а не в основните идеологически принципи. Основните идеи на поправките в правната рамка са: първо, да се ограничи огромната разлика между големите и малките пенсии, и второ, да осигури по-голяма сигурност на хората, чиито пенсии са били изчислени по преходните правила и са били доста ниски. С цел тези правила да станат по-приемливи от 1997 г. мерките за социална защита са включени постепенно в закона. Тези мерки също са предназначени да изгладят разликата между ниските и високите пенсии.

Поправките, изискващи допълнителни финансови ресурси, се балансират от мерките, ограничаващи индексацията на високите пенсии.

Според промените “старите” пенсионери, които са работили три години след 1996 г., можеха да кандидатстват за преизчисляване на пенсията съгласно правилата на новия Закон за държавните пенсии. Хората, които са имали и висок размер на осигурителния доход през периода 1996-1999 г. и са искали преизчисление на пенсията съгласно новия закон, са получили пенсии значително по-високи от старите.

Индексът, въведен през май 1998 г., за пенсиите, отпуснати преди 1996 г., е значително по-висок от индекса, прилаган за новоотпуснатите пенсии. Това не е било съобразено с ръста на инфлацията. В резултат разходите за пенсионни плащания се увеличават значително. Скоро след изборите бюджетният дефицит принуждава правителството да предложи на парламента да отреже разходите, като въведе отново предишния статус и наложи няколко ограничения, например ограничение на правото работещи пенсионери да получават пълния размер на пенсията. Към 1 септември 2002 г. в страната е имало дефицит в размер на 3,4 млн. латвийски лата.

Схемата на обезщетенията за безработица е въведена през 1992 г. с цел да осигури социална защита за хора, които са загубили работата си по време на икономическата криза в началото на 90^{-те години.}

През 1996 г. тази система е реформирана съгласно принципите на социалното осигуряване и новият закон за осигуряване при безработица влиза в сила.

Размерът на обезщетенията зависи от размера на вноските, направени за социално осигуряване (с лимитиран максимален размер) и продължителността на осигурителния стаж. Лица, които имат осигурителен стаж поне една година и които са плащали своите вноски поне девет месеца през последните 12, преди да станат безработни, имат право да получават обезщетения за безработица. Законът е приет в края на 1999 г. и влиза в сила от началото на 2000 г. Основният принцип на системата според закона е да се създадат стимули за безработните да се върнат към пазара на труда възможно най-бързо и да се ограничи доброволното напускане на работни места.

Новият закон за задължително социално осигуряване за професионални заболявания и злополуки е приложим за лица, които са били осигурявани съгласно условията на новия закон и които са страдали от професионално заболяване или са претърпели трудова злополука след началото на 1997 г. Преди това работниците са имали право да получат компенсации от техния работодател в случай на професионално заболяване или злополука по реда на гражданското законодателство и съгласно мерките, одобрени от Министерски съвет.