Основни цели и задачи на европейските автомобилни директиви

Премахването на проверките на застраховките “Зелена карта” за превозни средства, които нормално са регистрирани в една държава-членка и преминават на територията на друга държава-членка, обуславя необходимостта от споразумение между шестте национални застрахователни бюра на тогавашните държави-членки, където всяко Национално бюро гарантира обезщетения в съответствие с разпоредбите на националното си законодателство за всякакви загуби или вреди, за които се полага обезщетение, причинени на нейна територия от някое от споменатите моторни средства независимо дали е застраховано или не.

Целта е да се гарантира, че всички моторни превозни средства в цялата общност, пътуващи из общността, имат застрахователно покритие, т. е. директивата цели да осигури сближаване на законите на държавите-членки, където да се съдържат разпоредби за задължителни застраховки, които да са валидни за цялата територия на о

общността, както и да се предвиди възможност за изключване на определени видове лица и определени видове моторни превозни средства от задължението за сключване на застраховката.

Системата, уредена в тази директива, може да бъде разширена, така че да обхване моторни превозни средства, нормално регистрирани на територията на трета държава по отношение на която националните бюра на шестте държави-членки са сключили подобно споразумение.

Директивата цели също така да предвиди създаването на орган, който да гарантира, че пострадалият няма да остане без обезщетение, когато превозното средство, което е причинило произшествието, не е застраховано или не е идентифицирано, да предвиди, че пострадалият при такова едно произшествие ще може да предяви претенциите си директно пред този орган, като се дава възможност на държавите-членки да прилагат ограничени изключения по отношение изплащането на обезщетението от този орган и да предвидят, че обезщетение за увреждане на имущество, причинено от неидентифицирано моторно превозно средство, може да бъде ограничено или изключено с оглед на опасността от измама.

В интерес на пострадалите лица директивата цели последствията от определени клаузи за изключение да бъдат ограничени до взаимоотношенията между застрахователя и лицето, отговорно за произшествието, като се има предвид, че в случая на откраднати или взети чрез насилие моторни превозни средства държавите-членки могат да уточнят, че обезщетението ще бъде изплатено от упоменатия по-горе орган.

Директивата цели да предостави защита на членовете на семейството на застрахованото лице, водача на моторно превозно средство или което и да било друго отговорно лице, съпоставима с тази на други трети лица, при всяко събитие по отношение на причинените им неимуществени вреди.

Целта на директивата е да осигури на пострадалите лица при произшествия, свързани с използването на моторни превозни средства, да бъде гарантирано равнопоставено третиране независимо от това къде в общността е настъпило произшествието.

Цели се всички задължителни застраховки на отговорността, свързана с използването на моторни превозни средства, да покриват цялата територия на Общността, като всяка застраховка трябва да гарантира единна премия за всяка държава-членка във връзка с покритието, изисквано съгласно нейното законодателство или съгласно покритието, изисквано от законодателството на държавата-членка, където обичайно местодомува моторното превозно средство, когато това покритие е по-високо.

С директивата се въвежда изискване всяка държава-членка да създаде или оправомощи орган, който да обезщетява пострадалите при произшествия, причинени от незастраховани или неидентифицирани моторни превозни средства, като се има предвид, че упоменатата разпоредба не накърнява правото на държавите-членки да разглеждат обезщетенията, предоставени от този орган като субсидиарни или несубсидиарни. Следва да се има предвид, че в случаи на спор между упоменатия орган и застраховател по „Гражданска отговорност” относно това кой трябва да обезщети пострадалия при произшествие държавите-членки, за да избегнат всякакво забавяне на изплащането на обезщетение на пострадалия, трябва да гарантират, че една от тези страни е посочена за отговорна първоначално да изплати обезщетението в очакване на разрешаването на спора.

Във връзка с това, че пострадалите при произшествие с моторни превозни средства понякога имат трудности при откриването на името на застрахователното предприятие, покриващо отговорността, произтичаща от използването на моторно превозно средство, участвало в произшествието, се цели в интерес на такива пострадали държавите-членки да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че такава информация е предоставена своевременно.

Целта на директивата е да осигури по-високо ниво на защита на застрахованите и на пострадалите при произшествия, което ще улесни още повече пресичането на вътрешните граници на общността и оттам и установяването и функционирането на вътрешния пазар. Въвеждането на тези допълнителни изисквания трябва да се възприема като основа за едно по-високо ниво на защита на потребителите.

Приема се обаче, че системата на бюрата "Зелена карта" не решава всички проблеми на увреденото лице, което трябва да предяви правата си в друга държава срещу лице, което пребивава в тази държава, и срещу застрахователно предприятие, което е лицензирано там (чужда правна система, чужд език, непознат ред за ликвидация на щетите и често неоснователно забавяне на ликвидацията).

Със своята Резолюция от 26 октомври 1995 г. за ликвидацията на щети от пътнотранспортни произшествия, настъпили извън страната на произход на увредените лица, Европейският парламент на основание параграф втори от член 192 от договора приканва комисията да внесе предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета с оглед решаването на тези проблеми.

Целта на директивата е да се допълни установения с директиви 72/166/ЕИО, 84/5/ЕИО и 90/232/ЕИО режим, като на лицата, претърпели вреди от пътнотранспортно произшествие, бъде осигурено съпоставимо третиране независимо от мястото на настъпване на произшествието в рамките на територията на общността, за произшествията, които попадат в приложното поле на настоящата директива, които са настъпили в държава, различна от тази, в която пребивава увреденото лице, доколкото съществуват празноти във връзка с уреждането на предявените от тези лица претенции.

Прилагането на директивата по отношение на произшествия, които са настъпили в трети страни - участнички в системата "Зелена карта", и увреждат лица, пребиваващи в общността, и в които участват превозни средства, застраховани и обичайно местодомуващи в държава-членка, не означава разширяване на задължителния териториален обхват на застраховката така, както е предвидено съгласно разпоредбите на директива 72/166/ЕИО.

Във връзка с предоставеното право на увреденото лице да се обръща пряко към застрахователното предприятие на виновния водач, прието за удовлетворително решение, е лицата, пострадали при пътнотранспортно произшествие, което попада в приложното поле на директивата, когато събитието е настъпило в държава, различна от държавата по тяхното пребиваване, да имат право да предявят претенцията си в държавата-членка по пребиваване към представител за ликвидация на щети, назначен в тази държава от застрахователното предприятие на виновния водач. Това позволява вредите, претърпени от пострадали извън държавата по тяхното местоживеене, да бъдат третирани по ред, с който те са запознати.

Въвеждането на право на увреденото лице да се обърне пряко към застрахователното предприятие е логично допълнение към назначаването на такива представители и наред с това подобрява правното положение на лицата, които са увредени от пътнотранспортни произшествия, настъпили извън държавата-членка по тяхното пребиваване.

За създаване на действащ механизъм е необходимо да се предвиди, че държавата-членка, в която е лицензирано застрахователното предприятие, трябва да задължава предприятието да назначава живеещи или установени в другите държави-членки представители за ликвидация на щетите, които да събират цялата необходима информация във връзка с щети, причинени от такива произшествия, и да предприемат подходящи действия за тяхната ликвидация от името и за сметка на застрахователното предприятие, включително изплащането на обезщетение за тях. Представителите за ликвидация на щети трябва да имат достатъчно правомощия да представляват застрахователното предприятие в отношенията с лица, увредени от такива произшествия, както и да го представляват пред националните органи, при необходимост включително и пред съдилищата, доколкото това съответства на правилата на международното частно право за юрисдикцията.

Дейността на представителя за ликвидация на щети не е достатъчно основание за предоставяне на компетентност на съдилищата в държавата-членка по пребиваване на увреденото лице, ако правилата на международното частно право за юрисдикцията не предвиждат това.

Наред с назначаването от страна на застрахователното предприятие на представител в държавата по пребиваване на увреденото лице се гарантира особеното право на увреденото лице претенцията му да бъде бързо уредена. Във връзка с това е необходимо в националните законодателства да се предвидят подходящи ефективни и систематични финансови или равностойни административни санкции, например временни мерки, съчетани с административни глоби, периодично представяне на отчети на надзорните органи, проверки на място, обнародване в националното официално издание и публикации в печата, спиране на дейността на дружеството (забрана за сключване на нови договори за определен срок), назначаване на особен представител на надзорните органи, който да следи дали дейността се извършва в съответствие със законодателството в областта на застрахователното дело, отнемане на разрешението за извършване на този вид застраховки, санкции за директорите и ръководните длъжностни лица в случай че застрахователното предприятие или неговият представител не изпълнят задължението да отправят предложение за обезщетение в разумен срок. Това не следва да бъде пречка за прилагането на други мерки, които се считат за подходящи - особено такива, които са предвидени в нормативните актове за надзора. За да може застрахователното предприятие да отправи мотивирано предложение в предписаните срокове, следва да не съществува спор за отговорността и претърпените вреди. Предложението за обезщетение следва да бъде в писмена форма и да съдържа елементите, на чиято основа са оценени отговорността и вредите.

Наред с тези санкции е уместно да се предвиди, че когато предложението не е отправено в предписания срок, върху размера на обезщетението, предложено от застрахователното предприятие или присъдено от съда на увреденото лице, се дължи лихва. Ако държавите-членки имат действащи правила, които уреждат плащането на мораторна лихва, това изискване може да бъде изпълнено чрез препращане към тези правила.

За увредените от пътнотранспортни произшествия лица, участвали в произшествието, често е трудно да узнаят фирмата на застрахователното предприятие, покриващо отговорността по застраховка “Гражданска отговорност”, свързана с използването на моторните превозни средства.

В интерес на тези увредени лица държавите-членки следва да създадат информационни центрове, чрез които да се осигурява своевременно предоставяне на такава информация. Информационните центрове следва да предоставят на увредените лица и информация за представителите за ликвидация на щети. Тези центрове следва да си сътрудничат и бързо да отговарят на искания за информация, отправени от центрове в други държави-членки. Уместно е тези центрове да събират информация за датата на реално прекратяване на застрахователното покритие, а не за датата на изтичане на първоначалния срок на валидност на полицата, ако действието на договора е продължено поради липса на изрично прекратяване.

Увреденото лице може да има законен интерес да бъде уведомено за самоличността на собственика, обичайния водач или регистрирания държател на превозното средство, например ако увреденият може да получи обезщетение само от тези лица, тъй като превозното средство няма валидна застраховка или вредите превишават застрахователната сума, като в такъв случай следва съответно да се предоставя и тази информация.

Определена предоставяна информация, като името и адресът на собственика или обичайния водач на превозното средство и номера на застрахователната полица или държавния регистрационен номер на превозното средство съставляват лични данни по смисъла на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица във връзка с обработката на лични данни и за свободното движение на тези данни. Поради това обработката на такива данни, необходима за целите на директивата, трябва да съответства на националните мерки, които са предприети в изпълнение на Директива 95/46/ЕО. Името и адресът на обичайния водач се съобщават само ако това е предвидено в националното законодателство.

За да се гарантира, че увреденото лице няма да остане без обезщетение, на което има право, е необходимо да се създаде орган за изплащане на обезщетения, към който увреденият може да се обръща, когато предприятието не е назначило представител, явно бави ликвидирането на щетата или не може да бъде установено. Намесата на органа за изплащане на обезщетения следва да бъде ограничена до отделни редки случаи, в които застрахователното предприятие не изпълнява задълженията си въпреки възпиращия ефект на възможните санкции.

Функциите на органа за изплащане на обезщетения се състоят в ликвидиране на щетата по отношение на всички претърпени от увреденото лице вреди само в случаи, които подлежат на обективно установяване и поради това дейността на този орган трябва да се ограничава до проверка дали е отправено предложение за обезщетение по установения ред и в предвидените срокове, без да се прави преценка по същество.

На юридическите лица, които по закон встъпват в правата на увреденото лице спрямо отговорното лице или неговото застрахователно предприятие (например други застрахователни предприятия или обществено-осигурителни органи), не следва да бъде предоставяно право да подават съответно искане до органа за изплащане на обезщетения.

Органът за изплащане на обезщетения следва да има право на суброгация, доколкото е обезщетено увреденото лице. За да бъде улеснено предприемането на действия от страна на този орган спрямо застрахователното предприятие, което не е назначило представител или явно бави ликвидирането на щетата, органът за изплащане на обезщетения в държавата на увреденото лице следва да има право на автоматично възстановяване на сумата, съчетано с встъпване на органа за изплащане на обезщетения от държавата, в която е установено застрахователното предприятие, в правата на увреденото лице. Последният посочен орган има най-добра възможност да потърси регресна отговорност от застрахователното предприятие.

Държавите-членки могат да предвидят, че подаденото до органа искане за изплащане на обезщетения има субсидиарен характер, но увреденото лице не следва да бъде задължавано да се обръща към отговорното лице, преди да се е обърнало към органа за изплащане на обезщетения. В този случай увреденото лице следва да бъде поставено най-малко при същите условия както при искане до гаранционния фонд съгласно разпоредбите на директива 84/5/ЕИО.

Функционирането на такава система може да бъде осигурено чрез споразумение между създадените или лицензирани от държавите-членки органи за изплащане на обезщетения, с което се определят техните функции и задължения, както и редът за възстановяване на изплатените обезщетения.

При невъзможност за установяване на застрахователя на превозното средство следва да се предвиди, че длъжникът, който трябва да обезщети претърпените от пострадалия вреди, е “Гаранционен фонд-Задължително застраховане” по смисъла на директива 84/5/ЕИО в държавата-членка по обичайното домуване на незастрахованото превозно средство, с участието на което е причинено произшествието. При невъзможност за установяване на превозното средство също следва да се предвиди, че длъжник е Гаранционният фонд по смисъла на Директива 84/5/ЕИО в държавата-членка, в която е настъпило произшествието.