Трите поколения европейски застрахователни директиви

Кои са основните цели и идеи на трите поколения европейски застрахователни директиви, намерили отражение в някои от направените изменения и допълнения и предопределили характера на промените в българското застрахователно законодателство?

Първо поколение застрахователни директиви

Приложението им цели улесняване предприемането и извършването на бизнес по застраховане в рамките на Общността, като се елиминират съществуващите различия между националните надзорни законодателства. Осигурява се адекватна защита на застрахованите лица посредством координиране разпоредбите, свързани с финансовите гаранции и финансовата стабилност на застрахователните предприятия и се въвежда класификация на видовете застраховки с цел определяне дейностите, подлежащи на задължително разрешение. Въвежда се разграничение на дейностите по общо застраховане и животозастраховане, като не се допуска предприятията да извършват тези дейности едновременно.

Приемат се правила по отношение на техническите резерви, включително на математическите резерви, както за предприятията, извършващи дейност по общо застраховане, така и по животозастраховане. Въвежда се критерият – граница на платежоспособност, който се определя като допълнителен резерв над техническите резерви (вкл. математическите), необходим за посрещане на поетите от застрахователните предприятия задължения с оглед подсигуряване срещу колебания в бизнеса и неблагоприятно развитие на риска. Въвежда се изискване за формиране на гаранционен фонд, който по структура и количество да гарантира, че предприятията в момента на създаването им разполагат с достатъчни ресурси, така че при по-нататъшното развитие на бизнеса им границата на платежоспособност да не попада под определения минимум за сигурност.

Второто поколение застрахователни директиви са приети във връзка с необходимостта от по-нататъшно развитие на вътрешния пазар по живото- и общо застраховане, както и операциите, представляващи обект на разглеждане от първо поколение застрахователни директиви.

Целят улесняване на застрахователите, които имат главен офис в общността, да предлагат услуги в другите Страни-членки, като по този начин държателите на полици ще имат възможност да разполагат с ресурсите не само на застрахователите в тяхната страна, но и с тези на застрахователи, имащи главен офис в общността и учредени в друга страна-членка. Държателите на полици, които предоставят рисковете си за покритие от застраховател в друга страна-членка, се поставят под защитата на правната система в тази страна-членка, като поради съществуващите различия в законодателството, касаещо договорите, държателите на полици имат свободата на избор относно конкретния закон (който може да е различен от действащия в страната по ангажимента), който да бъде приложим към техния договор.

Дефинират се определени разпоредби, касаещи застрахователните услуги, като се взема предвид както мястото на учредяване на застрахователя, така и мястото, където рисковете следва да бъдат покрити. Разграничават се дейностите, свързани с начина на учредяване, от дейностите по свободно предлагане на услуги.

Допълват се Първите директиви на Съвета на Европейската общност с цел изясняване правомощията и функциите на надзорните органи, като се установяват специфични разпоредби, свързани с предприемането, извършването и надзора на дейностите съгласно принципа на свободно предлагане на услуги. Въвеждат се разпоредби относно сътрудничеството между компетентните надзорни власти на страните-членки, произтичащо от свободното предлагане на услуги, както и между тези власти и Европейската комисия.

Разпоредбите на Първите директиви относно трансфера на застрахователен портфейл са допълнени с разпоредби, касаещи прехвърляне на портфейл от договори, сключени съгласно принципа на свободно предлагане на услуги.

Въвежда се изискването техническите резерви, включително математическите, да се подчиняват на правилата и да бъдат обект на надзор в страната-членка, в която се предлагат услугите.

Като важен елемент от осигуряване защита на потребителите в условията на нарастващ брой застрахователни продукти вследствие на свободното предлагане на услуги се поставят изисквания за професионална квалификация и независимост на застрахователните брокери поради тяхната съществена роля по оказване на помощ при сключване на застрахователните договори.

Трето поколение европейски застрахователни директиви регламентират системата на единствен лиценз/паспорт за извършване на застрахователна дейност, валиден и признат на територията на общността. Приложението им улеснява застрахователните предприятия с централни офиси в общността да предлагат услуги (да поемат ангажименти/рискове) на територията на цялата общност, като се премахват ограниченията относно учредяване и предлагане на услуги и по този начин се спомага за обособяване на вътрешен за общността застрахователен пазар.

Предвид сливането на националните пазари в единен пазар се предвиждат допълнителни инструменти по неговото регулиране, както и предоставяне възможност на застрахованите лица да сключват застрахователни договори с който и да е застраховател с централен офис на територията на общността, както и да предявяват претенция към него. Осъществява се хармонизация на законодателството, позволяваща взаимното признаване на системите за лицензиране и целесъобразен надзор, като по този начин се създава възможност за предоставяне единствен лиценз, валиден за територията на общността и се прилагат принципите на надзор, възприети в страната-членка по мястото на учредяване.

Поставят се изисквания относно формирането на адекватни застрахователни резерви, актюерските методи, за изчисляването на които трябва да бъдат координирани в рамките на общността с оглед взаимното признаване на подходящите правила и практики, възприети от различните страни-членки.

С оглед прилагане на актюерските принципи и техники в съответствие с Третото поколение директиви страните-членки може да изискват системно уведомяване за техническите бази, използвани при калкулирането на застрахователните премии и резерви, като при това уведомяване се изключва уведомяване относно общи, специални условия и тарифи по застраховките, както и за съответните бонуси и надбавки, прилагани от предприятията.

Третото поколение директиви създава възможност за отпадане изискванията за инвестиране активите на застрахователните предприятия, покриващи застрахователните резерви в определени категории поради необходимостта от либерализирането движението на капитали.

Изисква се предоставяне на потребителя на подходяща и изчерпателна информация относно предмета и съдържанието на застрахователния договор предвид нарасналия брой предлагани застрахователни услуги. Необходимият минимум разпоредби е обект на координация, за да може потребителят да получи ясна и точна информация относно основните характеристики на продуктите, които му се предлагат, както и подробности относно органите, към които могат да бъдат адресирани жалби от страна на държателите на полици, застрахованите или ползващите лица по застрахователните договори.

Въвежда се координация при ликвидацията на застрахователни предприятия. В случай на ликвидация на застрахователно предприятие се осигурява система за защита във всяка една страна-членка, за да бъде гарантирана равнопоставеност при третирането на всички кредитори независимо от националността им и от начина на сключване на застрахователния договор.

“Застраховател”