Единният европейски пазар на застраховката “Гражданска отговорност” / Япония - сравнение/

Автомобилният застрахователен пазар и тарифите по застраховка “Гражданска отговорност” в Япония са фундаментално различни от тези в европейското икономическо пространство. Тук са описани със сравнителна цел. Отчитайки големите разлики, трудно може да се приложи структурата на изследване, използвана при страните от Европа. Затова ще представим застраховката и нейното развитие от края на 90-те години на миналия век.

Допреди няколко години тя е обект на много строга регулация, която оставя за застрахователните компании твърде малка възможност за вариации при формиране на премиите. През 1998 г. под натиска на САЩ и други обстоятелства пазарът е дерегулиран и позволява на компаниите гъвкавост при формирането на тарифите. Но все още тарифите трябва да бъдат одобрени, преди да бъдат приложени от застрахователите.

Изхождайки от общата дерегулация, става ясно, че през следващите няколко години тя е обхванала и застраховката “Гражданска отговорност”.

В Япония застраховката “Гражданска отговорност” се състои от две системи – доброволна и задължителна. Едната е задължителна за собственика на автомобила, а втората може да се избере като допълнение към основната.

Задължителната застраховка - Compulsory Automobile Liability Insurance (CALI) - стартира през 1956 г. Възможно е използването и на CALMA - Compulsory Automobile Liability Mutual Aid. За нея важат същите правила, както и при сключването на CALI. Разликите между двете системи се изразяват в няколко насоки.

CALI покрива само физическо увреждане вследствие на претърпян инцидент. Извън това е възможно да се допълни с доброволната застраховка “Гражданска отговорност”, което правят почти 70% от собствениците на автомобили. Доброволната застраховка “Гражданска отговорност” може да бъде структурирана по различни начини и често е в комбинация с допълнителни покрития.

През 1999 г. в Япония функционират 31 японски и 14 чужди компании, които са оторизирани да предлагат CALI. CALMA се предлага от няколко застрахователни обединения. През последните години делът на CALI в автомобилното застраховане относително намалява. През 1998 г. доброволното автомобилно застраховане формира 80% от брутния премиен приход от цялото автомобилно застраховане; за сравнение през 1978 г. процентът е бил 60.

В системата CALI отделните застрахователни компании не носят никакви рискове. Тези, които предлагат покритие, са задължени да трансферират 60% от застраховките на държавен презастраховател и да прехвърлят останалите 40% на презастрахователен пул на застрахователната индустрия - Mutual Reinsurance Pool. В този случай е възможно разпределение на риска върху целия пазар и предпазване на застрахователните компании от изпадане в несъстоятелност. По такъв начин “лошите рискове” индиректно се разпределят върху всички компании, предлагащи застраховане.

За CALI почти всички застрахователи използват тарифи, определени от Automobile Insurance Rating Organisation of Japan (AIRO) - асоциация на автомобилните застрахователи, която разполага с данни от всичките си членове. Премиите трябва да са резонни, адекватни и недискриминиращи. Те са подчинени на правилото No-Loss-No-Profit, т. е. премиите трябва да бъдат калкулирани така, че да не носят загуба, но също така и да не се предвижда печалба от тази дейност на застрахователната компания. Ако въпреки това има печалби, съществува набор от инструменти, с които да се балансира. Правилото е базирано на идеята, че тази застраховка е социално значима и че нейното предлагане не е ориентирано към реализиране на печалба.

Видът на автомобила, неговите размери, използването и регионът на експлоатация са факторите за формиране на премиите.

Определените тарифи се регистрират в надзорния орган - CALI Council. Ако в 90-дневен срок няма възражения от надзорния орган, застрахователната компания може да прилага тези тарифи.

В доброволния вариант на застраховката се включва системата CALI, която често е допълнена с други покрития. За водачи, които нямат собствен автомобил, се предлагат покрития за управляване на чужд.

Допреди няколко години тарифите на доброволната застраховка също са били обект на строга регулация. AIRO прави само препоръки относно нетните премии.

За тарифите на доброволната застраховка са в сила същите препоръки, както и за CALI: премиите да бъдат резонни, адекватни и недискриминиращи. Компаниите са задължени да уведомят надзорния орган, преди да приложат тарифите, а той от своя страна проверява тяхното съответствие с нормативната уредба.

Девет са основните фактори: възраст на водача, пол, регион, категория на експлоатация, вид на автомобила, собственост, километраж, сигурност и брой инциденти.

В периода на нормативно установяване на премиите не се наблюдава конкуренция между застрахователите. Сега компаниите могат да определят премиите и да се конкурират, което доведе до намаляване на премийните нива.

Бел. ред. В книгата си проф. Майер е включил и изследвания на пазарите в Япония и САЩ.

Превод