Идеята за задължително застраховане срещу бедствие отново на дневен ред

Намерението лансира депутатът от БСП Димчо Михалевски, но засега няма официален проект

Въвеждането на задължителна застраховка срещу природни бедствия обмислят червени депутати. Те са на мнение обаче, че преди да се реализира, тази идея трябва да получи подкрепа от обществото.

Между двете четения на бюджета за следващата година ще опитаме да предвидим ресурс от хазната за обследване на земетръсната устойчивост на жилищните сгради в големите градове. Това каза Димчо Михалевски, депутат от БСП и председател на парламентарната комисия по регионална политика и местно самоуправление по време на жилищен форум в София. След като се посочат рисковите места на кооперацията, ще се предпише на собствениците какво да направят, за да укрепят имота, поясни той и добави, че отделно трябва да се създаде катастрофичен пул. Той е необходим и през 2012 г. стана актуален след събитията в Перник. След това, разбира се, по наша традиция забравихме за него, коментира депутатът.

По думите му в съседните Румъния и Турция след разрушителните земетресения от 1977 г. и 1999 г. са направили такива пулове. Турците са събрали в своя над 2 млрд. долара. В Румъния застраховката на жилищата срещу природни бедствия е задължителна, но там само 45 на сто от тези имоти имат полица. Причината е, че няма предвидена санкция за нарушителите.

Проблемът у нас е, че от над 3,9 млн. жилища само 8 на сто имат застраховка, каза още Михалевски. По оценки на Световната банка при разрушително земетресение в България преките щети се изчисляват на 400 млн. евро, а общите икономически загуби могат да надминат 8 млрд. евро. В момента общата данъчна оценка на всички жилища е около 60 млрд. лв., припомни председателят на комисията по регионална политика.

Според Михалевски все още се дискутира дали да се въведе задължително застраховане на жилищата срещу бедствия и у нас и част от сумите, платени по полиците, да влизат в катастрофичния пул.

Пред БНТ Димчо Михалевски съобщи, че от „Коалиция за България” предлагат създаването на пул със задължителна застраховка. Той посочи, че бъдещите премии по нея ще са по джоба на хората, а самият пул ще има висока степен на солидарност. Плановете са полиците да бъдат продавани от частните застрахователни дружества, които ще сключват презастрахователни договори към държавен катастрофичен пул. Обсъжда се покритието за пула да е допълнение към основна имуществена застраховка и да е 10%-15% от премията.

Според специалисти проблемът със сеизмичните рискове е остър в големите градове, където част от жилищните сгради са по-стари и промените в конструкцията им са ги направили опасни при земетресение. Това е станало при изграждането на магазини на партерните етажи. Опасност има и за доста еднофамилни къщи в малките селища, строени преди години на бърза ръка, без проекти и без антиземетръсни елементи.

Статистиката показва, че необитаемите жилища в България сега са 1,22 млн., което е над 31% от общо 3,9 милиона. В началото на 90-те години необитаемите са били 7%, а през 2001 ­ 14 на сто. 8 от 10 жилища са тухлени, гредоред или със стоманобетонова конструкция. Панелки и ЕПК са 230 хил. апартамента.

Вече е готова нова сеизмична карта на България, която посочва в кои селища колко голям риск от земетресение има и от каква степен. Но на наша територия възможните катастрофични събития са още наводнения и свлачища. За тях няма актуални изследвания и карти, а последните са правени преди повече от 30 години.

Земетресенията в България са сред най-опасните природни бедствия

В България земетресенията са сред най-опасните природни бедствия, тъй като предизвикват огромни щети, реализирани за кратко време. Според сеизмолози близо 1/3 от територията на страната може да бъде разрушена само за 20 секунди. Затова преди повече от десет години Асоциацията на българските застрахователи постави въпроса пред Министерския съвет, като обясни идеята да се създаде застрахователен пул за катастрофични рискове. Имаше дълъг период, в който застрахователите търсеха политическа подкрепа от правителството, от ресорните заместник-премиери, но без никаква реакция. И това буквално торпилира идеите им. Липсата на адекватна реакция дори предизвика разнобой сред самите застрахователи - една част подкрепят създаването на такъв пул, а други са против него.

Първоначалната идея беше пулът да бъде насочен за защита от трите основни риска в България - земетресение, наводнение и свлачища. Предвиждаше се да започне да действа като пул срещу земетресение като най-сериозен катастрофичен риск. Правителството обмисляше възможността застраховането на имотите срещу природни бедствия да стане задължително, а застраховката да се нарича „Бедствие“ и да струва  от 20 до 200 лв. в зависимост от вида на имота, вида строителство и териториалното му разположение. Въпросът  обаче е политически и без широк обществен дебат и разбиране на необходимостта и смисъла на застраховането като вид взаимопомощ той не може да бъде наложен силово от никое правителство.

Трябва да се има предвид и фактът, че в обществото съществува негативно отношение към подобни данъчни тежести. Хората не вярват, че ще получат обезщетения, още повече когато бедствията не могат да се прогнозират. Статистиката обаче показва точно обратното, а именно, че в случай на кризисно събитие застрахователят е този, който подава ръка на изпадналия в затруднено положение. Това може би не е най-правилният поглед към проблема, но, от друга страна, трябва да си зададем и въпроса дали точно днес е моментът за подобни задължителни застраховки, които ще се прибавят към и без това изтънелия бюджет на българина. Дали не е възможна редукция на съществуващите данъци, като например за сметка на намаляване на необосновано високия данък смет се въведе задължително застраховане на жилищните имоти. Защото трябва да бъдем честни пред обществото. В момента държавата чрез различни бюджетни комисии изпълнява някаква социална функция при бедствия. Ако се въведе задължително застраховане за катастрофичния пул, хората сами ще си плащат и ще се грижат за евентуални поражения върху имотите си. Така няма ли да освободим напълно държавата от грижата за нейните поданици? След поредното бедствие всеки очаква държавата да се погрижи за него и да му осигури подслон.

Някои застрахователи не са съгласни да участват в подобно пулово сътрудничество

защото това ще повлияе лошо на конкуренцията, тъй като повечето компании предлагат символични застраховки срещу земетресение в допълнение към пакета застраховка на домашно имущество и индустриален пожар. Затова застрахователи смятат, че тези застраховки няма да се харчат, ако има създаден специален пул при земетресения. Сериозен е и проблемът за правната форма на основаването на подобен пул. Инициаторите му пледираха тогава той да е без държавно участие.

Обширно проучване в световен мащаб на правната уредба на задължителното застраховане на имуществото на гражданите срещу природни бедствия и аварии показва, че

в повечето държави превес е даден на доброволното застраховане

Изключение в това отношение е правната уредба във Франция, Испания, Турция, Швейцария, Лихтенщайн, където е установено задължително застраховане, а в САЩ и Канада застраховката е задължителна само като условие за получаване на заем срещу ипотека. В повечето от  изброените страни задължителното застраховане е било въведено като резултат от зачестилото проявление на определено природно бедствие, характерно за даден район, и опустошителните последици от него, както и от нарастващите разходи за помощи за покриване на причинените вреди. А всеки риск, който не може да се избегне, трябва да се управлява, ето защо в тези държави вследствие на обективно проявена обществена потребност и полза е предприета законова уредба на въпроса.

Тъй като у нас няма единно решение, да се надяваме, че скоро такова ще има, всеки сам трябва да поеме грижата за собственото си имущество. Гражданите за личната си собственост, а държавата - за инфраструктурата и държавната публична или общинска собственост.

каре

България с най-нисък дял на имуществените полици

Според последни данни на Евростат 96% от българите имат собствено жилище, в същото време между 7% и 10% от населението има застраховка на дома си. Трудно е да се каже какъв точно е обхватът на тази застраховка, тъй като официална статистика няма.  Факт е обаче, че най-предпочитаният вариант за инвестиране за българина си остава покупката на недвижим имот - всеки втори би вложил именно в недвижимост средствата си, ако може да спести.

Имущественото застраховане в България e най-евтино в сравнение с всички държави в Централна и Източна Европа, но все още делът на този вид полици в страната е много нисък. Това показа проучване на чешката застрахователна компания Generali PPF Holding. Изследването е направено в държавите от Централна и Източна Европа и е показало големи различия при застраховането на домовете на различните места - например в Чехия, Полша и Словения половината от хората са сключили полица за дома си, а в Унгария са застраховани 72% от домакинствата. Най-ниският дял е в България - едва 7%, като по този показател страната ни е изпреварена дори от Сърбия, където 10% от жилищата са обезпечени със застраховка.

Тенденцията сочи, че делът на домакинствата с полица за дома се увеличава във всички държави от региона с изключение на Унгария, отбелязват от Generali PPF. България обаче се определя като пазара с най-голям потенциал за растеж - броят на домакинствата със застраховка е растял с по 25% за всяка от последните три години, показва още проучването.