В България има страхотна асиметрия – ще се увеличават хората, които се застраховат

-Проф. Христосков, вие казахте много хубави думи на випускниците в началото на церемонията, какви според вас са реалните перспективи за тях, ще продължи ли тази тенденция, според вас, възпитаниците на ВУЗФ да се реализират така брилянтно след завършването си?

-Да, ще продължи, първо защото всяка следваща година подобряваме учебните планове и се стремим да осъвременяваме дисциплините. Затова нашите студенти винаги са готови веднага след завършването си да се включат в реалната дейност на организацията, за която отиват да работят. Освен това ние си даваме сметка, че финансовата сфера тепърва ще се развива, не само банките, но в България ще се увеличават хората, които се застраховат, ще се увеличават хората, които участват с вноски в пенсионното осигуряване, в инвестиционните фондове. Нашите студенти, които завършват сега, са готови именно за работа в тези институции.

-Какви нови магистратури да очакваме? Знаем, че непрекъснато обновявате програмите. Какви ще бъдат приятните изненади тази година?

-Има. Съвместно с аграрния университет в Пловдив подготвяме една инициатива - „Агрозастраховане“, а заедно с Университета по библиотекознание подготвяме магистратура „Застраховане на културно-исторически паметници и произведения на изкуството“. Тази година вече стартира  и една съвместна програма с Фондация „Българион“ по „Журналистика, финанси и продуцентство“. Така че винаги има нещо ново, с което отговаряме на изискванията на практиката.

-А какво се случва с идеята за създаване на изследователски център във ВУЗФ?

-Споразумението е вече пред подписване. Изследователският център вероятно ще бъде оглавен от българска страна от доц. Евгени Евгениев и ще започне съвместни изследвания по различни проекти с университета в Шефилд.

-Казахте, че очаквате българинът да се застрахова повече и да се осигурява повече?

-В една страна с развити финансово-кредитни отношения обикновено свободните ресурси, които хората могат да заделят, се насочват поравно в застраховането, в песионното  осигуряване, в инвестиционните фондове и в банкови депозити. В България в момента имаме страхотна асиметрия. Около 90 на сто от свободните финансови ресурси са в банкови депозити и само 10 процента са разделени между тези три сфери. Така че тук има огромни резерви за развитие на тези институции и точно там се реализират нашите студенти.

-На церемонията по дипломирането на випуск 2012 ви бе връчена специална диплома за професорската ви академична степен. Първо -  честито от името на екипа на вестника и от името на нашите читатели. Има ли разлика в гледната ви точка към работата и към света като цяло, след като вече сте на по-различна, по-висока академична позиция?

-Аз умишлено забавих работата си, свързана с получаването на професорско академично звание, защото, ако бях станал професор, когато бях управител  на НОИ, винаги щеше да има съмнение, че използвам служебния си пост. Иначе с публикации, с монографии отдавна бях готов. Естествено, академичното звание „професор“ задължава много повече, отколкото доцент. Това е една отговорност, нищо друго.