Във време на криза всеки трябва да се стреми към гъвкави решения

09 Ноември 2012 г.,zastrahovatel.com
Румен Георгиев пред вестник „Преса”

 

 

 

- Г-н Георгиев, как ще коментирате бюджет 2013? Чухме позицията на синдикатите, на макроикономистите и политиците от опозицията. Какво мисли реалният бизнес?

- Бюджетът не е само числа, затова не искам да използвам определения като хубав или лош. Нека го погледнем в контекста на случващото се в Европа. От няколко месеца ЕС е отново в рецесия. Това е втора вълна на кризата. Потреблението е свито, безработицата расте, производителността на труда пада. На този фон нашият балансиран бюджет изглежда прекрасен. Ние приличаме на остров на стабилността.

- Макроикономическа стабилност има, но джобовете на хората са празни. Сякаш живеем в два паралелни свята. Защо не се търси пресечната точка?

- Трудно можем да излезем от това, което се случва в рамките на общността, защото зависим много от европейската икономика. И там, и тук вътрешното търсене пада, което води до намаляване на износа ни за тези пазари. Това няма как да не се отрази на нашите предприятия. Проблемът е, че продължаваме да догонваме останалите единствено с развитие на базовата инфраструктура и използваме само екстензивни фактори за растеж. А конкурентно предимство и голяма добавена стойност днес се постигат най-вече чрез развитие и използване на ключови компетенции и знания. С по-малко пари, но с повече интелект може да се постигне по-голяма добавена стойност. Спазването на финансовата дисциплина и мерките за ограничаване на инфлацията съдействат България да изглежда като страна с напредваща конкурентоспособност. В същото време не се забелязва положителна промяна по отношение достъпа до финансови услуги. Не се решава и проблемът с огромните междуфирмени задължения и други задължения, които превишават БВП и спъват бизнеса.

- Защо казвате, че достъпът до кредитиране е затруднен? Банките твърдят точно обратното – че търсят със свещ добри проекти, за да ги финансират, но хората се страхуват да инвестират.

- Нормално е да се страхуват, след като за един проект трябва да заложат всичко, включително децата си. В момента банките търсят идеалния клиент, който да обезпечи заема си 200% и да си върне парите в срок. Не мога да уча банкерите как се правят пари, но фирмите трябва да разполагат с различни форми и канали на кредитиране. Нужен е смислен диалог с финансовите институции, за да се развива успешен бизнес. Така ще се раздвижи икономиката и ще се стимулира вътрешното потребление.

- А данък лихва приемате ли?

- След като събираме данък при отдаване на недвижими имоти под наем, защо лихвите по депозитите да не се облагат. Ето, има налог от 2% и върху застрахователните премии. Тези пари отиват в държавата. За м.г. оттам в хазната са влезли 25-30 млн. лв. За мен по-скоро въпросът е друг – въвеждането на данък върху лихвите не е справедливо от гледна точна на некачествената система на здравеопазване и пенсионно осигуряване, защото в момента много хора си помагат с лихвите по депозитите. С тях плащат за лечение. Сега им намаляват парите, но нека тогава се подобри и здравеопазването и да не се налага да плащаме за него. Трябва да се изменят адекватно и двете неща.

- У нас обаче се търси само начин да се напълни хазната.

- Това върви ръка за ръка с кризата. В този дух е и решението на ЕК за въвеждане на данък върху трансакциите. Наречен е „Робин Худ“, защото цели да накаже банките, хедж фондовете и трейдърите, тези, които се счита, че са виновни за кризата. Идеята е те да платят своята дан за възстановяване на икономическата стабилност. До момента 12 европейски държави са решили, че ще въведат новия налог, а още две имат готовност. Разчетите показват, че у нас от него в хазната ще влязат 180 млн. лв. Планира се да бъде въведен от 1 януари 2014 г. Така че финансовият министър Симеон Дянков не е виновен. Това са тенденциите във финансовата сфера, които са свързани със стагнацията.

- Ще засегне ли новият налог застрахователите?

- Да, защото ние инвестираме част от парите си в ценни книжа.

- Казвате, че Европа се намира във фазата на втора криза. Какви са прогнозите за българската икономика през 2013 г., ако, разбира се, не настъпи краят на света?

- Свършек на света от гледна точка на финансистите не съществува. Той е свършвал много пъти – и с отмяната на златния стандарт, и когато луковиците в Холандия спират да се използват като разменна монета. Много пъти е свършвал и пак е почвал с нова сила, но ситуацията сега е наистина тежка. Тепърва ще трябва да се решават много въпроси, защото нищо не даде резултат. Даваха пари на банките да не фалират държавите, след това на държавите – да не фалират банките, и нищо не се получи. Имаше известно стабилизиране, но фундаменталните въпроси не се решиха.

- Има една теория, че системата трябва силно да се раздруса, за да се намести. Вие как мислите?

- Ние вече сме свидетели на силно раздрусване. Сериозни проблеми има не само Гърция. Вижте Испания, Италия, Португалия. Следователно трябва да се решават фундаменталните проблеми. Друг изход няма. Така че ни очакват пак стегнати колани. В тази среда наблягаме на качеството на услугите и спечелване доверието на потребителя чрез правилна комуникация. Ако някой иска да плати по-малка премия за автомобила си, за това, че кара внимателно и няма щети, нека плати. Не трябва да скачаме всички и да казваме, че такава полица е лоша, защото той няма да получи нищо, ако някой му надраска калника и щетата е под 150 лв. А по-добре ли е всяка година да плаща пълната премия по автокаско и да няма никакви пътнотранспортни произшествия? Във време на криза всеки трябва да се стреми към гъвкави решения. Полицата по автокаско например ще покрива само няколко риска, но цената й ще бъде по-ниска. И с хранителните стоки е така – има екопродукти, има градински домати, има и лоши доматчета, кой каквото избере. Но все пак искам да кажа, че нещата не са толкова зле, колкото някои представители на бизнеса ги сервират.

- Оплакват се повече, отколкото трябва. Така ли?

- Да вземем нашия сектор. По данни на КФН той отчита спад от 3% за полугодието. Ако към него добавим премийния приход на клоновете на чуждите застрахователи, които не влизат в справките на надзора, ще се види, че няма да има спад. С други думи, отчитаме намаление на сектора, но реално приходите са отишли в клоновете на „Кюби“, „Олимпик“, „Чартис“ и други компании.

- Излиза, че те са ви отнели от клиентите?

- Да, но така или иначе продават на нашия пазар. Спазват българското законодателство, плащат си данъците. А клиентите имат по-големи възможности за избор.

- Очаквате ли сваляне на цените по застраховка „Гражданска отговорност“? През ноември и декември конкуренцията се ожесточава.

- Да, миналата година тя доведе до сваляне на цените, защото през този период се сключват най-голям брой полици и изкушението да продадеш повече застраховки е голямо.

- Значи да не очакваме 2000 лв. за гражданска, както се заканиха някои застрахователи?

- Цените няма да надхвърлят средните за съответния клас. Или 200 лева за автомобили до 1800 кубика и 350 лева за по-високия клас.

- Ще има ли промоции като безплатен преглед, вино и бира за клиентите?

- Всичко това отмина, промоциите са много по-елегантни. Прилагат се на ръба на закона, но в крайна сметка печели потребителят.

- Дали някоя от компаниите ще се осмели да каже: няма да застраховаме шофьори с по пет пътнотранспортни произшествия?

- Не е въпрос на осмеляване. Никой няма да го направи, защото все още няма обща информационна база данни, за да се работи с този показател – кой какви нарушения има на пътя.

- А по автокаско ще отказвате ли на шофьори, които са превърнали застраховането в доходен бизнес? Има водачи с по 10 произшествия, които си изкарват добри пари от застрахователите.

- Да, затова е по-добре в застраховките да е включено и самоучастието, както е навсякъде в Европа. Размерът му се договаря – може да е 100 лв., 200 лв. или 300 лв. Но влияе съществено върху цената на премията, която може да падне до 40%. Вместо една застраховка по каско да струва 600 лв., ще бъде 420 лв., но срещу това той ще има самоучастие във всяка щета в рамките на 150 лв. С други думи, ако щетата е 1000 лв., 150 покрива собственикът на автомобила, останалите – застрахователят. Ако щетата е до сто и петдесетте лева, ще се покрива само от водача.

- Не се ли променят по този начин принципите на застраховането.

- Напротив. Застраховането не е панацея. Да вземем един телевизор, който е купен през 2006 г. за 1000 лв., но ако с него нещо се случи, при изчисляване на щетата приспадаме овехтяване за годините, през които уредът е бил използван, и ако в момента може да се намери на средна цена от 680 лв., определяме действителната стойност на 408 лева. Така парите, които ще бъдат изплатени на клиента, са по-малко от първоначалната стойност. Това е вашата загуба от амортизацията на актива.

- Но хората не знаят това и си казват: застрахователите лъжат.

- Именно затова поставяме ударение върху развитие на мрежата си за взаимодействие с клиента и съвместно създаване на ценности. При нас при земетресенията, ако имате една напукана стена, ще ви платим за боядисването и на останалите три. Но ако пострада паркетът ви от наводнение, който е на 10 г., ще приспаднем овехтяването и ще вземете по-малко. Ако нямаме нормален диалог, в единия случай хората ще кажат – доволни сме, а в другия – ощетени сме.

- Защо не се обяснява това на хората? Кой да накара българина да си застрахова имотите, защото Перник показа колко трудно е на държавата да покрие щетите от едно малко земетресение?

- С принуда не може да стане. С времето хората сами ще се убедят, че трябва да застраховат домовете си. Но за това са необходими стимули и съвременни мрежи на взаимодействие „застраховател – потребител“.



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки