Земетресенията в България не са проблем, a рискът от наводнение заслужава специално внимание

            - Проф. Драганов, нов ли е въпросът за катастрофичния пул и изобщо за формата за защита от природни бедствия?

            - Всъщност това са два въпроса. Единият е свързан с катастрофичните рискове въобще, вторият въпрос е как да се организира защитата срещу тях. Въпросите, свързани с катастрофичните рискове, лично мен ме занимават от 1977 г. Това става след земетресението в Свищов на 4 март 1977 г., тогава с Васил Захариев, който по това време е асистент, направихме проучване и издадохме първата статия  „Земетресението като застрахователен риск“ - кн. 1 от 1997 г. в Народостопанския архив на СА „Д. А. Ценов“ - Свищов. След това продължихме да разработваме въпроса и издадохме втора статия - „Задълженията на застрахователя при риска земетресение“ вече в сп. „Финанси и кредит“, кн. 2, 1978 г. По-късно по възлагане от Държавния застрахователен институт колектив на катедра „Застрахователно и социално дело“ трябваше да разработи темата „Възможности за усъвършенстване на застраховането на големите имуществени комплекси“. ДЗИ го интересуваше преди всичко „Свилоза“, „Нефтохим“ и т.н., големите обекти. Ние обаче тръгнахме да изясним понятията „голям риск“ и „катастрофичен риск“. „Голям риск“ е всеки риск, който значително надвишава нормалния размер на постъпващите в дадена застрахователна съвкупност обекти. По такъв начин в отделните застрахователни съвкупности могат да се създават различни величини, които да определят размера на „големия риск“. Като мярка обаче не може да послужи застрахователната сума, която не е идентична с размера на възможната цена. „Големият риск“ представлява една единична щета. Тя се отнася за един единичен риск или едно обединено множество от лица. „Големият риск“ е свързан изцяло с даден обект като например „Свилоза“, „Нефтохим“ и пр. 

            При „катастрофичния риск“ обаче има натрупване на множество единични щети. При него са засегнати значителен брой обекти или лица, които не образуват отделно стопанска единица. Тук влизат моторни превозни средства, сгради, имущества, инфраструктура и т.н.         Направихме характеристика и на „голямата щета“. Големите щети могат да възникнат всеки път, когато някой голям обект е засегнат от едно застрахователно събитие, което има за последица не само малки частични щети. Като „голяма щета“ в сферата на застраховането могат да се приемат онези щетоносни събития, които принуждават отделни или няколко застрахователи или презастрахователи да изплатят незабавно срочни или възникващи в течение на по-дълго време застрахователни обезщетения, които в най-голяма степен заангажират или надвишават техните налични ликвидни средства, а като се вземат под внимание всички частични плащания за едно застрахователно събитие, заангажират почти всички техни свободни средства, заделени във фондовете и резервите. 

            При определяне на понятието „голяма щета“ може да се смята една абсолютна сума, над чийто размер възникващите щети могат да се разглеждат като големи щети.

            На базата на това изследване впоследствие издадохме отделна книжка (резюме) на изследването. В научната разработка отделихме внимание само на риска „земетресение“.

            Всъщност сега съм много изненадан, когато виждам книгата „Застраховане на катастрофичните рискове“ на Румен Гълъбинов. Между другото, тя ми е подарена лично от него. 

Когато се запознах със съдържанието, останах изненадан, че разработките, които са писани преди три десетилетия и повече, са включени в тази книга дословно. В нея повече от 60% от текста е преписан. От другите 32 страници на автора 16 са таблици. Някои от тези таблици обаче нямат стойност, тъй като са взети от Сеизмичния институт на БАН. Друго, което прави впечатление е, че са използвани данни за преброяването от 2001 г., а ние имаме ново преброяване на населението от 2011 г. Не мога да подмина без коментар и факта, че няма цитати, няма литературни източници, плагиатстване без отбелязване.

            - Какво е вашето мнение за „катастрофичните рискове“?        

            - Винаги съм считал, че основно внимание трябва да се обърне не на земетресението, независимо че съм го изследвал много, а на наводнението. Земетресенията в България не са проблем, тъй като са с магнитуд от 2,5 - 3,5, максимум 4,0. По скалата на Рихтер земетресения с магнитуд от 3,0 до 4,0  често се усещат, но рядко причиняват щети. Това показва, че ние попадаме в тази графа. До момента имаме регистрирано едно земетресение в Свищов през 1977 г., което ме предизвика да напиша статиите, за които вече споменах. То обаче не стана на територията на България, а на територията на Румъния - във Вранча. Второ, събори две сгради, един блок и едно общежитие. Блокът се срути, тъй като беше на глинени крака, т.е. върху четири колони от четирите страни. Общежитието пък беше построено на леко наклонено място. Факт е, че през 1977 г. строителството все още не вземаше под внимание сеизмичните процеси. Единствено „Свилоза“ беше построена съобразно тези изисквания - на пясъчна основа. В резултат след земетресението в „Свилоза“ нямаше никакви загуби. Сега при новото строителство  сградите са обезопасени до 7,5 - 8,0 по скалата на Рихтер.

            Преди земетресението в Свищов е Чирпанското, в началото на 30-те години, то обаче не предизвика значителни загуби. По-късно, преди 25 години, а може и повече, имаше земетресение в гр. Стражица, където също имаше незначителни загуби. 

            За мен няма място да се говори за земетресението, трябва да говорим за наводенията.

            - Може ли да изясните кои са основните характеристики на риска „наводнение“?

            - Рискът от наводнение заслужава специално внимание. В този ред на мисли се сещам за една публикация в предишния брой (бр. 4 на в. „Застраховател прес“ - интервюто с г-жа Диана Манева, член на УС и изпълнителен директор на „Дженерали Застраховане“ АД), която засяга един много важен въпрос, а именно карта на наводненията в България. Аз поставям също този въпрос. Второ, по отношение на покритието. Струва ми се, че не може да ограничим покритието при наводнението, тъй като имаме сгради, машини и съоръжения, рушат се участъци от пътища, повреждат се хидротехнически и железопътни съоръжения, загиват животни, птици, кошери с пчели, нанасят се частични и тотални загуби на МПС, дават се човешки животи.

            Наводнението представлява разливане на големи количеста водни маси в резултат на проливен дъжд, обилно топене на сняг, ледени задръствания от ледоход и пр., вследствие на което се получава разливане на реки, езера, преливане на реки и язовири. По повтаряемост и разпространяване на големи територии сумата на средногодишните материални загуби заема първо място измежду останалите стихийни бедствия. За разлика от другите стихийни бедствия рискът „наводнение“ има цикличен характер и се проявява на 3-10 години.

            Особена опасност от наводненията представляват разлагането на основите на сгради и съоръжения, в резултат на което падат стени, разрушават се канализационни и водопроводни тръби и др. Това води до понижаване на стойността на сградите (изчислено е, че понижението е с 5%-10%). При шосейните и железопътните съоръжения намалението на стойността им е между 10% и 12%. Освен това рискът „наводнение“ нарушава ритъма на живот. В гъсто населените места може да се наложи и временна евакуация на населението.

            В отделни случаи наводненията преизвикват пожари: в миналото предимно от печки, а сега от електрически проводници в сградите или при съборени стълбове за високо напрежение.

            В зависимост от характера на причинените вреди наводненията се разделят на незначителни, големи и катастрофични. И трите вида наводнения се включват в отговорност на застрахователите.

            Незначителните наводнения стават един път на 5-10 години. Те са типични за равнинните райони. От тях се причиняват незначителни загуби и почти не нарушават стопанския и битовия уровен на населението.

            За разлика от тях големите наводнения обхващат сравнително големи участъци от речните долини. Те съществено нарушават нормалния живот на населението. В гъсто населените райони големите наводнения налагат частична евакуация на населението. Обикновено те настъпват един път на 20-25 години. Загубите от тях са повече в селскостопанските райони. Те обхващат цели речни басейни и парализират стопанската дейност, рязко нарушават битовия уровен на населението и носят значителни материални загуби.

            За разлика от двете предходни наводнения катастрофичните наводнения засягат големи територии. Те обхващат няколко речни системи. При катастрофичните наводнения напълно се парализира стопанската дейност, битовият живот на населението се влошава. Причиняват се крупни материални загуби и се губят много човешки животи. Катастрофичните наводнения изискват специална организация на застрахователно покритие чрез създаване на „катастрофични пулове“.

            Друго деление на наводненията е на кратковременни наводнения - от 1 до 2 седмици, и дълготрайни наводнения - с продължителност от няколко месеца.

            Рискът „наводнение“ зависи от продължителността, релефа на местността, характера на почвения слой, скоростта на движение на водата, височината на водоемите и структурния състав на водните потоци, степента на застрояване, начините на строеж, гъстотата на населението, състоянието на хидротехническите и мелиоративните съоръжения и др.   

            - Каква е практиката по света по линия на включването на риска „наводнение“ в отговорност от застрахователите?

            - В някои страни рискът „наводнение“ се таксува като включен в отговорност риск, както и другите рискове, свързани с природни бедствия. В Холандия той е изключен. Като самостоятелна застраховка се покрива от близо 15 страни (Австрия, Белгия, Германия, Швеция, Полша, Турция, Канада, Мексико, Индия, Япония, Нова Зеландия и др.). Към застраховка „Пожар“ рискът е включен в Швейцария, Великобритания, Португалия и др. Има страни, в които отговорността на застрахователите е в зависимост от месеца, през който настъпва наводнението, и размера на падналия валеж на кв. м.

            При съставянето на застрахователните тарифи застрахователите трябва да бъдат наясно, че ситуацията на риска при този риск се обуславя от редица рискови обстоятелства, които не винаги могат да се вземат под внимание при определяне на тарифните ставки. Това налага прилагането на системата „бонус-малус“. 

            - Има ли разлика между катастрофичен фонд и застрахователен пул?         

            - Да. В Румъния например функционира катастрофичен фонд. Той е подобно на заделяните в бюджета средства по катастрофични бедствия и аварии. Този фонд не е застрахователен пул. За да бъде застрахователен пул, той трябва да бъде изграден на базата на всички застрахователнотехнически изисквания и да се вземе под внимание всичко, което е свързано с теория на вероятностите; да се изясни как да се определи сумата; как да се определи премията; как да се извършат плащанията и т.н.

            В Турция положението е същото. Там учредиха фонд, но и този фонд не почива на  определена застрахователна идея. Участието в него е на доброволен принцип. Тук  трябва да се има предвид, че териториите и на двете държави са земетръсни зони.

            - На какви въпроси трябва да си отговорим, преди да заговорим за застрахователен пул?

            - Въпросите са твърде много. Задължително преди въвеждане на застраховката трябва да се изясни в детайли понятието „катастрофичен риск“ и влиянието, което може да окаже върху движимото и недвижимото имущество. Кой ще реализира на практика застраховката - застрахователен пул, държавен застраховател, няколко частни застрахователи (само български или и чужди), презастрахователна компания (но защо презастрахователно, щом става дума за застраховане), съвместно учредено дружество от държавата и частния застрахователен бизнес и др. В кои случаи застрахователят няма да плаща?

            Друг въпрос е свързан с това как ще се определи застрахователната сума? Не по-малко важно е и как ще се определи застрахователната премия при задължителна и при доброволна застраховка? Ако се възприеме румънският модел това е един опростенчески начин, който след това се сблъсква с оценка на реалните загуби.

            При съставяне на модели, необходими за оценка на риска, следва да се знае, че „Вероятностните модели са едно очакване, това очакване е свързано с броя на наблюдаваните обекти. От това следва отговорът на въпроса: Задължителна или доброволна трябва да бъде застраховката? Не трябва да се смесва предварително изчислената вероятност за настъпване на риска (това е очакваната вероятност; това е най-вероятното плащане) с размера на възникналите загуби. При катастрофичния риск не се засягат само сгради и домашното имущество в тях, но и животни, МПС, земеделски култури и почвата, върху която са засадени.

            Отговор следва да има и на това как ще се разделят имуществата (сгради и др.) в селата и градовете. В градовете няма животни, земеделски култури, селскостопански инвентар и др., но пък има концентрация на МПС, високи блокове и пр. Или задължително трябва да се отговори и на въпроса: Как да се обхване концентрация и какво се разбира под концентрация?

            Друг не по-малко важен е и въпросът за това наложително ли е рискът да се разделя на „добър“ или „лош“, тъй като оценката на риска е най-обща? В този случай се отстъпва от същността на застрахователната идея.     

            При една „ан блок“ застраховка не се налага проучването на риска по зони - опасни, среден и минимален риск. Има също и непознати райони за финансово изграждане на застраховката, това също трябва да се вземе под внимание.

            Задължително трябва да се отговори и на въпроса: Какво значи трансфериране на рискове? Как ще се обхване при риска „наводнение“ внезапно затопляне? Ще се провеждат ли предпазни мероприятия и за чия сметка? И не на последно място, какви са задълженията на застрахованите?

            - Застрахователен пул или катастрофичен фонд?

            - Създаването на един пул е много трудна работа, защото се свързва със застрахователната идея и начина на изграждането му. Без участието на Асоциацията на българските застрахователи обаче не можем да говорим нито за застрахователен пул, нито за фонд.

            Аз съм за създаване на застрахователен пул, но създаването му да стане на базата на всички застрахователни изисквания. А не „Дал Кольо, взел Кольо!” Не може човек да даде 50 лв. и да се застрахова за 10 хил. лв. , това е фонд, а фондът е данък. Във фонда всички ще дадат, и аз, и вие, за да компенсират пострадалите. Ако се направи застрахователен пул, но както казах вече за риска „наводнение“, държавата ще се освободи от задължението да възмездява за загуби, които се причиняват от наводненията вследствие прииждане на води, топене на снегове, късане на бентове и т.н., а това ще стане от застрахователния пул. Безспорно без участието на държавата не може да се създаде застрахователен пул. Тя може да участва с 50 и повече процента, но нейното участие е задължително.  

            Застрахователният пул може да се изгради на две нива - задължително и доброволно. Например аз преценявам, че апартаментът ми струва 30 хил. лв., и решавам чрез задължителната застраховка да го застраховам за 10 хил. лв. Останалите 20 хил. лв. могат да бъдат обхванати чрез доброволна застраховка.

            Преди много години с проф. д-р Велеслав Гаврийски изяснихме този начин на застраховане в специална статия, която беше свързана със застраховка на сградите на ДЗИ. Може тази разработка да послужи като прототип в работата на застрахователния пул.   

С проф. д-р ик. н. Драганов разговаряха Гергана Иванова и Петър Андасаров